Jump to content

XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева


Recommended Posts

XXII.

Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА

1. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 1 май 1925 г.

Варна, 1-ви май 1925 г.

Днес е първи май. Празникът на пролетта и същевременно на любовта. Тази сутрин с една добра и весела компания отидох вън от града, за да прекараме целия ден всред природата. Всред шеги и веселие мина целият ден и преди половин час – 71/2 ч, си бях вече в стаята. Каква беше радостта ми, като видех на масата ми писмото ти и с какъв интерес го прочетох, оставям сама да си отговориш. Трогнах се както от твоето, така и от няколкото редчета на уважаемата ти приятелка, за които крайно ви благодаря. Тука времето е повече от чудесно. За театъра нищо особено не мога ти писа. Известно ти е за траура, който е обявен до 15.V и през което време се забраняват всички видове забави, театри, концерти и пр.* Всички артисти напоследък са в окаяно положение. Грозна мизерия царува тук, в нашите кръгове - но да не говоря за това. Блазе ти, че ти си живееш спокойна в малкото селце, доволна от това, което притежаваш. Колко бих желал да бъда там при теб!... Знаеш ли какво? Вчера ми се случи едно голямо нещастие. Запознаха ме с една госпожица и ме оставиха насаме. Тя започна да ми подмята големи работи и насмалко щеше да ми

се признае в любов, ако не бях променил разговора. Истина ти казвам, цял се изпотих, докато я накарам да говорим за по-отвлечени неща. Но хайде, довиждане, че съм много уморен.

Хиляди целувки

(Подпис Любомир Лулчев

Image_263.png

* Траурът е във връзка с атентата в църквата „Света Неделя” на 14 април 1925 г. Виж „Изгревът”, том XX, стр. 293 ÷ 296. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

2. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 18 януари 1926 г.

Бургас, 18 януарий 1926

Получих писмото ти и макар че е много закъсняло, пак ти благодаря. Ти защо започна да ми пишеш само по няколко редчета? Това те атестира твърде зле. За в бъдеще ще очаквам чести и дълги писма, в които да проблясва даже вечността.

Фотографирах се преди няколко дни и ти пращам една картичка. Не съм добре излязъл, но пак ти я пращам. Ти не ще ми я върнеш обратно, нали?

Тук времето е ужасно лошо.Човек не може да си покаже носа вънка,защото ще рискува да замръзне.Ти как преживяваш?

Как съжалявам, че не можахме да се видим през коледната ваканция. Това, вярвам, друг път ще уредим.

Хиляди привети и безброй ласки и целувки ти изпраща Любо.

Р.S. Преди малко прекъснах писмото ми, понеже в кантората влезоха двама души и ме побъркаха. Искат да им доставя един трактор. Няма що, търговци станахме.

Друго нещо не ще ти пиша засега.

Хайде, обичай ме!

Любо

3. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 2 юни 1927 г.

2.VІ.1927 г.

В трена за София

Снощи пристигнахме, а днес по обед тръгнахме по обратна посока за мястото. Все с приключения. Ти да четеш сериозно и будна да бъдеш. Поздрави Иванка.

Ако ти остане време, изпрати песните и ги дай на Гела.* Нема да забравиш какво съм ти говорил!

Ако го забравиш ти - твоя работа, други ще ти напомнят. Днес бях на Изгрева. Но слънцето не се показа. Не сме достойни още. Работа има много. Тук ми отвориха очите за някои работи от миналото. Нейсе, здраве да е, но още не съм дошел на себе си.

С. Б. Л. н. П. Ж.**

Много здраве на Бебо от Бати ти

________________________________

* Гела е съпругата на Любомир Лулчев, на име Ангелина. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

** Само Божията Любов носи пълния живот. (бел. М. И.)

4. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 23 юни 1927 г.

Бургас,

23.VІ.1927 Image_265.jpg*

С. Б. Л. н. П. Ж.

Щете моля, Бебо, ако можеш, изпрати ми ръкописа „Към Голгота” препоръчано, и вземи ми отделно 2 книжки от 4-а книжка [на] „Житно зърно”, понеже там е началото на „Земетресенията”**, та искам да имам в резерва една-две. Едната от тях, ако обичаш, изпрати препоръчана, заедно с тетрадката, на адрес „Цар Симеон” № 27.

Вчера щяхме да заминаваме за село,, а пътят бе разкалян, та отложихме. Днес или утре, ако е рекъл Бог, ще отидем.

Ти как си? Докога мислиш да бъдеш в София? Като лист от вятър движен съм сега... Много, много поздрави!

На Бебо от Бати му

Ако можеш и обичаш, пиши ми няколко реда. Нека си кажем до скоро виждане. Надявам се, че ще бъде!

С много, много поздрави

Бати ти

_____________________________________

* Image_267.jpg - Сатурн = събота, (бел. М. И.)

** Статията на Любомир Лулчев за земетресенията е публикувана в „Изгревът”, том XX, стр. 536 ÷ 554. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

5. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 5 юли 1927 г.

Любезна сестра,

Н. Л. К. Б. Л.!*

Благодаря ти много за писмото. Бях тъкмо що написал заглавието върху бележничето:

„Приказка за Бебо”, и те ми го пуснаха под вратата. А още от сутринта знаех, че то ще дойде и бях поръчал веднага да ми го дадат. То ме зарадва не с външното си съдържание, колкото с онзи хубав дух, който блика от всяка дума в него.

