Jump to content

XVI. Величка Няголова Сънища


Recommended Posts

XVI.

Величка Няголова

Сънища

1. Сън на 10.12.1993 г.

Сънувах салона, където се държаха беседи на Изгрева. Но беше на друго място. Ние с мъжа ми Истиан бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него, на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата - тази в средата. И аз му посочих мястото му.

Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голямо пространство. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г,), като джудженца. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям, и по-малки и се държаха за ръце. Голяма радост беше.

2. Сън, сънуван на 18.03.1994 г.

Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода дълбока, като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. А и не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване - но тя беше „свръхестествена”. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре високо, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и с отскачане да се стигне до края й, и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1÷ 2 метра напред с превъртане на тялото като кълбо. И най-после се слизаше долу и вече нямаше повече вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир, брат ми, остана да ми помага, защото аз не знаех дали ще успея да направя всичко това, толкова беше страшно и изискваше „акробатика”. Всички ми казваха, че е много лесно, но ще трябва да се концентрирам силно и да се вдигна до горе с мисълта си. Любомир остана, милият ми брат, да ми помогне да скоча. Това беше. И се надявам, че с негова помощ успях.

3. Сън, сънуван на 27-28 февруари 1994 г.

Трябваше да мина по един път отляво. Беше много тежко и аз много се измъчих. Имаше води, реки, чак се нараних, помня, че имаше одраскани места горе на десния ми крак и някой после ги лекуваше. Много беше трудно. Но не помня ясно.

После реших да мина отдясно. Там пътят беше лек и по-приятен. Имаше и някакво селище. Това запомних. Изведнъж един глас на човек, ми каза: „Ти ще покажеш този път отдясно (по- лекия) на Христос, който е на Христос и да се мине оттам.”

Не видях Христос, но Го почувствувах, че е там и аз ще му покажа този път отдясно.

4. Сън, сънуван на 03.11.1993 г., Париж, 3 ч сутринта

Събудих се сутринта и помнех, че сънувах хубав, реален сън. Не можех да си го спомня. Казах си; „Господи, моля Те, нека да си го спомня! Беше толкова хубав!” И си го припомних.

Бях някъде, имаше и други хора. Пред мене имаше голяма бяла сграда, като склад, с много висок таван, като на етажи, и имаше 10 метра. Изведнъж гледам една светлина, лека, нежна, феерична, се движи, мърда и се качи към тавана. Аз извиках: „Та това е едно същество!” Не, не можех реално много да го различа. Виждах само тази светлина, която пътуваше. Плачех в съня си от радост! И изведнъж - съвсем ясно и реално, видях една дясна ръка до лакътя, протегната, красива, голяма, с дълги пръсти - приличаше на ръката на Учителя, беше с длан надолу.

Бях безкрайно щастлива в съня си, че видях тази чудна ръка, и то толкова реално! А това означава покровителство от Учителя. Много хубав, жив и реален сън!

5. Сън, сънуван на 3.03.2002 г.

Сънувах, че говорехме със Светозар - брат ми, за книгата ми с моите песни „Песни” от Величка Няголова. И му казах, че всяка книга, която се издава, е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща, залива всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха.

6. Сън, сънуван в края на май 2001 г.

Някъде се срещахме с „тъмни сили” и аз ги парализирвах само с вдигане на показалеца си на дясната ми ръка, А той е Юпитеровия пръст и е свързан с Бялото Братство (Юпитер). И тези същества се схващаха и не мърдаха повече.

7. Сън, сънуван на 1 април 1999 г.

Сънят е за нашите приятели в Алпите - Франция, фамилия Гобо, у които се пазеха материалите на Ана Бертоли, и които те не пожелаха да върнат на Братството чрез мен за д-р Вергилий Кръстев, да ги издаде, а ги предадоха по-късно на французойката Никол Филасие, а не на мене - българка.

Сънувах, че ще има съд с Жан-Луи и жена му Арлет Гобо. Трябваше да се явя и аз. Те бяха някъде в природата, а аз - на един хълм насреща. Пазехме се и от бомбардировки.

