Jump to content

1933_03_01 Човешкият нос / За човешкия нос


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), Издание на "Хелиопол", 1995 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Човешкият нос

Размишление

Животът има две страни: външна и вътрешна. Ние започнахме с външната страна – ухото, като орган на слушането. Видимо, ухото е малък орган и за онзи, който не го разбира, то остава неразбрано. Обикновено външните прояви са човешки, а вътрешните – Божествени. Има и външни, и вътрешни недъзи, които са резултат на неправилния човешки живот. Сега, аз имам предвид една формула, която никъде не се среща. Каква е тази формула, няма да обяснявам. Като ви я дам, ще си я препишете на чисто. Не питайте за какво се отнася тази формула, но ще ви диктувам и вие ще пишете: Това, което в началото не е било, като се проявило, образувало всички невъзможни неща в света. А това, което е било в началото, като се проявило, образувало всички възможни неща.

И тъй, външната страна е човешката, наречена външен или обективен свят. Вътрешната страна е Божественият или субективният свят. И духовният свят има външна и вътрешна страна. На земята хората се възпитават по особен начин. Като отидат в другия свят, ще се видят в чудо. Те коренно се различават от съществата, които живеят там. – „На небето има ли деца?“ – Има. Обаче там растението не е, както на земята. Там растението е в добродетели. На земята човек расте по височина и широчина, а на небето – по доброта. Колкото по-добра е една душа, толкова е по-стара, по-израсла. Обаче на човека са дадени всички възможности – да расте и физически, и духовно. Искаш да станеш голям. – Голям ще станеш, но това не показва, че ще бъдеш добър. Доброто не е в ръста. И слонът е голям, и мамонтът е бил голям, но никой не казва, че са добри. Доброто не е в обходата.

Да дойдем до носа. В едно отношение носът прилича на пергел, който може да се свива и разширява. Като стигне крайния предел на разширяване, носът взима друго направление. Той има отношение към интелекта. Значи носът е пергел, с който се измерва човешката интелигентност. Без този пергел нищо не се постига. Той описва всички външни и вътрешни възможности, скрити в човека. Казвам: Както се върти пергелът на човека, т.е. неговият ум, такива са и неговите възможности за развиване.

Като разглеждате носовете на чертежите, виждате, че всички са изкривени. – Защо? – Пергелите им са били развалени. Може ли да рисуваш правилно с развален пергел? Всички хора си служат с пергел, но за себе си го употребяват по един начин, а за другите – по друг начин. Те си служат с две различни мерки. Като забодеш единия връх на пергела в една точка, а другия край въртиш около тази точка, образуваш кръг, в който се крият всички възможности. От отвора на пергела, т.е. от радиуса, зависи с какви възможности разполага човек. Дългият нос крие в себе си повече възможности, повече изходни пътища. Първият образ на фиг. 1 представлява нос на наблюдателен човек, който само наблюдава и мери нещата. Той минава за един от добрите носове, но в него има нещо животинско. Вторият образ представлява интелектуален нос. Каквато форма и да има носът, той е в зависимост от устата. Тя определя неговите възможности. Устата може да бъде голяма и малка, по-близо или по-далеч от носа. По устата се познава, дали даден човек е лаком, или не. Ако е лаком в яденето, той е лаком във всичко. Лакомството показва желанието на човека да има много. Не е лошо да имаш много, но трябва да имаш време да го обработиш. Необработеният материал е товар, за пренасянето на който само ще плащаш, без да се ползваш от него. Това е все едно, да плащаш наем за старите си мебели, без да ги използваш. Желанието да притежаваш много неща съществува и в духовния свят. Например, искаш да станеш светия, но не знаеш какво представлява светийството. Само един светия има в света. Всеки, който дойде в контакт с него, може да стане светия. Само един учен има в света; който дойде в контакт с него, може да стане учен. Това е противоречие за вас, но в него се крие велика истина.

Какво виждаме в новороденото дете? В първо време то е обикновено дете, без видими дарби и способности. Обаче майката счита, че от това дете ще излезе гений, нещо особено. Какъв гений е то, когато върши работи, които не го препоръчват? Обаче като почне да расте, то влиза в контакт първо с майка си и баща си, с братята и сестрите си; после с външните хора и постепенно се учи, развива се, докато един ден прояви всичко, което е вложено в него. В първо време се изявява човешкият живот, той взима надмощие, а след време – Божественият. Детето се сърди. Не е лошо, че се сърди, но това е човешка проява. То се възмущава, че работите не стават, както иска. То се сърди на родителите си, на братята и сестрите си, че не са такива, каквито трябва да бъдат. То се сърди на условията, в които живее, намира, че не са добри, иска по-добри условия. Някога човек се сърди и на себе си, че не е такъв, какъвто трябва. Той е недоволен от носа, ушите, очите, устата си. Той е недоволен, че не вижда, както трябва; не чува и не възприема въздуха и храната правилно. Като ученици, вие трябва да учите, да придобиете истинско знание. Без да сте придобили това знание, вие започвате да говорите на хората за носа, за устата, за ушите, мерите ги, но нищо не придобивате. Това не е знание. Учене се иска от вас, да дойдете до самостоятелни изводи. Между ума и носа има известно отношение, което трябва точно да се знае. Има една плоскост, която определя мястото на носа. Колкото повече носът се отдалечава от плоскостта, толкова повече се приближава към животинското в човека. Ако носът се приближава към плоскостта, Божественото взима надмощие в човека. Когато плоскостта има посока от центъра на слънцето към центъра на земята, гръбначният стълб в човека е прав. Тя пази равновесието на организма. Ако плоскостта се наклони, човек губи равновесието си. Изкриви ли се мисълта, и носът се изкривява, главно на върха.

OOK_12_2_9_1.JPG

Първият образ на фиг. 2 представлява нос на любопитен човек, който се занимава само с новини, с казано-речено. Вторият образ е на търговец.

Като разглеждам човешкия нос, имам предвид, че предстои още да се развива. Все едно, да разглеждаш детето в утробата на майката, от ембрион до пълно развитие. Човек има високо мнение за себе си, без да подозира, че е в зародишно състояние. Съзнанието на сегашния човек още не е пробудено. Той не знае откъде е дошъл и къде ще отиде; не знае как е влязъл в утробата на майка си и как ще излезе. Природата знае всичко това. От нейно гледище влизането в утробата наричаме смърт, а излизането – раждане. Значи човек се ражда и умира – непрекъснат процес.

OOK_12_2_9_2.JPG

Като наблюдавате различни носове, ще видите нос, вирнат на върха, като у свинята. Такъв човек обича да рови – фиг. 3. И свинята, вместо да сложи ръцете и краката си на работа, впрегнала носа си да работи, като го обърнала с върха нагоре, по-лесно да рови земята. Едва сега човек се освобождава от свинското състояние в себе си. Казвам: Не впрягай носа си на физическа работа. Мислиш ли, че ако знаеш слабостите на човека, ще научиш нещо? Не само че нищо не придобиваш, но изопачаваш носа си. Видиш ли къс нос и с обърнат нагоре връх, ще знаеш, че свинята е виновна. Ако носът е дълъг и с обърнат нагоре връх, копоят е виновен. Като гони зайците, той развива носа си на дължина. За да души по-добре, върхът на носа се обръща нагоре. Това са уподобявания, за да учите, а не да се нападате един-друг. Не казвай на човека: „Аз зная какъв си. Нали виждам, носът ти е свински“. Зад носа се крие известна интелигентност. Хвърляш една бомба, която изкопава голяма дупка в земята. Бомбата е механична сила, но зад нея стои разумно същество, което я направлява. Каква интелигентност се крие зад свинята? Днес тя се намира в зародишно състояние. В бъдеще тя ще дойде до такова развитие, че няма да я познаете. Вторият образ на същата фигура представлява нос на енергичен човек.

Като ученици, вие трябва да изучавате живота, да дойдете до истинско, правилно разбиране. Проявеният живот не е нищо друго, освен азбука на непроявения Божествен живот. В този смисъл, считайте, че всяка жива форма е на мястото си: свинята, волът, слонът са на своето място. Мислите ли, че бубулечиците са просто нещо? Ако Бог се е занимавал с тях, мислил е за тях. Трябва ли ние да гледаме на малките същества с презрение? Ако растенията не съществуваха, какво щяхте да правите вие? Какво щеше да бъде положението на човек, ако нямаше вода, въздух и светлина? Преди да дойде човек на земята, дойдоха растенията, животните. Светлината, въздухът, водата съществуваха преди човека. Най-после, Бог създаде човека и на седмия ден си почина.

Това са общи въпроси, върху които трябва да мислите. Докато изучавате фактите поотделно, нищо не можете да разберете. Истински ученият съпоставя всички факти и така прониква в далечното минало. От счупените линии той създава цяла наука. Носът на търговеца показва човек, който работи само за прехраната си. И птиците, които по цели дни мислят за прехраната си, имат подобен нос-човка. Желанието на човека да придобива много създава съответен нос. Човек може да измени носа си. Щом съзнава, че с много нищо не се постига, той започва да въздейства върху това си желание. С тия носове, които имате, няма да ви приемат на небето. Там се иска друг модел на носа. За да изправите носа си, първо трябва да измените своята мисъл. Не казвайте, че нищо не желаете. Трябва да имате желания, но естествени. Не желайте повече неща, отколкото ви са нужни. Христос казва: „Доста е на деня неговото зло“. Докато се стремиш към много, ти се отклоняваш от същественото. Ще работиш съзнателно върху носа си, защото той е основа на разумния свят. Носът възпитава чувствата. Значи в носа, т.е. в ума, е вложено Божественото. Чрез него се възприема новия живот. Казано е в Писанието: „И вдъхна Бог чрез ноздрите му жива, разумна душа“. Само разумният човек различава правата от кривата постъпка. Само разумният знае какви трябва да бъдат отношенията между Бога и човека. Недъзите ви се дължат на човешкия живот. Достатъчно е да разгледате черепа на човека, за да познаете какво носи от миналото и какъв е сегашният му живот. Достатъчно е да разгледате черепа на някое от допотопните животни, за да имате представа за това животно. И по главата на сегашния човек бъдещото поколение ще чете неговото минало – историята на човешкия живот. Един ден миналото и настоящето ще се съединят в Божествения живот. Влезе ли в този живот, човек е дошъл вече до безсмъртието.

