Jump to content

XVIII. Величка Няголова за съпруга си Истиан (Христиан)


Recommended Posts

XVIII.

Величка Няголова за съпруга си

Истиан (Христиан)

1. Кратко описание на живота на моя мил съпруг Истиан, юни 2003 г., Франция

Съпругът ми Христиан ми бе даден от Учителя. След като синът ми Благовест замина да следва икономика в ЦентралнаФранция, аз останах съвсем сама в Париж. Беше 1989 г. Написах писмо на Учителя, да ми пратят човек, да не съм сама. Написах писмото и го оставих, чакайки отговор. Минаха 7 ÷ 8 месеца. И се запознахме с мъжа ми чрез приятели. Позвъних му по телефона и му казах, че на другия ден - неделя, излизаме група приятели в парка „Сен Клу”, за да играем Паневритмия и да се разходим. Тази идея се хареса на Христиан и той дойде сутринта в парка. Учихме го да играе Паневритмия. Много му хареса този наш живот всред природата. И от тогава - не се разделихме. Христиан, още млад, сам беше станал вегетарианец. Прочел книжки и се убедил, че месото е вредно за здравето и сам станал вегетарианец. А и от любов към животните. Той никога не убива и най-малкото насекомо, а му помага, или прави път.

Христиан произлиза от прогресивно селско френско семейство. Майка му, отлична домакиня и шивачка, с много тънък вкус и голяма кокетка. Но е била все болна от астма и тази болест е предала и на единствения си син -Христиан. Баща му е работил в химическа лаборатория към циментовия завод край селото им, което се намира на запад, на 150 км от океана. Той е много прогресивен човек и голям борец за чистота и здравословна храна. Като пенсионер работеше градината им и отглеждаше чудни зеленчуци, без да употребява химически продукти. Имаше поглед в бъдещето. Беше с много нежно сърце. И много почтен. С такава радост ни даваше зеленчуци от градината им, компоти, консерви и др. Пълнеше колата ни. А водеше ни и в специален биологичен магазин, където продават продукти без химически отрови. Значи, чиста биологична храна и хубав хляб, яйца, мляко и др. И ни купуваше с радост от всичко, което имахме нужда. Това ставаше, когато отивахме у тях -1-2 пъти в годината. А й те като идваха у нас, носеха пълна кола с продукти. Та, бяха рядко прогресивни хора, с убеждение да се пази и закриля природата и да се яде чиста и пълноценна храна. И такъв син създадоха! Неговата най-голяма борба в живота му е да се яде чиста и свята храна и да се пие чиста вода. Той, като купи някой продукт, винаги гледа съдържанието му. И особено гледа да няма изкуствени елементи, оцветители и разни елементи с номера. Има си постоянно списък в джоба си и гледа - например „Е330” или „Е401”, „Е122” - дали са продукти, вредни за организма, или могат да се толерират. И мене все ме следеше със зорките си очи, да не употребя в кухнята някои продукти, които не са на нужното ниво. А има много наблюдателни очи и зорко следи, най-вече за храните. Много е взискателен. А очите му говорят винаги Истината. Този човек не лъже никога, просто не може да излъже, дори на смях! Винаги си казва Истината! Тъй като рядко говори - то неговите очи говорят!

