Jump to content

1933_02_26 Блажени сте


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 1996 (15 беседи)

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Блажени сте

Размишление

Ще прочета 23-та глава от Матей.

Като чета тази глава, вие се запитвате: „За кого ли е говорил Христос?“ – За тогавашните учени – книжници и фарисеи. С това слово Христос искал да покаже на учениците си и на народа кое спъва хората да се развиват правилно. Разбирането на учените, които се считат за ръководители на човечеството, спъва хората. Простите хора не могат да те спънат. Този закон работи и днес. Сегашните духовници и учени не са по-добри от миналите. – „Не се ли е подобрило човечеството от миналото досега?“ – Има микроскопическо подобрение, което почти не се забелязва. Не зная, дали вълкът се е подобрил от хиляди години досега? Поне аз не зная такъв случай. Аз не зная нито едно благотворително общество от вълци. Ако е въпрос да кажа нещо добро за вълка, и това мога да направя. Вълкът никога не яде болни овце. Тази е една добра черта на вълка. Той може да мине през стотици овце, само ще ги прегледа и ако се окажат болни, нито една от тях няма да докосне. След това той сам ще се похвали: „Ето, минах през толкова овце, но нито една не пострада“. – Защо? – Има си съображения той. От хигиенично гледище вълкът не яде болна овца, за да не разболее и той. И хората, като вълка, се хвалят някога със своите добродетели. Като засягам този въпрос, мнозина ще ме запитат: „До кого се отнася това?“ – Специално до никого. Ако дрехата на гърба ти е кална, ще ти кажа да я изчистиш. Това се отнася до тебе. Калната дреха трябва да се изчисти! – „Обиждате ни.“ – Обидата е в самата кал. Щом се каляш, ти сам се обиждаш. Снеми калта от гърба си – нищо повече. Няма защо да се обиждаш и оправдаваш. Колкото повече се оправдаваш, толкова повече се каляш. Калта е грехът в човека. Ако оправдаваш греха в себе си, ти сам се каляш. – „Ама аз не съм сгрешил.“ – Не се оправдавай. Още като вървиш по улиците, ти сам произвеждаш калта. Калта съществува в природата, но човек я разбърква, като стъпва в нея. – Кое е лошото на калта? – Цапа дрехите и обувките. – От какво е съставена калта? – От пръст и вода. Често калта цапа и тялото, и така запушва порите. На това се дължат много болести. Като се запушат порите на тялото, човек мъчно диша. Това запушване се отразява вредно и върху нервната система. Съществува два вида кал: физическа, или външна, и психическа, т.е. вътрешна. И едната, и другата кал се полепват по гърба на човека. Когато човек се окаля психически, за него се казва, че е човек с дефект. Той може да не го вижда, но е писано на гърба му като обявление. Каже ли му някой, че има обявление на гърба си, той отговаря: „Нищо не зная, аз не съм го сложил на гърба си“. – Не е важно кой го е сложил. Важно е, че има обявление на гърба му. От тебе се иска да снемеш дрехата си и да махнеш обявлението. Щом го махнеш, ти си вече свободен. Какво от това, че си носил едно обявление на гърба си? – Някога е нищо, но някога причинява много пакости. Представи си, че някой залепи на гърба ти следното обявление: „Този човек е престъпник. Той е извършил едно убийство“. Достатъчно е един стражар да прочете написаното на гърба ти, за да те хване и заведе в участъка. Ти се чудиш защо те водят в участъка, защо ти се случи това нещастие. Много просто, на гърба ти е писано, че си престъпник. Трябваше навреме да свалиш този надпис. Не може да се случи нещастие на човека, ако той не носи престъпленията си написани на своя гръб. Дали заслужаваш тези страдания и нещастия, то е друг въпрос, но надписът за твоите дела е на гърба ти. Може да се оправдаваш пред стражаря колкото искаш, той не се интересува. Трябва да се легитимираш, да докажеш, че си честен човек. Прочетената глава от Матей е една от силните речи на Христа. тя засяга мнозина. Тя чисти, както метлата чисти къщата.

Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи! Горко вам, лицемери!“ Ние пък можем да кажем: „Блажени вие, бъдещи проповедници и свещеници, които се застъпвате за Царството Божие“. От всички стихове на тази глава мога да направя нов превод. Защо трябва да ги превеждам? – Защото отрицателното трябва да се изхвърли. Ако не се изхвърли, положителното не може да дойде. Като говоря за Христа, едни си Го представят строг, но милостив, а други – мек, всякога благ и усмихнат. – И едното е вярно, и другото. Той е строг, безпощаден към онези, които престъпват Божия закон. Ако днес дойде Христос между вас, какво ще ви каже? Той ще постъпи с вас така, както е постъпил един лечител в Америка. Той се прочул като голям познавач не само на болестите на хората, но и на техния вътрешен, психически живот. Поради това той не се заемал с лекуването на всички. Като дохождал при него някой лош, объркан човек, той му казвал: „Вън! Аз не мога да те лекувам. За тебе няма място тук“. Казвам: Човек, който убива доброто в себе си, не заслужава никакво снизхождение. Такъв човек аз наричам престъпник. – Кое спъва човека? – Личният му живот. Днес личността в човека е толкова силна, че най-малкият крив поглед или усмивка е в състояние да го обиди. Поради личния си живот човек не знае върши ли волята Божия или не. Като ти се случи някаква неприятност, ти казваш: „Сгрешил съм нещо“. – Сгрешил си, но къде и как, не знаеш. Казваш, че си лош човек. Това не е достатъчно. В какво се заключава твоята лошавина? Лъжеш ли, крадеш ли? – „Още по-лошо.“ – Кажи в какво се изявява твоята лошавина? Да се говори с общи изрази, това показва горд и тщеславен човек. В 1914-та година пътувах с трена. В същото купе имаше един човек, който участвал във войната със сърбите и разказваше една своя опитност. „Един ден – казваше той – натъпках в един окоп 17 сърби, които надупчих с щика си“. Слушам го и си мисля: Това не са умрели хора, не са кокошки. Тези сърби имат пушки като тебе, няма да се оставят да ги дупчиш. Той говори, аз се усмихвам. Мисля си: Друг е въпросът, ако ги е намерил мъртви. Така може да ги е надупчил. Като видя, че се усмихвам, той каза: „Може да са били по-малко от 17, не съм ги броил“. – Според мене невероятно е един човек да надупчи 17 души. Този човек искаше да се похвали. Каква похвала е тази, че убил 17 души? Разумните същества не одобряват постъпката му. Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. После се усмихне, иска да мине за герой. Това е тщеславие. Този човек се хвали със своите недъзи. Друг пък се хвали с добродетели, които няма. Той казва: „На никого не съм направил зло; на мнозина помогнах материално“. – Той умира от глад, а се хвали, че помогнал на този, на онзи. Той се хвали с дребни неща. Какво дал? – На едного – два лева, на друг – пет лева, на трети – парче хляб. Колкото повече разказва, толкова повече се увлича в своите благодеяния. На такъв човек аз възразявам: Знаеш ли какво направих аз? Колкото убити видях на бойното поле, всички насърчих и възкресих. – „Възможно ли е това? Как ще възкресиш толкова хора?“ – Колкото аз можах да ги възкреся, толкова и ти си направил. Значи каквото съм аз, това си и ти. В света съществува един порядък, който трябва да се спазва от всички. Той е Божественият порядък – порядъкът на доброто. Всеки може да бъде носител на доброто. Казваш: „Аз не съм направил добро на никого“. – Ще правиш добро, но за себе си. Отиваш при извора с една чаша. Гребни от водата и кажи на извора: „Аз черпя от тебе, облекчавам те. Иначе водата ти ще се разлива и ще се каля“. Ето едно добро. Някога водата влива в човека на чисто място, а някога – на нечисто място. Тогава за предпочитане е водата да се разлива по пътя, отколкото да влезе в нечист човек. Това е вътрешната страна на живота. Това е духовният живот. Някога, в живота си, човек изпада в изкушения, в изпитания. – Какво представлява изпитанието? – Като се натъква на доброто и на злото, човек неизбежно се натъква на изпитания, не знае кое е добро и кое – зло. Казваш, че един човек е добър, а друг – лош. – По какво ги познаваш? Лошият не е толкова лош, но и добрият не е толкова добър. И в двата случая има нещо невярно. И в лошия има нещо добро, но и в добрия човек има нещо лошо. Че си добър или лош, това са само надписи. Надписът, обаче, не прави нещата нито добри, нито лоши. Ако облечеш вълка в овча кожа, ще стане ли овца? Ще стане ли по-добър? Ако облечеш овцата във вълча кожа, ще стане ли вълк? Казва се: „Вълци, облечени в овчи кожи; и овце, облечени във вълчи кожи“. Това са символи. Грешно ли е, че овцата се облякла във вълча кожа? Грешно ли е, че вълкът се облякъл в овча кожа? Ако вълкът стане по-добър, той печели. Ако овцата стане по-лоша, тя губи. Но ако не стане никаква промяна, безпредметно е да се обличаш в чужда кожа. Ако овцата се облече във вълча кожа и се страхува, тя не е герой; ако и вълкът, като се облече в овча кожа, се страхува, и той не е герой. – Много естествено. Когато грешникът вземе ролята на праведния, ще се страхува; и когато праведният вземе ролята на грешника, и той ще се страхува.

