Jump to content

XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови


Recommended Posts

XXI.

Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

1. Сестра Елена Казанлъклиева и семейството ни

Величка Няголова

Сестра Еленка е една много предана сестра в Братството. Тя по дух разбира кой е Учителят и се старае да работи усилено, с дух и плам! Имала е труден, кармичен брак. Ражда й се дъщеря Надежда. По-късно осиновява дете - сина си Кирил. За него Учителят е казал, че е убитият й брат. На събора в Търново в 1925 г, съобщават на Учителя, че е оставено дете. Той казва: „Кажете на Елена Казанлъклиева, че това е нейният брат. Ако иска, да го вземе.” И тя го взима, осиновява и той влиза в Братството. Има му името в списъците, които е правила Савка: Кирил Казанлъклиев. По-късно с. Елена се развежда с мъжа си и се отдава на духовна дейност.

Сестра Казанлъклиева посещава много градове и организира събрания. Имала е дар слово и силна интуиция, и е помагала, особено на жените да преодоляват семейните си проблеми. Учителят я съветва и й възлага задачи. И от 1915 г. тя става желана за всеки дом с ценните си съвети. Имала е и ясновидски способности, до които е достигала с пост и молитва. Също е и лекувала. От 1919 г. до 1934 г. тя издава няколко книжки: „За жената и нейната задача”, „Път” и „Стани, събуди се, търси пътя”.

Сестра Еленка е пеела много хубаво и е свирела на китара. Тя създава няколко песни, които са едни от най-хубавите, и духовни, и се пеят от всички. Най-хубавата й песен е „Поздрав на Учителя” - мелодия и текст от нея. Тя я посвещава на Учителя.

„Благословен от Бога Ти,

Учителю на Любовта!

Загдето тъкмо в тези дни,

донесе мир и светлина!”

Припева: „Добре дошъл, добре дошъл,

Учителю на Любовта!

Добре дошъл, добре дошъл,

Учителю на Мъдростта!

Това е една от най-хубавите ни братски песни. Също много хубава е и „Небето се отваря” - тя е любимата песен на майка ми Стевка. И толкова години не знаех, че е от сестра Казанлъклиева. Всъщност текстът е от нея, а музиката - от Атанас Д. Ковачев.

„Небето се отваря,

и ангелите пеят!

И мълнии блестящи,

тъми и здрач пилеят!”

Тя единствена създава и 2 чудни песни за Христос, няма други. Първата е „Дързост в Христа” - музика и текст от с. Казанлъклиева:

„Дързост във Христа, другари,

да вървим все напред!

Бог Христос ни в пътя води,

Той е мощен цар навред,

Цар навред!”

Другата песен за Христос е „На Христа запейте”, като тя е написала текста. Музиката е от И.Г.П. (Не зная кой е това.)*

Image_216.png

* И.Г.П. е Иван Георгиев Попов. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

„На Христа запейте химни,

нови в тоз тържествен час,

Той е Божи Син, изпратен,

на Земята зарад нас!”

Най-интересното тук е, че в Голямата Песнарка, разработена от Мария Тодорова, с песни от Учителя и братски песни, съществуват и 4-те песни, но отзад никъде няма името на с. Елена Казанлъклиева. Аз ги пея тези песни вече повече от 50 години и не знаех, че са от нея. Това разбрах наскоро, и то от „Молитвеника” на Светозар Няголов, където накрая дава някои по-важни песни от Учителя и от ученици. И е отбелязал, че тези 4 песни са от с. Елена. Зачудих се много, че не са й сложили името, а пише: ученик.

Чета 16 том на „Изгревът”, брат Пеню Ганев казва за с. Казанлъклиева, че е написала песни, и то тази за Учителя, и че не са сложили името й, за да не изпъквало „егото” й. Не знам каква е тази теория! На едни автори има имената, а на други - не! Но името е много важно, особено за бъдещите поколения!Името е Сила и Светлина! И трябва да се означава! Изпращам 4 копия на тези 4 песни от с. Еленка.