OOK_12_2_9_3.JPG

Фиг. 4 представлява два образа: нос на човек, у когото чувствата силно работят. Това е нос на антагонист. Вторият образ е на песимист.

Като ме слушате да говоря така, някои се обезсърчават. Не се обезсърчавайте! Ако носът ви не е правилен, а ушите са добре оформени, те ще го оправят. И очите могат да оправят носа. В известни случаи и устата може да помогне на носа. Обаче ако носът, ушите, устата и очите не са правилни, изправянето им може да стане в друг живот. Ако на земята не можете да се изправите, ще разчитате на другия живот – на небето. Там, във фабриките, ще ви разглобят част по част и ще ви ремонтират основно. Аз разглеждам и ада като голяма работилница. И там ремонтират човека. Който не разбира това, казва: „Големи страдания има в ада“. Отговарям: Голям ремонт се прави в ада. Той не е тъй страшен, както си го представят. Страшен е вътрешният ад в човека, когато той е в дисхармония с Бога. Страшно е, когато човек е в противоречие със себе си. Някога мислите, че сте добри, а някога – че сте лоши. За оправдание на лошавината си, казваш: „Раздразниха ме“. – Как може да бъде това, ако изобщо не се дразниш? Как могат да те запалят, ако в тебе няма вещество, което лесно се запалва? Ако има в тебе вещество, способно да гори, ти си изложен на опасност. Който не мисли, той се намира в положението на дете и всеки момент може да бъде в опасност. Ще дойде ден, когато човек ще започне да мисли. Не можеш да останеш завинаги дете; ще дойде ден, когато ще станеш възрастен и стар.

Между Божествения и човешкия живот има нещо общо: в Божествения живот има детинство, и в човешкия живот има детинство. В Божествения живот има зряла възраст, и в човешкия живот има зряла възраст. Разликата обаче се заключава в следното: в човешкия живот има старост и смърт, а в Божествения няма. В този смисъл, ангелите не са нищо друго, освен най-интелигентните деца на небето. Не можеш да бъдеш ангел, ако не си крайно интелигентен. Ангелите разбират Божиите закони и ги изпълняват. Те са носители и на Божията Мъдрост. Значи ангелът е представител, освен на чистота и невинност, още и на Божията Мъдрост. Човек е точно противоположен на ангела: той е горд, тщеславен, мисли, че знае всичко. Наистина, и човек има знания, но не ги прилага, както трябва. Той мисли, че е самостоятелен, че няма нужда от никого. Човек е самостоятелен само когато Божественото работи в него. Всеки иска да бъде похвален, да му се даде нужното внимание. И това не е лошо, но да те хвалят на място. Как ще те похвали учителят, ако рисунката ти се нуждае от много поправки? Добрият учител хвали ученика си само като види, че последният е изправил погрешките си.

OOK_12_2_9_4.JPG

Добре е да изучавате носовете сравнително. Например, на фиг. 5 са представени носа на песимист и на интелектуален човек. Изучавайте ги и намерете разликата между тях. Сега, да дойдем до научната страна на въпроса. Не може да бъдеш добър, ако нямаш хубаво ухо; не може да бъдеш умен, ако нямаш хубав нос; не може да бъдеш любящ, ако нямаш хубава уста; не може да бъдеш истинолюбив, ако нямаш красиви очи. Това са мои твърдения. Аз ще говоря и за очите, и за ушите, и за брадата, но не и от физиономическо гледище. Ако не можеш да изучиш своето ухо, своята уста, своя нос, очите си, как ще изучиш тези на другите хора? Първо ще се заинтересуваш за твоите органи, а после на другите хора. Първо ще изучиш себе си и ако ти остане време, ще изучаваш другите. Ако първо изучаваш другите, а после себе си, ти ще се опетниш. Защо ти трябва да се интересуваш за богатството на хората? Какво ще ти допринесе знанието, че един е богат, а друг – беден; че един е сит, а друг – гладен? Ако ходиш между бедните, за да се покажеш, че си добродетелен, че си богат, това няма да те ползва. Друг е въпросът, ако се движиш между тях от Любов, да им помогнеш. Значи външните прояви не са истински. Искаш да обърнеш един човек към Бога. За да постигнеш това, ти сам трябва да бъдеш образец. Първо ти трябва да имаш любов към Бога. „Бог е Любов.“ Следователно ти трябва да желаеш и този човек да има Любов в душата си. Бог има желание, всички хора да живеят в мир и съгласие; да бъдат радостни и весели, да не насилват никого.

Бог не търпи престъпления. Казваш: „Обичам Бога, искам да Му служа“. – Тогава ще постъпваш като Него. Ще се освободиш от всяко недоволство. Ти си недоволен от братята и сестрите си, от дрехите си, от стаята си, а искаш да служиш на Бога. Това е невъзможно. Щом си недоволен от хората, недоволен си и от Бога. Как ще Му служиш тогава? Ето защо, казвам: Изучавайте себе си, за да различавате и най-тънките си прояви. Колко пъти дяволът майсторски ви нашепва неща, на които вие се поддавате! Казваш: „Аз не съм като митаря, не съм грешник“. Значи ти си като фарисея. И фарисеят казваше: „Господи, благодаря Ти, че не съм като митаря. По три пъти на ден се моля; редовно плащам десятъка си, на никого зло не мисля“. Обаче фарисеят и до днес си остава фарисей. Митарят стои изправен, с наведена глава, не смее да вдигне поглед нагоре. Той изрежда само греховете си. Но у митаря има възможност да се развива. Това са образи, които се отнасят до вътрешния живот на човека.

Днес всички хора цитират стихове от Евангелието, но това не е достатъчно. Вие се нуждаете от знание, което да ви даде права насока в живота. – „От толкова години вярваме в Христа. Нищо ли не сме постигнали?“ – Не е достатъчно само да вярвате. Ако мислите, че само с вярване ще постигнете всичко, лъжете се. Бих желал да имате онази детинска вяра и невинност; да бъдете чисти като децата. Като наблюдавам хората, виждам, че и в религиозния, и в научния си живот те са изложени на опасност. Религиозният мисли, че е свят човек и като него няма друг. И ученият мисли за себе си същото. Има физиономисти, хиромантици с високо мнение за себе си. Има учени естественици, химици, които мислят, че са разрешили всички въпроси. И едните, и другите се заблуждават. Да мислиш, че всичко знаеш, това е колективна мисъл. Всичкото знание е в колективното, Божественото съзнание. И вие, събрани около мене, мислите, че много знаете. Това е чужда мисъл. Ако вземете всички хора в света, които мислят като вас, и разделите с тях богатството си, по колко ще се падне на всекиго? В света има над два милиарда хора. Ако разделите природното богатство помежду си, по колко ще се падне на всеки човек? – По една малка сума. Какво ще прави той с тези пари?

И тъй, ако знанието се разпредели между всички хора, по колко ще се падне на човек? Аз не говоря за обикновеното знание, но за истинското, за онова знание, от което човек може да се ползва всеки даден момент. Това знание има отношение към правата мисъл. Ако не мислиш правилно, пипни носа си, но трябва да знаеш къде да го пипнеш. Пипнеш ли го на място, където мисълта действа, веднага ще започнеш да мислиш право. Раздразнен си нещо. – Защо? – На върха на носа ти се е събрала излишна енергия. Пипни леко, внимателно това място и дразненето ще мине. Ако по този начин не се справиш с излишната енергия, ще се скараш с някого и после ще съжаляваш, ще ходиш да се извиняваш. Помогни си сам, за да не става нужда да те водят по съдилища и да те защитават адвокати. Това е прост метод, с който може да си въздействате. Има и други прости методи за лекуване. Например, хремата се лекува с един от тези методи. Тя се дължи на натрупване на излишна материя в носа. За да се освободиш от хремата, отвреме–навреме хващай леко носа си и мисли за тази материя като непотребна, която трябва да се изхвърли навън. След време хремата изчезва и в ума на човека настава едно просветление.

Човек е здрав, когато между енергиите на неговия организъм става правилна обмяна. Като хващаш носа си, ти се лекуваш с енергията, която излиза от пръстите. Ако е в пълно бездействие, носът ще се атрофира. Така могат да се атрофират и очите, и ушите на човека. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато пипаш носа си, мисли за Господа и за всичко, което Той е създал. Пипай носа си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за хубавия нос, който си ми дал“. И да има някакъв недостатък на носа ви, не се спирайте на това. Не искам да ви утешавам, но казвам как трябва да гледате на това, което ви е дадено от Бога. За ученика, който постъпва в първо отделение, се предполага, че в него са вложени дарби и способности, които очакват своето развитие. Трябва ли такъв ученик да се насърчава? Не, той трябва да учи. Ако не може да учи, не може да помни и не е пръв ученик, това е друг въпрос. Щом е постъпил в училището, трябва да се учи и да се мъчи да помни. И последен ученик да е в класа и това не е важно. Важно е, да минава от клас в клас, макар и с тройки. Каква е разликата между шестицата и тройката? Нима всички работи, които се оценяват за шестица, са все сполучливи? Ето, Христос дойде на земята да се учи и Го скъсаха. И не двойка, даже единица Му писаха. Какво нещо е смъртта? Пропадане на изпит. Сложиха Го на кръста и Му казваха: „Слез от кръста и се спаси. Другите спасяваше, а себе си не можеш ли да спасиш?“ Ако мислите, че светът може да се спаси само в три години, лъжете се. Христос казваше: „Почакайте още малко! След 2000 години, когато дойда отново да държа изпита си, тогава ще ме видите. Сега ме скъсахте, но ще дойде време, когато няма да ме късате“. Казвам: И вие, като Христа, претърпявате неуспехи в живота си. Какво от това? Скъсали ви на изпит. Сега ви късат, но след 2000 години професорът няма да ви къса. 2000 години е дълъг период, но чрез вашата интензивност това време може да се скъси. Това може да бъде след 2 години, след 2 месеца, след 2 седмици, след два дни или след два часа. Не поставяйте в ума си никакъв срок, за да не се обезсърчавате. Понеже Бог ви е създал и ви изпратил в земното училище, Той иска постоянно да успявате. Ако не успееш, както мислиш, това е за изпитание. Веднъж те е създал, Бог не може да те остави, без да успяваш. Един ден, като разбереш Божия план, невежеството ти ще изчезне. Може да мине година, две, три, но ти ще успееш. Казвате: „Да беше поне на млади години!“ – Какво щяхте да направите, ако бяхте млади? Ако е въпрос за младите години, тогава щяхте да разбирате по-малко. На някои млади аз съм давал съвет, как да живеят, но те правят глупости. И на стари съм давал съвети, но и те правят глупости. В заключение казвам: Какъвто е младият, такъв е и старият.