Обикновеният праведник лесно се изкушава и може да стане грешник. Обаче съвършеният праведник – никога! Той стои по-високо от условията, нищо не може да го изкуси. Има условия, при които и праведният може да се изкуси, както има условия да превърнеш водата във вино. Казвам: Ние не се нуждаем от виното на грешния; не се нуждаем и от неговото ядене. Предпочитам да гладувам три дена, но няма да ям от яденето на грешния. Ще мина и замина край него, без да се изкуся от неговото ядене. Има едно положение, което не извинява човека. Само онзи може да извинява, който е в състояние да направи това, което е недостъпно за другите. Например, може ли обикновеният човек да направи един скъпоценен камък? – Не може. Обаче има високонапреднали същества, които мислят различно от обикновените хора. Тяхната мисъл е чиста като кристал. Тя стои по-високо от всички обикновени същества. И тогава, който се опита да превърне тяхната мисъл в обикновена, както скъпоценния камък в обикновен, непременно ще изпадне в противоречие. Кой би си позволил да превърне скъпоценния камък в обикновен? Който не разбира, може да се излъже, да приеме обикновения камък за скъпоценен, но който разбира, не може да се излъже. Мнозина идват при мене и ми казват: „Не мисли, че сме лоши хора“. – Откъде знаете какво мисля за вас? Кое ви дава повод да мислите, че нямам добро мнение за вас? Като погледна човека, първо го измервам на височина. Казвам: Ти си висок 1.65 метра, не си от гигантите. Ръцете ти са меки, деликатни, не си за физическа работа. Ти не си за чук и за мотика. Широк си 40 сантиметра, не можеш много да работиш. Не си и много красив, чертите на лицето ти не са много симетрични. Между челото и носа ти няма никаква симетрия. Казваш, че баща ти и дядо ти са били такива, и ти приличаш на тях. – Аз не се интересувам от твоя баща и дядо. Ти си бил съдружник с тях, но това не ти дава право да отдадеш всичките си недъзи на тях. Днес носиш наследствени черти от баща си и майка си, но преди четири поколения ти си бил баща на своя баща. Значи, което си унаследил от баща си днес, това някога си вложил в него.