Христиан е зодия Телец, с асцендент Везни, така че е силен Венерин тип. Неговият говор е тих и нежен. Има особено приятен глас по телефона, или като пее. Обича реда и порядъка, и само да му разместиш нещо! Не знае да се кара, нито да крещи. Никак не обича разправиите с хората, дори и той да е прав, а те - криви. И не че е овца! А е истински Телец! Има много стабилен и уравновесен характер и е много твърд. Каже ли нещо - това е! Твърд е като стена (така казваше и майка му). Но е много добър, с отлично сърце и прогресивен ум. Обича да помага на нуждаещите се. Скромен е и не обича буржоазния живот, но се облича с вкус и има отлично разбиране за хубаво и красиво. Обича да носи дрехи от памук и обувки не от кожа. Още като чу и прочете за Учителя - веднага Го обикна и оцени. Защото той не е нито мистик, нито религиозен, но е толкова прогресивен, чист и свят, придържайки се до всичко „естествено” и „природно” в живота си, че за мене е повече и от „ученик” на Великия Учител, макар че не е такъв. Цял живот е живял повечето в самота и неразбран от този свят и общество. Не е водил порочен живот. За него тялото е свято и естествено. И се придържа към „нудистите”, които съвсем нормално се събличат съвсем голи и никой не се привлича от никого. Така, че и сега си живеем чист и свят живот, като брат и сестра. Рядко съм срещала толкова чисти хора като него! И няма страст - тази животинска черта. Аз, лично много се уча от него. И макар и мълчалив, той все надделява, стига да е прав. Аз, приемам.

Той е Телец и е почти космически близнак с малкия ми брат Любомир. Роден е на 28 април, а Любомир - на 29, и все 1943 г. Само че Любомир е Телец, Асцендент Телец. И двамата са много Близнаци, с 3 планети. И са подвижни и много умни. Любомир е инженер, а Христиан е работил технически чертежи, а и производство на технически части за машини. Занимава се и с електроника. И сега като пенсионер, все поръчва разни електронни части и уреди, и си работи в бюрото си в къщи.

Най-голямата слабост на Христиан са книгите. Къщичката ни е само с библиотеки, пълни с книги и наръчници, енциклопедии. Също като професор. И продължава да купува книги - технически, социални или с красиви пейзажи и области във Франция. Дори вече няма повече място за книгите му и затова ги реди на земята в бюрото си. Понякога му се скарвам, но понеже книгите са неговата голяма любов, оставям го свободен, да си ги купува и поръчва. И така, за мене е съвсем ясно, че тази му любов идва от миналото, в което е работил с много книги, в голяма библиотека, а е бил и много учен. Сега е в живот на почивка. Достатъчно е да му кажа да ми намери данни за Петър Велики, или за някое растение, или за някакво лечение - само бръква и след 5 минути ми носи отговора. А ако аз се оплача на него, че ме боли, веднага ми носи някакво естествено лекарство, и ми минава. Той лекарство не слага в уста и никога не е слагал, освен като му правиха зъбите - слагат инжекции. Той е против ваксинациите и научно обяснява защо са вредни, и то много вредни! Използува често чай от билки, или есенция от растения и така се лекува сам. Обича лук и чесън, който е естествен антибиотик. Обича да яде продуктите сурови. Има много силна мисъл и вяра! И се е случвало да има страшни кризи от астма и сам си се лекува със силна вяра и воля. Никога не е взимал отпуска по болест. И аз съм била свидетел на няколко силни, смъртоносни кризи, и пак оживяваше с волята си. Никога не се предаваше и продължаваше и да се движи и да работи. Голям пример на устойчивост беше за мене! И абсолютна вяра! И чудеса правеше. Никога не се е отказал и обезсърчил, никога не е възроптал и това е човек, който никога не каза нито една лоша дума против майка си и баща си, дори и да бяха криви. И аз се старая като него, и аз се уча от него, а той от мене пък учи "мистичност”, „молитва”, и музика.

Христиан не се моли външно, или рядко, но неговият цял живот е преминал като молитва - в чистота и святост. Това е човек, който дори на „майтап” не може да излъже. Често говори с очите си, които изразяват неговите чувства и мисли. Когато майка ми го видя, и чу, че му казваме „Кристиан” (както е на френски), тя отсече: „Не, има кръст! Ще трябва да го махнем!” И помисли, помисли - направи връзка горе и отсече: „Истиан”. И сега така го наричаме. Но майка ми го кръсти. И той отговаря напълно на това свое ново име. Защото е човек на Истината! Затова и толкова много го обича Учителят - Духът на Истината - Беинса Дуно. И го избра и определи за мене.

В минал живот сме били двама приятели - военни, патриции в Римската Империя. И оттам датира нашето силно приятелство, в което няма нито страст, нито секс. И сме силно привързани! Аз правя всичко за него и съм му казала, че и горе като отидем, пак ще го намеря и ще бдя над него.