Ще ви приведа пример из живота на един от нашите стари братя, заминал вече за онзи свят. Един ден, както вървял, пред него се изпречил един дълбок трап. Спрял се пред трапа и си казал: „Колко такива трапове съм прескачал на млади години! И сега мога да го прескоча“. Засилил се и хоп – в трапа. Поогледал се натук–натам да разбере, дали не са го видели. И като видял, че е сам, той си казал: „Така беше и на младини“. Пак се поогледал и като видял, че няма никой около него, казал си: „Каквото беше на младини, такова е и на старини“. Добрият и на младини е добър, и на старини е такъв. Кажеш ли, че някога си бил по-добър, а сега по-лош, не говориш истината. Добротата е качество на Бога. Като казваш, че си добър, ти разбираш, че Божественото живее в тебе. Като говоря истината, това е Бог, Който живее в мене. Интелигентността е Бог, Който живее в мене. Разумният живот е пак изявление на Бога. Дойда ли до лошите наследствени черти, до непостигнатите желания, аз имам предвид човешкия живот, който е в процес на развитие. Който не разбира Божествения живот, каквито и опущения да прави в живота си, това не се счита за грях. Друг е въпросът, ако съзнава Божественото в себе си, а едновременно с това греши и се оправдава. Тогава той носи отговорност за своите погрешки. Работете върху носа си, да се развива на широчина и дължина. Широчината има отношение главно към дробовете и стомаха. Дължината му трябва да бъде поне 6 сантиметра. Между челото, носа и устата трябва да има отношение. Другояче казано: Между Любовта, Мъдростта и Истината трябва да има отношение. Челото представлява Истината в човека, носът представлява Мъдростта, а устата – Любовта. Свободата на човека зависи от челото му, светлината и знанието зависят от носа, а Любовта – от устата му. Изучавай челото на човека, за да разбереш каква свобода и какъв простор има в себе си; изучавай носа му, за да видиш каква светлина се хвърля върху неговия простор; изучавай устата му, за да разбереш каква е неговата любов в живота. Облагородявай устата си, за да възприемаш всичко с благодарност. Само благодарният може да засили действието на жизнените функции в своя организъм. Ядеш и не благодариш, не мислиш за Онзи, Който е създал всички блага. Вместо да благодариш, търсиш недостатъците на яденето. Казваш: „Това не е вкусно, онова не е вкусно. Този е виновен, онзи е виновен“ – това е ровене, работа на свинята. Остави свинята настрана, тя си знае по-добре работата. И най-неразумното животно живее по-добре от неразумния човек. И тъй, благодари за всичко и никого не обвинявай. Искаш да бъдеш самостоятелен. Да бъдеш самостоятелен в човешкия живот, това е опасно; да бъдеш самостоятелен в Божествения живот, това е най-великото благо. Това е животът на Братството. Страшно е да се съберат хиляди души на едно място. Там се създава адско състезание, голяма борба. Това е живот на аномалия. Такова нещо е общият живот между хората. И тъй, братският живот е Божествен. Той е живот на целия организъм: всяко нещо е поставено на мястото си. В Божествения живот ти представляваш специфичен екземпляр. Като тебе втори няма. На противоположния полюс ще се срещне един, донякъде подобен на тебе. Яви ли се друг, подобен на тебе, той ще изгуби цената си. Срещнат ли се няколко души, които си приличат, те се обезценяват. Вие сте дошли на земята, без да знаете защо. Какво ще свършите тук, също не знаете. Отивате на небето, без да знаете какъв е животът там. Казвате: „Като отидем на небето, всичко ще научим“. Не, преди да изучите живота на небето, трябва да научите живота на земята. Той е подготовка за небесния живот, а небесният е подготовка за земния. Това, което не сте постигнали и научили на земята, ще го научите на небето. Вие мислите, че на небето ще се открие велика наука пред вас. И там ще научите нещо, но от Божествено гледище. Казваш: „Имам недостатъци“. – Това е резултат на човешкия живот; то е наследство от твоето минало. – „Нищо не мога да постигна.“ – Какво искаш: да станеш музикант, или художник? Какво ще придобиеш, ако станеш музикант или художник? Музиката е условие; художеството е условие; поезията е условие. Какво ще придобиеш, ако напишеш едно стихотворение? Кое стихотворение е най-хубаво? Ботев писал: „Не Ти, кой си в небесата, но Ти, кой си в мене, Боже, мен в сърцето и душата“. Той искал да каже, че Бог е в душата, че Любовта се проявява чрез душата. Бог не си служи с насилия и убийства. Ботев се вдъхновяваше от идеята за освобождаване на България от турско робство. Той схващаше, че освобождението на народите идва от Любовта, от братството между народите. Казвам: Бог освобождава народите, а хората са проводници на Божията воля.

Важно е, какво предстои днес на човечеството. Хората трябва да се самовъзпитават, да правят опити в това направление. Не казвам, че трябва да станете физиономисти, но да внесете едно подобрение за себе си, да въздействате на своя мозък. Като ставате сутрин от сън, леко докосвайте с пръстите си горната част на ушите, от тях изтича магнетична енергия. Така ще въздействате върху ума си. После прекарайте пръстите си върху средната част на ухото – да въздействате на чувствата си. Най-после, прекарайте пръстите си на долната част на ухото, да въздействате върху тялото си. Това са три допирни точки, чрез които човек може да си въздейства. Правете това упражнение по разположение, а не по буква. Така ще се освободите от някои болезнени състояния. Мийте ушите си, вътре в гънките, поне един път през седмицата, но не ги разтърсвайте. Някой пъхне пръста си в ухото и силно го раздвижи. Това не се позволява. Ако искате да раздвижите енергиите, които минават през ухото, може да го натиснете отзад. Там има една кост, от която зависи устойчивостта и издръжливостта на човека в живота. Ако си болен, разтривай тази част на ухото.

Да се върнем към носа. Долната част на носа трябва да бъде широка. Това показва, че в умствено отношение човек е взел добра насока. Наблюдавайте красивите носове и пожелайте и вие да имате красив нос. Изберете си един красив модел на нос и мислете за него. Вашите носове са в процес на развитие. Може би след 10–20 години, или след цял живот усилена работа, да подобрите носа си. И най-малката придобивка остава за вечни времена. Казваш: „Вярвам в Христа, Той ще ми помогне“. – Не е достатъчно само да вярваш. – „Окултен ученик съм.“ – И това не е достатъчно.

По какво се отличава окултният ученик, християнинът, ученият човек? Ще кажете, че християнството е наука за живота. – Така е, но християнството е наука за живота и свободата, а не за насилията и ограниченията. Светът не може да се подобри чрез насилия. – „Тогава чрез жертва.“ – Не е въпрос да жертваш другите. Ако не жертваш себе си, ти не можеш да служиш на Бога. В езическия живот са жертвали живота на гълъби, на агънца, на говеда, но християнството не се нуждае от външни жертви. Един ден тези жертви ще изчезнат. Те не допринасят никаква полза. Вътрешни жертви се изискват. От гледище на старото учение човек трябва да бъде силен, да има знание, да се налага на другите. Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината дава свобода и може да бъде обща за всички. Ако наложиш своето знание на хората, други пък ще наложат на тебе тяхното знание, трети – на тях и т.н. Не се налагай на никого!

Наложи знанието си на себе си и кажи: „Чрез знанието си ще се наложа на сиромашията си, на болестта, на неразположението, на непостоянството си“. Казваш, че никой не те обича. Дай си отчет, за какво искаш да те обичат. Защо ти да не обичаш? За да те обича някой, това показва, че ти се нуждаеш от нещо. Само онзи те обича, който може да ти съдейства да придобиеш онова, от което се нуждаеш. В такъв случай и ти го обичаш, и той те обича. За да обичаш сития, непременно той те е нахранил. За да те обича жадният, ти трябва да подобриш условията на неговия живот. Това не значи, че трябва да го направиш богат, но да влезеш в положението му. Богатството и сиромашията са наследство, от което не можеш да се освободиш. Казваш на едного: „Ти си беден човек“. – „Защо?“ – „Защото носът, ушите, очите, устата ти не са на място.“ – „Какво да правя?“ – „Стани богат.“ – „Как?“ – „Като поставиш на място всеки орган на лицето си.“ – Това не е достатъчно. Аз ще ви кажа как да постигнете това. Ако най-бедният от вас прилага моите правила, в една година ще стане най-богатият човек. – За какво да употреби той това богатство? – Например, искаш да издаваш вестник. За тази цел трябва да имаш абонати, поне 3,000. Обаче имаш само 500 абоната. Може да имаш и повече от 3000 абоната, но в замяна на това какво ще им дадеш? Може да им дадеш само трици. Първо ти трябва да имаш материал за вестника си. После работата е лесна. Да взимаш пари от абонатите си, а да им даваш трици, това не се позволява. Щом даваш добър материал, ще имаш и абонати. Има един закон, който определя успеха на всяко списание или вестник. По закона на вероятностите се определя колко абонати ще има вестникът. Като наблюдавам човешките уши, във всяко ухо виждам нещо специфично, което физиономистите не забелязват. В ухото има три специални точки: едната определя ума, другата определя чувствата, а третата – проявите на органическия свят. Ако ти не си организиран, както трябва, ако баща ти и майка ти не са работили правилно, и ухото ти няма да е оформено. Достатъчно е да пипна долната част на човешкото ухо, за да разбера какви опущения е направил човек в своя живот. – „Откъде знаеш това?“ – Така е писано в книгата на твоя живот. – „Аз искам да допълня тези опущения.“ – Добре, вземи слушалката на телефона и поискай от невидимия свят книгата на твоя живот, да направиш една справка. Но почакай малко, докато направят справката. Те взимат книгата, проверяват и казват: „На еди-кое си място в ухото има един недостатък, който трябва да се изправи“. – „Благодаря, аз ще си взема бележка за изправянето му.“ Всеки човек има да изправя нещо в своя организъм. Приятно е да изправяш живота си. – „Не съм учен, не съм богат, как ще се изправя?“ – Ако чакаш да станеш учен и богат и тогава да се изправиш, нищо няма да постигнеш. Не можеш ли да работиш върху носа си, очите, ушите и устата си? В тях е скрито твоето богатство. Очите представляват цяла слънчева система, цял космос. Устата е друг космос. Като изучаваш органите, ти се свързваш със силите, които действат във вселената.