Следователно не възставай против себе си, против това, което някога ти си вложил в своя ближен. Не се оправдавай с баща си и с дядо си. Кажи си: „Тази работа е моя, т.е. този грях е мой, аз сам ще го изправя“. Кажеш ли, че така си създаден от Бога, не си прав. Значи Бог те е създал такъв, за да правиш зло. – Не, ти създаде злото; ти създаде страха, противоречията, а не Бог. Той създаде добри неща, а това, което ти създаде, Бог ти го завеща. Той окичва хората с техните собствени деяния. Той има съкровищница, в която слага онова, което ти си спечелил. И като дойдеш на земята, Той те накичва с това, което си спечелил, безразлично дали е добро или лошо. Казва: „Това намерих в твоя склад“. Ето защо, като живеете добре, вие слагате доброто в складовете на Бога, та като дойдете отново на земята, да има с какво да се облечете. Като знаете това, не се оплаквайте от живота. Смелост се иска от вас. Смел е онзи, който не се страхува от греховете си. Щом видиш греха в себе си, хвани го за главата и опашката и го питай откъде е дошъл. – Дошъл е отнякъде. Дръж го, докато се изповяда. И аз, като хвана дявола, който ми е направил хиляди пакости, възседна го. Казвам му: Едно време ти беше господар, сега аз ще ти бъда господар, а ти – слуга. Не се страхувайте от дявола. Той има камшик, но не се страхувайте от него. Вземете камшика му и с него върху гърба му. Казано е в Откровението: „Вързан е князът на този свят“. Следователно, докато не вържеш злото в себе си, всякога ще слугуваш на дявола. Геройство е да вържеш дявола, т.е. дявола в себе си. Под „връзване“ разбирам да вържеш злото в себе си, но когато станеш едно с Бога. Щом си в противоречие с Божа, дяволът ще те върже. – „Кога ще бъдем свободни?“ – Когато станете едно с Бога. Питате: „Как ще станем едно с Бога?“ – Имате две шишета с вода. Казвам: Водата на тези шишета трябва да стане една. – „Как ще направим това?“ – Ще вземете едно голямо шише, ще сипете в него водата от двете шишета и тя ще стане една. Щом водата се смеси, и вие ще станете едно с Господа. Не говоря за обикновената фирма на всеки човек, но за общата фирма – служител на Бога. – „Искам да бъда силен, богат.“ – Не, ще станеш слуга на Господа. По-добре да станеш слуга на мира, отколкото господар на безпокойството и размирието. Предпочитам да съм слуга, да не дължа на никого, отколкото да бъда господар с големи дългове. Един ден тази фирма ще фалира. За предпочитане е да бъда слуга, който никога не фалира, отколкото господар, осъден на фалиране. Сега аз изнасям тези понятия, за да се роди у вас известна идея. От това ще се види доколко сте напреднали. Обаче напредъкът ви не зависи от вас. Каквото сте достигнали досега, това е важно; остане ли отсега нататък да постигате нещо, всичко е изгубено. Доколко е напреднал човек, това се вижда още от детската му възраст. Детето носи дарбите в себе си. В училището му се дава възможност да развие своите дарби. Един подтик е достатъчен да помогне за тяхното развитие. Ако неодареният влезе в училището, скоро го напуща. Аз говоря на вас като на одарени. Тъй щото, няма защо да ме питате одарени ли сте или не. Всеки човек се изпитва, сам да се познае. Знайте, че никой не може да се скрие. Всичко в човека е написано. Добродетелите и пороците са написани в човека – няма нищо скрито-покрито. Скрито е за онзи, който нищо не знае. Обаче за онзи, който знае, няма нищо скрито.