Тя си е заминала през 1960 г. и аз съм била още малка. Спомням си я смътно. Но моят баща Крум отиваше често при нея. Тя живееше на Изгрева, в къщата на Николай Дойнов. Моят баща е бил дълго време без работа и тази сестра му е предсказала кога ще намери такава и това се е реализирало. Моят баща я уважаваше много и търсеше духовните й съвети, а и ясновидските й способности. И тя много му е помагала.

2. Надежда и Бончо Бочеви

Величка Няголова

Дъщерята на с. Казанлъклиева, Надежда (Надя) се омъжва за Бончо Бочев, И става едно голямо „чудо”. Зетят й Бончо Бочев е музикант и преподавател по цигулка и солфеж. И този „гений” създава хора на Софийските славейчета, по-късно става „Бодра смяна”, и той става ръководител и диригент, подпомаган от дъщеря си Лиляна. Винаги заедно - та цял живот.

Ето и кратки биографични данни:

Бончо Бочев е роден на 1.12.1899 г. в с. Драганово, Великотърновско, а е живял в близкото село Поликраище. Прогимназия завършва в Търново. Има комунистически възгледи. Завършва филологическия отдел в Педагогическия институт за прогимназиални учители в Бяла Черква, откъдето временно е изключен като комунист.

Две години е бил учител по цигулка (като е самоук - цигулар) в педагогическото училище в Горна Оряховица, после - пак в родното си село Поликраище като прогимназиален учител.

По принуда започва да преподава и пеене, като смята, че тази дисциплина няма много бъдеще. И се запознава със системата „Стълбицата” на Борис Тричков. Увлича се от солфежа и тази „Стълбица” - за бързо усвояване на солфеж и нотите. И неочаквано добива големи резултати и започва да изнася открити уроци и конференции в училища.

И в 1932 г. Бончо Бочев идва в София и започва да преподава пеене в някои училища, като работи усилено с метода на „Стълбицата”, но развива и най-интензивна хорово-педагогическа и диригентска дейност.

Към края на 1930 г. работи в тясно сътрудничество с Добри Христов и създава Хора „Софийските славейчета”, с които участвува в програмите на Радио „София”, както и много концертни изяви. Занимава се и с музикалната подготовка на учителите в България.

В периода 1948 ÷ 1950 г. Бончо Бочев оглавява първата Детска Музикална школа към Музикалното училище в София, като поставя основите на съвременното слухово обучение, продължено от редица педагози като проф. Ив. Пеев, Ц. Колев и др., получило широко международно признание.

На базата на Хора на Софийските славейчета, през есента на 1946 г. Бончо Бочев създава хор „Бодра смяна”. И първият му концерт е на 1 януари 1947 г.

От 1947 г. до 1972 г, под диригентството на Бончо Бочев, хор „Бодра смяна” получава огромни успехи на национални и международни фестивали в Будапеща (1949 г.), Берлин (1951 г.), и екстрена награда от Световния младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на златен медал на Третия Републикански фестивал на художествената самодейност (1969 г.), както и носител на ордена „Червено знаме на труда” (1957 г.) и на ордена „Георги Димитров” (1972 г.)

През 1959 г. хор „Бодра смяна” е отличен с Димитровска награда - I степен.

През 1964 г. хорът получава Почетна грамота на Изпълкома на Моссовет за проведените културни срещи в Москва през 1967 г. - Почетния знак на СГНС - I степен. През 1969 г, - хорът става почетен член на Музикалното хорово общество на Украинската ССР в Киев.

Хор „Бодра смяна” е удостоен и с Диплом от Националната радиостанция Би Би Си - Лондон за най-добър детски хор в света през 1968 г.

Бончо Бочев, със своето забележително майсторство и високи постижения, допринесе много за развитието на музикалната култура и международното хорово сътрудничество и е възнаграден с многобройни звания, дипломи и други отличия. Между тях са званията Лауреат на световните младежки фестивали в Будапеща, Берлин и Букурещ, а в Москва - с Хора на девойките, званията „Заслужил артист” {1952 г), „Народен артист” (1963 г.) и „Герой на социалистическия труд” (1969 г.) Бончо Бочев е награден с ордените „Кирил и Методий” - I степен (1959, 1961 г.) и „Георги Димитров” (1969 г.). Той получава и още много почетни грамоти, като например от „Световната федерация на демократичната младеж” и много други за високо художествено майсторство и укрепване на дружбата, от Кабинета по музика на Ленинградския институт за усъвършенствуване на учителите (1964 г.) и Почетен член на Музикалното хорово общество на УССР в Киев (1969 г.)

