Jump to content

1933_03_29 Общи положения / Устата - продължение


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), изд. София, 1948 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата Работа на природата“,16 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. II (1932-1933 г.), Издание на "Хелиопол", 1995 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Общи положения

Т. м.

Човек се отличава от животните по своята мисъл. Мъчно може да се определи какво нещо е мисълта. Обаче казваме, че който не мисли, минава за животно. Значи животното чувства, а не мисли. Какво ще кажете за човек, който нито мисли, нито чувства? – Той е растение. Отличителното качество на растението е способността му да расте. Значи човек мисли, животното чувства, а растението расте. Казва се за човека, че трябва да расте. Това подразбира, той да мисли, да чувства и да расте, т.е. да стане истински човек. Кажеш ли на човека, че е животно, той се омъчнява. Ако му кажеш „пиленце“, „гълъбче“, „кокиченце“, приятно му става.

Изучавайте живота, неговите специфични качества и прояви. Живот, който няма специфичните качества, не е истински. – „Лесно се изучава животът. В 1–2 години можем да го изучим.“ – Знание, придобито набързо, води към пресищане. Това не е правилен метод за учене. Като научиш нещо, ще го приложиш, да стане твое. Например, изучаваш устата на човека. Какво е предназначението на устата? – Да приема храната. Това е първата ѝ задача. От това зависи целият живот на човека. Втората работа на устата е да говори. Значи храната влиза в устата, а словото излиза от устата. От думите, които излизат от устата, човек или се оправдава, или се осъжда. Затова е казано: „За всяка празна дума ще даваш отчет“. Както си отговорен пред стомаха си за храната, която приемаш чрез устата, така си отговорен за всяка празна дума, която излиза от устата ти. Това влиза в хигиената на живота. Всяка мисъл, която влиза във вашия ум, причинява или радост, или скръб. Като знаете това, преди да кажете нещо, добре го обмисляйте. Защо ви е езикът? Ако не опитвате вкуса и качеството на храната, езикът е безпредметен. Той е инспектор на продоволствието. Той дава мнението си, коя храна да влезе в стомаха. Също така, той дава мнението си, кои думи могат да излизат от устата.

И тъй, наблюдавайте как поставяте езика си, когато говорите. Той се движи в различни посоки и от вътрешните движения, които прави, се определя вашето слово. Който не разбира движенията на своя език, казва, че езикът се криви, кълчи се на една, на друга страна. В природата няма кълчене. За невежия всичко има – и кълчене, и кривене, но не и за разумния. Казваш за някой, че се клати наляво–надясно. Много естествено, той е гемия в морето, която се клати на една, на друга страна, люшкана от вълните. Щом губиш равновесието си и се люшкаш на една и на друга страна, това показва, че твоето море е развълнувано. Ако един кораб плува в развълнувано море, трябва ли да спре на едно място и да се моли? Колкото и да се моли, вълните не искат да чуят. Че сърцето ти трепери, това не ги интересува. Знание е нужно, а не само молитва.

Казвам: Човек се нуждае от истинско знание, от което зависи неговото щастие. Прилагай знанието си, за да се ползваш и ти, и твоите ближни. Стани рано сутрин, направи молитвата си и благодари на Бога, че си здрав и че можеш да работиш. Имаш желание да се запознаеш с някой голям банкер. Имаш желание, баща ти да бъде богат, учен, голям професор. Ти поддържаш тези свои желания и не казваш, че това не е за тебе. Като дойдеш до Бога, да изпълниш Неговата воля, казваш, че това не е за тебе. Защо в първия случай искаш големи неща, а във втория – не си готов да идеш при Бога и да изпълниш волята Му? Помолиш се 1–2 минути с думи и спираш. Нямаш търпение повече да се молиш. Смешно е да отидеш на училище и да кажеш на учителя си, че бързаш, не можеш да дочакаш края на часовете. Учителят ще ти каже: „Щом си имал работа и бързаш, по-добре беше да не дохождаш“. Ако пък си влязъл, нямаш право да казваш, че това или онова не те интересува. От всичко полезно ще се интересуваш. Има неща, за които ние мислим, че са полезни; има неща, за които мислим, че не са полезни. Например, мнозина мислят, че сиромашията и богатството не са полезни за хората. Прави са, но само в известни случаи. Яденето не е полезно, когато преяждаш; ако ядеш умерено, яденето е полезно. Някога не си ял достатъчно, а не усещаш глад. Тогава ти си в нормално състояние, здрав човек си. Друг е въпросът за болния, който не работи. Обаче като здрав и работлив човек, ти всякога ще усещаш глад. Той показва, че от тебе ще стане човек. Който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува за правдата, той ще се насити“.