Тази сутрин ще ви дам няколко правила. Като станете от сън, измийте добре ушите си. Гледайте на тях като на големи господари. Те представляват една голяма фирма в света. По-голяма фирма от тях не съществува. Който от нейните чиновници сгреши, излиза вън от фирмата. За да не греши никой, хващайте леко ушите си и благодарете за тях. Като се обезсърчиш, хвани ушите си и благодари на Господа за тях. Кажи си: „Едно време бях по-лош, сега съм по-добър“. Ако имаш кал в ушите си, запитай се защо се е събрала тази кал. Аз зная какво означава тя. Изчисти калта, измий добре ушите си. Тогава ще се махнат поне една четвърт от мъчнотиите ти. Второто правило: Измивайте добре носа си. Още със ставането си от сън благодари на Бога, че имаш нос. Знай, че през този нос Бог е вдъхнал дихание на живот и ти си станал жива душа. Като помислиш, че през твоя нос е минал Божественият живот, измий се със свещен трепет. Казваш: „Къде е Господ?“ – Всеки ден Бог влиза през носа. Носът е врата за Божественото. Чрез въздуха Бог влиза през носа, а излиза през устата. И когато излиза Господ, ще отвориш устата си и ще благодариш. Благодари, че имаш уста и можеш да кажеш най-хубавите работи. Устата е място, което може да спаси човека. След това измий добре очите си и благодари, че можеш да гледаш с тях най-красиви неща. Човек е едно учреждение, кредитирано от четири големи фирми: от фирмата на ушите – Божествената Мъдрост; от фирмата на носа – човешкият ум; от фирмата на устата – Божествената Любов и от фирмата на очите – Божествената Истина. Тези четири фирми са застъпени в Божествения свят. Ако те не подкрепят човека, никаква работа не може да се свърши. Разберете това вътрешно; не го разправяйте на други, които не могат да се ползват. Ако си скръбен, радвай се на ушите си, на очите си, на носа и на устата си. Като се радваш така, ти ще влезеш в съприкосновение със силите, които действат чрез очите, чрез ушите, чрез носа и чрез устата. Ако видимото, което имаш, не оцениш, как ще оцениш невидимото? Търсиш Бога, ангелите, а не цениш видимото в себе си. Ако не знаеш как да се справяш с ушите, очите, носа и устата си, ангелите няма да дойдат при тебе. Ангелът първо трябва да види ушите ти и ако ги хареса, ще остане при тебе. После ще погледне носа ти, очите и устата ти. Ако не ги хареса, няма на какво да се спре. Чрез ухото си човек се свързва с музиката на външния свят, както и с Господа. Така той чува тихия глас, който го утешава и насърчава. Само така животът се осмисля. Човек възприема благословението, което иде, чрез ушите, очите, носа и устата. Благословени са удовете на човека!

Прочетете от беседите „Пътят на ученика“ от 150-та до 153-та страници. Често хората са недоволни от природата, от това, което им е дадено. Много повече ви е дадено, отколкото можете да използвате. Ето защо, всеки може да дава от това, което му е дадено. – Как ще дава? – Чрез очите, ушите, носа и чрез устата. Казваш, че не можеш да правиш добро. – Как да не можеш? Като видиш един болен, хвани го за ръка, разходи го на чист въздух. Срещнеш един беден – завели го на концерт, да послуша малко музика. Той е обезсърчен, нищо не го радва, но като послуша музика, ще се разположи. Гладния пък ще нахраниш. Ето, това е все добро. Трябва ли да се чудите какво добро да направите на човека? Гладния ще нахраниш, без да мислиш, че няма шапка и обувки. Той може да бъде и бос, и гологлав, за него е важно да се нахрани. И тъй, блажени сте, ако разбирате защо ви са дадени ушите, очите, носа и устата.

Блажени сте, ако разбирате защо идат страданията. Христос казва: „Горко вам, книжници и фарисеи“. – Защо? – Защото не разбирате Божията Истина. Блажени сте, ако разбирате Божията Истина. Благодарете за това.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 26 февруари 1933 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...