За всички мои приятели, роднини и познати той минава за „свят човек” и всички много го обичат. Някои намират, че има голяма красота в образа му (който свети от чистота), а други казват, че прилича на „икона”. Явно, че не е случайно, че Учителят го избра за мене. Едва ли в цяла Франция е имало по-подходящ човек. Не, че не прави глупости и бели! Прави! И му крещя понякога. Но се старая да не му казвам никога лоша дума, както и той никога не ме е обидил. Та, просто нашата връзка е на високо ниво и с велика Любов! Толкова е чудновата и силна. Особено след моя толкова тежък и отрицателен първи брак в България, от който имам син, който и досега плаща злото на рода по линия на баща му. Детето се нагърби да изплати моите погрешки! Нали носи и от техния род! Затова и моят брат Светозар ми пише така за Истиан: „Ти имаш Нептун в 7 дом, опозиция на Марс на асцендента. Не си проявявала Божията Любов и затова първият ти мъж и свекър са с Марсов характер. И ти избяга от тях. Когато ти се пробуди съзнанието ти, ти изпратиха един носител на Божествената Любов, един Ангел на Любовта - Истиан. За Доброто и Любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в Духовния свят (Нептун в Дева, Главата на Дракона в Лъв). Той е човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата.”

Много пъти ми е писал Светозар за Истиан. Писал ми е, че той е бил богомил и оттам идват неговите прогресивни идеи. Той е напълно готов за Новия живот и с Неговата Луна във Водолей - обича братството, подялбата на богатствата между всички, той е за Мира и Разбирателството между всички народи по лицето на Земята и е носител на Космичната Любов. А когато чуе, че синът ми се нуждае от помощ, или пари - тича да му прати веднага. Толкова го обича и милее. Готов е на жертви, макар и пенсионер, но с широко и всеотдайно сърце.

И когато у нас дойдат на гости някои българи, често млади девойки, които кандидатствуват в университетите във Франция, или вече учат, с толкова любов и доброта им помага, развежда! И много се радва. Просто това не е човек, а един ангел! Но и той се учи на земята. И има още много да учи, като всички. За мене той е напълно готов за Епохата на Водолея и Шестата раса и влиза директно в избраните человеци. Така че ние с него имаме необикновен живот. Повечето е в мълчание, защото той малко говори. И много чете.

Не се спря пред нищо да помогне на малкия ми брат Любомир и семейството му да имат дом. И като замина синът на брат ми Косьо в Америка на работа, заедно със семейството му, се освободи апартаментът им. И Косьо го предложи на нас. А ний пък го дадохме на Любомир и семейството му, да не останат те без дом и на улицата. Истиан не се дори замисли, и даде от наследството си от баща си, за този апартамент за Любомир. Та това надминава всички граници!

