Jump to content

1933_03_22 Развити и недоразвити


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), Издание на "Хелиопол", 1995 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Развити и недоразвити

Ще прочета 12-та глава от Матей, 20-ти до 30-ти стих; 6-та глава от Йоан, 1-ви до 10-ти стих; 4-та глава от Марк, 10-ти до 20-ти стих.

Пълната Божия Любов, Мъдрост и Истина носят вечния живот.

Често се говори за старо и ново, за стари и нови неща. Старо е това, което е отживяло времето си. Ново е това, което носи живот. То идва сега. Бог се изявява чрез новото. И доколкото схващате проявите на Божественото във вас, дотолкова се ползвате от новото. Много неща виждате отвън, но ако не ги разбирате, нищо не ви ползват. Външният свят е обширен, просторен, никой не може да го използва. Следователно може да се ползвате само от човешкия свят, т.е. от света, в който човек се движи. Стремете се към новото, към онова, което внася подтик в човека. Малкото количество въздух и храна, които човек приема, внасят подтик в него. Колкото и да е малка една мисъл, колкото и да е малко дадено чувство, приеми ги с радост. Те подтикват душата ти напред.

Сега вие искате да знаете каква ще бъде новата духовна година. Това зависи от вас. През тази година повече работете, по-малко говорете. Ако вие сте добри, и годината ще бъде добра; ако сте разумни, годината ще бъде добра. Когато човек е здрав и нуждите му са задоволени, годината е добра. Изобщо, добра година за даден човек е тази, която задоволява нуждите му и премахва всички препятствия от неговия път. Щом се натъква на нещастия, страдания и недоимък, годината не е добра.

Днес вие очаквахте хубаво време: топъл слънчев ден, чисто и ясно небе, а излезе нещо неочаквано – сняг и студ. – На какво се дължи тази промяна? – На състоянията на хората. Егоизмът е взел надмощие в цяла Европа, в културния свят. Днес всеки мисли само за себе си. Жестокостта и коравосърдечието са взели връх, затова времето е снежно и студено. Сегашният студ се противи на злото и спира неговото развитие. Ако през зимата е топло, не е добре за храната. Тази година ще приспи змиите, но не и вълците. Змията представлява злото в умствения свят, затова там ще го приспят. Може ли болният да мисли зло? Животът му е на косъм. Как може да мисли за кражба, за убийство? Болестта в човека е студът, който го кара да мисли само за себе си. Значи в болния змията спи и не върши зло. И тъй, случат ли се изненади, болести, нещастия с вас, трябва да знаете причините за тях. Някога и аз съжалявам, че ви говоря. – Защо? – Защото Словото пада на пътя и птиците го изкълвават; някога пада между храстите и се заглушава. – Трябва ли човек да съжалява? – Някога, без да иска, съжалява. Имате едно дете, радвате му се, обичате го, грижите се за него. Като порасне, пращате го на училище, но то не учи, както трябва. Като родители, вие страдате и започвате да съжалявате за грижите, които полагате за него. Какво трябва да направите? Оставете го на грижите на друг човек, който не е толкова привързан към него. Ще кажете, че ви е мъчно да се разделите с детето си. Мъката ви нищо не помага. Колкото и да му говорите да учи, да има добро поведение, то не слуша, то си знае своето. Какво ще направиш? Как ще му помогнеш? Каквото става с детето, това става и вътре в човека. Искаш да учиш, но нещо те отклонява от желанието ти. Обещаваш пред себе си, че тази година ще работиш и учиш по-добре, но пак не можеш да изпълниш обещанието си. Правиш това, което не искаш.

Апостол Павел казва: „Върша това, което не искам“. Искаш да кажеш една добра дума, но езикът ти се подхлъзне и излезе друго нещо от устата ти. Чудиш се после, ти ли не разбираш хората, или тебе не разбират. Истината е там, че не те разбират, но и ти не ги разбираш. Страшно е, че и вие не разбирате Бога. Вие не разбирате какво мисли и желае Той и не изпълнявате Неговата воля. Бог иска да използвате всички благоприятни условия, които ви е дал на физическия свят, както и в духовния, и в умствения свят. Бог мисли едно, вие – друго и в края на краищата казвате: „Нали Бог е всесилен, да оправи всичко“. Значи вие да грешите, Бог да изправя грешките ви, без да носите някаква отговорност? Синът ще прави дългове, ще греши, а бащата да плаща! Ако бащата не иска да плаща дълговете на сина си, последният казва: „Защо баща ми не отвори кесията си? Трябва ли да бъде скъперник? Как ще докаже любовта си към мене?“ Син, който разсъждава така, е на крив път. Коя е причината за неуспеха на хората? Какво им пречи да успяват? Бащата не иска да плати дълговете на сина си, защото вижда, че парите му не отиват на място. Някога и храната, и мислите, и чувствата не отиват на мястото си. Това се дължи на неразбирането на живота. Неразбирането има отношение към лошите външни и вътрешни условия. Вървиш по пътя, спънеш се и паднеш. Веднага скочиш, изтърсиш дрехата си и продължиш своя път. Това падане не е опасно. Значи условията ти са добри. Качваш се на планината и падаш от висок планински връх. Това падане е опасно, може да коства живота ти. Ето едно лошо условие. Първото падане е разбрано, а второто – неразбрано. Понеже по една случайност си останал жив, ти се питаш защо си паднал толкова лошо. Каквото и да ти говорят, казваш: „Не разбирам защо трябваше да падна“. На пътя е писано: „И да паднеш тук, пак ще станеш“. На планинския връх е писано: „Ако паднеш от върха, няма да станеш. Оттук не се позволява никакво падане“. – „Не съм ли свободен? Нямам ли право?“ Тук не става въпрос за падане и за свобода. Паднеш ли от върха, няма да станеш. – „Ако имам парашут?“ – Това е друг въпрос. Щом имаш парашут, ще слезеш с него, без да се удариш. Ако нямаш парашут и паднеш отвисоко, ти си загубен.