Срещнах жената, Арлет, и й казах: „Желая да те прегърна. Винаги съм те обичала!” И тя каза същото. После добавих: „Но сега трябва да се плаща за постъпката ви с материалите на Братството.” И бях с някого. И бях написала моите „аргументи” на 1 лист, само няколко изречения. Това беше за съда, която ще съди семейство Гобо, а аз бях свидетел.

8. Сън, сънуван на 08.06.1998 г.

Сънувах, че живеехме в къща на една скала - гранит, някъде в планина. Беше толкова красиво! Нямаше дървета, но треви, цветя. Имаше и цветето „царска свещ”, което расте по Рила. Надолу, към изток, падаше една голяма пропаст. Извиваше се някъде една пътечка, отстрани - за слизане. Не зная с кои хора живеехме в тази къща, но тя беше солидна, на канара. И дали не е свързан този ми сън с моята голяма „твърдост” по отношение работата за Учителя! И за тези братски материали, пазени във Франция и които не ги върна фамилията Гобо на България, а ги предадоха на французойка. Всички други мои познати - и французи, и българи, се продадоха и заявиха, че ще останат във Франция, и няма да ги дадат на Братството в България.

9. Сън, сънуван на 11.10.1994 г.

Към сутринта, сънувах, че разговарях с Учителя по Астрология, имаше и други хора, не помня кои. Видях написани планети: съвпади, много аспекти. Учителят каза: „Ти имаш 12 000 аспекти. Аз ги създавам.” Зарадвах се много. Бях близо до Учителя. И после си разсъждавам: за да имам 12 хиляди аспекти, това ще рече, че истинската Астрология горе борави с всеки градус, минута, секунда и т. н. Това е точна Астрология. А това може и да са цикли в еволюцията ни и в пътя на нашето усъвършенствуване..

10. Видение на 08.08.2001 г.

Днес - 8 август 2001 г., почувствувах, че от Молитвения връх на Рила (7-те рилски езера) идва огромна светлина и се разнася навред. Тя върви нагоре и е като „вулкан”, но не е червена, а леко жълто-бяла. И отива нагоре. Знаех, че брат ми Светозар е горе на Рила и работи усилено на Молитвения връх и има горе голямо присъствие.

11. Сън, сънуван на 9.04.1998 г.

Бях с много хора някъде. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Говореше ни нещо - но аз не запомних какво беше. Имаше разни хора, които усилено перяха, търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за моите „Песни”. Мина ми това през ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми (и тези мои песни се издадоха и излязоха в 500 броя тираж в 2002 г.).

После бях вътре в един салон, гледам - Учителят идва отвън. Но е заключена вратата. Затичах се веднага, да Му я отключа. Иначе, Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но той бързо се приближаваше към тази именно врата - заключената, и вървеше към нея през градинката. И аз се затичах да му отключа бързо вратата, за да влезе. Радвам се, че насън имах това съзнание, да Го следя, за да Му помогна, а и да тичам да Му отключа вратата..

12. Сън, сънуван от майка ми Стевка на 18.08.1987 г. между 3 и 5 часа сутринта

(Тя си замина през 1995 г.)

Майка сънува събора и казва: „Ще говори Великият Миров Учител Благ на празника. Виждам Го жив между братя и сестри - непознати. Той тръгва с група към едно здание. Аз се върнах .и си взех чантата и ги настигнах. Те бяха влезли с Учителя в една стая. Изведнъж гледам, че Учителят падна на земята и умря в момента. Ръцете му бяха отстрани на тялото Му. Никой не се приближи до Него - чакаха Го да стане сам. По едно време, Той стана прав сам и влезе отсреща в една стаичка. Беше прав и се молеше. Вътре беше сам. Аз Го гледах, като се молеше.

После излезе от стаичката Си и подаде на мене дясната Си ръка. И аз я целунах. Но дали и други Му целуваха ръката - не зная!

И отново Учителят се намери прострян на земята - и пак умрял. И отново всички Го гледаха и чакаха да стане сам. Очаквахме Го всички. Но Той отново не беше в тялото Си. Пак беше умрял.