Понеже често е разположен да си замине внезапно, аз много го измолвам от Небето. Моля ги и им казвам: „Моля ви, трябва ми още, не е каприз, нека да живее, Господи!” И често са ставали и чудеса. Брат ми Светозар, който също е необикновен човек, или както аз казвам и за него, че не е човек, много ми помага със силните си молитви да живее Истиан. И когато през 1995 г. той отново имаше криза от астма и с опасност за живота си, за първи и единствен път у нас дойде Учителят. Беше събота и, мисля, към 25 май. Хранихме се навън, и изведнъж Учителят пристигна, и аз се много смутих. И казвам: „Истиан, Учителят дойде!” И се чудех как да Го посрещна и Му дам нещо от скромното ни ядене. Той дойде Сам. Но веднага Неговата свита, групата около Него от много възвишени души, които Го и пазят и закрилят, веднага Го откриха къде е, прекосявайки цялата Вселена. А Той - дошъл у Величка и Истиан. Та, и те пристигнаха и седяха дълго време у нас, повече от 1 час и работиха над Истиан. Той си почиваше на леглото, след обяда, а те всичките се надвесиха над него. Зная, че дойдоха и по силната молба на майка ми, която се притесняваше много за мене, и която си беше вече заминала още на 19 февруари, същата година. И Учителят и групата Му се качиха чак и на покрива на дома ни и го свързаха с антена с една далечна звезда. Смятам, че, за да го покровителствуват. И какво стана - вярвате или не на думите ми, около 1 седмица след това необикновено посещение на Духът на Истината у нас, скоропостижно си замина майката на Истиан. Тя беше цял живот болна от астма, но си замина от рак, последна степен. Значи какво направи Учителя? Вместо Истиан - взеха майка му. Мир и Светлина! Тя беше пълна атеистка, макар и католичка, но не практикуваше. И цялото ни семейство много й помагахме, защото като атеист и с агресивен характер, тя не беше си изработила духовното си тяло. И цели 2 години остана завързана за гроба си. И често я виждах да се движи около него с едно страшно грозно и неоформено тяло. И просто вързана като със синджир за гроба си. Но с усилената работа от наша страна и много молитви, след 2 години я освободиха, а и нейното тяло се пооформи. И майка ми горе доброволно се зае да й помага, че и ръководи. И заради това, че е влязла в нашия дом и фамилия - хора от Великото Братство - горе и близки с Великия Учител, й дадоха хубава работа, и при добри условия - да шие красиви дрехи, защото беше отлична шивачка.

И когато веднъж бяхме у бащата на Истиан, и аз седнала в двора на пейката седях, изведнъж пристигна майка му и взе мило да ми говори. И отнякъде, отдалеко като пристигна майка (Стевка), като мълния и с голяма сила и мощ, и много строго й каза: „Вие сте дошли тука да безпокоите Величка”, и като я грабна и отлетяха, и повече тя никога не ме безпокоеше - нито за добро, нито за зло.

Бащата на Истиан - много прогресивен и почтен човек, живя още към 5 години. А беше силен, як и работеше 2 ÷ 3 градини. Произвеждаше чудни зеленчуци! След смъртта на жена си, веднага си взе приятелка (възрастна жена и бивша приятелка на жена му), нямаше и 40 дни - нещо, което не трябва да се прави. Влюби се в нея и ние го оставихме свободен. Но тази „бабичка” взе да го изтегля от нас, казвайки му, че ние сме „секта” (Братството) и др. и той почти не се интересуваше повече от сина си. И с нищо не му помагаше, макар че той остана без работа на 52 години (като беше работил цял живот и с повече от 40 г. трудов стаж), а имахме още да изплащаме къщата ни. Пак ни даваше зеленчуци като отидехме 1 ÷ 2 пъти в годината, но тази жена се държеше лошо с нас и гледаше да раздели баща и син. Стигна се до там, че бащата реши да остави къщата си на нея, а не на сина си, макар че той вече имаше частта от майка си, и не си я взе, за да живее спокойно там баща му. А аз тогава му казах така: „Ние никога няма да посегнем на дома ви, ползувайте го!” И когато за Коледа на 1999 г. мина на 2 пъти страшния ураган над Франция и покоси много хектари гори, падна в двора на бащата на Истиан, най-красивото и високо дърво - бор. И това беше символ. А и бащата, с много висока пенсия, и без разноски и наем, а със зеленчуци от градината си, никога не помогна финансово на сина си, макар че ние вече и двамата бяхме безработни, а и със заем неизплатен за къщичката ни. Даваше му само по малка сума за бензина, когато отивахме у тях. И така, за Коледа 1999 г. той се разболява остро, гърдите, задуха и отива в болница. И след като никога не беше ходил в такава, нито взимал антибиотици, там набързо за 2 седмици го умориха. И си замина през януари 2000 година. Не може да си представите колко много отново му помогнахме, особено да се освободи от гроба. Защото напоследък той много се молеше и вярваше, а и беше чист и почтен човек. Често разговаряхме с него и той често тръгваше с нас (след нас), от гробищата, през полето до къщата му. И си говорехме. И понеже обичаше да обработва градини, горе му дадоха чудна градина, да я работи, но този път нямаше право да унищожава вредните насекоми (което правеше като жив), а трябваше да им въздействува с мисълта си. Така че горе и двамата родители са добре, и то защото се свързаха с такова семейство на ученици на Великия Учител и Небето, само за това - много им помогна! Но и те и двамата си заминаха преждевременно, за да се продължи животът на сина им Истиан. Защото аз все го измолвах от Небето. А родителите му горе бяха облагодетелствувани, заради това, че имат снаха - ученик на Великия Учител, а и такъв свят син. И често и брат ми Светозар ми казва, че Истиан живее на „кредит” и все ми пише да го обичам много, защото само Любовта е, която продължава живота му. И когато има някой, който силно ви обича на Земята, това продължава живота ви. А самата аз? Отдавна вече живея без „линия на живота”. Значи все на кредит и по милост Божия. И както ми пише брат ми Светозар: „Ти тук нямаш вече линия на живота, но горе я имаш и те определят живот ти!” Защото горе е хубаво, красиво, хармонично, всичко е потопено във великата Любов, но работата е тук и ние още сме нужни на Небето да живеем на тази земя и да работим за Бога!