Каквито и обяснения да ви се дават, те не могат да внесат в човека вътрешен подтик. – Защо? – Защото вашите мисли и желания не са съгласни с Божествените. Няма защо и аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Той е едно вътрешно течение, един определен път, по който вие се движите. Това не е лошо. Нека всеки да се движи по своя определен път, но да внимава да не се отклони. Има възможност всеки човек да се отклони. Като знаете това, изучавайте законите за отклоняването. Капитанът на парахода следи със своя инструмент, да не попадне параходът в някое морско течение и да се отклони. Най-малкото отклонение води към катастрофа. На същото основание, всеки човек трябва да следва своя определен път. Отклони ли се, катастрофа го очаква. Ако параходът не може да върви през който път иска, колко повече човек няма право да се отклонява от правия път. Параходът пътува от едно пристанище до друго по строго определен път. Влезе ли в чуждо пристанище, нито своята стока ще стовари, нито чужда може да вземе. И човек пътува от едно пристанище до друго по строго начертан път.

И тъй, истинският живот се заключава в пътя, който Бог е предначертал на човека. Под „Бог“ разбирам Единственият, Който всякога ни мисли доброто; всякога ни обича; всякога ни пази и освобождава от мъчнотии; към Него всякога можем да апелираме; Той всякога ни приема. Неговото съзнание е пълно с мисъл за всички живи същества. Той е вечен живот, вечно движение. Ако някога Бог мълчи и не отговаря на вашите молитви, причината за това е във вас. Ако чистият въздух не влиза в дробовете ви, причината за това сте вие. Затвориш се в стаята си, а искаш да дишаш чист въздух. Това е невъзможно. Отвори прозорците си, излез вън, да дишаш чист въздух. Йогите затварят устата и носа си, за да не дишат въздух. Те правят упражнения. Трябва ли и ти, като тях, да запушиш устата и носа си, да не дишаш чист въздух? Ще дишаш нито много бързо, нито много бавно. Дишането у всеки човек е различно. То се определя от степента на неговото развитие. Болният обикновено диша бързо. Животните също дишат бързо. Здравият човек диша плавно, спокойно, в зависимост от своето развитие. Това наричаме нормално дишане. Дойдеш ли до това дишане, ти ще придобиеш сили; умът, сърцето и волята ти ще бъдат в пълно съгласие. Тогава ти ще бъдеш свободен човек.

Казвам: Без въздух няма живот. Малко въздух ще приемеш, но с него заедно ще се домогнеш до скрития живот във въздуха. Ако не възприемеш този живот правилно, ще бъдеш далеч от живота. Скритият живот във въздуха е връзка между Бога и човешката душа. Човек диша и издиша, без да знае защо. „Зная, че трябва да дишам, но защо, не зная.“ Ученият казва, че чрез дишането в кръвта се внася кислород и тя се пречиства. Това е вярно, обаче като диша човек, в подсъзнанието и свръхсъзнанието му се извършват и други процеси. Ако кръвта ти се е пречистила, ти си придобил нещо. Но ако дишаш и мислите, чувствата и желанията ти не се пречистват, не си дишал правилно. Като знаеш това, пази се да не попаднеш в крайност, да се уплашиш. За невежия е по-добре да не знае подробностите на нещата. Аз говоря за онзи, който иска да учи, да прилага знанието си. Дишай съзнателно, за да се ползваш от въздуха, който си приел. Само така става правилна обмяна между енергиите на човешкия организъм. Правилното дишане подразбира права мисъл. Тя води човека към истинското, положително знание. Той започва да различава на какво се дължат приятните и неприятни чувства, както и правите, и криви мисли. Той знае, че с физическото си тяло възприема външните усещания; с духовното си тяло възприема чувствата и ги дели на приятни и неприятни; с умственото си тяло възприема правите и криви мисли. Следователно човек има представа за трите тела – физическото, духовното и умственото. В човека работят главно физическото и духовното тяло, като полюси. Обаче той има и четвърто тяло, наречено причинно.

Какво означава добрият живот? Да живееш добре, това значи да става правилна обмяна между силите на физическото и духовното тяло. Това подразбира хармония между мислите и чувствата на човека. За да не се спъваш, да не изпадаш в дисхармонични състояния, никога не казвай, че този или онзи човек не ти е симпатичен. Че някой не ти е симпатичен, остави това настрана. – Какво ще направиш, ако сложат пред тебе ядене, което изисква много дъвчене? – „Ще го оставя настрана.“ – По същия начин остави настрана всяка мисъл и чувство, които нарушават хармонията на твоя живот. Яж лесносмилаема храна. Че не обичаш някого, това е твърда, мъчносмилаема храна, която ще оставиш настрана. – „Никой не ме обича.“ – И това е твърда храна. Сложи я настрана и повече не се занимавай с нея. Въпросът, защо не обичаш някого и защо не те обичат, е за светии и мъдреци. Когато станеш мъдрец, тогава ще го разрешаваш. – „Защо Бог не му заповяда да ме обича?“ – Ако му заповяда, ще те обича, но Бог не иска да се налага на никого. Освен това, човек върши неща, противоположни на тези, които му се налагат.

Сега аз разглеждам въпросите от човешка страна. От Божествено гледище не е така. Ако някой не те обича, това е за твое добро. Какво ще стане с тебе, ако те обикне лош човек? Той ще ти причини зло. За предпочитане е лош човек да те мрази, отколкото да те обича. Ако те обича, той ще ти дава пари, ще ти направи къща, но с това ще изопачи съзнанието ти, ще развали твоя живот. Защо ти е такава любов? Такава е любовта на недоразвития човек, както аз го наричам. Аз наричам лошите хора недоразвити, защото не искам да си служа с отрицателната дума „лош“. Думата „недоразвит“ е една от най-меките думи.

Следователно не очаквай любов от недоразвит човек. И обратно, който обича, е развит човек. Той е добър, за отличие от недоразвития. Ако развитият не те обича, ще ти причини зло; ако недоразвитият не те обича, ще ти причини добро. И обратно: ако развитият те обича, ще ти направи голямо добро; ако недоразвитият те обича, ще ти причини зло. Значи има хора, които непременно трябва да те обичат. – „Кои са те?“ – Развитите. – „Да обичам ли?“ – Ако си от развитите, ще обичаш; ако си от недоразвитите, ще мразиш. – „От кои сме ние?“ – На този въпрос не отговарям. Аз давам само обяснения, без да определям кой от кои хора е. Когато някой не те обича, ще знаеш към кои хора принадлежи. Ако е недоразвит, благодари, че не те обича; ако е развит, очаквай да те обича. Бог ще ти проговори чрез него. Той говори и чрез недоразвития, но по друг начин – чрез омразата. Само така ще се справите с противоречията. Не казвам да вярвате в това, но сами ще опитате истинността на моите думи. Всички са минали по пътя на омразата и любовта. И вие ще минете по същия път.