Като ви се говори, вие се запитвате, вярно ли е всичко това. Има неща, които откъдето и да дойдат, са верни. Ние имаме една златна монета в джоба си. Дали съм добър, или лош, монетата е златна. Ако не е истинско злато, моята добрина не може да я направи златна. При всички условия то има цена. Също така, истинското знание при всички условия има цена. Всяко нещо, което знаеш положително, е като златната монета. Хората имат повърхностно разбиране за доброто и злото. Те казват: „Този е добър, онзи е лош“. Това не е знание. Лошият човек е в процес на развитие. Той е на постоянни изпитания. Утре ще дава отчет за своя живот. И добрият човек ще дава отчет за живота си. Кой ще ги спаси? – Устата. Тя или оправдава, или осъжда. Щом имаш уста, ще даваш отговор за живота си: как си ял и какво си ял; колко пъти си отварял и затварял устата си. Като ядеш, гостилничарят те наблюдава колко пъти ще отвориш и затвориш устата си. Това определя дали харесваш яденето. И домакинята, по отварянето устата на мъжа си, познава доколко яденето му се харесва. Щом гостилничарят забележи, че яденето ви се харесва, смело пристъпва към вас и казва: „Платете!“ Някога и без да си ял, щом си поръчал яденето, пак плащаш. Един ден Едисон поканил няколко свои приятели на обяд. В определения час всички били в гостилницата. Едисон поръчал супа. Незабелязано от гостите си, той капнал в супата им по 1–2 капки някаква особена течност и супата замръзнала. Чудели се всички, чудел се и гостилничарят. Супата била гореща, какво е станало с нея? Едисон поръчал второ ядене. И с него постъпил по същия начин. Гостилничарят, като не разбрал шегата, категорично отричал намесата си в това странно явление. Най-после, Едисон обяснил причината на това явление и казал, че искал да се пошегува с гостите си. В заключение, гостилничарят го глобил добре; заставил го да плати 4–5 пъти по-скъпо, отколкото струвало яденето.

Като изучавате физиологически човешката уста, идвате до интересни заключения, а именно: някога горната устна излъчва светлина, а долната – топлина. Когато горната устна излъчва светлина, равна по количество на топлината, която излиза от долната устна, казваме, че устата е нормална. Това се забелязва и външно, и вътрешно. Червеният цвят на устните е цвят на спектъра, от разложената бяла светлина. Ако червеният цвят на устните не е красив, това показва, че в устата има нещо неправилно. Количеството на светлината и топлината на устните не е достатъчно. Когато и качеството на светлината и топлината на устните са еднакви, казваме, че устата е правилна. Тогава червеният цвят на устните е приятен. С горната устна човек мисли, а с долната – чувства. Когато сгреши, човек започва да мисли, като свива долната устна, а горната издава навън.

Всеки човек има по една наследствена черта в характера си, която се отразява на устата му. Например, някой обича да се докарва, да се представи пред хората такъв, какъвто не е. Това се вижда на устата му – той свива устата си. Пазете се от лошите наследствени черти. Да се представяш пред хората, какъвто не си, това е мода. Не трябва да служиш на модата. Обичаш да критикуваш. И това се отпечатва на устата. Казваш за някого, че е лош. Откъде знаеш това? – „Виждам, външно се познава.“ – Познаваш ли външно, че огънят е загаснал? Гледаш, въглените загаснали, покрити с пепел. Като издухаш пепелта, вътре въгленът е жив, не е загаснал. Така човек се лъже от външността на хората. Зад характера на човека е умът, зад ума е душата, зад душата – духът. Чувствата пък дават директива на ума. Мисълта не се проявява без чувства. Първо ще чувстваш, после ще мислиш. Кривата линия на устата показва какви са чувствата на човека.

Снощи бях на концерт и наблюдавах една млада дама пред мене. Ухото и устата ѝ бяха правилни, добре оформени, но челото ѝ не беше правилно. Центърът за времето, за такта беше слабо развит. Тя седи напред и се обръща, да види кой е зад нея. Това показва нейното любопитство. И при любопитството човек се учи, но условията трябва да бъдат благоприятни. Не е лесно да изучаваш човека. Някога човек е дегизиран, не може да се познае. Тази дама се занимава с дреболии. Тя е добра, но да си далеч от нея. Ако живееш година–две в една къща с нея, ще се чудиш къде да бягаш. Външно човек изглежда един, а вътрешно – друг. Външно някой е сприхав, вътрешно е мек, деликатен. Трябва да имаш интуиция, за да схванеш вътрешното му естество. Млада мома се влюбва в млад, красив момък. Близките ѝ казват, че той е сприхав, груб, да не се жени за него. Тя казва: „Може да е сприхав, но вие не виждате доброто в него“. Като го обича, момата става ясновидец, тя вижда в него това, което другите не виждат. Някога виждаш малките си грешки, а големите не виждаш. Малките грешки мъчно се изправят. Затова казвам: За да изправиш грешките си, не бъди мек и снизходителен към себе си, нито груб. Така по-лесно ще се изправиш, отколкото с крайна мекота или грубост. Едно е важно: Като изправяш себе си, ти изправяш и другите.

Един свещеник се оплакваше от сина си: „Казвам му да отиде в мазата, да наточи малко вино“. Синът отговорил: „Прати ме, където искаш, но за вино не отивам. Аз не пия вино и на другите не искам да нося. Потърси друг да ти услужи“. – „Иди тогава да ми купиш тютюн.“ – „И това не мога да направя.“ Казвам: Убеждение е това. Бащата се сърдел, викал и казвал на сина си: „Затова ли съм те родил? Затова ли съм те учил?“ – „Ти си ме родил да науча нещо добро, да следвам правия път. Трябва ли един ден да те видя в ада, на вечно мъчение? Там приемат хора, които пият и пушат.“ Като излязъл синът, свещеникът си казал: „Прав е той, добре разсъждава“. След това си казал: „Няма повече да пия вино! Трябва да живея така, че да развия доброто и положителното в себе си“.