А горе е лесно! И песен се пее! А тука, при толкова трудни условия, ние растем бързо, а и чрез нас Бог работи, Учителят се проявява. И макар че сме малки за Небето, като мравки, много сме им важни, защото сме ученици на Великото Всемирно Бяло Братство и наш Учител е Всемирният Учител - Духът на Истината - Беинса Дуно. И макар и „нищо” за светлите разумни същества, търсят ни и се интересуват от нас, защото с нас се занимава най-великият Дух във Вселената - Беинса Дуно. И макар че много от високо напредналите същества да нямат достъп до Учителя - то ние, най-малките, имаме! А това е огромна наша привилегия, така рядка, а и с такава огромна отговорност. Най-Великият се занимава и обръща внимание на най-малките същества - ние.

Поклон пред това Велико и Мощно същество и с такава Любов към нас!

Та, моят съпруг Истиан, бе приет отлично от моите братя, Всяко лято отсядахме при втория ми брат - Косьо. И с каква Любов и сладост на устата си произнася „Истиан”. Защото той има много добро сърце и се радва като дете на нас. И много се грижи за нас - разхожда ни, храни ни и всичко с много грижа и любов!

А най-големият ми брат - Светозар, той е ненадминат! И не е човек! Толкова е силна молитвата му и толкова много същества Горе работят заедно с него! И като каже „Истиан” - толкова мило и нежно, и се чуди с какво да му помогне и как да се продължи животът му и силите му. И ни води на Рила - на Мусала и все ни помага по вътрешен път. И само да съм в беда, като му звънна - той урежда проблемите и ни помага от разстояние.

А най-малкият ми брат Любомир! С него двамата с Истиан са космически близнаци и са като братя. В миналото често са били заедно и са работили заедно. Имат почти еднакви аспекти, но не си приличат външно. Любомир е як, издръжлив - Телец, асцендент Телец. А Истиан е по-фин - Телец, Асцендент - Везни. И двамата имат много приятни гласове, като Любомир пее много хубаво. А Истиан сега се учи!

Когато бяхме на Езерата на Рила с Истиан (1999 или 2000 г.), нашата палатка беше под кухнята. И минава Павлина от Търново, и ме гледа със своите изцъклени очи и ми казва: „Тук секс не се прави!” А аз я гледам и премервам колко й струва шапката. А срещу нас беше палатката на една сестра Пенка от Пловдив. Тя често имаше гости и ни гледаше на кафе. Та тя така ми каза: „Аз отдавна разбрах, че вие двамата живеете чист и свят живот, като брат и сестра!” Как можа да разбере тя? А тази Павлина нищо не разбира, а и няма интуиция.