Казваш: „Аз ще мисля, както искам“. – Не можеш да мислиш, както искаш. Това значи, не можеш да мислиш без очи, през които минава светлината; не можеш да слушаш без уши, през които възприемаш звука; не можеш да възприемаш уханието без нос. Всички се нуждаете от орган на зрението, на слуха и на обонянието. Не можеш да възприемаш храната си без устата. Обаче устата изпълнява едновременно няколко служби: тя изпитва вкуса, занимава се с храненето, дишането и с говора. Някои от вас се разговарят, че не ги обичам. Значи, трябва да ги обичам. – Защо? – Защото съм от развитите. Ако не ви обичам, ще ви причиня зло. Аз разбирам какво означават вашите думи, но те трябва да отговарят на действителността. Като казвате, че не ви обичам, излиза, че съм от недоразвитите. Тогава аз трябва да ви мразя. Други казват: „Учителят не ни мрази“. – Щом не ви мразя, трябва да ви обичам – среден път няма. Аз не мога да бъда безразличен: или ще мразя, или ще обичам; трябва да имам или вяра, или безверие; трябва да обичам или истината, или лъжата – едно от двете. Аз се спирам върху любовта, истината и доброто – с тях се занимавам. Занимавайте се и вие с тези въпроси, а това, дали ви обичат, или не, оставете настрана.

Какво означават думите, че този или онзи не те обича? Ти отиваш при един богат човек. Той непременно трябва да те нахрани. Това показва, че те обича. Щом не те нахрани, той те изпраща при друг богат човек. Значи не те обича, затова те праща на друго място. Не, дойдеш ли веднъж в дома ми, аз трябва да те нахраня – нищо повече. Че съм зает, че нямам време, нищо не ме оправдава. Щом обичам някого, непременно трябва да му направя една услуга. Според мене най-важната работа е Любовта. Няма по-важна работа от нея. Дойдеш ли при мене, аз трябва да ти сложа да се нахраниш или да задоволя една от твоите нужди. Това, което ти сам не можеш да си направиш, аз трябва да ти го направя. След това можеш свободно да тръгнеш на път. И онзи, при когото отиваш, също е богат. И той трябва да те нахрани и услужи. Така ще пътуваш от една станция до друга, докато един ден и ти се установиш на едно място, станеш от развитите. Тогава и в твоята станция ще спират пътници.

Едно искам да ви дам: да мислите върху идеята за Бога – тя е недостъпна. Даже светии и велики адепти, като дойдат до нея, изпадат в голямо противоречие. Някои светии считат, че Бог ги е забравил. И Христос, като се намери на кръста, извика: „Господи, защо си ме оставил?“ Това са думи, които излязоха от устата на Исуса, човекът. Той каза това, което беше на сърцето Му. Не е лесно да бъдеш прикован на кръста, а отдолу да се гаврят и казват: „Нали си Син Божи, слез от кръста! Щом не можеш сам да си помогнеш, ти си един самозванец“. Христос мълчи, търпи и не може да докаже, че те са на крив път. Да слезе от кръста, не може. Да, Онзи, с Когото работи, не е там. Най-после, Христос обърна погледа си вътре в себе си и там намери Господа. Тогава въздъхна дълбоко и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си“. Така Христос намери Истината. Хората търсят Истината и я намират по два начина: външен и вътрешен. Като дойдеш до вътрешния начин, там ще падаш и ставаш, ще те разпъват на кръст, ще те бият, ще се гаврят с тебе. Ти ще бъдеш прикован на кръста, а отдолу ще викаш: „Радвай се, Царю Юдейски!“ Христос понесе тези страдания със смирение, затова на третия ден възкръсна. Той каза: „Онзи, чиято Любов познавам, не благоволи в тези изпитания и страдания. Да бъде Неговата воля!“ Така Христос разреши своите големи противоречия. Всеки ще ги разреши по своему. Не искам да ви говоря за страданията. Те не могат да се обичат. Обаче аз искам зад страданията да виждате Любовта. Каквото страдание да ви дойде, знайте, че то е временно; зад него е Любовта. Щом го минете, кажете си: „Благодаря, Господи, че лесно се освободих“. Радвай се, че чрез страданията придоби Любовта. Мисли за Онзи, Който бди за твоята душа. Мисли за великата Божия Любов. Ако не познаваш Божията Любов, нищо не разбираш. Един ден, когато останеш сам, от всички изоставен, когато се срещнеш лице с лице със самотията, тогава ще познаеш силата си. Много пъти ще изпадаш в това положение, ще падаш и ставаш, докато най-после намериш Истината и разрешиш въпроса. Тази година, дошла с новия сняг, показва, че страданията са спрели хората в пътя им и те не знаят какво да правят. Пътят им е задръстен, поради което едни–други се блъскат и пречат на свободното движение. Неразбирането между хората показва, че в мислите и чувствата им е станало задръстване. Работете усилено тази година върху себе си, да придобиете вътрешно богатство. Това се отнася до недоразвитите, до ония, които се оплакват от сиромашията. Те трябва да се справят с външния свят. Например, срещаш един свой брат, очакваш да те поздрави, но той не те поздравява; искаш да ти се усмихне, но той не се усмихва. – Защо? – Братът го няма. Колата му виждаш, но той не е там. Той е дал под наем колата си, друг да я кара. Той е направил услуга на някого, дал колата си под наем. Този, който седи на колата, не те познава, затова не те поздравява, нито се усмихва. Като видите, че братът е на колата, тогава очаквайте да ви поздрави и да ви се усмихне. Как ще ви поздрави онзи, който спи? Аз съм виждал мои близки, като спят, не ме виждат, не ме поздравяват. Тогава аз оставям бележка със следното съдържание: Минах край твоя дом, но ти беше зает с важна работа. Отивам си, друг път ще дойда да те видя. Следователно, срещнеш ли свой брат или приятел, който не те поздравява, ще знаеш, че той е зает с важна работа.

И тъй, ако питате какво се съдържа в името на Христа, казвам: Христос изразява Словото на Любовта. Няма по-велико нещо от Любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш Любовта и я приложиш, ти придобиваш и Истината. Това значи да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. Твоите желания трябва да бъдат в съгласие с Божиите закони. Да обичаш, значи да изпълняваш Божията воля и да си в съгласие с всички добри хора, служители на Бога. Желая всички да бъдете добри служители на Бога!