Заминава си на 22 май 1975 г.

За него изказва своето възхищение и преклонение и руският професор В. Соколов. За Бончо Бочев той казва: „Покорява начинът му да се държи пред колектива. Палитрата на жестовете му е необикновена и не се ограничава с общоприетите. Той не дирижира в обикновения смисъл на думата, той изцяло живее с песента, преживява я заедно с децата. Те пеят като че ли са сами, а Бочев стои пред тях, продължавайки задушевния, образен разговор, който е започнал още на репетицията. Това е незабравимо впечатление...”

Още: „Всички песни бяха изпълнени превъзходно, всяка в своя стил, в своя характер. Тук отново се прояви майсторството на Бочев, който се стреми към пределно ясно и правдиво разкриване на произведенията, отхвърляйки външните ефекти и разкрасяване...”

Композиторът Золтан Кодай от Будапеща казва за Бочев: „Ние бихме могли да се поучим много, както от подготовката на гласовете, така и от организацията на хор „Бодра смяна”, чиито малки изпълнители имат възхитителни постижения!”

Ето и думите на директора на Фландърския музикален фестивал Карел Аартс в гр. Льовен в 1971 г, Белгия: „В историята на фландърския фестивал (Белгия) са влезли имената на много велики артисти, композитори, диригенти, оркестри, певци, инструменталисти, оперни ансамбли и хорове - най-големите имена на нашия свят. Но най-скъпият от спомените ми е „Бодра смяна”. Защото тези деца, със съвършената си техника, дълбокото си артистично чувство и ентусиазъм за музициране, ми откриха една неподозирана врата към невероятните възможности и талантите на младите.”

А Борис Христов, композитор, казва: „Дълбоко трогнат и възхитен от звънките гласове и проникновеното художествено чувство на милите деца от „Бодра смяна”, пожелавам от сърце и душа на тях и на техните ръководители все по-големи успехи и завоевания, за слава и чест на българския народ.” И още: „Аз съм ваш предан приятел и почитател!”

Професор Доналд Гибърд, председател на катедрата по музикално образование при университета във Ванкувър - Канада, казва: „Чух за първи път „Бодра смяна” на Международното общество за музикално образование в Будапеща през лятото на 1964 г. и бях трогнат от искреността и прекрасната артистичност на пеенето му. Беше незабравимо изпълнение. С изключително удоволствие чух хора в Москва през лятото на 1971 г. и отново това бе за мен вълнуващо преживяване. Чрез записите, които притежавам, имам възможност да слушам тези деца винаги, когато пожелая. И върша това доста често!”

И г-н Жорж Франк, списание „Курант Музиколоджи”, САЩ, пише в 1971 г: „На 22 август детският хор „Бодра смяна”, който имахме вече възможност да чуем на конференцията на Международното общество за музикално образование в Будапеща в 1964 г., където той направи истинска сензация,сега даде един действително незабравим концерт. Този хор е безусловно единствен в света. Качествата на гласовете, тяхната слятост са изключително чисти, хористите настъпват във всички жанрове - от Монтеверди до модерната музика и народната песен. И тези хлапаци на възраст от 11 до 15 години пеят наизуст на 6 езика.”

И така - отзивите са много, и то от интернационално ниво! И вярно е, че този детски хор бе най-добрият в света! Той прослави България! И защо пиша всичко това? Защото дъщерята на нашата сестра Елена Казанлъклиева - Надежда, се омъжва за Бончо Бочев. Връзката им с Бочев не е кръвна. Но за мене, чрез молитвите и работата на тази духовна наша сестра, Учителят сам работеше над Бончо Бочев и по тайнствен начин създаде това „невиждано чудо” - този детски хор. За хора голяма заслуга има сестрата Казанлъклиева. Не е случайно, че дъщеря й се омъжва за Бончо Бочев.