Приятно е, когато човек е придобил едно положително качество в себе си. Колкото и да е малко, то е цяло богатство. За предпочитане е да бъдеш добродетелен, истинолюбив, отколкото да си цар. Да бъдеш цар, това значи цял живот да си изложен на изпитания и терзания. Колко по-желан е мирът над всичко друго! Той е над всичкото богатство в света. Невинността е едно от ценните качества. Ти си човек, докато си невинен. Щом изгубиш невинността си, всичко губиш. Пазете се от личността, от личния поглед на нещата. Като изучаваш човека, не вади мъчни заключения за него. – „Искам да зная, добър ли е даден човек.“ – Това е заинтересованост. Така не се изучава човекът. Когато учителят се произнася за своя ученик, той казва, че ученикът учи добре, прилежен е и разбира материала, който изучава. После може да прибави нещо от характера на ученика. Ще каже, че ученикът е добър и учтив. Да бъдеш добър, това е необходимост. Не може да бъдеш добър, ако не си умен. Да мислиш, че си умен, без да си добър, това е противоречие. – „Имам желание да бъда добър.“ – Щом имаш такова желание, ще мислиш. Щом мислиш право, ще бъдеш добър. Щом учиш, обичаш истината.

Сега, аз не искам да изнасям патологичните черти на човешкия характер. Те се срещат във всеки човек. Един ден, като отидете в другия свят, там ще ги разберете по-добре, при по-голямата светлина. Докато сте на земята, ще мислите за доброто и положителното в човека. Искате да направите добро на някого. Трябва да знаете как и колко да отворите устата си. Ако започваш едно предприятие и отвориш устата си повече, отколкото трябва, всичко пропада. Излизаш на изпит с отворена уста. Знай, че ще пропаднеш на изпита. Прибери малко долната си устна, притвори устата си, започни да мислиш и тогаз излез пред професора си. Между ума на професора и твоя ум трябва да се направи връзка, мисълта да тече свободно. От значение е още, къде ще седнеш: ако седнеш срещу професора си, той може да те скъса; ако седнеш отдясно на професора, ще издържиш изпита си. Седнеш ли от лявата му страна, пак може да пропаднеш.

Като изучавате човешката уста, виждате в средата на някоя уста вдлъбнатина. Това показва, че по отношение на външния свят този човек е пасивен. По отношение на своя вътрешен свят той е активен, мисълта му е интензивна. Той е в положението на човек, застрашен от някаква опасност. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Пет пари не давам за нищо!“ Такъв човек е като банкерите: ако не е сигурен в тебе, нищо не дава. Той казва: „Имат ли хората пари, или нямат, това не ме интересува. Важно е аз да имам“. Ако искаш да отидеш при него, ще гледаш времето да бъде хубаво. Ако е дъждовно или ветровито, няма да отидеш. При това, ще се облечеш хубаво, ще го гледаш право в очите и ще му покажеш всичкото си почитание. Само така можеш да отвориш сърцето му. Тогава линията на устата му ще се измени малко, ще се огъне. Изкуство е да знаеш как да отвориш сърцето на такъв човек. Младите моми и момци знаят това изкуство. Младата мома лесно огъва линията на устата си. Ако у някой от вас линията на устата е права, той трябва да работи върху себе си, да я огъне малко. Казвате: „Не искаме да се занимаваме с такива работи, искаме да угодим на Бога, според Писанието“. – Как ще угодите на Бога, ако не знаете какво иска Той от вас?

Някой иска да знае към кой тип се отнася неговата уста. – Дадох ви модели, изучавайте ги. Изучавайте и своята уста и правете сравнение. – „Стар съм, тази работа не е за мене.“ – Не мисли за старостта. Не мисли и за младостта. В едно отношение старият и младият си приличат. Детето е невинно и невежо. Старият понякога е наивен и невежа. Не е стар онзи, чието лице е набръчкано. Лицето може да се набръчка, но правилно, всяка бръчка да представлява букви, по които да се чете. Стар си, но можеш да запалиш една клечка кибрит. Какво си научил досега? Ще драснеш клечката кибрит и ще запалиш с нея свещта или огъня. Твоето знание е на място. Дали си стар или млад, не е важно. Работи, за да предадеш на устата си правилна форма: ако устните са много дебели, ще ги направиш по-тънки; ако са много тънки, ще ги направиш по-дебели. Между широчината и дължината на носа, от една страна, и големината на устата има известно отношение, което трябва да се спазва. Когато краищата на устните спадат надолу, човек се намира пред някаква мъчнотия; щом се повдигнат мускулите нагоре, мъчнотията изчезва. Внимавайте да не изпадате в песимизъм, да не се навеждат краищата на устните надолу. Като ставате сутрин от сън, правете упражнения, да се ободрите.

Човек трябва да знае какви движения да прави, как да глади веждите си. Момъкът често пипа мустаците си, а момата се усмихва. Добре е това, но да не е временно. Ако си пипаш мустаците, прави това цял живот, а не само докато се ожениш. Ако момата обича да се кичи, нека цял живот се кичи. Дай път на Божественото. Цял живот му служи, а не само като млад. Пипни челото, носа, устата си и благодари за тях.