Сега не искам да ви давам празни обещания, че всичко ще се оправи изведнъж. Какво разбирате под думите „всичко ще се оправи“? Когато жадният стигне до извора, всичко ще се оправи. Когато гладният се върне у дома си и намери топъл хляб, всичко ще се оправи. Когато бедният се събуди от сън и види, че слънцето е изгряло и светлината влязла в стаята му, всичко ще се оправи. Желая всички да се върнете у дома си, да намерите топлия хляб.

И блудният син се върна при баща си. Той имаше по-голям брат, който остана при баща си да работи. Младият брат взе богатството си от баща си и тръгна за чужбина, там да живее свободно, по своя воля. В края на краищата той изхарчи всичко и като осиромаша, каза: „Трябва да се върна при баща си. Обеднях, защото не изпълних Божията воля“. Той осъзна, че върви в крив път. Желанието му, да се върне при баща си и да работи като един от слугите му, беше неговата придобивка. Той се смири. Големият брат, като видя радостта на бащата, разсърди се и не взе участие в угощението. Бащата трябваше да уговаря големия си син, да вземе участие в радостта за връщането на по-малкия си брат. Той казваше: „Брат ти бе мъртъв и оживя, загубен бе и се намери. Трябва ли да бъдеш толкова егоист, като знаеш, че всичкото ми богатство е твое? Прояви любовта си сега!“ Така се изпита любовта на двамата братя.

Работете върху себе си, да се събуди доброто, вложено във вас. Човек представлява едновременно и младия брат, който изял и изпил богатството си, и големия, който работил на баща си, придобил голямо богатство. Двамата братя идват от две страни, с различни придобивки: малкият брат се връща смирен и с пробудено съзнание, а големият – горд и недоволен. В края на краищата двамата братя съзнават положението си и се примиряват. Трябва ли детето да се сърди на баща си? Един ден то ще отстъпи, ще се откаже от своето разбиране, но добре е, това да бъде по-рано.

Желая, всички да бъдете от развитите, от добрите служители на Бога. Не казвам, че ангелите и светиите ви обичат. Казвам: Господ ви обича. Той ви е изпратил на земята, мисли за вас, грижи се и ви обича. Не се съмнявайте в Неговата Любов. Той ще ви изведе на добър край. По какъв начин ще стане това, не е ваша работа. Каквито и да са вашите възгледи, оставете ги настрана. Мислете, както искате, право е това, което прилагате. Не коригирайте Божествените работи. – „Аз мисля така.“ – Как мислиш ти, не е важно. Важно е, как стават нещата. Както стават, това е най-добре.

Сега ще излезем вън, да направим само шестте упражнения. Мислехме да направим и останалите, но времето пречи. Не сте всички юнаци, да играете упражненията с музика.

Поздравявам ви с новата година – годината на Божията Любов.

Цялата година е Божия. Бъдете радостни и весели!

Лекция от Учителя, държана на 22 март 1933 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Развити и недоразвити

Поздравление за Новата Духовно Година – 22 март

5.40 часа сутринта

(Всичко покрито със сняг, снегът още вали. Западен вятър духа доста силно. Снегът започна да вали още от вечерта срещу 22-ри)

Наряда:

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псалом

Пътят на живота

Отче наш

6 часа

(Седнахме. Учителят отвори Библията)

12 глава от Ев. на Матея от 20 до 30 ст.

Ев. от Йоана гл. 6, 1-10 ст.

Ев. от Марка гл.4,10-20 ст.

(И завършване с формулата)

„Пълната Божия Любов, Мъдрост, Истина носят вечния живот.“ (Три пъти)

Новото в живота е туй, което носи живота. Или да бъдем ясни, по човешки като говорим: стари работи са работи, които са изминали. Нови са тези, които сега идат. Или: новото подразбира това, което сега излиза от Бога, или туй, в което Бог се изявява. И дотолкова, доколкото ние разбираме Божественото проявление в нас, дотолкова ние се ползуваме. Защото нас не ни ползува това, което ние виждаме, то може да ни забавлява. Ти можеш да виждаш двама весели хора или двама учени хора, можеш да гледаш красивия свят отвънка, но този свят може да ни ползува, ако го разбирате.

Сега, не взимайте света в този ограничен смисъл, защото понякой път като казвам, да не използуваме света, аз разбирам човешкия свят. Защото казват някой път: „Да не обичаме света!“ Подразбират човешкия свят. Онова, което човек възприема и онова, което той разбира в себе си, това го ползува в даден случай.

Та рекох, новото е това, което дава потик, какъвто и да е малък потик на вашата душа в дадения случай. Това е новото за самите вас. Малкото въздух, който можеш да възприемеш, това ти дава потик за живот. Малкото храна, която можеш да възприемеш, ти дава потик, каквато и да е малка мисъл, която ти дойде, това е потик или малкото чувство, дава един потик.

Та, през тази година да не говорим много, животът не се определя от времето. Тази година ще мине тъй, според както вие разбирате. Според какъвто ви е животът. Вие искате да знаете дали годината ще бъде добра. Тогава може да се отговори: ако вие сте добри, и годината ще бъде добра. Ако вие живеете разумно, и годината ще бъде добра; ако вие не живеете разумно, и годината няма да бъде добра. Добра година е когато човек е здрав, когато всички негови нужди са задоволени. Добра година е въобще, когато той няма никакви препятствия и всичко се слага тъй хармонично, добре; а щом дойдат нещастия, тя не е добра. Така е сега, както се разбира.

Сега, вие очаквахте, че новата година ще бъде хубаво, топло времето, слънцето ще изгрее, няма да има никакъв сняг, а имате точно обратното на вашето желание. Туй, което сте очаквали, точно обратното дойде и мислихте, пролетта като иде, всичко добро ще бъде. А имате една такава промяна. На какво се дължи тази промяна? Тази студена промяна се дължи на състоянията на хората, нищо повече. В цяла Европа и в целия културен свят е настанал един обрат. Егоизъмът е взел надмощие, всеки мисли само за себе си. Коравосърдечие[то], жестокостта на хората – всеки мисли само за себе си. Понеже всеки мисли само за себе си, такова е и времето днес – студено. А пък злото в света винаги се спира от студа. Топлината прави змията лоша, когато е топло, тя прави зло, а когато студът дойде, той прави змията безопасна, тя заспива в студа. Та, тази година ще бъде година, в която змиите ще се приспят. Вълците не се приспиват. Понеже змията представя злото в ума, затова, именно това приспиване ще стане в умствено отношение. Какво може да мисли един човек, който се е разболял? За какво зло може да мисли болният човек? Животът му седи на косъм. Как ще мисли той да ходи, да обира, да откраде някого? Змията в болния човек е заспала. Болестта в него е студа, който го спира от да върши зло. Той се занимава само със себе си.