Ще кажете, че това са залъгвания, примамки. Аз не ви говоря, за да ви залъгвам, но нахвърлям тия идеи, до които, в бъдеще, сами ще се домогнете. – „Кога ще дойде това време?“ – Може след един ден, след една година или в друг някой живот. От вас зависи кога ще придобиете истинското знание. Ето, дадени ви са различни модели носове. Четете по тях. Ако си послужа с вас като с живи модели, вие или ще се насърчите, или ще се обезсърчите. Ако посоча у някой от вас една добра черта, той ще се зарадва; ако му посоча една лоша черта, ще се обезсърчи. Понеже това е опасно, аз си служа с рисувани модели. Сега аз разглеждам какво са постигнали вашите деди и прадеди. Като дойда до вас, ще ви дам правила и методи за постижение. Вие трябва да направите едно малко подобрение: да бутнете някъде носа или ухото си, да ги ретуширате. Обаче трябва да знаете как и къде да бутате. Топлина ви е нужна. Когато ковачът иска да топи желязото, той го нагрява. Ако само го нажежава, температурата може да бъде по-ниска. Ако иска да го превърне в течност, нужна е по-висока температура. Това са чувствата и любовта на човека. Как ще реализираш своите мисли без любов? За всеки даден случай трябва да знаете каква температура е нужна.

Мнозина от вас страдат от изобилие, а не от недоимък. Вие сте надарени хора, а не бездарници. У вас са вложени неща, които вие даже не подозирате. По какво се отличаваш от другите? Някой изкривил веждите си, друг – устата си, трети – окото си. Малки са тези погрешки, но се повтарят, а това трябва да се избягва. И в ръцете има известно отклонение, също и в пръстите. Вземи пергела и измервай разстоянието от един пръст до друг, да видиш къде е отклонението. Трябва да знаеш в областта на кой бог си сгрешил. Дали в областта на Юпитер, Сатурн, Меркурий или др. Едно време Сатурн, недоволен от живота си, решил да се ожени. Определили му една красива мома, но тя се влюбила в другиго. Разочарован от живота, той и до днес е с венец на глава, но невенчан. Той е недоволен от всички хора и казва: „От никого нищо не искам“. Дойде ли при него някой да му говори за женитба, той казва: „Не мога нищо да те съветвам, и аз още не съм венчан“. Понеже е Бог на справедливостта, Сатурн вижда всички неправди и се възмущава. Той не гледа хладнокръвно на тях: наказва всеки, който върши неправди, и съжалява онеправдания. Щом види, че вършиш някаква неправда, той се заема да те оправи. Така той влиза в живота на всички, които вършат неправди, за да ги оправи. Не може да изправяш човека и да не взимаш участие в неговите страдания. И Божественият Дух, като помага на хората, понася част от техните страдания. Като знаеш това, не прави грешки, за да не страдаш нито ти, нито окръжаващите.

Като говоря за носа и за ухото, аз гледам на тях като на свещени органи. Ухото се отнася до външния живот на човека, а носът – до вътрешния живот, до неговата интелигентност. Не може Божественото да се развива правилно, ако носът не е развит добре. Носът не трябва да бъде остър и завит надолу, като човка. Ноздрите трябва да бъдат отворени, въздухът да влиза и излиза свободно. Пазете се от постоянната хрема, от която се развиват полипи в носа, които пречат за свободното дишане. Колкото повече работите върху носа си, толкова по-добре ще възприемате въздуха, без да се простудявате.

За следващия път искам две неща от вас. Така да застанете на местата си, да насочите ушите си под такъв ъгъл, че да възприемате правилно това, което ви се говори. Също така и носът ви да бъде в естествено положение. Казвате: „Може ли да се говори за естествено и неестествено положение на носа?“ – Не сте ли чували да се казва, че носът на някого увиснал надолу? От това се съди за душевното състояние на човека. По носа се познава гордостта, искреността на човека. Най-малкото помръдване на носа изразява нещо. Той трябва да има правилни линии. Носът на истинолюбивия е прав, с едно слабо, едва забелязано извиване на линията. Ако искаш да изразиш линията на истината чрез носа си, трябва да имаш съзнателно отношение към нея. Вдълбочи се в себе си и кажи: „Всичко, което чувствам, не може да се сравни с онова благо, което е в сърцата на онези хиляди и милиони същества, живеещи при Бога“. Трябва ли при това положение да страдаш? Ако си лош, знай, че лошавината не е само твоя. Баба ти и дядо ти са оставили дългове. Те не са само твои. Че ти страдаш, това е друг въпрос. Но тези страдания са последствие на миналото. – „Имам много грехове.“ – И те не са само твои. Обаче никой не е умрял за греховете на другите хора. За да се освободите от тези последствия, приложете новата философия, която ви проповядвам. Така ще се освободите и от недоволството.

И тъй, работете върху доброто – Божественото начало във вас. Какво е останало от дядо ви и баба ви, това е за тяхна сметка. Важно е, какво Бог е вложил във вас. Ако вашите деди и прадеди не са използвали условията и възможностите на Божественото, използвайте ги вие. Работете за подобряване на своя нос, за да възприемате правилно Божествената светлина и Божественото знание.

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 1 март 1933 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

За човешкия нос

5 часа сутринта

(Малко студено, слаб сняг навалява.)

Добрата молитва

Сега ние започнахме със слушането, с външните прояви на живота. Животът има външна и вътрешна страна. Ние започнахме с външната страна, с ухото. Повидимому ухото е един много малък уд и онзи, който не го разбира, за него остава непонятно. Ухото е един израз на външните прояви на живота. Вътрешната проява е Божествената проява, а външната проява е човешката проява. Всички недъзи, всички недостатъци, наследени, се дължат все на човешките прояви.

Сега аз имам една формула, която не е дадена никъде, няма да ви я обяснявам, но ще ви я дам да си я напишете. Не я бъркайте, не питайте защо и за какво, но ви казвам да пишете. Пишете следното: Туй, което в началото не е било, то, като се е проявило, образувало всичките невъзможности в света. А туй, което в началото е било, като се е проявило, образувало и всичките възможности. И тъй, външната страна е човешката страна, която наричат обективния свят. Вътрешната страна наричат Божествен или субективен свят. И духовният свят има своя вътрешна и външна страна, както и земният живот има своя вътрешна и външна страна. Като отидете на Небето и там има външна и вътрешна страна.

Някой от вас сега се възпитават на Земята, имат особено, бамбашка възпитание и като отидат на Небето, те ще се различават много от ония, които са се възпитавали там. Ако пък някой млад човек е заминал рано от Земята и отишъл на Небето, дето се е възпитавал, той коренно ще се различава от вас. Вие можете да бъдете възрастни, а той ще бъде млад като дете. Казвате: „Има ли на Небето, на онзи свят деца?“ – Има, само че те там, те растат по друг начин. Растене става само в добродетелите. Не мислете, че на земята е растене това, когато тялото на човека расте. В Божествения свят растенето седи в това, доколко човек е добър. Значи растенето е в доброто.

Следователно нашето тяло представя всички онези възможности, които се крият в него. Ти седиш и казваш: „На какво мязам аз?“ Ти искаш да станеш голям. Доброто не е в големината, нито лошото е в малкото. Че и слонът е голям, и мамонтът е бил голям. Доброто не седи и в обходата. Между малките и големите числа има известно отношение. Вземете например носа. От мое гледище носът мяза на един пергел. Той има и глава, която показва колко сте интелигентни.[1] Като дойдете до известен предел, до крайния предел, тази глава взима друго положение. След като вашият ум е достигнал до своите крайни размери, идват очите. Те се определят с това, което ти виждаш.

032.jpg

Това са аналогии. Казвате: „Защо да е така?“ Това са аналогии. Значи с носа се мери интелигентността на човека. Тъй се разсъждава физически. Носът е един пергел, с който се мерят нещата. Ако нямаш този пергел, нищо не можеш да направиш. Следователно той има своята външна: (фиг. 1) и своята вътрешна страна (фиг. 2). И тогава, като турите пергела вътре, той описва всичките възможности. Във всеки човек се върти един пергел. Като се върти твоят ум, ти имаш всичките възможности, в които ти можеш да се развиваш. Вижте пергелите на тези хора (носовете на рисунките) всички са изкривени. Те са чертали, но пергелите им са развалени. Та аз ви давам това уподобление, понеже в геометрията без пергел не може. Сега понякой път вие мерите с пергела себе си така:[1] а като мерите другите хора, мерите ги така: [1]

Това са само аналогии и тогава ние казваме: основната мисъл с която се мерят нещата във всички древни науки, това е триъгълникът. Като туриш пергела, онази линия, която се върти, това е твоят радиус и като завъртиш около центъра, образува се един цял кръг. Това показва, че твоят пергел има всичките възможности. Сега зависи как е отворен този пергел. Дългият нос показва повече възможности, повече изходни пътища. Зависи как е поставен вашият пергел.