И откъде дойде Любомир (най-малкият син на майка, моят брат), не видях. Той се спусна към Учителя, хвана Го под ръка (лявата) и изведнъж Го вдигна от земята. Учителят вече беше жив!

Това е сънят на майка. И никой не помага на Учителя, и се явява брат ми Любомир, който бързо Го вдига от земята и Му помага. Амин.

13. Сън, сънуван на 19.05.1990 г.

Не запомних всичко в този чуден, интересен сън! Помня само, че се отнасяше за някакви особени същества, които дойдоха при нас - ние бяхме една група. Аз обяснявах нещо за тези същества. И когато дойдоха, бях заслепена от красотата им и необикновените им качества. Изглеждаха уж обикновени хора. Но понякога през тях, някъде към главата им, заблестяваше нещо като Слънце, с мощна светлина, която блестеше ослепително. И точно тази мощна бяло-жълта светлина ми позволи да запомня съня си. Не мога да я забравя! Но не всички я виждаха. А аз я виждах! И след като тя ме осветяваше, с мене ставаше чудо. Аз започвах да вибрирам по друг, странен начин, и всичко разбирах, разговарях се с тези същества, и то мислено. Но ставаха и други промени с мене - ставах друга, по-слънчева, по-интуитивна и др. Помня, че се мъчех да обясня на хората с мен тези странни същества, но напразно. Те не можеха нищо да разберат. Между тях имаше и хора от църквата. Тези хора не можеха да видят нищо от това, което аз виждах, и не разбираха моето влизане във връзка с тези велики същества. Не го разбираха това. Останалият сън се изгуби от съзнанието ми.

14. Сън, сънуван на 26.01.1991 г.

Сънувах, че бях в едно царство и щях да се женя за някоя си жена, която в последния момент се отказа. После попаднах в друго царство - имаше едно езеро, скали и др. Царят беше събрал целия си народ, и аз бях там. Царят беше възрастен, едър, закръглен - Юпитеров тип. Той изведе своята дъщеря - едно малко, слабо, грозно момиче към 16 г. и каза пред всички: „Кой желае да се ожени за моята дъщеря?” Никой не отговори, никой не желаеше, макар че имаше толкова много народ. Тогава аз извиках: „Аз” (а и аз съм жена). Царят ме погледна и каза: „Да бъде според волята ти!” А аз не зная защо казах „Да”, дали от милост към горкото, слабо и грозно момиче, или от саможертва. Не зная. Казах „Да” спонтанно, без много да му мисля.

Този цар приличаше на моя съпруг Христиан, с когото току-що се бяхме оженили (на 22.12.1990 г.). Не се сетих в съня си, че това беше той.

После царят ме заведе в Съкровищницата си, за да ме възнагради по „царски”. И ми показа огромни, едри монети от чисто злато, които зарови с шепи, и аз също, и ми каза да си взема, колкото желая. Толкова беше доволен от мен царят. И желаеше да ме възнагради царски!

15. Сън, сънуван на 13.04.1990 г.

Сънувах, че съм някъде високо в един апартамент на 8 етаж. И майка беше там и синът ми Благовест, но по-малък, към 10 ÷ 11 години.

По едно време той както седеше до отворения прозорец, той просто се плъзна и взе да пада надолу с голяма скорост. Аз успях само да извикам: „Учителю!” И не исках да гледам навън, защото знаех, че той е умрял. Слязох долу и се приближих до детето си, но без да го гледам - не можех да понеса тази ужасна смърт! Бях безкрайно нещастна.

По едно време чувам, че Благовест нещо ми говори. Учудена и озадачена, аз се обърнах към него и гледам - нищо му няма на детето, нито драскотинка. И то ми говореше. Бях безкрайно изумена на това чудо и благодарих на Учителя, че го беше спасил и този път, по чуден начин, както само Той си знае: Иначе, да падне от 8 етаж, не можеше в никакъв случай да остане жив. А той беше не само жив, но му нямаше нищо. Нито драскотинка дори. Слава Богу! Благодаря! Този ден е точната опозиция на Юпитер и Уран (а аз ги имам в съвпад в моя хороскоп). Луната минаваше тази нощ точно през Уран!