Рекох, когато в живота ви се случат такива състояния, трябва да знаете на какво се дължат. Понякога аз съжалявам, че говоря. Защо? Съжалявам, понеже някога словото падне на пътя и птиците го изяждат, а някога се заклещи в трънете, в храстите. Вие ще кажете, защо човек трябва да съжалява? Рекох, има една естествена причина. Вие имате син, който ходи на училище, весел е, но не живее както трябва, не учи както трябва и вие, като баща и майка, мъчно ви е за детето. Оставете го на друг човек, на когото сърцето не е привързано към него, не е заинтересуван от него, той ще каже: „Оставете го.“ Но вие, като баща и майка, мъчно ви е, искате детето да учи. Като ви е мъчно, с това ни най-малко не му помагате. Говори му колкото искаш, че трябва да учи, да няма слаби бележки, лошо поведение, а при това трябва да има добро поведение. То ще си прави каквото си знае. Какво ще правиш тогава?

Това положение е вярно и със самите вас. Някога ти мислиш, мислиш и си казваш: „Тази година вече ще започна да живея по-добре.“ Ти си казваш в себе си така, но има нещо в тебе, което като че си ти, а при това вършиш това, което не искаш. Вземете например апостол Павел, един от големите апостоли, той казва: „Мисля едно“, а дойде, че мисли и върши съвсем друго.

Някога искаш да кажеш нещо, но езикът ти се подплъзне. Или ти разбираш хората криво или те те разбират криво. Ние казваме, че не те разбират. Право е, но опасността е там, че ние и Бога не разбираме. Каквото Господ мисли, ние не го разбираме и не го правим. Нали злото седи там? Той иска ние да използуваме всичките условия, които ни е дал. Това е на физическия живот. И духовно да използуваме, и в умствено отношение, и в сърдечно отношение. Господ мисли едно, а ние мислим друго. И после казваме: „Не е ли всесилен Господ да направи всичко?“ Не зная, какво подразбират хората под това. Вие искате, като правите погрешки, Господ да ги изправя. Може би идеята е следната: синът прави дългове и очаква баща му да ги плати. И ако баща му не ги плати, синът казва: „Нека си отвори кесията баща ми, нека ги плати. Защо да е толкова стиснат? Той, като има любов към мене, нека ги плати, да покаже любовта си.“ Питам сега: кое е онова, което спъва хората? Не е, че бащата е стиснат и не иска да плати дълговете на сина си, но той вижда, че парите не отиват на място. По същия начин и яденето може да не отива на място. И всяко чувство, което иде от човека или което човек има, не отива на мястото си.

Сега има едно вътрешно неразбиране. Неразбирането седи в това, че условията на сегашния живот са трудни. Да обясня мисълта си. Има места в света, които са безопасни. Като вървиш по пътя например ти можеш да паднеш и пак да станеш, да се поизтърсиш и пак да си вървиш. Но има места в планинските висини, дето ако паднеш, това падане може да ти костува живота. И там е писано така: Падане не се позволява, понеже всяко падане носи смърт! На обикновения път има надпис: Тук, като паднеш, можеш и да станеш. Но горе пише: По никой начин да не паднеш. Питаш: „Защо да не падам? Нали имам право да падам?“ Ако дойде въпрос до правото, ти, като паднеш веднъж, повече няма да станеш. Представи си, че си на една височина от 500-600 метра и паднеш от там. Какво ще стане с тебе? Може да дойде в тебе мисълта да имаш парашут. Ако паднеш с парашут, ще се спасиш, но ако си без парашут и паднеш?

Сега всички тия обяснения не дават онзи вътрешен потик. Когато ви говоря, някога моята мисъл не върви паралелно с вашите вътрешни мисли и желания. И няма какво аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Това е едно вътрешно течение, вие вървите по един път. Опасността не е в това, че вие вървите по този път, но опасността във всеки човек седи в това, че за всеки едного има една възможност за малко отклонение. Вие трябва да изучавате сега философията на малките отклонения. Запример в океанските повърхнини, параходите имат известен инструмент, с който наблюдават отклоненията, които стават по пътя. Има морски течения, като се отбиеш от пътя си и попаднеш на тях, има опасност да стане някакво сблъскване. И всеки човек има свой предначертан път, по който може да върви. Вие не можете да вървите отдето искате. И всеки параход, който тръгне от едно пристанище, той не може да върви през дето иска, той си има определен път. И като тръгне от едно пристанище, той върви по правия път. Ако отиде в едно криво пристанище, той не може да стовари товара си или пък условията са такива, че той не може да вземе и нова стока. Какво се ползува той от това, ако отиде на чуждо пристанище? Обаче, ако отиде на своето пристанище, има смисъл вече.

Сега, истинският живот седи в онзи път, който Бог ни е предначертал. Ето какво разбирам аз под думата Бог. Единственото Същество, което ни мисли доброто, единственото Същество, което ни обича, единственото Същество, което ни избавя, единственото Същество, при което всякога можем да идем, единственото Същество, към което всякога можем да апелираме, това е Бог. Неговото съзнание е пълно с мисъл за нас. И ако Бог някога мълчи, Той мълчи, по причина на това, не че Той мълчи, но ние мълчим. У Бога няма мълчание. Ако за тебе мълчи, Той за другите не мълчи. В това отношение вие трябва да разбирате следното: въздухът, който е вън от вас, от ваше гледище, ако той е чист, но вие се затворите в стаята или си затворите устата и кажете, че няма да приемате въздух, ще изучавате дишането на йогите. Някой йога си затвори устата, но не диша минута, две, три, но той не е спокоен. Защо трябва да се упражнява дишането на йогите? Вие не трябва да дишате бързо, но не трябва да дишате и медлено. Според степента на вашето развитие се определя и дишането ви. Болните същества дишат бързо. Забележете, у животните дишането става бързо. У един нормално здрав човек дишането става плавно, зависи какво е органическото развитие или степента на развитие, на която човек се намира.