033.jpg

В първия модел нос от втория ред[2] – този човек само наблюдава. Туй е едно животинско състояние, но този нос минава за един от добрите носове. Той е един от добрите носове, но не е поставен на място. Сега, ако предавате физиогномия, като германците или като англичаните, те предават по своему. У тях може да изпъкне само модел втори. Втори ред нос, той е интелектуален нос (втория нос). Ако малката линия в него се продължава надолу, тя определя стойността. Устата винаги определя отношението и възможностите на носа. Устата може да е по-близо до носа, а може да е и по-далеч, тя може да е по-голяма, а може да е и по-малка. Големината на устата има отношение към носа. Лакомият човек в яденето е лаком във всичко. Не е лошо човек да е лаком, то е желание да има много. Но за многото, което искаш, то трябва да имаш време да го обработваш. Ако ти оставиш нещо необработено в тебе, ти ще имаш неприятности, ще носиш непотребен материал, непотребен багаж, за който само ще плащаш. Ти влизаш в една стая, дето някой човек е събирал, събирал много неща и трябва да плаща за тях. Същото желание се пренася и в духовния свят. Някой иска да бъде светия, но той не знае какво нещо е да бъде светия. Човек сам по себе си светия не може да стане. В света има само един светия, и всички други, като дойдат до него, могат да станат светии. В света има само един учен и всички други, като дойдат до него, и те могат да станат учени.

Следователно ние виждаме едно противоречие в природата. Запример едно дете като се роди, ние виждаме, че не е даровито, но майка му го мисли, че е гениално. Че не е гениално, няма какво да се доказва, това и вие знаете. Това дете прави такива работи, които ни най-малко не са гениални и след това, като започне да расте, то се намира вече под влиянието на човешкия живот. Значи висшата, Божествената интелигентност не може да се прояви, както трябва. Човешкият живот взима надмощие и тогава се ражда едно противоречие. Например детето се сърди. Сърденето не е лошо нещо, но то се сърди, защото се възмущава от някой работи в света. Майката казва: „Защо се сърди моето дете?“ То се сърди на обстановката, че не е такава, каквато трябва, то се сърди на майка си, на баща си, на сестрите си, че не са такива, каквито трябва. Всеки, като се сърди на някого, той се сърди, че не е такъв, какъвто трябва. Пергелът ти не е на място или очите ти не са на място или устата и ушите ти не са на място. Или не гледаш както трябва, или не слушаш както трябва, или не възприемаш въздух както трябва, или не възприемаш храна както трябва.

034.jpg

Та сега аз искам вие да имате наука, но вие, още преди да сте научили нещо, ще тръгнете да разправяте тази наука на другите, да мерите носовете на другите хора. Как е поставен носът спрямо ума, има една Божествена страна у човека. Има една плоскост, както аз я наричам. Тази плоскост може да ви се вижда хоризонтална или перпендикулярна, но тя определя стойността. Ако носът се отдалечава от плоскостта, той отива към животинското състояние. Ако носът се приближава към плоскостта, той е Божествен. И най-после дохождаме до идеалното, към разумното и се добива правилността на човешкото лице. Тогава челюстите на човека не са издадени навън. Тогава тази плоскост е перпендикулярна, отива от Слънцето към центъра на земята. Тя минава през гръбначния стълб и ние вървим по нея. Както и да вървим, тази плоскост винаги пази нашето равновесие. И тогава, като сме между тези два разумни света, между човешкия и Божествения, тази плоскост има две точки и затова ние вървим прави. Щом изгубим това равновесие, тогава се случава едно залитане на едната и на другата страна. Щом се отклоняваме мислено, тогава и носът се отклонява към една или към друга страна, а главно към върха.

036.jpg

Тук имаме нос на любопитен човек, който търси само новини[2]. (Третият нос отляво, отдолу.) Сега аз разглеждам нещата ембринически. Вие се намирате още в едно зачатъчно състояние и ви предстои още да се развивате. Засега вие имате за себе си високо понятие, но се намирате още в зародиша си. Та какво знаете вие? Вие даже не знаете пътя, по който сте дошли и от де сте дошли. Вашето съзнание още не е пробудено. Вие знаете, че сте влезли в утробата на майка си, но как ще излезете и какво ще правите след това – не знаете. Как си влязъл в утробата на майка си и как ще излезеш – не знаеш. Природата знае това. Това влизане ние наричаме умиране. Понякога ние казваме, че умираме. Ще умреш, но и ще излезеш.

035.jpg

Сега този нос, който ви рисувам, представя вирнатия, като този на свинята[2]. То е малко пресилено, но за този обърнат нагоре нос е виновна свинята. Наместо да тури ръцете и краката си на работа, тя е турила носа си на работа, като го е обърнала нагоре. Едва сега ние можем да се освободим от това свинско състояние. Не туряй носа си на физическа работа. Ти мислиш, че като се научиш за някоя човешка слабост, много нещо ще придобиеш. За късите и обърнатите нагоре носове свинята е виновна. За дългите и обърнатите нагоре носове копоите[3] са виновни, дето ходят, да гонят зайците в гората.

Това са само уподобления. Вие не трябва да вземете тези уподобления и да кажете: „Аз те зная, какъв си. Нали виждам носа ти?“ Нищо не знаеш ти. Когато хвърлиш една бомба на земята, тя може да изкопае един ров, но зад тази бомба се крие една интелигентност, една разумност, която я направлява. Каква интелигентност седи зад свинята? Свинята толкова разбира. Тя е едно дете в зачатъчно състояние. Един ден и тя ще се измени и то толкова, че като я срещнеш, няма да я познаеш.

Рекох, за живота вие ще имате едно правилно понятие. Вие ще считате живота като азбука на Божествения живот. Ще считате, че свинята е на мястото си, волът, слонът, всичко е на мястото си. Не считайте тия неща за прости работи. Как е възможно, Господ, който се е занимавал с тях, мислил е за тях, и за Него не са прости, а за вас да са прости? Той работи с тях и тия същества дойдоха, за да се проявите вие. Ако те не бяха дошли, ако растенията не бяха дошли, ако водата, въздухът и вятърът не бяха дошли, какво щяхте да правите вие? Не разглеждайте нещата повърхностно. Водата е дошла, въздухът е дошъл, растенията са дошли, животните също са дошли, всички по реда си, докато най-после и човекът е дошъл. И след това казва Писанието, че Бог си починал.

Сега аз ви давам общи положения, върху които вие трябва да мислите. Ако ти наблюдаваш отделните факти, нищо не можеш да намериш. Този учен ги съпоставя и вижда в миналото, как се е работило. От тези счупени линии той вади цяла философия.

037.jpg

Този нос[4], четвъртия на рисунката, е наречен търговски нос. Вземете например птиците, които мислят повече за храната си, те цял ден мислят как да се прехранят, и те имат подобен нос. Това си има и други причини. Желанието у човека за повече определя и неговия нос. Човек може да изправи носи си. Като съзнаваш, че искаш повече, ще почнеш да си реагираш. За в бъдеще вие няма да отидете на Небето с тия си носове, които сега имате. Като отидете на Небето, трябва да носите други модели. Като отидете в Невидимия свят, там трябва да изправите всичко. За да изправите носа си например вие трябва да изправите предразположението на вашата мисъл. Не казвайте, че не желаете нищо. Не, желания трябва да имате, но те трябва да бъдат естествени, никога да не желаете повече, отколкото ви трябва. Казва Христос: „Доста е на деня неговото зло.“ Ние, като искаме повече, отвличаме се от същественото.

Същественото е, че носът съставя основа на разумния свят. Носът се явява като метод за възпитание на човешките чувства. В човешкия ум е вложено вече Божественото. Чрез носа човек е възприел новия живот. Казва Писанието: И вдъхна Бог чрез ноздрите разумна душа, да познава човек постъпките, коя е права и коя крива, да познава отношенията между Божественото и човешкото. Всички недъзи, които имаме, са все в човешкия живот. Като имаме главите на предпотопните животни, ние напълно бихме могли да ги опишем, какви са били те. Какъв е бил техният живот. И главите на сегашните хора ще бъдат история за бъдещото поколение, по тях ще се чете и миналото, докато най-после се съединят двата живота в Божествения човек. И тогава ще дойдем до безсмъртието. Значи, ще дойдем до последните форми.

Сега, като ме слушате да говоря така, някои може да хванат носа си и да се обезсърдчат. Не се обезсърчавайте. Ако носа не е на мястото си, но ушите са на място, те ще оправят носа. Или ако очите ти са добре, с очите си можеш да изправиш носа си. Някои с устата си може да си помогне. Само ако от четирите неща, носа, ушите, устата и очите не са на мястото си, тогава ще чакате изправяне в друг живот. Ако тук не можете да се изправите, ще почакате, докато отидете на онзи свят, на Небето. Там са много снизходителни фабриките, те ще ви разглобят част по част и ще ви ремонтират основно. Аз разглеждам ада като една голяма работилница, дето ремонтират човека. Онзи, който не разбира това, ще каже: „Големи страдания има в ада!“ Аз рекох, голям ремонт има в ада. Адът не е толкова страшен, както мнозина си го представят. Страшен е онзи ад вътре във вас, когато вие сте в дисхармония.

Вие нали се намирате много пъти в противоречие. Често мислите, че сте много добри, а някога мислите, че не сте толкова добри. Казвате: „Еди кой си ме раздразни.“ Питам: как могат да ви раздразнят, ако изобщо не се дразните? Как можете да се запалите, ако не се палите, ако няма у вас нещо, което да се запалва? Ако има в мене нещо, което гори, аз се намирам в голяма опасност. Някои от вас се намират в положението на малките деца. Малките деца са деца, които не мислят. Това е на мястото си, но ще дойде ден, когато трябва да мислят. Ти тук на Земята си дете, и имаш право да мислиш, но ако искаш да станеш възрастен и това е на мястото си, понеже човек постоянно и вечно дете не може да остане. Той трябва да стане възрастен.