3. Лиляна Бочева

Величка Няголова

От този брак на дъщеря й се раждат Лиляна и Румяна, т. е. внучки на сестра Елена. Румяна, по-младата, става артистка! Тя има много фина и нежна душа. И когато й говоря по телефона за баба й, тя казва с възторг: „Да, това е моята баба Еленка! Такава беше тя! Удивителен човек!” И се радва и гордее с нея.

Първата дъщеря на Бончо Бочев - Лиляна, става съратник и участник в работата на баща си Бончо Бочев. Тя свири на пиано, и тя е, която акомпанира навсякъде хора. Връзката й с баща й е много силна, и те са неразделни цял живот.

Още като малка, с. Казанлъклиева е водила Лиляна на Изгрева, при Учителя. И Лиляна си спомня с възхищение и уважение за този светъл Мъдрец. И по телефона ми казва: „Да, баба ми Еленка ме водеше често при Учителя! Виждала съм Го! Познавам Го!”

Аз, Величка, като малка пеех много хубаво и бях много музикална. И се явих на изпит - конкурс да вляза в този хор. Издържах изпита и ме приеха. Изпитът беше на високо ниво и се провеждаше в Пионерския дворец, сегашната Семинария. Постепенно влязох в елитния състав, който изнасяше концерти. За да участвуваш в този хор, първото условие беше да си отличен ученик в училище и с примерно поведение. Всичките деца бяха даровити, имаха дарба за музиката, а също и бяха много интелигентни и всички - с отличен успех в училище. Защото много бяхме заети - 2 пъти седмично спявки по гласове, като Лиляна ги ръководеше. Един път в седмицата - солфежи, и то по тази система на Бончо Бочев и Тричков - Стълбицата, и за кратко време ставахме „отлични” в солфежа. Дотам, че можех да го преподавам! Още имахме и общи спявки - на трите гласа, също и подготовки за концерти. И в колко концерти съм взела участие? Много! Правителствени - в зала „България”, в Операта и др. с участието на много министри и други отговорни дейци. А веднъж за Нова година, ни приеха в двореца „Врана”. И дойде и Червенков, който по това време беше Председател на България. И масите бяха отрупани с чудни неща за ядене! Не мога да забравя. И аз заявих, че съм вегетарианка и не ям месо! И веднага наредиха и ми дадоха пържени картофи и други неща. Важното е, че не се страхувах да го заявя!

Бончо Бочев беше с леви убеждения. Но дъщеря му Лиляна – „другарката Лиляна” ме обичаше и уважаваше много! И се грижеше за мене като вегетарианка. Едно лято бяхме на летуване на морето, и само като казах, че аз не ям месо, приготвяха за мен специално, вегетарианско ядене, и то много хубаво! Със зеленчуци и салати!

Често пъти, събрани в куп, край любимата ни Лиляна, тя ни разказваше и за баба си Еленка.

„А аз имам една баба - Еленка - казваше Лиляна, тя ми тълкува сънищата!” И така с възторг говореше за нея,

С този хор отидох в Западна Германия, гр. Дюселдорф - на река Рейн на международен фестивал. Трябва да беше 1957 г. Била съм на15 ÷ 16 години. И всичко мина на много високо ниво! И когато хорът ни запееше „Люлчина песен” от Моцарт и солистката Снежинка Панова пееше солото с „А-а-а”, цялата публика се вдигна на крака от възторг, и чак блъскаха по столовете, за да не хабят ръцете си. И Снежинка стана символ на успеха на Бодра смяна! Гласецът й беше като чудно звънче! И като деца, тя ни беше разправяла, та и още го помня: „Бях, казва, в кревата си, и изведнъж виждам един ангел - красив, красив, и ми каза: „Ти ще пееш, и то много хубаво!” (Предавам с мои думи). И така стана! Това дете, със солото си прослави България, а и хора. И колко други отлични солисти имаше! И как хубаво пеехме! Та това бяха моите най-щастливи години в целия ми живот. И Лиляна Бочева по телефона ми каза същото: „И за мен също, това бяха моите най-щастливи години!” Защото си говорим по телефона. Тя е вече възрастна - 78 години, но продължава да дирижира детски хор, т. е. продължи делото на баща си. И споделя с мене по телефона: „Не е същото! Нямаме този успех, както с баща ми! Но не мога да изоставя делото му и ще продължа докато мога! По-рано ние избирахме децата, а сега, които дойдат - дойдат.”