Рекох, когато вие дишате, трябва да нагодите пулса си така, че дишането да става нормално. Тогава вашето дишане съставя нормално дишане. И ако вие намерите точката па вашето нормално дишане, вие ще намерите едно вътрешно разположение, ще придобиете една малка сила и умът ни ще се успокои, и волята ви, и чувствата ви ще се проявят и вие ще бъдете свободни.

Та рекох, с малкото количество въздух, който можете да приемете в дадения случай, ще имате възможност да знаете каква е външната атмосфера. Защото, ако вие не приемете въздух, ще се лишите от скрития живот във въздуха. Във въздуха има един скрит живот. Ако вие не възприемете този живот правилно, не може да се образува една вътрешна връзка. Има постоянно една връзка, която трябва да става във вашето съзнание. След като възприемете въздух, скритият живот в него представя тази връзка. Сега ние дишаме без да знаем защо. Ти дишаш и издишаш – защо и за какво, не знаеш. Казваш: „Потребно е дишането.“ Учените хора обясняват, че това става за пречистване на кръвта, за окисляване на кръвта. Те са прави, но това не е само за окисляването на кръвта. С дишането едновременно става и друг един процес, който се извършва в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И ако кръвта ти се е пречистила, ти имаш вече една придобивка. Но ако с дишането не става едно малко пречистване в твоите желания и твоята мисъл, дишането не е правилно.

Но по този начин, ако не се разбира закона, ние ще изпаднем в друга опасност, да не се объркате. Понякога подробностите оплитат човека. Ти мислиш как да дишаш и след като си възприел въздух, не знаеш защо си дишал. Вие не се спирате дали това дишане указва някакво влияние върху вас. Но с процеса на дишането стават известни промени в организъма. Ако, като дишате, имате философията, че нямате само едно тяло, а няколко, то рекох, едновременно у вас работят четири тела. За двете или за трите от тях имате известна представа или известно съзнание. Например някой път вие изпитвате приятно или неприятно състояние – това се дължи на вашето духовно тяло. Когато пък мислите добре, това е функционирането на вашето мисловно тяло, или ментално тяло. Вън от него действува още едно тяло, което учените наричат причинно тяло.

Сега ще вземем главно двете: физическото и духовното тяло на човека, като два важни полюса, които работят. Когато силите на физическото и на духовното тяло се сменят правилно, всякога става една обмяна и човек всякога трябва да се стреми към тази хармонизация. Да кажем, че имате човек, когото не обичате. Казвате в себе си: „Този човек не ми е симпатичен.“ Ако вие мислите, че той не ви е симпатичен, с това спъвате себе си. Дали ви е симпатичен или не, оставете този въпрос настрана. Тази е практическата страна. Запример слагат ви едно ядене, което иска много дъвкане. Това ядене, което изисква много време за дъвкане, оставете го настрана. Вземете това ядене, с което лесно можете да се справите. Че не обичате някого, това е твърда храна, оставете го настрана. Не се занимавайте с този въпрос. Или пък, ако вземете въпроса, че не ви обичат. И този въпрос оставете настрана. Въпросът защо не ви обичат, не го разрешавайте сега. Вие като станете светии, мъдреци, тогава можете да го разрешите, но сега, както и да го обяснявате, не можете да го разрешите. Не ви обича някой, не го обичате, оставете това настрана. Казвате: „Ама, защо Господ не му каже?“ – Е, не му е казал Господ, защото, ако беше му казал Господ, човекът щеше да ви обича. Господ му казва едно, а той върши друго.

Сега аз говоря по човешки. Вземете и другата стана на въпроса. Ако някой не ви обича, то това е за ваше добро. Ако ви обикне един лош човек, той ще ви въведе в злото. За предпочитане е неговата омраза, отколкото неговата любов. В омразата той ще ви отблъсне. Ако той ви обича, той ще поквари съзнанието ви. Той може да ви направи къща, може да ви даде пари, дрехи, да ви угостява, но той ще ви развали, нищо повече. Питам тогава: защо ви е неговата любов?

Сега, това подразбира един човек, който не е развит, недоразвит човек е той. Лошите хора аз ги наричам недоразвити, защото не искам да си служа с думата „лоши“. Като казвам: „недоразвити хора“, употребявам една от най-меките думи. Не очаквайте любов от недоразвит човек. Мека дума е тази. Сега, другата страна показва, че вие ще бъдете свободни, щом този човек не ви обича. Другите хора, които трябва да обичате, аз ги наричам „развитите хора“. Ако пък развитият не ви обича, той ще ви причини зло. Недоразвитият като ви мрази, ще ви причини добро. Развитият пък, ако не ви обича, той ще ви напаскости. Ако ви мрази, той ще ви напакости. Пък, ако ви обича, той ще ви направи едно голямо добро.

Следователно има известни хора, които непременно трябва да ви обичат. Кои са те? – Развитите. И тогава вие ще ме попитате: „Да обичаме ли?“ – Ако сте от развитите, обичайте; ако сте от недоразвитите, мразете. Сега, аз не казвам, от кои сте вие. Това говоря само за обяснение на нещата. Аз не говоря за вас, но да си обясните великия закон. Щом някой не ви обича, обяснете си, развит ли е този човек или не. Ако е недоразвит, благодари на Бога, че не ви обича. Ако е от развитите, очаквайте любовта му, защото от неговата любов Бог ще ви проговори. Чрез неразвития пък Бог ще ви говори чрез омразата. Тъй щото, с недоразвитите хора Бог ни говори чрез омразата им, а пък с развитите хора Бог ни говори чрез любовта им. Това е примирението на нещата. Вие можете да опитате този закон.

Сега, аз няма да ви кажа, че трябва да вярвате, но вие сами трябва да опитате нещата. Защото всички са минали по този път. И вие вървите по този път. Вие не можете да мислите, както искате. Някой казва: „Аз мога да мисля, както искам.“ Не, ти не можеш да вървиш без светлина; ти не можеш да слушаш без уши; ти не можеш да обоняваш без нос. Значи, трябва ви по един орган за зрение, за слушане, за обоняние. Ти не можеш да възприемаш храна без устата, но същевременно виждаш, че устата изпълнява няколко функции. Тя се занимава с вкуса, с храненето, с дишането и най-после с говора, тя предава най-възвишеното у човека.