16. Сън, сънуван през годините, когато имаше опасност за гроба на Учителя, да Го извадят и местят - около 1960 ÷ 1970 г.

Сънувах, че властта отиде да разбутва гроба с машини, багер и др. А ние седяхме отстрани и гледахме. Не започнали още първата „копка”, и започна страшно, силно земетресение. Земята се разтърси и всички работници, заедно с машините им, избягаха в ужас. И така гробът - си остана непокътнат в градинката.

Този ми сън се беше разпространил из целия квартал „Изгрев” и хората го произнасяха, и идваха да ме питат точно какво бях сънувала.

И друг сън имах в тези години, пак пророчески - за Изгрева, когато комунистическата власт искаше да го разруши и да изтрие всички следи от Братството и Учителя. Не го помня много! Зная само, че имахме „особен начин” да се разправяме и парализираме враговете си. И то враговете, които искаха да унищожат Изгрева, Салона, Полянката за Паневритмията. И пак този ми сън се беше разнесъл из „Изгрева”. И хората се учудваха и радваха.

Но все пак комунистическата власт успя да разруши този чуден квартал „Изгрев” и да разгони братята и сестрите насам-натам, да не се срещат повече. И на мястото на Салона и Полянката построиха и Руското Посолство с тези огромно високи огради, та дори и птиче да не проникне повече там, но за в бъдеще - ще видим какво има да се случва.

Защото аз пак сънувах пророчески сън. Не помня годината, но скоро беше, някъде към 1995 ÷ 2000 г., не помня точно. И без детайли. Нямаше и помен от сгради на „Изгрева”, нито от посолства. Покрай Руското посолство и градинката на Учителя течеше огромна река, дълбока. По ул. „Латинка” от другата страна на градинката Му - огромни и бездънни пропасти! И нямаше жива душа. Само градинката седеше, оградена с тел, но нямаше никакви декорации около гроба на Учителя, а беше пусто, нищо нямаше! И за един „чужденец” не беше ясно какво има на това място. Всичките следи бяха изтрити, и не се познаваше, че това е градинката на Учителя. Но гробът си Му беше там - но неизвестен повече за никои.

17. Сън за мъжа ми Истиан

Сънувах сън през март 1998 г.: „Сънувах сън - видение, майката на мъжа ми Истиан (тя си замина през 1995 г.) Беше с по-хубаво тяло, по-млада - към 40 ÷ 45-годишна (замина си на 72 години). Разказах й защо синът й е болен (от астма като нея), как се предават програмите на разрушение от майката и бащата на детето, също и от дядото и бабата, прадядо и прабаба, и така - 4 поколения. Тя слушаше с интерес. После я загледах силно в очите й и й казах: „Вие няма да взимате Истиан. Той още ще живее тук, има си работа, а и обича живота!” Тя ме гледаше и нищо не каза. Аз, един вид, я изгоних от сина й, да не обсебва тялото му и да не го кара да боледува и умира.”

Така, че ние горе работим и по-изостаналите духове ни слушат, а и ги поучаваме. Той и Светозар ме беше предупредил, че родителите на мъжа й ще гледат да го вземат.

18. Сън за Учителя

Сън, сънуван на 09.04.1998 г. „Бях с много хора някъде - познати и непознати. Изведнъж видях Учителя - беше изморен, имаше страдалчески вид. Нещо ни говореше, но аз не запомних нищо от думите Му. Много хора усилено перяха и търкаха дрехите си. По едно време си спомних и исках да Го попитам нещо, и то за „моите песни” (излязоха през 2002 г.). Мина ми тази мисъл в ума. Но не желаех да Го безпокоя. Но забелязах, че Той спря погледа си върху мене, наблюдаваше ме и работеше над мене, уреждаше живота ми и издаването на песните ми. Всъщност Той възприе въпроса ми.