Приликата между Божествения и човешкия живот седи в следното: в Божествения живот има детинство, и в човешкия живот има детинство. В Божествения живот има зряла възраст, и в човешкия живот има зряла възраст. Разликата обаче е в това, че в Божествения живот няма старческа възраст, когато в човешкия има и в човешкия живот има смърт, когато в Божествения живот няма смърт. Какво представят ангелите? Те са възрастните деца на Небето и то най-интелигентните. Ти не можеш да бъдеш ангел, ако не си крайно интелигентен. Ангелите са същества на крайната интелигентност. Те разбират законите, които Бог е създал. Те са носители на Божествената Мъдрост и работят. Онези пък, които са деца, те са образ на невинност и чистота. Значи ангелът освен, че има чистотата и невинността на детето, плюс и Мъдростта. Хората пък са горделиви, мислят, че имат много знания. Вярно е, че имат знания, но имат нужда и от другите хора. Имат знания, но имат нужда и да ги насърдчават хората. Те мислят, че са самостоятелни, всъщност не са такива. Самостоятелни са само тогава, когато у тях е Божественото. Защото всички хора са създадени по едни и същи принципи. Всеки човек има желанието да бъде похвален. Ти можеш да хвалиш човека, но както трябва. Ако не можеш да го похвалиш както трябва, тази хвалба не е на мястото си.

Да допуснем, че ти си ученик в училището и искаш да ти поправят рисунката. Ако този, който иска да ти я поправи, е голям майстор, той ще я поправи както трябва, но ако и той не умее, даже и ако е по-прост от тебе, какво корегиране е това? Той не корегира както трябва.

Сега, да дойдем до научната страна. Вие не можете да бъдете добър човек, ако нямате хубаво ухо; вие не можете да бъдете умен човек, ако нямате хубав нос, вие не можете да бъдете любещ човек, ако нямате хубава уста; вие не можете да бъдете истинолюбив човек, ако нямате добри очи. Това са мои определения. Аз ще говоря и за устата, и за очите, но няма да говоря от чисто физиогномическо гледище. Аз ще ви дам по тези въпроси известни пособия, известна наука. Ако аз не мога да изуча моя нос, какво ме интересуват носовете на другите хора. Аз се интересувам от своя нос, от своята уста, от своите очи, от своите уши. Ако ми остане време, само тогава аз ще изучавам носовете, очите, ушите и устата на другите хора. И тогава ще видя, какво ще ми допринесе всичко това. Но зная, че само ще се опетня, нищо особено няма да ми допринесе. Какво ще ме интересува да зная, колко един човек е по-богат или по-беден от мене, дали той е сит или гладен? Какво ще ви допринесе това знание? Ако ти ходиш между бедните хора, да се покажеш, че си добродетелен, това нищо няма да ти допринесе, но ако ти ходиш между тях от любов, това е друг въпрос.

Значи, не е до външната страна само. Да допуснем, че ти искаш да обърнеш един човек към Бога. Какво значи да обърнеш един човек към Бога? За да го обърнеш, ти непременно трябва да бъдеш един модел. Ти трябва да имаш любов в себе си. Ти никога не можеш да обърнеш един човек към Бога, ако нямаш любов в душата си. Защото Бог е Любов. Значи, да обърнеш един човек към Бога, подразбира да имаш желание и гой да постъпва както Бога. Бог има желание всички хора да живеят в мир, да бъдат радостни и весели, да бъдат честни, да не насилват никого. Бог не обича никакви престъпления. Ти казваш: „Аз обичам Бога и искам да му служа.“ Щом искаш да служиш на Бога, ще постъпваш както Той обича, а не както ти обичаш. Ти цял ден си недоволен от дрехите си, от шапката си, от обущата си, от братята и сестрите си и най-после казваш: „Аз ще служа на Бога.“ При това положение ти си недоволен и от Бога.

Сега аз не казвам, че това е точно така, но у вас има потънкости в състоянията ви, които вие сами трябва да различавате. Вие трябва да различавате стария, културния дявол у вас, който често се промъква и ви нашепва: „Аз не съм като онези митари, грешници.“ И вие тогава заемате положението на фарисея и казвате: „Благодаря ти Господи, че не съм като онзи митар, грешен, давам редовно десятъка си, по три пъти на ден ходя на църква, славя те и сутрин, и на обед, и вечер.“ Митарят пък не смее да дигне нагоре очите си. Той току изрежда греховете си. Да, това е състояние – до духа на човека. Ако човек има състоянието на фарисея, той спъва своята интелигентност.

Рекох, това са неща, които се отнасят до вътрешния живот на човека. Не е достатъчно само да се цитират нещата. Това е спънка и за самите вас. Вие трябва да имате такова знание, с което да дадете една правилна насока в живота си. Казвате: „Ние, от толкова години наред, все вярваме в Христа.“ Не е въпросът само да вярвате. Ако е само до вяра, това е детинско състояние. Аз бих желал да имате онази детинска вяра и невинност, да бъдете като децата. Сега в религиозния живот на човека, както и в неговия научен живот, има една опасност. Той мисли, че е свят човек и като него няма друг. И в научния живот има такава опасност: има физиогномисти, френолози, хиромантици, които имат високо мнение за себе си. Има много естественици, химици, които мислят, че са разрешили много въпроси в света. Това е едно лъжливо чувство в човека. Това е едно колективно чувство и мисъл. Когато ти мислиш, че всичко знаеш, помни, че тази мисъл не е твоя, тя е една колективна мисъл. Не си само ти, който мислиш, че всичко знаеш. Има много хора, които също като тебе мислят, че знаят много нещо.

Та, вие сте се събрали тук и мислите, че много знаете. Тази е една чужда мисъл, тя не е ваша мисъл. И ако вземете тия милиони хора, които мислят като вас и разделите с тях заедно богатството си, по колко ще се падне всекиму? В света има около сто милиарда злато, а два милиарда хора. Ако разделите това богатство по равно, питам: по колко ще се падне на всеки човек? По 50 лева. Значи, на всеки човек ще се падне по 50 лева наследство. Какво ще направи човек с тия 50 лева? Представете си, че баща ви сега умре и ви остави по 50 лева наследство. Какво ще направите с тези 50 лева? Следователно ако знанието, което съществува в света, се раздели между всички хора, по колко ще се падне на всеки човек? Истинско знание аз наричам това, с което мога да си помогна във всеки даден случай.

Ако ти не мислиш право, ти трябва да знаеш, де да бутнеш носа си, за да почне мисълта ти да действува правилно. Когато някой път си раздразнен, това дразнене се дължи на върха на носа. В такъв случай, бутни се внимателно на върха на носа, помилвай го леко отгоре, въздъхни си и всичко ще премине. По този начин ще се излекуваш. Иначе, ако не си помогнеш по този начин, ти ще търсиш някого, с когото да се скараш, а след това ще мине цяла седмица време да ходиш, да искаш извинение, да се помиряваш, да казваш, че не си искал да постъпиш така. Ако пък приложиш този метод, да погладиш малко носа си, ще се размине това състояние, без да те знае някой. Ако не си помогнеш сам, можеш и в затвора да влезеш, но това не е практично.

Вие трябва да изучавате тези прости методи, с които лесно можете да си въздействувате. По същия начин вие можете да лекувате и хремата си. Хремата се дължи понякога на такова събиране на енергия в носа и като се хващате леко, ще може това състояние да се премахне. Щом хремата се премахне, настава едно просветление в ума. Природата обича правилните обмени. И затова човек може да си послужи с енергията, която излиза от неговите пръсти. Ако ти оставиш носа си в пълно бездействие, той ще се атрофира. По същия начин ще се атрофират и очите, ушите, устата на човека, ако се оставят в пълно бездействие. Всяко побутване на носа трябва да бъде разумно. Когато бутате носа си, мислете за Господа, за Божественото, което Той е създал. Бутни носи си с благоговение и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за носа, който си ми дал.“ Кажи: „Колко е хубав моят нос!“ Не казвай, че е малък или пък, че има някакъв недостатък. Тези неща не трябва да ви спъват. С това аз не искам да ви утешавам, но казвам, как трябва да гледате на тях.

Един ученик, който е постъпил в едно училище, предполага се, че той има всички способности и възможности в себе си и следователно няма какво да се насърдчава, но трябва да учи. Че не може да учи, че не може да помни, че не е пръв ученик в класа, то е друг въпрос, но щом е постъпил в училището, той трябва да помни. Ако е последен по успех и това нищо не значи. И с тройка да минава, все таки минава. Каква е разликата между шесторка и тройка? Мислите ли, че всички работи, които свършват с шесторка, са все сполучливи работи? Христос дойде в училището, но Го скъсаха, двойка, единица даже Му туриха. Ами какво е смъртта? Казват му там: „Ти другите спасяваш, а себе си не можеш да спасиш. Слез от кръста. Заповядай и слез.“ Ако ние мислим, че само в три години може да се поправи света, ние се лъжем. Христос каза: „Чакайте, след две хиляди години ще ме видите, тогава ще държа изпита си. Сега ме късате, но ще дойде време, когато няма да ме късате.“

Вие претърпявате един неуспех в живота си, какво от това? Скъсали ви – нищо. Сега ви късат, но след две хиляди години професорът ви няма да ви къса. Кога ще дойде това време? Две хиляди години е един голям период, но то зависи и от интенсивността на живота. То може да бъде след две години, след два месеца, след две седмици и след два деня. А може да бъде и след два часа. Не туряйте в ума си едно обезсърдчение, но кажете: „Понеже Бог ни е създал и ни е изпратил в училището, Той иска ние да успеем.“ Ако ти не успееш, както мислиш, това е един срам за Бога. Бог, който те е създал, не може да те остави да не успееш. Един ден, като съзнаеш Неговия план и невежеството ти ще изчезне. Може да мине година, две, три, пет или повече.

