Jump to content

1917_02_14 Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви


Ани
 Share

Recommended Posts

София,

14.ІІ.1917

Любезна В. Стойчева,

Получих вашите писма и пратките. Благодарим за добрите чувства. Промените в природата и вътре у самия човек са неща, наложени от сенките на самия живот. Всеки човек си има свои схващания и максими, с които разрешава своите въпроси. Който гладува, мисли за хляба, който жадува, мисли за водата, който се учи, мисли за науката си и тъй, кой за каквото се интересува. Противоречията съществуват извън Истината, Мъдростта и Любовта. За мен Любовта е жива и разумна, в Нейното лице Аз не съм видел сенки на противоречия. Когато някому се поревне да наследи всичкото богатство на своя баща, непременно той ще влезе в стълкновение със своите братя и сестри. Не всички може да мислят еднакво. То се длажи [дължи] на степента на душевното развитие, ни повече, ни по-малко. Живата Любов в света ще оглади с време всички противоречия и лъжливи схващания. Блажен е, който може да гледа на всичко както Бог гледа.

Повечето, което бих писал, ще го намерите в моята Новогодишна беседа под заглавие „Братът на най-малките”.

Моя поздрав на всички. Поздрав на Коста и Стевка,

Ваш В.

(Свещеният подпис) П, К. Дънов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...