Понякога вие си говорите, казвате: „Мене Учителят не ме обича.“ Аз съм длъжен да ви обичам. Защо? – Защото съм от развитите хора. Ако не ви обичам, аз ще ви причиня най-голямата пакост. Това, което вие си говорите, аз го разбирам, но то е само ваше вътрешно понятие, което трябва да отговаря на действителността. Щом казвате, че не ви обичам, тогава аз съм от недоразвитите. Щом не ви обичам, тогава трябва да ви мразя. „Ама, Учителят не ни мрази.“ Щом не ви мразя, тогава трябва да ви обичам. Среден път няма. Аз не мога да бъда индиферентен. „Ама, Учителят се занимава със себе си.“ – Не, това не може да бъде. Или трябва да имам вяра, или трябва да имам безверие; или трябва да обичам Истината, или трябва да обичам лъжата. Едно от двете.

Сега аз се спирам върху Любовта. Не се занимавайте с този въпрос, дали ви обичам или не. Като правя своите наблюдения, виждам, че хората разбират нещата по своему и казват на другите, че не ги обичам. Те казват: „Нашият Учител вече не ни обича. Той към нас вече не е такъв, какъвто беше по-рано.“ Аз разсъждавам и разглеждам защо вие взимате въпроса така лично. Като мислите по този начин, и вие имате право. „Не ме обичат хората“, казвате вие. Като отидете при един богат човек, той непременно трябва да ви даде да ядете. Казвате: „Той не ми даде да ям.“ Той ще ви прати при друг някой и ще ви каже: „Този човек е по-богат от мене. Той трябва да ви даде.“ Не, веднъж сте се спрели в моя дом, аз трябва да ви нахраня, нищо повече. „Ама, аз съм занят.“ Не, нищо не ме извинява. Да обичам някого, аз разбирам да му направя една услуга. Това е първата работа. Според мене любовта е най-важната работа. Няма друга по-важна работа от любовта. Ти ще дойдеш при мене и аз трябва да ти сложа да ядеш, или пък да задоволя всички онези нужди на твоя живот. Това добро, което ти сам не можеш да си направиш, аз трябва да ти го направя и тогава ти ще тръгнеш на път. И този, другия, при когото ще отидеш, и той трябва да постъпи по същия начин. Та, вие ще спирате от станция на станция, докато един ден и вие се локализирате, станете от развитите. Тогава и във вашата станция ще спират.

Та, сега аз искам да ви дам идеята за Бога. Тя е много трудно възприемлива. Има светии, даже и велики адепти, които като дойдат до идеята за Бога, се намират в едно велико противоречие. Има светии, които мислят, че Бог ги е забравил. Даже и Христос, като мина през едно голямо изпитание, казваше: „Господи, защо си ме забравил?“ Изтръгнаха се тия думи от устата му. Това е Исус, човекът. Той каза: „Ще си кажа това, което е на душата ми.“ Как мислите вие, не е лесно положението на Христа. Седи прикован на кръста и отдолу му се смеят и казват: „Слез от кръста, нали си от Бога изпратен. Щом не можеш да слезеш от кръста, ти си един самозванец.“ И той седи горе на кръста, как да им докаже. Да слезе от кръста, не може. Онзи, с Когото Той работеше, няма Го там. Най-после и Той намери едно разрешение. Когато каза: „Господи, в Твои ръце предавам духа си“, Той намери разрешението на въпроса. Той каза: „Господи, ти си се скрил вътре в мене.“ Той намери Истината, че Господ се е скрил дълбоко вътре, от външния свят. Христос обърна погледа си, да търси Бога не вън от себе си, но вътре в себе си.

Та има два начина. Единият начин е външен, по човешки, а другият е вътрешен. Като дойдете до вътрешния начин, ще има падане, ставане, кръст, плюене, плесници ще има. Ще има казване: „Радвай се царю Юдейски!“ Ще има въздишки. Няма да остане нищо, което да не мине през ума ви. И всичко туй подразбира, че Христос го изнесе. И Той каза: „Онзи, Който е създал света, Онзи, Когото аз познавам, Онзи, на Когото Любовта съм опитал, Той не може да бъде това.“ Христос остави всичко това настрана и казва: „Всичко туй, което минавам, не е вярно.“ Той туря всичко това настрана и казва: „Да бъде Волята Ти, Господи! Както Си бил всякога, тъй да бъде и сега.“

Това е философията. Вие ще разрешите този въпрос по своему. Не се плашете от страданията. И аз не искам да говоря за страданията. Не мислете, че и за мене страданията са нещо приятно. Аз не искам да ви накарам да обичате страданията, но аз искам зад страданията да виждате Любовта. Следователно да се престрашите, като видите Любовта зад страданието, да прескочите туй страдание и да кажете: „Мечка страх, мен не страх.“ Ще минеш през туй страдание, то е само за един момент. И като го преминеш, ще кажеш: „Слава Богу, с малко минах!“ Като дойдеш до Любовта, ти ще придобиеш туй, което очакваш.

Та рекох, Онзи, Който бодърствува за вашите души, мислете за Него, мислете за великата Божия Любов. Ако вие не разбирате Божията Любов, другото мъчно се разбира. Един ден, когато останете сами, когато всички ви изоставят, когато самотността ви нападне, там ще се покаже вашата сила. А в такова състояние изпадат всички. Много пъти ще се преповтаря това положение и най-после, когато дойде последният път, вие ще разрешите въпроса.

Та рекох, както виждате тази година, с новия сняг, показва, че страданията са спрели хората и не знаят какво да правят. С това става едно задръстване. Всичките стълкновения в света стават когато някой се спре всред пътя и става сблъскване, вследствие на което и другите не могат да вървят. Та това неразбиране на хората показва навсякъде задръстване между техните чувства. Тази година гледайте да станете богати, да се освободите от вашата сиромашия. Да станете богати вътрешно.

