Jump to content

66. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО ДИМЧЕВ, 20 август 1917 г., понеделник


Recommended Posts

66. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ

ДО ДИМЧЕВ

20 август 1917 г., понеделник

понеделник,
20.VIII.917

Дълбоко уважаеми Г-н Димчев,

Ще ми простите, че се реших да Ви безпокоя. Не можах повече да се противя на вътрешния ми заповеднически глас. Обръщам се към Вас, пиша Вам, защото Вашата чувствителна душа е напълно готова, искрена, милосърдна да възприема вибрациите, трептенията на моя вътрешен мир, да ги проумее, да вникне в тях, да разбере страданията, неволите на една душа, която със слабите си жизнени сили се е отдала да служи на своя многострадален народ в пътя на Правдата, Истината, Свободата, Светлината, без жал за себе си, без оглед на всички загуби във всяко отношение.
На любящите самопожертвувани Господа дава всички небесни и земни блага. Българина люби своето племе и това племе е благословено в своята мисия за своята и Божията слава.
Г-н Димчев, обръщам се към Вас като високопоставено световно лице, обръщам се към духовния, религиозния Г-н Димчев, към неговия духовен мир, духовно тяло, в ръцете на което е дадена власт "от Горе", за да бъде добър градинар, смел чист вожд на своя народ, решителен, мъдър, разумен, пълен със знания управлението на един народ, за който са настъпили вече дни, седмици, години, столетие, за да работи за своето духовно, просветно, икономическо, културно повдигане и да бъде слънце водач на човечеството. Значи не от световно гледище ще изслушате и изпълните моята молба. Истините, законите в живота са много, но всички те имат един общ център, един произход от Един извор изтичат. И затова първия закон изходящ от тоя извор е: да не размътваме водата що пои, утолява жаждата и дава храна на избрания народ, на децата на Небето, на българското племе.
Не ви пиша Г-н Димчев за мен, за частни работи, те бледнеят, аз ги жертвувам за общия народен и на армията интерес. Пиша Ви за един човек, за една душа, за един Дух, за един образ в человеческа плът. Може би много казвам, което не трябваше да открия, но това само Вам изявявам. Пиша ви за лице, Което е непогрешим моралист, велик философ, мистик, пълен с възвишени знания не земни, а дошъл да работи, да помага в името на Божествената Любов на нашия народ, за да изпълни великата Своя мисия. И в резултат вместо подкрепа, не награда такава от Земята не приема, за да завършиме по-скоро обединителното си дело и настане за българския народ мир, за да запази силите си и за в бъдеще наши служители и властници стават "камък на препъване" и несъзнателно се стремят да отложат завършването на това велико свято дело.
Да пристъпя вече тъкмо на въпроса: в София на ул. "Опълченска" № 66 в дома на Г-на Петко Ив. Гумнеров - секретар в Касацията живее лицето, за което Ви говоря. Именува се тук на Земята Петър К. Дънов, син на свещеника от Варна Константин Дъновски. Научих се по околен път, че на 7-ого бил интерниран във Варна. Защо? Какво зло е сторил? Неговите думи, проповеди са биле всякога явни, печатни са, има ги и ръкописни. Неговите дела са биле всякога огледало за подражание. Само Неговите околни знаят страданията, мъките, тъгите, които прекарва Той, затворен в стаята Си с дни, когато се е надвисвало някое зло над Българския народ. Само близките или верните на Небето, на Христа на Господа знаят какви усилия с ред наредби трябваше да се изпълват, за да се оправят работите ни и да се доведат до днешния добър край. И сега, когато ни оставаше още малко, за да си отдъхне българското племе и да завършим своето обединение, явиха се нови служители на неправдата, за да отложат неопределено края на това дело.
Зная Г-н Димчев, че само духовенството ни е искало и иска Неговото отстранение. Бил сеел разкол в църквата! Бил образувал секта и тем подобни! Да, разкол и секта в нашата църква сее и е веело вече самото наше духовенство, особено висшето, което в болшинството си се е вплуло в смрада, разкола и има стремеж да се грижи само за своето материално забогатяване. Г-н Дънов бичува тия отрицателни качества на духовенството. Па и целия народ ги бичува. Аз бях началник околия миналата година, пропътуваха целия Бургаски окръг като делегати на Военното Министерство по реквизицията, военните помощи и пр. Видях що е сега нашето духовенство. Видях, чух оплакванията на народа от него.
Аз зная всичките им велики дела, велики страдания, неволи и пр. всички жени и мъже, деца и старци, моми и баби и добитъка, даже ако щете, изпълниха своя свещен дълг към нашата многострадална родина, само духовенството с малки изключения не стори нищо. Примери има изобилно. И сега в служителите на Правдата, на Истината, на Светлината, на Свободата и Обединението те виждат нещо страшно, виждат богомили, сеещи разединение.
Думите, с които Г-н Дънов е привършвал Своя разговор или беседа, при въпроса за бъдещето на българите е било: "Сега се извършва обединението на българското племе. Тоя народ е избрания Божия народ. Той е Израиля сега, има да изпълва велика мисия на Земята и трябва да я изпълни. Да се отложи благословението не може. Ако българите бъдеме всякога чисти в мисли, желания и дела, скоро ще се завърши всичко и българите ще се успокоят и с много малко загуби. Ако ли не, ще се отложи края на обединителното дело, но не може да се отложи."
Законите в духовния мир са еднакви и в тясна връзка с физическия свят. Съветите, наставленията към неговите слушатели послушници са биле всякога силни и с апел: "Вие имате всички задължение към Българския народ и трябва да му слугувате честно, предано, верни на дълга си. Ще изпълните всичко най-точно и вашето задължение към Небето и света не можете да пренебрегнете. Тоя народ ви дава всички блага и условия, за да работите за него и много малко сте му направили от това що сте в състояние да сторите."
А вземете Г-н Димчев всички верни слушатели на Г-н Дънов, вземете ги в боевете и те ще ви се проявят с духа си, пламенността и бодрост в боевете. Първи са водили и окуражавали своите другари, а вън от боевете са биле мирни, скромни, смирени труженици, винаги са подържали духа в околните. Имали са весели души, възвишен, бистър, трезвен ум, а това е чистия истинския българин.
И сега Г-н Димчев към вас по моя инициатива ръководен от вътрешния глас, обръщам се и апелирам, направете потребното и да се отмени това интерниране, оставете свободен Г-н Дънов, да остане там, гдето желае Той да бъде свободен. Неговото отделение по световен начин и закон от София е да изпъдиме Господа от Българската държава и да се оттегли благословението, което изобилно ни е давал Той досега. Но казвам да не бъде. Дано не се излее яростта Господня върху нас. Повтарям - дано не бъде. Да има милостите Си Господ Бог на Силите и сега, за в бъдеще върху нас, иначе злото, страданията на народа и армия не ще зарадват нито едно искрено, чисто туптящо българско сърдце. Приемете моите благородни мисли!
Подполковник М. Сотиров
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...