В хор „Бодра смяна” пееха и други деца от Изгрева - като дъщерята на Славчо Печеников - Боряна и др. И когато имаше концерт, много хора от Изгрева идваха. Купуваха си билети и често сядаха в средата на 1-я балкон в зала „България” и слушаха с интерес концерта. Спомням си Боянчо, Драганчо и много други. И не съм аз, която им казвах за концерта. Така, че кварталът „Изгрев”, Братството, обичаше да слуша чудното изпълнение на този хор. И казах това на Лиляна. А тя ми отговори: „А, така ли! Не знаех, че са идвали!” И много се радваше.

Очерците за хор „Бодра смяна” взех от книгата „Вълшебникът” - юбилеен сборник за Бончо Бочев, по случай 100 години от раждането му. Съставител и редактор - Минка Златева, професор в Софийския университет и бивша хористка, която добре познавам.

Понеже Лиляна се привързва много за работата си да помага на баща си и участвува във всички мероприятия на хора, и да го ръководи с баща си, остава самотна в живота си и нейните родители започват да се тревожат за нея. Споделят мъката си със сестра Елена Казанлъклиева. А тя, нали е ясновидка, казва им: „А, не, Лиляна ще се омъжи, и то много добре ще бъде! Мъжът й ще дойде от водите и много ще я обича и уважава!” И действително така става. Лиляна Бочева се омъжва и мъжът й идва от Варна и мисля, че е инженер. Живеят чудесен брак - в приятелство и взаимно уважение. Нямат деца. И преди 1 ÷ 2 години мъжът й си заминава. И Лиляна не може да се утеши от скръб! Толкова силно се обичат. Това всичко лично Лиляна ми го разказа. Как баба й Еленка й предрекла женитбата й. И понеже Лиляна има силен, борчески дух, с мощ на мъж, тя преодолява мъката си с работа. И макар и много възрастна, продължава да учи децата да пеят и дават и редица концерти. Аз я успокоявам по телефона, казвам й да работи, докато има сили, а тя ми отговаря: „Е, как така! Нима ще изчезне трудът на баща ми! Аз съм длъжна да продължа делото му!” С такова чувство на отговорност е тя. И е много дисциплинирана и трудолюбива. Работата й е преди всичко.

Аз й казах, че горе в Небето баща й е жив и заема голям пост и продължава да работи в музиката. И тя се радва! Казах й още, че цялото чудо, което баща й Бончо Бочев направи с този хор и огромния му успех, то беше Учителя, Който го направи. Лиляна се радваше да чуе тези мои думи. Защото тя, а и сестра и Румянка много обичат Учителя. И се радват, много се радват, като им говоря така за Него, а и за баща им. А пък за баба им Еленка - просто скачат и казват: „Да, това е нашата баба Еленка!” И се гордеят с нея.

И аз дължа цялата си музикална култура на Бончо Бочев и дъщеря му Лиляна. И не само, че това бяха най-прекрасните години в моя живот, в музика и песен, и то в най-високо ниво, но и по- късно това ми помогна да се реализирам като композитор. Без да свиря инструмент (родителите ми са нямали средства да ми купят), със силната си музикалност, аз написах към 136 песни - поеми и издадох книга „Песни” с 250 страници. В моите песни прославих Учителя, Рила, Изгрева и всички места, където е стъпвал Неговият крак. Написах и песни по формули от Учителя и дори по директен текст от беседа. За мене Словото Му беше музика и вибрираше и се разпространяваше на вълни като Светлината! И заливаше света със своята музика. Велико е Словото на Бога, на Учителя, и то в музика. Става мощно и обзема всичко. Залива цялата Земя!