Благодарността укрепва здравето. Всяка сутрин прави психически упражнения, да се обновиш. – „Аз правя много упражнения.“ – Ако са само външни, те нищо не ползват. Ценно е това упражнение, което едновременно има и външен, и вътрешен смисъл. Приятно е да видиш една красива уста, добре оформена. Тя е израз на Любовта. От горната устна излиза светлина, а от долната – топлина. Човек е дошъл на земята да прояви доброто и любовта, вложени в него. И старият, и младият трябва да обичат. Старият е недоволен, че губи в любовта си; младият е доволен, че го обичат и обича. Старият изразява недоволството си чрез устата; краищата на устните му падат надолу. Казвам му: На млади години ти беше красив, силен, всички те обичаха. Но има начин и сега да се подмладиш. Той се усмихва и въздъхва. – „Какъв е този начин?“ – Да любиш. – „Това е вече за онзи свят.“ – Законите и на този свят, и на онзи свят са еднакви. Любовта работи еднакво и в младия, и в стария. В Любовта и Мъдростта няма противоречие. Така говоря аз и на бабата, и на дядото.

И тъй, дали вярвате в науката или в религията, никого не осъждайте. Не осъждайте злото в човека, за да не се осакатите сам. Злото е змия, която се крила в човека. Извадете тази змия навън. Че влязла една змия в тебе, тя не е изменила твоето естество. Че устата ти е лоша, само ти не си виновен; много причини има за това. Ще работиш да изправиш устата си. И тогава ще се явиш пред Бога с чисто, отворено лице. „Мога ли да изменя лицето си?“ – Като работиш 4–5 години съзнателно над себе си, ще измениш лицето си, ще внесеш известно подобрение. – „В идния живот все ще постигна нещо.“ – Остави тази мисъл настрана. Животът е един и непреривен. Ставаш, лягаш – това са процеси, които се прекъсват и възстановяват. Обаче животът е непреривен процес. Ако си умен и живееш съзнателно и в съня си, и в будно състояние ще живееш добре; в съня си ще почиваш, а в будно състояние ще работиш. Ако си неразположен, ти спиш; ако си разположен и енергичен, ти работиш. Колко голяма трябва да бъде устата на човека? – Зависи от носа, от челото. За предпочитане е по-голяма уста пред по-малката.

Напишете думите на песента „Химн на великата душа“. Всички ще научите тази песен, макар че е малко мъчна. В нея няма нищо отрицателно. Казано е в песента: „Човек стои и мисли какво да прави“. – Много просто, той трябва да учи. И вие трябва да учите, защото от вашето учение зависи бъдещето ви. И досега сте учили, но днес получавате по-правилно схващане за живота. – „Да бъдем силни.“ – Силен е онзи, който може да се огъва. Въжето трябва да се огъва, но да не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Хара̀ктерен, силен човек е онзи, който при никакви условия не се къса. Цялата земя да се сложи на гърба му, пак да не се къса. Бог изпитва човека в мъчнотиите и страданията. Бог създаде света, създаде човека и всичко живо по земята. За първия ден Бог каза, че е добър; за втория ден не каза нищо; в шестия ден направи човека и каза, че и това е добро. Но Той остави една работа недовършена: това е работата на втория ден. Сега Бог ни изпитва, да разберем дали това, което вършим, е добро, или зло; дали това, което желаем, е добро. Най-после и Бог ще се произнесе, че това, което сме научили и придобили, е добро. Той ще каже: „Моите деца са учили добре“. Какво повече очаквате?

Т. м.

Лекция от Учителя, държана на 29 март 1933 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Новата мисъл", 47 лекции на ООК,

държани от Учителя Беинса Дуно през 1932-1933 година,

ИК "Жануа'98", София, 2008 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Устата

(продължение)

5 часа сутринта

Добрата молитва

Човек се отличава по това, че мисли. Ако речем да определим какво нещо е човешката мисъл, ако човек няма мисъл, той не може да я определи. Ако човек е без мисъл, той е животно. Кое е онова, което отличава животното? – Чувството. Но, ако и чувство няма човек, тогава какво е? – Може да кажем, че е едно растение. По какво се отличава растението? Растението обича да расте. Ако растението няма този процес на растеж, тогава няма растене, тогава е минерал. Човек мисли, животните чувствуват, растенията растат. Някой казва: „Да растеш.“ Под това подразбираме да станеш човек. Ако растеш без мисъл и без чувство, тогава ще бъдеш растение. А пък, ако растеш и чувствуваш, ще бъдеш животно. Човек като расте и порастне, има чувство и мисъл, тогава е човек. Някой път хората се уподобяват на животните и като уподобиш някой човек на някое животно, става му мъчно. Като му кажеш, че е подобен на гълъб, на пиленце, кокиченце, тогава не му става мъчно. Като му кажеш: „Моето гълъбче, моето пиленце, моето кокиче“, не му става мъчно.

Ние изучаваме живота. Животът има известни качества. Ако тези качества ги няма, тогава не е живот. Вие искате изведнъж всичко, то е пресищане. Пресищането не е учение. При учението учиш едно нещо, за да го знаеш. Запример изучаваш човешките уста. Какво нещо са човешките уста? Най-първо устата е едно място, през което човек приема храната си. Устата е необходима за човека. Без уста човек няма да бъде човек. С уста е човек. Първото нещо е да възприемем храната. А пък една от неговите функции е да говори човек с устата си. Най-първо възприема храната физически. От това зависи какъв ще бъде живота му, а пък от словото, което изказва човек, се определя какъв е човек. От всяка дума, която човек казва, той или ще се осъди, или ще се оправдае. Казано е: За всяка праздна дума ще даваш отчет. Ти всякога ще бъдеш отговорен за това, което влиза в твоя стомах, дали го знаеш или не, нищо не значи. Колко пъти не сте се пропивали? Влезе нещо в стомаха ти, което не е трябвало, тогава отговаряш за това, което е влязло в стомаха ти. Някой път, ти е дадено нещо, което не е сготвено добре или в некалайдисан съд. Също така е и за всяка една дума. Това влиза в хигиената на живота. Тази дума, която ще кажеш, ще влезе във вашия ум или ще ти причини или радост, или скърби, или някоя малка тъга. Ние говорим за физическия живот, как трябва да се говори. Че езикът, който имате, този език е инспектор за продоволствието. Той ще даде директива, коя храна ще влезе в стомаха.