После бях вътре в един салон. И гледам, Учителят идва от вън, но е заключено. Затичах се да отключа вратата. Иначе Той трябваше да заобиколи от другата врата, която беше отворена. Но Той бързо, бързо се приближаваше към тази врата именно, която беше насреща Му, вървеше бързо през градината. И аз се затичах бързо да Му отключа вратата, че като дойде - да влезе веднага.”

Значи насън имах това съзнание да Го търся, питам, а и следя, за да тичам да Му отключа вратата на Салона. Амин!

19. Сън, сънуван на 22.04.1999 г.

Сънувах, че бяхме заедно с Истиан и брат ми Любомир в планината, на Витоша, и то на Бивака. Там имаше много хора от Братството, но аз непознавах никого. Някъде ми се мярна образът на Йоанна Стратева и другаде - на Ина Дойнова, вероятно. Всички ядяха.

После започна Паневритмията, с чудна музика. Ние стояхме и гледахме. Изкараха няколко упражнения и се спряха. Попитах ги: „Защо?” Отговориха ми, че ще има снимки на Телевизията и др. Изведнъж аз станах права и извиках силно: „Слушайте всички! Не може така да се прекъсва Паневритмията за телевизия и снимки! С това се прекъсва Духът и вибрациите.”

Всички чуха, но не казаха нищо. После чух някъде музика, но беше светска, а не от Учителя. Погледнах в почуда.

Това е моят сън. И той се реализира още същата година, лятото, на Събора на Рила, петото езеро, когато музикантите свириха погрешна Паневритмия и Симеон Симеонов - певец, ги ръководеше. Бях предупредила предварително както него, така и музикантите да не променят нищо от Паневритмията. Но не послушаха и аз бях единствена, която реагирах остро и зачуках с камък върху друг, който просто се пукна. Така протестирах за промените.

20. Сън, сънуван на 03,03.2002 г.

Сънувах, че говорехме със Светозар за книгата ми с моите песни. И му казах, че всяка издадена книга е като „огнена топка” и като се издаде, започва да пулсира, излъчва светлина и обхваща всичко наоколо си, разпространява се чрез въздуха.

И това е валидно както за книгите, издадени от Светозар, така и за огромните томове на „Изгревът”, издадени от д-р Вергилий Кръстев.

21. Сън-видение - Рожденият ден на съпруга ми Истиан, 28.04.1999 г.

Отидохме за изгрев Слънце. Изиграхме Паневритмията двамата и се разходихме в гората. Светозар изпрати поздравления по въздуха, после каза: „Тази година вие разрешавате един важен проблем. Къщата ви ще я платите. Подобрява се здравето на Истиан. Ще дойдете в България.” Казвам му: „А за сина ми Благовест-Ив, какво ще кажеш?” Усмихва се. „Цялото небе го знае! Благовест е вече готов! Тестото е замесено, сега остава да втаса и да се опече!”

И всичко това за моя съпруг - се реализира. Замина си още в началото на 2000 г. баща му; и платихме къщата ни. И Истиан подобри здравето си, а и дойдохме и в България, и то бяхме на Рила за пълното слънчево затъмнение - Космичен кръст, на 11.08.1999 г. Така че аз често си говоря със Светозар по въздуха.

22. Видение, свързано с майка ми Стевка

Майка ми си замина на 19.02.1995 г. на 92 години. И ето, че на 11.04 същата година и някъде към 50 дни след заминаването й, тя изведнъж дойде в работата ми, към 19.20 часа вечерта. Аз се грижех за стара болна баба, милиардерка. Това работех.

Дойде майка ми и седна на стола до прозореца, до бабата. Беше млада - към 30 ÷ 35 години, хубава, облечена в сива дреха. Попита ме: „Тази ли е бабата?” Отговорих й: „Да”. Тя не ме напусна повече. Дойде с мене в автобуса, като си тръгнах в 8 часа вечерта, на улицата, после - у дома, вкъщи. Показах й къщата ми - апартамент в Париж, Отидохме заедно и тя спа до мене през нощта. И цяла нощ ми правеше „паси”, пазеше ме и ме укрепяваше. Попитах я няма ли да отиде в София при братята ми. Тя ми отговори, че е измолила горе от Учителя да бъде едно известно време с мене, да ми помага, защото съм била в най-тежко положение в сравнение с моите братя, много преуморена и отегчена (наистина тази баба изсмукваше всичките ми жизнени енергии, защото тя беше и луда). Майка ми каза още, че тя сега може временно да бъде с мене и с братята ми. Каза ми още, че дълго време сме били разделени, а сме много близки души (нали работех, дори и на погребението й не можах да отида, а участвувах от разстояние). И цял живот ми беше огромен проблем, че няма да мога да понеса заминаването на майка ми. Много бях свързана с нея! И така стана, че не присъствувах.