От това гледище вие ще кажете: „Да беше поне на млади години.“ Какво щяхте да направите, ако бяхте млади? Ако е за млади години, тогава пък по-малко щяхте да разбирате. На колко млади аз съм давал съвет но и младите правят глупости. И на много стари съм давал съвет, но и те вършат много глупости. Рекох, какъвто е старият, такъв и младият. Има един случай с един от нашите стари братя, който сега е заминал за онзи свят, и там е вече приет за студент, учи в тамошния университет. Той сам разправяше случая: Един ден той минава, върви по пътя си и на пътя си вижда един дълбок трап. Спира се пред трапа и си казва: „На младини колко такива трапове съм прескачал. И сега ще го прескоча.“ Засилва се, но хоп – в трапа. Пооглежда се, да види има ли около него хора и като мисли, че някои ще го чуят, той си казва: „Така ли беше на младини!“ След това, той пак се оглежда, да види има ли някой около него и казва: „Каквото беше на младини, такова е и на старини.“ Музикалният човек и на младини е музикант, и на старини е музикант. Който и в младини е бил музикален и в старини ще бъде музикален. Който е добър, той и на младини ще бъде добър и в старини ще бъде добър. Някой казва: „Едно време бях по-добър.“ Тези неща не можете да говорите на мене, но като старият ще кажеш: „Така ли беше в младини?“ Добрият всякога си е добър.

Помнете едно нещо: добротата не е наше достояние. Като казваш, че си добър, това е качество на Бога. Значи ти съзнаваш Божественото, което живее в тебе. Като говоря за Истината, това е Бог, Който живее в мене. Като говоря за интелигентността, аз разбирам Бога. Като говоря за истинския живот, аз разбирам пак Бога. Като говоря за наследените черти, за непостижимото, аз разбирам човешкия живот, който е в развиване. Който напълно не разбира Божествения живот, то при всички опущения, които той прави в човешкия живот, Бог не счита това за грях. Когато ти съзнаваш Божественото в себе си, а едновременно с това правиш погрешки и ги съзнаваш, ти си в права посока. Не съзнаваш ли погрешките си, ти си в крива посока.

Рекох, най-първо носът трябва да расте. Вашият нос не трябва да бъде тесен, той трябва да има отношение към стомаха ви, главно към дробовете. На дължина носът трябва да бъде шест сантиметра. Тогава трябва да има отношение между челото и носа ви, после между разумното у вас, вашата интелигентност и устата ви или турено в друг смисъл: между Любовта, Мъдростта и Истината. Челото на човека представя Истината. Любовта е долу в устата, а Мъдростта – в носа. Това са три деления. И тогава свободата на човека зависи от неговото чело, от Истината в него, от неговия нос – от светлината и Мъдростта в него и от неговата уста – от Любовта в него. Любовта, живата сила в живота на човека зависи от неговата уста. Та, когато изучаваме човека, ние взимаме пред вид неговата истина, която е изразена в челото му. Челото същевременно показва и неговата свобода, неговия простор. Носът пък хвърля светлина в този простор. И най-после трябва да се изучава човека по наслояванията, които са в устата, която се взима като вход на живота.

Вие трябва да облагородявате устата си, вкуса си, и да благодарите за всичко, което възприемате, защото чрез благо дарността се усилват функциите на живота. Ти ядеш и не благодариш, казваш: „Това не е вкусно.“ Яж и благодари на Бога, че е създал всичко това. Ти казваш: „Това не е добро, онова не е добро. Аз не мога да бъда такъв.“ Ти остави свинята, тя си знае по-добре работите от тебе. И най-неразумното животно живее по-добре от човека. Никого не обвинявайте. Искате да станете самостоятелни хора. От човешко гледище самостоятелният живот е един от най-опасните животи. Самостоятелният живот в Бога пък е един от най-добрите. В хората той е един от най-лошите. В Бога общият живот или братският живот е един от най-добрите животи. От човешко гледище общият живот е един от най-лошите животи. Имате няколко хиляди хора, събрани на едно място, но дето има много хора, там има голямо състезание. Нито яденето им е ядене, нито пиенето им е пиене. Цяла аномалия.

Та рекох, братският живот е Божествен живот, както в един организъм всяко нещо е поставено на своето място. В Божествения свят ти трябва да бъдеш един специфичен екземпляр, като тебе да няма втори. Само на противоположния полюс ще има още един, който ще мяза малко на него. Иначе, втори като него няма да има. Ако има и гори подобен, той ще изгуби цената си. Ако пък има много подобни, те няма да струват нищо. Сега вие сте дошли на Земята да се учите. Защо сте дошли, не знаете; какво ще свършите, и него не знаете. Отивате в Небето, но какво е там и това не знаете. Като отидете там, ще го научите. Рекох, вие най-първо трябва да знаете сегашния си живот. Има приготовления за другия живот. И небесният живот ще бъде едно начинание за земния живот. Това, което не сте постигнали на Земята, на Небето ще изучавате начините за постигането. Там ви очаква велика наука. Там ще изучавате нещата от Божествено гледище.

Та, когато вие виждате някой свой недостатък, това е човешката страна, това е наследената страна във вашия живот. Ти мислиш, че нищо не можеш да направиш. Да кажем, че ти искаш да станеш някой художник или музикант, но това е външната страна на живота. Ако станеш музикант, какво ще придобиеш? Музиката е само едно условие; художеството е само едно условие; да станеш поет и това е само едно условие. Ако станете поет и напишете едно от най-хубавите стихотворения, какво сте придобили? Кажете ми, кое е най-хубавото стихотворение на най-видния поет? Ботев е казал: „Не Ти, Боже, който си на Небесата, но Ти, който си в душата.“ Той искал да каже, че това, което е в моята душа, това е Бог. Това е едно просташко изречение. Преди всичко Ботев няма никаква философия. Той трябваше да пише: Ти Боже, Който си и на Небесата, и долу между хората, навсякъде и вътре, и вън от мене. „Не Ти, Който си на Небесата, а Ти, Който си в мене, в душата“ – значи, онзи Бог, който убива всички хора. Този, който убива хората, той не е Бог. Ботев се надигна с една чета от няколко души да освобождават България. Освободи ли я? Не я освободи. Трябваше да дойде Русия да я освободи. И тя дори беше загазила, а Ботев с една малка дружина мина Дунава и искаше да съсипе цяла турска империя. Казва[т], че Ботев бил причина да [се] освободи България. Това са човешки заблуждения. Никой народ не може да освободи друг. Освобождението е Божествен процес. Бог освобождава народите, а всички други хора и народи са проводници на Божественото.

Сега въпросът е до възпитанието на хората. Вие трябва да правите опити. Аз не ви казвам, че трябва да станете физиогномисти. Вие трябва да направите в себе си едно подобрение. За да можете да реагирате върху мозъка си. Като ставате сутрин, леко допирайте пръстите си до ушите, защото от пръстите ви изтича магнетична сила, която ще ви въздействува. Така ще въздействувате върху ума си. После прекарайте пръстите си върху средната част на ухото, да въздействувате на чувствата си и най-после прекарайте ръката си върху долната част на ухото си, да въздействувате върху тялото си. Това са три допирни точки, от докосването на които, вие ще изживеете едно хубаво състояние, почти на светия. Това не трябва да го правите по буквата на нещата, но като имате свободно време, правете това упражнение, за да избегнете много от болезнените състояния, на които можете да се натъкнете.

Вие трябва често да измивате ушите си, вътре гънките им, поне веднъж в седмицата трябва да ги миете. По никой начин не ги разтърсвайте. Някой пъхне пръста си вътре и започва да движи силно ухото си. Това не правете по никой начин. Ако искате да повлияете на ухото си, можете да го натиснете малко отзад, там има една площ, която определя устойчивостта на човека, неговата издържливост в живота. Когато сте болни, развивайте тази част именно на ухото, тя дава стабилност, устойчивост на организма. Носът ви пък трябва да бъде отпред широк. Това показва, че умствено вие давате една добра насока. Всякога наблюдавайте хубавите носове. Желайте да имате един хубав нос, изберете си един хубав модел на носа и за него мислете. Засега вашият нос е в процес на развитие. Може би след 10-20 години или след цял живот да имате някакви придобивки, но каквито придобивки имате, те остават за вечни времена.

Та, не е въпросът само да си създадете едно верую. Вие казвате: Окултният ученик. В какво седи окултният ученик? Или: в какво седи един християнин? Или: един учен човек? Християнството е наука за живота. Не, че чрез насилие светът може да се подобри. Не е въпросът да жертвуваш другите, но ако ти не жертвуваш себе си, ти не можеш да служиш на Бога. В стария живот са жертвували живота на гълъби, на агънца, на едри животни, по християнството не се нуждае от такива външни жертви, вследствие на което тези жертви ще престанат. Те не ползуват с нищо. Вътрешна жертва трябва да се даде. Според старото учение човек трябва да бъде силен, да има знания, да се налага на другите. Да се налагаш на другите, това не е знание. Истината е, която може да бъде обща за всички. Ако ти наложиш своето знание върху други, после ще дойдат някои да наложат знанието си върху тебе, трети пък върху тях и т.н. Не се стремете да налагате знанието си на другите. Наложете знанието си върху себе си. Кажете си: „Аз ще наложа знанието си върху своята сиромашия, върху своето болезнено състояние, върху неразположението си, върху своето непостоянство и т.н.“ Ето де би трябвало да приложите своето знание.

Някой искате да ви обичат. Казвате, че няма кой да ви обича. Когато искате някой да ви обича, вие трябва да си дадете отчет, за какво да ви обича. Или пък аз трябва да обичам някого. Също трябва да си дам отчет, за какво трябва да го обичам. Какво обяснение можем да си дадем в дадения случай, от което да се задоволим? За да те обича някой, ти непременно трябва да имаш нужда от нещо. Ако някой човек може да стане условие за тебе, да добиеш това, от което се нуждаеш, този човек те обича. Или пък, ако ти станеш условие да добиеш това, което някой желае, и ти го обичаш. За да обичаш сития, трябва да си му дал условия да се нахрани. Гладния, за да те обича, трябва да го нахраниш. Бедният, за да те обича, трябва да му дадеш условия да живее. Това не значи, че трябва да го направиш богат. Нека си носи сиромашията. Това е до наследството. И богатството, и сиромашията са наследство. Нужда имат и богатите, и сиромасите.