Също езикът дава директива, как да излизат думите. Вие не сте наблюдавали как поставяте езика в устата, когато говорите. Той се движи в разни посоки, но от тези вътрешни движения на вашия език, зависи каква ще бъде речта ви. Онзи, който не разбира движението на езика, той казва: „Кълчене.“ Кълчене няма в природата. Кълчене има само в невежия. Някой човек, като върви, се клати наляво и надясно. Много естествено. Вие сте гемия, която се клати наляво и надясно. Значи, като губите равновесие на една или друга страна, тогава вашето море е развълнувано, тогава вълните не ги бият отпред, а странични вълни има. Ако един кораб е тръгнал в морето и има вълни, какво трябва да прави човек? Да се спре и да се моли ли? И да казва: „Моля ви се, недейте се движи, трепери ми сърдцето.“ Вълните не искат да знаят, че ти трепери сърдцето.

За да бъде знанието полезно, това което сполучи, може да бъде за нас всеки ден полезно. Има едно истинско знание, от което зависи нашето щастие. То зависи от много малки работи. Стани сутрин, направи си молитвата, иди при Бога, поблагодари Му, че си станал. У вас има желание някой път да се запознаете с големи банкери. Искате да имате богат баща, някой учен, професор. Щом дойдете до Бога, казвате: „Тази работа не е за мен.“ Тази мисъл от де е влязла в ума ви? Защо ви е страх да отидете да се помолите на Бога? И при това нямате търпение да се помолите. Но гледате за 1 – 2 минути да изкарате молитвата. Няма ли да бъде смешно, като отивате в училище, да кажете на учителя: „Бързам, не ще мога да остана до края на лекцията.“ Тогава учителят ще ви каже: „Щом си имал работа, да не беше идвал.“ После, ако влезеш в училището, ако кажеш: „За това знание не съм дошъл, това знание не разбирам, то не е полезно.“ Ти още не знаеш кои неща са полезни. Има неща, които ние мислим, че са полезни, а има някои неща, които мислим, че не са полезни. Запример всички мислим, че сиромашията не е полезна, че богатството не е полезно. Прави са, но кога богатството не е полезно. Яденето е полезно, когато ядеш умерено. Но щом преядеш, тогава е вредно. Някой път, когато не си ял и не чувстваш глад, ти си в нормално състояние. Ако ти не чувствуваш, че си гладен човек, ти си болен. Гладът всякога показва, че от тебе човек ще стане. Човек, който не гладува, не може да напредва. Казано е: „Който гладува и жадува, ще се насити.“

Искам да ви изнеса някои положения, които са верни. Верните положения в света, от където и да дойдат, са верни. Аз нося една златна монета в джоба си, дали съм добър или лош, монетата е златна. Тя не става златна от моята доброта. Златната монета, и при добрия, и при лошия, е златна. Има все същата цена. Човек може да има известно знание. Знанието е ценно. Едно нещо, което знаеш, е като една монета. За някого казвате: „Този човек е лош“. Обаче стига му ума на този човек. Хората имат повърхностни разбирания за добър и лош човек. Лошият човек е в процес на живота, лошият човек е на изпитание, утре той ще дава отчет за живота си и добрият човек ще дава отчет. Устата ти или ще те оправдаят или ще те осъдят. Като имаш уста, ще даваш отговор за устата си, ще даваш отговор какво си ял, колко пъти си ги отварял. Като ти даде яденето гостилничарят, ще платиш. Той гледа колко пъти отваряш устата си и от твоето ядене познава дали ти обичаш яденето или не. Също така и домакинята познава по физиономията на устата на мъжа, дали яденето е добро или не. Някой път има кривене на устата. От вашите уста вие ще се оправдаете или ще осъдите и ще платите. Като влезете в гостилницата, защо плащате? Защо ви се отваря устата? Влезете в някоя гостилница и гостилничарят ще ти каже: „Платете ми.“

Едисон искал да направи една шега. Той отива в града Ню Йорк, да угощава няколко учени гости. Едисон казва: „Донесете супата.“ И той капва по една капка в супата. Супата замръзнала. Станала лед вътре. Вика гостилничаря, той казва: „Господине, тази супа беше топла, а сега е замръзнала, така не става.“ Донасят следното ядене, той пак капва от своята течност. Носят бифтек, печено и той се смразил. Носят печени кокошки и те замръзват. Едисон казал на гостилничаря: „Вие с нас се подигравате.“ Гостилничарят казал: „Това с нас не се е случвало, това е една магия.“ Викат съдържателя и не могат да си обяснят. Не яли и Едисон платил. Едисон се посмял. Казал после на гостилничаря: „Направих един научен опит.“ Като се научил за това гостилничарят, взел му 4 – 5 пъти по-скъпо за яденето.