Ето, че и брат Вергилий Кръстев ми пише няколко хубави думи за мъжа ми Истиан. Ето и думите му: „Напиши един очерк за мъжа ти. Той много ни помага. Ти знаеш по какъв начин. Вгледах се в неговата снимка - той е много стар дух на древността и е вървял винаги с нас. Сега е „дух в почивка”, но пак помага. Ще публикувам твоя очерк за него и изпрати снимки - негова и с тебе. Всичко хубаво - Вергилий!”

И затова и написах това кратко резюме за Истиан и да е за Слава Божия! Амин!

2. Видение от 27.05.1995 г. за Христиан и Учителя

Това е едно мое видение - жива реалност, на 27 май 1995 г. Майка ми си замина на 19 февруари 1995 г. Моят съпруг Христиан беше доста болен от астма. И изведнъж дойде у нас, в Монтатер (на 50 км от Париж) Учителят и ни посети. Имаше загрижен вид и работеше над нас с мъжа ми. И изненадващо, вместо да си замине мъжът ми, замина си майка му на 5 юни 1995 г. (нямаше и 10 дни след посещението Му!) Смятам, че силната молитва на майка помогна да остане жив мъжът ми Истиан, но Небето взе майка му. Майка си замина на 19.02.1995 г. Освободи се от гроба си 50 дни след заминаването си - на 12.04.1995 г.

Монтатер, с Учителя, към 15 часа

Обядвахме навън на масата, пред къщи. Беше хубав, топъл ден. Изведнъж дойде Учителят! Бях изумена. Веднага донесох стол да седне, сервирах Му от това, което ядяхме с Истиан. Казах: „Истиан, Учителят дойде у нас!” Дадох Му хляб!

Учителят беше мълчалив. Аз бях много смутена и развълнувана. Казах Му: „Вие бързате, Учителю? Имате много работа!” А Той ми отговори: „Не, не бързам!”

После влязохме вътре вкъщи. Истиан отиде да си полегне. Аз разчупих от храната, определена за Учителя, и му дадох и на Него и аз хапнах. После видях, че дойдоха 4 ÷ 5 братя (това са Братята на Любовта) - едри (и друг път съм ги виждала на Рила, вървят все с Учителя като охрана). Много бързат, много внимават какво ще им каже Учителят, и веднага изпълняват. Те са като вятъра, и на нас не ни обръщат никакво внимание. Не че не ни виждат, нито че не ни помагат, но те са в услуга на Учителя, вървят все край Него и бързат, да не изпуснат нещо от Неговите думи, изпълняват веднага. Бях ги видяла веднъж, преди много години, при едно изкачване към Мусала, нагоре в гората, по дългия път.

Та, тези братя веднага дойдоха и намериха Учителя. И както винаги, те с мене нито приказват, нито ми обръщат внимание, като че ли не ни виждат нас, а всъщност много добре ни виждат. Но те са „Служители на Учителя” и правят каквото Той им каже.

Те дойдоха и наобиколиха Учителя. После цялата група влезе в стаята на Истиан, където той си почиваше, беше заспал! Те се насъбраха около него и заедно с Учителя нещо работеха над Истиан, предполагам за здравето му, асмата. После влязоха в другата стая, където си бях полегнала аз, не спях, и ме наобиколиха. Казаха ми – „почивай си, почивай!” А те вършеха някаква работа над мене.

После всички заедно с Учителя се качиха на покрива на къщата ни. Трябва да ви кажа, че тези братя с Него са много активни и знаят да работят всичко (предполагам, че те са работили чрез братята от Айтос, които са дошли на Изгрева през 1927 г. мисля, и са построили Салона там за 2 месеца. Това са били братя с потури).

Горе, на покрива, според мене, те монтираха една антена, която насочиха към югозапад и свързаха къщата ни с една далечна звезда в тази посока.

Това е, което си спомням. След 1 седмица - на 5 юни, майката на Истиан си замина набързо от рак и дори не я заварихме жива, да я видим.

Във всички тези чудеса около нас и с Учителя зная добре, че майка ми ги измолваше с дълга молитва. Тя се освободи от гроба си 50 дни след заминаването си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...