Майка ми не беше весела, а сериозна. И все с мене! Навсякъде! Много се радвах. В събота и неделя не работех, и мъжът ми Истиан ме заведе с колата в дома ни извън Париж. И майка ми тръгна с нас. А там бяха пристигнали неговите родители. Майка му беше много болна. Та, майка ги видя, и то за пръв път, а те, разбира се, не я видяха. Радваше се на скромната ни къщичка, на дворчето и на цветята. Аз я попитах какво се случи с нея при заминаването й на 19 февруари (между 19 и 19,30 часа). Защото Светозар й дал вода към 19 часа. И после тя сама си е заминала. Той проверил към 19,30 часа (Еленка го подсетила), и тя била вече отпътувала завинаги. И майка ми поясни, че заспала и отпътувала, както винаги. В това време Те (Небето) прекъснали връзката, затворили вратата. Майка ми се затруднила малко при дишането си. Когато се върнала отново в тялото си, вратата била вече затворена и връзката - прекъсната. Тя гледала болното си, старо тяло и не съжалявала. Така се освободила.

Каза ми още, че всъщност тя отдавна е била вече горе и рядко слизала в тялото си. Имало е пазач, който го е пазил, докато умре.

Майка ми каза още, чедо 1 година моят живот ще се промени коренно в хубав смисъл и ще ме освободят от тази баба. Още каза, че се грижи и за сина ми, и за мъжа ми.

И наистина, още юни същата година си замина майката на Истиан. А беше много болна. Замина си от рак в последен стадии. През август бях в платена отпуска и като се връщам - и бабата взели. Заминала си в мое отсъствие. Отидох на погребението й. И после се уреди животът ми по- добре. Бях безработна и добре платена и така си останах до „пред пенсия”. Накрая ми плащаха много малко, но бях свободна, а и възстанових здравето и силите си. Та, всичко, което ми каза майка - се сбъдна.

Така ние общувахме около 1 седмица и после тя си замина и повече нито я видях, нито я чух. Отиде си в своя свят, на нивото си. И пак общувахме, но нямаше повече това нейно явно присъствие край мен. А тя го беше измолила от Учителя, да остане малко време край мен, да ме види и прецени, а и помогне.

Каква Любов! Благодаря!

Написах песен за майка – „На майка ми”.

23. Сън на 18.03.1994 г.

Сънувах, че с голяма група трябваше да минем през едно голямо препятствие - вода, дълбока като море. И брат ми Любомир беше там. Не можеше да се гази във водата - тя бе много дълбока. И не можеше да се мине по друг път - този беше най-краткият. Имаше една-единствена възможност за преминаване, но и тя бе свръхестествена. Трябваше да се засилиш и скочиш нагоре, и после с мисълта си да се изкачиш още 1 ÷ 2 метра нагоре, и да се хванеш с ръце за едни жици (като телеграфни или електрически). После трябваше да се отскочи напред по жицата на 2 пъти и да се стигне до края й (с отскачане) и там трябваше да се скочи долу, но така, че да се напредне още 1 ÷ 2 метра. Напред, с превъртане на тялото като кълбо. И после се слизаше долу и вече нямаше вода. Всички го направиха със силно концентрирана мисъл. Любомир остана да ми помага, защото аз не съм хич акробат и не знаех дали ще успея да направя всичко това. Толкова беше страшно и изискваше акробатика. Всички ми казваха, че е много лесно, но трябва да се концентрирам силно и да се възкача до горе с мисълта си. Любомир, милият ми брат, остана да ми помогне да скоча. И се надявам, че успях. А за Любомир - беше много лесно!