043.jpg

Тук имате една нормална уста. Аз имах един образец на уста, нарисувани от един художник. От физиологическо гледище е интересна човешката уста. Някой път горната уста отпуща повече светлина, а долната издава повече топлина. Това е едно състояние, което е нормално. Когато горната уста дава толкоз количество светлина, каквото количество издава долната уста, тогава устата са в нормално състояние. И това изпущане на светлината от горната устна, се изразява и външно. При всички забелязвате светлината. Някой път нали се явява червеният цвят на устните. Това е разложена светлина. Ако този червен цвят на вашите устни е анормален и не е правилен, то няма достатъчно количество светлина и топлина. Нормално е, когато качествата на светлината и топлината са еднакво добри, тогава цветът е нормален. Та, горната устна издава повече светлина, а долната – повече топлина. Или с горната устна човек мисли повече, а с долната чувствува повече. Така че, ако искаш да мислиш, когато някой човек направи погрешка и мисли, той ще събере долната устна, а горната устна се издава повече.

Всеки един от вас си има по една наследствена черга. Някой от вас си е притиснал устата, той иска да се докара, да бъде красив, Оставете това. Ще се освободите от всичко това. Ще се освободите от модата. Хубава е модата, но когато модата стане един навик, тогава не е на място. За една секунда да носиш една мода, разбирам, но цял живот да носиш една мода, не разбирам. Вие, като изучите някой човек, казвате, че този човек е лош, но за да се произнесе върху някой човек, че е лош, това прилича на следното: Огънят или е загаснал или гори. Питам: този въглен гори ли или е загаснал? Но, ако този въглен е хванал само малко пепел отгоре, а вътре въгленът е жив, тогава този огън, привидно е загаснал. Ще подухаш този въглен и ще има огън. Пепелта си е пепел, но разглеждаш вътрешното съдържание на човека. Човек има едно съдържание, което не се изменя. Зад човешкия характер седи един човешки ум, а пък зад човешкия ум, седи една душа, а зад душата седи един дух. Няма да ви обяснявам нещата.

Умът е това, което отличава човека. Чувствата, които се проявяват в него, това са директивите. Чувствата дават директивите на ума, за какво да мисли. Вие всякога мислите само за това, което [чувствувате]. Чувствата предшедствуват човешката мисъл. Мисълта не произтича от чувствата, нито пък чувствата, но по закона на своето проявление, мисълта не може да се прояви, преди за започнат да действуват чувствата. В създаването на човека най-първо са се явили чувствата, после човешкия разум, човешката мисъл. 044.jpgТази нарисуваната уста, този дефект се е явил преди 4 поколения. Един човек, който е умен, линията не е много изкривена, тя е малко изкривена. Линията показва качествата на човешките чувства. Зад тази линия седи един благороден ум. 045.jpgТази линия може да се огъне. Сегашните физиогномисти, които изучават човешката уста, изучават само фактите.

Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. Хубаво е любопитството, но изискват се известни условия, за да познаеш човека. При известни условия ще го познаеш, не всякога условията са благоприятни, за да изучаваш човека, и някой път човек е дегизиран.

За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. Ще кажете, че тя има интуиция. Не е само интуицията. Интуицията схваща ония черти на лицето, които обикновеното съзнание не може да ги схване.

Имаме някой път следния случай, трябва да бъдете много внимателни. Някой човек ти говори и тебе ти трепват известни линии, това е неспокойствие. Мъдрецът, като те среща, той казва: „Това не е ценно.“ Но той не се възмущава, той няма да те съди, когато отиваш да му говориш. Всяка дума той ще тури на своето място и след това гой си прави своите изчисления, колко думи си казал. Мъдрецът, след като си му говорил един час, той ще види колко думи си му казал, запример – хиляда думи. Той, като определи тези думи по качество, от тях вече ще определи твоя характер, какъв човек си. Това е закон на Невидимия свят.

Искам да ви наведа на правата мисъл, понеже някой от вас мислите, че сте умни, че сте религиозни, че сте добри, аз бих желал да бъде така. Но човек не трябва да лъже себе си. Дръжте си едно правило: не бъди много мек спрямо своите погрешки, нито много строг спрямо тях, но по средата. Щом имаш една погрешка, обърни внимание. Особено на малките погрешки. Големите погрешки лесно се поправят. Например имаш един навик да пееш и се отказваш. Преди 15-16-17 години един попски син казал на баща си: „За вино не ме пращай, аз не пия вино. Ако искаш да пиеш вино, ще си наточиш сам.“ Баща му казал: „Иди, купи тютюн.“ Синът казва: „Не купувам!“ Убеждение е това. Бащата става, кряска, казва: „Аз тебе съм те раждал, учил съм те.“ Синът казва: „Затова ме прати на училище, та когато искаш да пиеш или да пушиш, да не ти давам вино или тютюн.“ Попът казва: „Виж го какъв е!“ Синът казал: „Татко, ти като отидеш горе, какво ще каже Христос? – Един пияница поп. Аз съжалявам да те видя в пъкъла. Желая да те видя в Царството Божие. Като влезеш в Царството Божие с тютюн, ще те изпъдят светиите. Ти светия не може да бъдеш.“ Синът излиза вън и седи. Попът си казал: „Прав е синът.“ После попът ми разказваше това. И попът си казал на себе си: „Няма да пиеш вино. Прав е син ми.“