Сега ние се отвличаме с богатство и със сиромашията. Те ни отвличат от самата наука. Някой казва: „Ти си сиромах човек.“ – „Защо?“ – „Защото носът ти не е на място, устата ти не е на място, очите ти не са на място, ушите ти не са на място.“ – „Какво да правя?“ – „Стани богат.“ – „Как?“ – „Като поставиш всичките си удове на място.“ Не само това, но бих ви казал, какво трябва да правите. Ако и най-сиромахът от вас следва моите правила, в една година би станал най-богат човек. За какво ще употреби той своето богатство? Запример ти решиш да издаваш един вестник. Даваш обявление по вестниците, че ще издаваш еди-какъв си вестник. В три месеца ти искаш да имаш около три хиляди абонати, а имаш едва 500 души. Ти можеш да имаш три хиляди абонати, но какво ще им дадеш в своето списание или в своя вестник? – Трици. Най-първо ти трябва да имаш материал за списанието. Тогава е лесна. А тъй, да взимаш пари от абонатите си, а да им даваш трици, това не върви. Ако имаш добър материал, ще имаш и абонати. Има един закон, който определя успеха на едно списание. Ако имаш добър материал, не три хиляди, но и десет хиляди можеш да имаш. Като се издава един вестник, по закона на вероятностите може да се определи колко абонати може да има той.

Като наблюдавам ухото на разните хора, виждам, че във всяко ухо има нещо специално, което съвременните физиогномисти не познават. Това, което те дават за ухото, в човешки смисъл те са прави, но в ухото има три специални точки: едната от тях определя ума на човека; средната външна част определя неговите чувства, а най-долната мека част определя проявите на органическия свят. Ако ти не си организиран, както трябва, ако баща ти и майка ти не са работили от ред години в това направление и ухото ти няма да бъде добре поставено. Като пипна ухото долу на някой човек, аз му казвам: „Иван Стоянов, ти си направил едно опущение в живота си, това пише в твоята книга.“ – „Тогава аз искам да оправя това опущение.“ Вие веднага взимате слушалката на телефона и казвате: „Ало, кой там? Тук е Иван Стоянов, искам да ми дадете книгата на моя живот, да направя една малка справка.“ – „Почакайте, ние ще направим сега справката.“ Взимат книгата, проверяват и казват: „На еди-кое си място в ухото има едно малко опущение, което трябва да се изправи.“ – „Благодаря, аз ще взема мерки за изправянето му.“

Рекох, всеки човек има какво да изправя в своя организъм. Знаете ли, колко е приятно човек да изправя живота си. Някой седи и казва: „Аз не съм учен човек, не съм богат човек.“ Той иска да стане и учен, и богат. Рекох, ако ти знаеш какво нещо представя носа, ти можеш да станеш и учен, и богат човек. Ако ти знаеш какво нещо са очите, устата, ушите, ти си богат човек. Очите представят цяла слънчева система, цял козмос. Ако ти знаеш, как е направена устата, ще знаеш физиологическите основи на цялата слънчева основа [система], как функционира тя.

Сега, това са примамки. Аз не ви говоря само за да се яви у вас желание да знаете това. Един ден вие ще знаете това. Кога? Може би след един ден, може би след една или повече години, а може и в друг някой живот, но все ще го знаете един ден. Следователно вие можете да си изберете, което положение искате. Та сега, ние имаме доста модели носове, дадени, от които можем да четем. Ако извадим една от младите или от възрастните сестри за модел и кажем нещо добро, тя ще се подигне, но ако изнесем една лоша черта, тя ще се докачи. И тогава ще кажете: „Опасна е тази наука.“ Та сега аз разглеждам какво са постигнали вашите деди и прадеди, а какво вие можете да постигнете, аз ще ви дам правила и методи за постижения. От всички се изисква едно малко ретуширане, само да бутнете някъде носа или ухото си. Но трябва да знаете как да бутнете. Има начин за бутане. Температура трябва. Вие знаете, че когато ковачът иска да стопи и да нажежи желязото, той трябва да го нагорещи. Ако е да го нажежи, трябва да го нагорещи около сто градуса, ако пък иска да го излее във вид на течност, изисква се много по-висока температура. На всички е необходима температура. Температурата, това са човешките чувства, любовта. При това, в дадения случай, ако при вашия ум и при ваште желания не функционира любовта, вие нищо не можете да направите. При това вие трябва да знаете колко да увеличите тази температура. Мнозина от вас страдате не от нямане. Вие сте много даровити хора. Много неща са вложени у вас, които вие даже и не подозирате.

Вие казвате: „Аз не съм като другите.“ По какво се отличава един човек от другите? При това аз виждам някой от вас са направили една погрешка във веждите си, не са турили веждите както трябва. После окото не са турили на място. Тази погрешка е много малка, но тя много пъти се повтаря в живота ви. Ако разглеждате ръцете си, пак има известно съотношение между частите им. Ако вземете вашия пергел и измерите разстоянието от големия пръст до малкия; после ще измерите разстоянието между големия пръст и показалеца. Имаш един приятел, ще го туриш от едната си страна, себе си от другата страна и ще почнеш да чертаеш с пергела.

И след това, като почнете да чертаете, ще повикате един от големите богове, Сатурн, един от боговете на вечността, средния пръст. По едно време този бог загазил. Като не бил доволен, той решил да се ожени. Бог му определил една много хубава, млада мома, но тя се влюбила в друг, и той и до днес е останал невенчан. И досега още този венец седи на главата му. Като погледне към всички хора, той казва: „Не искам нищо от никого.“ Той е недоволен от всички. Като дойде някой при него за женене, той казва: „Няма какво да ти говоря, и аз сам не съм венчан.“ Той е бог на справедливостта. Той вижда всички неправди в света и Божественото в него не може да гледа така хладнокръвно. Дето отиде, той съжалява този, който е онеправдан. Той не може да гледа неправдата. Той наказва всеки, който върши неправди и докато този човек се оправи, той постоянно ще роптае. Той чувствува неправдите на хората. Не може човек да изправя някого, и да не чувствува неговия живот и да не влезе в него. Ти не можеш да изправиш някого, ако не влезеш заедно с него в неговия живот. Ще страдаш заедно с този човек. В това отношение Божественият Дух, който ни изправя, взима част от нашите страдания. Тъй щото, като правим грешки в света, ние същевременно причиняваме страдания и на себе си и на окръжаващите.

Та сега вие ще знаете, че науката за ухото, както и гази за носа, е свещена наука. Ухото се отнася до външния живот на човека, а носът до неговия вътрешен живот. Гой определя интелигентността, мъдростта на човека. Не може нашият Божествен живот да се развива правилно, ако носът ви не се развива правилно. Носът ви не трябва да бъде остър надолу, като човка, или пък ноздрите ви да бъдат сплеснати. Те трябва да бъдат долу широки, да дишате свободно, да поемате свободно чист въздух. После, не трябва да се оставяте на постоянна хрема, от която се развиват полипи в носа, които го запушват и пречат на дишането. Вие трябва да регулирате носа си, свободно да дишате, да работите върху него, та като дойде зимата, да не чувствувате, че сте поели студен въздух и да се простудявате.

Рекох, две неща искам от вас за следния път. Втория път, като дойдете в клас, искам всички да вземете такава естествена поза с ухото и носа си, да можете добре да слушате и възприемате. Ще видя под какъв ъгъл е вашият нос и вашето ухо. Когато човек загази нещо, той навежда носа си надолу. В друг случай той го вирне нагоре. С положението на носа може да се даде израз на лицемерие, гордост, лъжа, но същевременно с известни изрази може да се даде вид на искреност и т.н. Най-малките изменения и помръдвания в носа дават най-различни изрази. Носът трябва да има правилни линии. Той горе не трябва да бъде пречупен. По отношение на истината той не трябва да върви съвсем перпендикулярно, но да има само едно много малко прегърбване.

Следователно ако искаш да влияеш на носа си, ти трябва да имаш дълбоко разбиране за истината на онзи велик, красив свят, дето съществува пълна свобода. Тъй щото при най-хубавото разположение, което имаш на духа си, ти ще се спреш и ще кажеш: Всичко онова, което аз чувствувам, не може да се сравни с онова благо, което е в сърцата на хилядите и милиони същества, които живеят при Бога и се радват. Защо трябва да страдам аз? Ако съм лош, ще зная, че тази лошавина не е моя. Ако баба ми и дядо ми са оставили дългове, ще зная, че те не са мои, наследени са. Няма защо да ме държат мене отговорен. Че аз страдам, то е друг въпрос, но аз понасям последствията.

Някой казва: „Аз имам толкова грехове.“ Не мислете така. Това не са твои грехове. Никой няма да умре за греховете на другите хора. Някой път можете да имате недъзи, недостатъци и ще страдате, но за да се освободите от този тормоз и страдания, вие трябва да приложите новата философия, която сега ви давам. Тази област аз съм я минавал не веднъж, разхождал съм се из нея и съм изучавал разните видове неудоволствия. Изучавал съм недоволството на хората, моето недоволство, както и това на ред поколения преди мене. Но това е поляризиране. Да оставим поляризирането настрана.

Сега трябва да се развива доброто, което е Божественото в човека, вложено в неговата душа. Това е въпрос на дни. Какво е оставил дядо ми, това е за негова сметка, но какво е вложил Бог в мене, това е важното. Ако дядо ми и баба ми не са имали възможност да използуват Божественото, аз поне имам условия и възможност да го използувам. Та най-първо у всинца ви нека се роди онова желание да искате да се развива у вас Божественото, което Бог е вложил като Божествена Мъдрост, като Божествена разумност.

24 беседа на Общия клас,

държана от Учителя на 1 март 193Зг.,

Изгрев, София

-----------------------------------------

[1] Оставено място за рисунка, но няма такава

[2] рисунките са препечатани от първото издание“Работа на природата“ – София 1948., тъй като в оригинала не са запазени. Явно по време на беседата е имало голямо табло с няколко реда рисунки.

[3] копой – ловно куче

[4] фиг.3 е препечатана от изданието София - 1948, а фиг. 4 е от оригиналната разшифровка на стенограмата от беседата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...