Ето това, което сега написах за себе си и този чуден детски хор „Бодра смяна”, затова, че и аз бях удостоена да участвувам и пея в него, не бях го още споделяла. А то е най-важното. Да бъде благословено Делото на Бончо и Лиляна Бочеви и Божият Мир да бъде над тях! Амин!

И накрая ще кажа, че от това презряно и бедно семейство на Стевка и Крум Няголови, на Изгрева, излезе цяло чудо! И това Учителя го направи! И затова всички ние, цялото ни семейство, сме „камък на препъване” за всички, които се борят против нас. И сме много единни, сплотени и все си помагаме! За пример сме на всички: от това семейство излязоха трима инженери - Косьо, Любомир и аз. И то сме заемали все високи постове в обществото, където сме били за пример. А Светозар - най-големият ни брат, не е инженер. Но той е нашият Светилник в Пътя ни! Толкова е извисен и издигнат, че ние всички се учим от него.

И важното е, че и 4-те деца на Стевка и Крумчо останаха верни на Учителя, на Делото Му, и то до края на живота си. А останалите изгревски деца от снимката с Учителя, всички отиват в света, с редки изключения.

Благодарим на Бога и Великия Учител, че ни е помагал винаги, за да се запазим верни и предани на идеите Му, като кандидат ученици за Новия Живот в Епохата на Водолея!

И ще завърша отново с песента на сестра Елена Казанлъклиева: „Поздрав на Учителя”:

„Учителю, наш скъпи гост,

привет от нас Ти приеми,

със радост ний готови сме,

да жертваме живота свой!”

И припева: „Добре дошъл, добре дошъл,

Учителю на Любовта!

Добре дошъл, добре дошъл,

Учителю на Мъдростта!»

И тази песен е любима на Учителя. Нея Той най-много обича!

С уважение: Величка Няголова.

21.03.2003 г„ Франция

4.Песни от Елена Казанлъклиева

Песни на Всемирнаго Братство.

Част I. София 1921 г. Част II. София 1922 г.

1. "Поздрав на Учителя" - Елена Казанлъклиева

ПОЗДРЯВЪ НА УЧИТЕЛЯ.

Благословенъ отъ Бога Ти,

Учителю на Любовьта,

За дѣто тъкмо въ тѣзи дни

Донесе миръ и свѣтлина.

Добрѣ дошълъ, добрѣ дошълъ,
Учителю на Любовьта,
Добрѣ дошълъ, добрѣ дошълъ,
Учителю на мѫдростьта.

Обвити въ мракъ до този часъ

Ний бѣхме роби на грѣха,

Но чухме твоя кротъкъ гласъ

И лъхна къмъ насъ топлина.

Добрѣ дошелъ и пр.

Учителю благословенъ,

Ти ни сърцата обнови,

Запали огънь въ насъ свещенъ

И сладки думи оживи.

Добрѣ дошъль и пр.

Учителю, нашъ скѫпи гостъ,

Привѣтъ отъ насъ ти приеми

Съсъ радость ний готови сме

Да жертваме живота свой.

Добрѣ дошелъ и пр.

10323154_10152036557397687_1924226589_n.jpg

2. "Небето се отваря"- Музика: Атанас Д. Ковачев, капелмайстор Текст: Елена Казанлъклиева

 

НЕБЕТО СЕ ОТВАРЯ.

Небето се отваря

И ангелитѣ пѣятъ,

И молнии блѣстящи
Тъми и драчъ пилѣятъ. }2

Христосъ отгорѣ слиза

Въвъ своята държава,

Съ могѫщество и сила,
Въвъ всичката си слава. }2

Елате, братя, всички,

Облечени въвъ бѣло,

Да го посрѣщнемъ съ радость,
Тържествено и славно.
}2

Той иде на земята

Безкрайно да царува,

Животъ въвъ истината
На всички да дарува. }2

Благословено царство

На Бога Триединний

Отъ сега и до вѣка,
Прѣзъ всичкитѣ години. }2

София, 2.ІІ.1918.

10339129_10152036557282687_166548030_n.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...