Ние трябва да образуваме в нас известни качества. В живота има една приятна страна, когато човек придобие едно хубаво качество, колкото и да е малко, то е цяло богатство. Аз предпочитам да придобия едно добро качество на добродетел, на истината, отколкото да бъда цар. Какво от това да бъда цар, а пък да има тези терзания. А колко струва мирът ти? Вие не знаете ценното в живота. Този мир, който има в душата си човек, той струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Невинността в човека е друго едно богатство. Докато човек е невинен, той е човек, като престане да бъде невинен, тогаз е изгубил. Вие трябва да се пазите от личните работи. Личното в природата има много лоши последствия. Никога не изучавайте от лично гледище един човек, когото проучвате. Вие да не сте заинтересовани. Искате да знаете дали е добър или не. Така не се изучава. Всеки учител трябва да изучава ученика дали се учи или не, а не дали е добър или лош. Това трябва да го остави на втори план. Учи ли или не учи; разбира ли като учителя или не разбира; прилежен ли е или не е прилежен. След това другите работи ще се наредят. Важно е за вас дали учите или не. Вие казвате: „Аз съм добър човек.“ Аз считам това, че си добър като една необходимост. Вие не можете да бъдете умен човек, ако не сте добър. И ако вие кажете, че сте добър човек, а умът ви не работи, тогава вие сте в едно противоречие. Ти казваш: „Аз имам всичкото добро желание.“ Тогава, ако имате доброто желание, вие трябва да мислите. Като не мислите, значи нямате добро желание. Ако учите, значи вие обичате истината.

Някой път вие имате зъб някому, не искам сега да изнасям патологическите черти. Тези черти на характера ще ги срещнете в когото и да е и дето и да отидете, само че в другия свят ще ги разбирате по-добре, при по-голяма светлина. За да направиш едно добро дело, зависи как ще си поставиш устата, как ще си мърдаш устата. Трябва да знаеш как да си мърдаш устата. Имаш едно предприятие и ако си отвориш устата съвсем, тогава ще пропаднеш. Или отиваш да държиш изпит по някой предмет, по астрономия, математика или естествените науки и си отвориш устата. Нищо няма да успееш. Ще прибереш малко долната устна, ще мислиш, там при професора. Още като влезеш при професора, той, като те види ще мислиш. Като влезеш при него, трябва да направиш едно съединение между твоя ум и ума на професора. Като влезеш при професора, още при влизането ще знаеш коя страна да вземеш, дали лявата или дясната страна. Някой път, ако си седнал насреща му, той ще те скъса. А пък някой път, като седнеш от дясната му страна, той е разположен. Ако седнеш четири пръста на дясно, ще минеш с шест, а пък на средата, ако седнеш ще те скъса. Четири пръста на ляво, ако седнеш, пак може да минеш.

В средата на някои уста има вдлъбнатина. Тази уста е пасивна. По отношение на външния свят, но по отношение на самия човек, този човек мисли в себе си. Този човек се намира в положение, като че е в опасно място и съзнава опасността. Ако линията на устата е права, този човек казва: „Аз пет пари не давам за нищо.“ Той е банкер. Казва: „Ако другите хора имат, това не ме интересува.“ И човек с такава права уста нищо няма да ти даде. Ако имаш такава уста, ще трябва да я измениш. И човек с такава уста, ще отидеш в ляво или в дясно, но ще избираш и времето: няма да отидеш при човек с такава уста, когато е дъждовно и има вятър, но ще избереш хубаво време и ще се облечеш елегантно, изящно, право ще го гледаш в очите и ще му дадеш всичкото уважение, да събудиш нещо в него, че спрямо него имаш голямо уважение или почитание и веднага ще се отвори сърдцето му. И в него линията му ще се измени на устата. Защото винаги са отивали при него хора, които са имали нужда от него. А пък сега гледа човекът и линията на устата му ще се огъне. Това изкуство го знаят младите моми и младите момци. На такъв банкер само една красива мома може да огъне линията на устата. Правата линия е изменчива.

Вие казвате: „Аз не искам да се занимавам с хората.“ Писанието казва: Трябва да угодим на Бога. Как ще угодиш на Бога? Като отидеш при Бога, трябва да разбираш какво Той иска от тебе.

Сега ние се вглъбихме и вие казвате: „Към кой тип спадат моите уста?“ Аз ви давам модел, та като работите, да направите такива уста. Думата „остаряване“ оставете настрани, и думата „млад“ я оставете настрани, като два противоположни полюса. Младият и старият си приличат. В някой отношения си приличат, а в някой отношения не си приличат. Детето е невинно, но е невежествено. Лицето нека се набръчка, но правилно да се набръчка. Ще работите сега физиологически. Щом вземеш клечка и не знаеш как да я драснеш, какъв резултат може да има. Някой път с кибритената клечка може да запалиш свещ, но трябва да знаеш как да я драснеш и ако това място, дето трябва да драснеш, е развалено, няма да има никакъв ефект. Най-първо образувайте си идеята, че устата ви са хубави и който има тънки устни, да ги направи дебели. Който има дебели уста, да ги направи по-тесни.

046.jpg

Да кажем, че тази, уста е много дебела. Между устата и носа има едно съответствие. Ако измерите математически дължината на носа, широчината на носа долу, после дължината на устата, тези величини имат отношение с разстоянието между очите. Но, ако се спра подробно върху това, нищо няма да разберете. Един брат сега се учудва, неговите уста имат такова положение, краищата на устата спадат надолу 047.jpg, това е едно състояние на мъчнотии. Когато краищата се подигат, това е благоприятно.