Сега аз говоря за недоразвитите. Това е по отношение на външния свят. Срещне ви например някой ваш брат, вие очаквате да ви поздрави, а той не ви поздравлява. Вие очаквате, да ви се усмихне, а той не ви се усмихва. Защо? Братът го няма там. Неговата каруца е дадена под наем. Ти го срещаш с каруцата си, но той не е там. Втори път като намерите брата на каруцата, ще видите, че той пак ви се усмихва. Понякога каруцата може да се даде под наем. Той е направил услуга някому. А онзи, на когото е направил услуга, не ви познава, не ви се усмихва. Тъй щото, очаквайте брат ви да се усмихва, само когато е на каруцата. Казвате: „Защо е така?“ Та и аз много пъти съм виждал мои близки приятели, които като спят, не ме виждат, нито ми се усмихват. Те са заминали за работа някъде. И аз тогава оставям една бележка с три думи, на тези, които спят: „Минавам през дома ви, но понеже вие бяхте заети с една много важна работа, затова си отивам, ще ме извините. Ще мина втори път, когато свършите работата си.“ Та, когато някой не е в къщи, аз казвам: Той е занят със сериозна работа. И като срещнете някой ваш приятел, който не ви поздравлява, ще знаете, той е занят със сериозна работа. Понякога и вие сте заняти със сериозна работа.

Та рекох сега, Христос изразява Словото, Словото на Любовта в света. Няма по-хубаво нещо от Любовта. Когато ние разберем онзи великия закон на Любовта, тогава и другите въпроси ще се разрешат. Когато разберем Любовта, Истината ще бъде в нас и ние ще бъдем свободни. Аз взимам думата „Свобода“ в смисъл, да се чувствувам в състояние да направя всичко онова, което аз желая. И моите желания да бъдат в съгласие с всички закони, които Бог е поставил. Моите желания да бъдат в съгласие с всички добри хора. Да обичам, значи да съм в съгласие с Волята Божия, да съм в съгласие с всички добри хора, които служат на Бога. Това разбирам аз, добър човек“. И сега, пожелавам ви всички да бъдете добри, да служите на Бога. И вашата воля да бъде в съгласие с Волята Божия, и с волята на всички добри хора. Не само тук, но и навсякъде.

Сега аз мога да ви дам и голи обещания, да ви кажа, че всичко ще се оправи. Какво разбирате под думата „всичко ще се оправи“? Всичко ще се оправи, когато жадният стигне до извора. Всичко ще се оправи за гладния, когато стигне в гостилницата или в дома си, дето има храна. Всичко ще се оправи за болния, когато изгрее Слънцето и дойде светлината. Та именно, всички трябва да се върнем дома си. В притчата за блудния син има две страни. Единият брат, който вършеше волята на баща си, остана при него. А другият, който вършеше своята воля, замина в странство. Единият беше по-млад, а другият беше по-стар. И при това, младият, след като ходи дълго време и изпохарчи всичко, каза: „Не върша аз Волята Божия, виждам обеднях.“ Имаше в него нещо криво, затова той обедня, казва: „Аз трябва да се върна при баща си, да върша неговата воля.“ Туй желание, да се върне при баща си, това е неговата придобивка – смирението. А онзи, който вършеше волята на баща си, като видя брата си, разсърди се. И двамата братя се изпитаха. Бащата трябваше да се върне при големия син, да го увещава, да му каже: „Синко, аз зная каква е твоята слабост, ти мислиш, че това, което е за тебе, ще го дам на брата ти. То си е твое. Но Любовта изисква, щото този твой брат, който бе мъртъв и оживе, който беше изгубен и се намери, да дойдеш, да му се порадваш, да покажеш любовта си, да не бъдеш толкова егоист. Радвай се, както и аз се радвам!“ Сега аз мога да опиша какво е минало през бащата и възрастния син, който погледна баща си, повярва и се събраха заедно.

Та рекох, трябва да се събуди доброто във вашето естество. Едновременно вие сте и младия син, който всичко е изпоял, и онзи, възрастния, който само е работил, а нищо ме е ял. И двамата се намират в едно особено положение. Но ще дойдат при баща си. Те идват от две точки: от едната страна виждаме, че ти не си това, което трябва да бъдеш, а от другата страна виждаме, че си това, което трябва да бъдеш. Тогава виждаш, че ти си работил толкова време при баща си, но той не е заклал теле за тебе. Едно съмнение се явява. Ти ще се примириш, когато бащата дойде при тебе и повече няма да се цупиш. Думата цупене в моя ум не е хармонична, не е изразителна, но под цупене се подразбира човек, който не мисли. Това е една фраза само. Вие знаете какво нещо е цупене. Понякой път красиво е да видиш как едно дете се цупи. Някой не знае как да се цупи. Детето има един особен израз на лицето си, когато се цупи. Тогава баща му, майка му дохождат при него, увещават го, милват го и най-после то погледне тържествено, съгласи се да дойде при тях, отстъпи, лицето му просияе, стане весело и казва: „Не трябва да ме карате, да ме изкушавате, да ме излагате да се цупя. Вие трябва да бъдете много внимателни с мене, защото като се нацупя, лоша е работата.“ И тогава майката дойде, потупа го по гърба и каже: „Друг път няма.“ Бащата дойде, също го поглади.

Та сега желая вие всинца да бъдете от развитите. Второто положение, което ще ви кажа, е следното: Няма да ви казвам дали ангелите ви обичат, дали светиите ви обичат, но Господ ви обича. Онзи, Който ви пратил на Земята, Той мисли за вас, Той ви обича и вие не трябва да имате никакво съмнение в Неговата Любов. Най-после Той ще изведе всичко до край. Как и по кой начин, ще видите. Всеки от вас може да има някой свой възглед, оставете вашите възгледи настрана. Вие можете да мислите, както искате, но туй, което опитате, както се разрешават въпросите, това е право. Никога не корегирайте едно Божествено разрешение. Не казвайте: „Ама, аз така мисля.“ Както стават нещата, тъй е най-добре.

Та сега, ще излезнем вънка, ще направим упражненията. Мислехме да ги направим с музика, но времето ни попречи. Сега ще направим само 6-те упражнения. Ако речем всички да ги правим, то не е за вас, не сте всички юнаци. Сега ще излезем без музика.

Поздравлявам ви с Новата Година! С Годината на Божията Любов! Цялата година е Божия Година! Всички да бъдете радостни и весели!

7.15 часа сутринта

(Всички вън, на поляната, на снега си направихме 6- те упражнения. Поздравления. Всички целунаха ръка на Учителя. Небето покрито с бели облаци.)

12 година

27 школна лекция на Общия Окултен клас

22 март 1933 година, сряда

Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...