24. Сън на 10.12.1993 г.*

Сънувах салона на Изгрева, където се държаха беседите от Учителя. Но този салон беше на съвсем друго място. Ние с мъжа ми Християн бяхме някъде навън в природата. Казах му, че ще го заведа в салона за беседа. Влязох вътре - имаше много хора. Запазих едно място за него на една пейка. Изведнъж той влезе през вратата (тази, която беше в средата) и аз му посочих мястото му. Но изведнъж някой каза, че вижда навън много деца. Помислих си, че това е видение и че не всички могат да го видят. Погледнах през прозореца навън. Имаше градини, треви, голям простор. И всичко беше пълно с малки деца, едва се виждаха (4 ÷ 5 г.), като малки джуджета. И всички бяха наредени в няколко кръга - голям и по-малки, и се държаха за ръце. Голяма радост беше.

Image_144.png

* Този сън е публикуван два пъти (виж сън 1 в началоно ва тази глава), но с малки несъществени разлики - ГСК

25. Сън на 19 декември 1998 г.

Бяхме с хора горе на баир. Стана тъмно и аз сложих на една полянка голямата ми чанта, вътре с портмонето, паспорт и др. И изведнъж изчезна. Намерихме я празна - всичко взето. Чухме някъде гласове.

По едно време идва Светозар, много по-млад. Аз лежах, той легна до мене и сложи главата си на рамото ми. Аз погалих косата му с лявата си ръка. После той стана и тръгна да се връща. Каза ми, че най-после дошъл във франция, че дошъл за 18 часа. Разбрах, че е дошъл с автобус. Сетих се, че не му дадох пари и той трябваше да се върне пеша. Затичах се надолу и го намерих на една гара, чакаше влак или автобус. Нямах пари, за да му дам.

Това е сънят. Светозар все ми казва, че съм отишла във Франция с неговия капитал. Че той е живял в миналото там и че имал огромни богатства, някъде скрити, заровени. И в този сън, през този си живот, той казва, че най-после дошъл във Франция и се срещнахме.

26. Сън през май 1998 г.

Видях някъде брат Петър Филипов (живееше на Изгрева и отдавна си замина). Аз минавах отгоре, от високо някъде. Той беше с гръб долу като в пещера и беше заобиколен с хора, на които говореше, проповядваше. Беше с дълги сиви коси и тъмни дрехи и беше много зает. И с двете ръце нагоре и настрани. Въобще не ме видя. Аз бях някъде отгоре, преминах и го видях долу, в тази пещера, където работеше с тези хора. Сънувах го за първи път.

27. Сън на 14.12.1997 г.

Сънувах голям кръг Паневритмия, с много хора, Светозар взе да спира след всяко упражнение и да обяснява смисъла му. Постепенно хората намаляха, докато стигнаха до един съвсем малък кръг.

28. Сън през ноември 1999 г.

Влязох някъде, имаше хора и казвам строго: „Една песен! Но от Учителя да бъде!” И Росица

- певицата, веднага запя „На Учителя покорен”.

29. Сън на 07.12.1999 г.

Вече ви писах за този сън. „Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан, с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента си, а той беше ниско, вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с минути и секунди. Светозар ми каза, че бил направен от неговите хора в лабораторията му с най-точни изчисления, И тази лаборатория той ръководел. Каза ми скромно: „Те, моите хора, са ти направили този хороскоп!” И той се отличаваше коренно от моя сегашен хороскоп.

30. Сън на 09.05.2000 г.

Едва си спомням. Сънувах Учителя. Срещнах Го с група братя и сестри. Бяха седнали на земята и си почиваха. Учителят беше облечен с гълъбов костюм, скромен, свит, малък. Аз дойдох и носех кръгъл хляб, пресен, топъл. Всъщност беше сладкиш. Казах си: „Ще предложа на Учителя, ако пожелае, няма да настоявам!” Но Той веднага си отчупи парче. Седнах и аз отстрани. Казах си: „Имам да Му задам един въпрос!” Не помня какъв беше.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...