Та, не спущайте устата надолу, това е песимизъм. Сутринта като станеш, направи едно упражнение, ще ви дам едно упражнение, което да правите. Някой път човек трябва да знае как да пипне веждите си. Младите постоянно си гладят мустаците. Много хубаво правят. И младата мома се усмихва. Но, ако го прави през целия си живот – хубаво е, но тя го прави до 25-тата си година, докато се ожени. А пък първото положение е истинското. Онази, младата мома с китките, то е Божественото, хубавото е било там, а после пък закъсали работите. Това са крайности в живота. Те не са нещо от Бога, а от дявола. Ще благодариш на Бога за челото. Ще пипнеш челото си и ще поблагодариш на Бога, ще пипнеш носа си и ще поблагодариш на Бога. Ще се поогледаш малко, ще имаш чиста кърпа и ще изтриеш устата си. Те са физиологически неща, които внасят здраве. После ще дойдат другите неща. Ние правим известни гимнастически упражнения отвън. Те не са нищо в сравнение с онези психически упражнения, които правите всяка сутрин 5-10 минути и ще бъдете целия ден разположен. А пък някой път изпитвате горчиви чувства.

Хубаво е да срещнеш една красива уста. Колко хубаво е това! То е изражение на любовта. От горната устна да излиза светлина, а от долната топлина. Ние сме пратени на Земята, за да ни даде Господ доброто, благото. И старите имат любовници, и младите имат любовници. Само че, като бяхте млади, вашите любовници ви обичаха, а на старите – вашите любовници не ви обичат и затова сте недоволни. Сега да ви приведа примера: Някоя стара баба си е отпуснала устата надолу, това показва, че от всичко е недоволна. Аз я виждам за пръв път и рекох и: „На млади години си била много красива.“ Тя въздъхна. Рекох й: „Има едно ново изкуство, с което старите хора могат да се подмладят.“ Тя се поусмихна. Рекох й: „В Небето няма стари хора.“ – „Това е вече на онзи свят, синко.“ Аз й рекох: „И на онзи свят, и на този свят законите са еднакви.“ Божествената Любов е всякога чиста, също и Божествената Мъдрост. Няма противоречие в тях. Аз, като погледна тази, старата жена, по лицето тя се подмлади. Казва: „Такива хора като тебе, ако идват, не бихме остарявали.“

Има една черта у тези, които вярват в науката и религията, че те осъждат някого и казват, че бил грешен човек. Не съдете злото в човека. Така ти ще осакатиш човека. Извади това зло от човека. Това е една змия, която се е скрила, изкарай злото навън. Като кажете, че този човек е лош, че онзи човек е лош, с това вие пакостите на себе си и на другите. Влязла е една змия между яйцата и като влезе змията между яйцата, яйцата не станаха змийски. Ти казваш: „Лоша е устата.“ Има външни причини, които са деформирали вашата уста. С неправилни уста не може да се молиш. Ще те изхвърлят с такива уста. Ще отидеш при Бога свободно, за нищо няма да мислиш. Иди при Него с най-хубавото разположение.

Лицето ви за 4-5 години да стане съвсем друго. Сега, като вървите по този път, в лицето ви има известни промени, подобрения. Вие казвате: „За следующия живот.“ Оставете следующия живот. Животът е един. Животът е непреривен. Ставане, лягане са процеси, а животът е един. И ако ти си умен човек и в съня си, и в будно състояние ще живееш. Ще живееш два различни живота. В съня си ще почиваш, а пък в будното състояние ще работиш. Когато не си добре настроен, тогава си на сън. А пък във време на енергичния живот ще работиш.

Най-напред да знаете колко е широк носът и колко са големи устата. Някой път е хубаво да имаш големи уста. Има една песен, която ще учим. Тя е песен за човешкото лице. (Прочете се „Химн на Великата душа“) „Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече вода, расте тревата, свежест лъха навсъде. Всичко се движи, пълзи и лази, хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли, що да прави. Чува се радостната песен: Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е името Ти, над всичко. Ти цариш в сила и живот, в знание и Мъдрост, Истина, Любов.“

Младите я имат вече. Ще я учим. Малко е мъчна. Това е една песен, в която няма нищо отрицателно. Там е казано така: Човекът стои и мисли що да прави. Какво трябва да прави човек? Трябва да учи. Сега трябва да учите и от вашето учение зависи понататъшния ви прогрес. Не, че досега не сте учили, но сега имате едно по-правилно схващане. Да бъдем една сила. Аз наричам силен човек този, който може да се огъне. Едно въже да се огъне, но да не се скъса. Да е яко въжето. Онзи човек е характерен, който при каквито и условия да го туриш, да не се къса. И цялата земя да му туриш, пак да не се къса. В мъчнотиите да не се късаме.

Бог ни изпитва. За първия ден на сътворението на света Бог намери, че е добър, а за втория ден не каза нищо. И най-после направи човека и каза, че е добро, това което Той направи, но сега имаме една работа недовършена. Работата на втория ден е недовършена в нас. Сега Бог ни изпитва да се произнесе дали това, което вършим, е добро или не. Дали това, което желаем и онова, което правим, е добро. Та онова, което сме учили и придобили, да види Бог и да каже, че е добро. Да каже: „Моите деца са учили добре.“ По-хубаво нещо от това няма.

Отче наш

12 година на ООК

28 лекция, 29.III.1933г., сряда,

Изгрев, София

-----------------------------

[1] бамбашка – (тур.) странен, различен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...