Ти ще бъдеш спокойна. Знай, че тревогата на баща ти ще иде от грижата за твоето здраве, което той мисли, че е в опасност. Неговата любов е още със страх. Той се бои, че може да се разболееш. Може би и твоето минало, детството ти, което ти не знаеш, или не помниш, да му вдъхва тия безпокойства, като те вижда сега малко поотслабнала. Тъй, че ти бъди търпелива и послушна. Храни се добре и изобилно, поспивай си добре, работи според силите си, не се преуморявай в нищо, моли се както винаги - да бъде буден духът ти - няма да те остават без ръководство! Но винаги помни, че ако баща ти видимо ти се противопоставя в някои неща, то е, защото чрез себе си той изпитва скръбта и тревогата на ония души, които се крепят в твоето тяло и които ти, може би, оставяш ги без съответна поддръжка (чрез храната}. Ще накараш да те напуснат и да търсят други подходящи квартири. Но бъди бодра, дете мое, и внимателна, отстъпчива и любезна. Моли се за сила - да отстояваме на изкушенията; за власт - да владеем себе си; за Любов - да възлюбиш всички - и тези, които те ненавиждат; за Мъдрост - да проумеем волята Му; за Истина - за да бъдем свободни, защото само при свободата всичко останало добива смисъл. И тогава скръбта ни ще се обърне в радост, а радостта ще разшири душата ни, за да почувствуваме Божественото!

Историята, която започна с бурята, е на приключване. (Ехото й в Габрово преживяваш и ти там - не се смущавай - и тук цялото Братство ври и се стьлкновява, но не зная защо става всичко това...). Чак в събота след обеда отидох на Изгрев и занесох хубаво никелирана плочата на часовника. Учителят беше много, много внимателен. Попита ме кога ще се пренеса (всякога когато ме види, все това си пита), и дали ще дойда в неделя. Обещах му да дойда. Моето отсъствие е породило много тълкувания и приказки, на които се смея. Той в сряда е бил много тревожен, изгубил си новата шапка! Дигнаха му я духовете. В петък отивахме на работа (беседа нямаше). След пладне - тоже. На обед отидох до бараката и дълго гледах малката стомничка в ъгъла. И ми беше мило, много мило... А после, като се върнах, влязох и пих много - изпих почти всичката вода и тя ми се видя твърде вкусна - по-вкусна от всичко, което съм пил от среда насам. По пътя Учителят ми тълкуваше целата работа. И аз разбрах неминуемостта на станалото. „Лошото не може да се унищожава или захвърля - то трябва непременно да се трансформира - да се изживее. Инак Бог би очистил света от злото в един миг...” И още много ми говори: „Велика сила е сърцето, каза ми той, като ме гледаше. Вземи някой учен, велик философ - има си някое кученце. Бутни му го само, да видиш какъв скандал щети направи!...” Разбрах - и се засмях. Велика сила е сърцето...

Знаеш ли, че и моят роднина е постъпил във вторник на лекуване в Червен кръст? Чудно съвпадение наистина.

Още веднъж те моля, дете мое, да бъдеш търпелива и внимателна. Издръж си поне ти изпита на послушанието! В това писмо аз нищо не ти пиша за Бебо - а толкова много има да ти казвам за него! Това Бебо, това Бебо - и Витоша! Тези дни, затворен в стаята си, не ми се нищо искаше да видя. В четвъртък казах, та ми донесоха обяда горе в стаята и ядохме заедно с Бебо - само двама - колко всичко беше вкусно!... И целия ден си прекарахме заедно - и петък също... И в тъгата има красота. Нека всяко препятствие укрепява вярата ни. Това, което Бог е съединил, и смъртта не може да раздели. Бъди твърда в твоя път! Не късай връзката с Духът и знай, че всяка сегашна тъга е бъдеща радост. Дано Бог да те благослови и има под Своята ръка! С. Б. Л. е Л. [Само Божията Любов е Любов]!

С братски поздрав най-сърдечен на твоя бати

Любомир Лулчев.

Четох посланието, което и ти си чела и чрез което аз ти бях подкрепа. Пиши ми всичко, което става с тебе - то ме интересува, - да попълни останалото, което се живее чрез далечината. Не се смущавай от нищо.

Винаги става само това, което ще трябва да стане - но, ако не е то - тогава внасят корекция по-висшите духове. Спокойствие, Стефко, и работа и молитва. Ти поне знаеш това. В мен има голямо спокойствие и всичко бурно ще се улегне и ще свърши с радост за всички - само търпение! Приказните герои ги оставям свободни да те не виждат - та да им е по-леко. Може би скоро ще се пренеса на Изгрева, ако не отида некъде другаде - така ми се не ходи...

 

В неделя, като работех с рендето и мислех некъде си - порязах си пръста. Казвам: данък плащам. Учителя ми каза: „Все ти плащаш!” Но днес пръстът ми е почти здрав, махнах превръзката, По-рано главата си бях ударил миналата година. Който е богат, той плаща.

Ако обичаш, пиши по-честичко. Друго няма да пиша.

Работи и мисли. И моли се. Това, което иска Бебо, то ще стане и ти ще се зарадваш. Когато е най-тъмно, тогава слънцето ще изгрее и ще ти донесе радост. Много, много поздрави и шекерчета на из. Пиши ми - ще чакам.

______________________________

* Няма Любов като Божията Любов. (бел. М. И.)

6. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от Белоградчик,

9 юли 1927 г.

От петък съм тук. Обещаха ми да ми дадат условия да говоря беседа в читалището, но като дойдох тук, едва не се разтопих от топлина... Мисля да седя още неделя и понеделник, ако е рекъл Бог, да си бъда пак в София. Никога не бях идвал тук - затова се и полъгах, та дойдох... Пътувах с нашите, но не съм с Б-о всичкия път - дори се храних отделно, а последните километри изкарах седнал на стъпалото... Без Витоша и Б-о се чувствувам като разкъсан. Струва ми се, че съм попаднал в ада - тези камънаци ми напомнят с видовете тия далечни времена, когато душите са се скитали там. И тъга, със страшна тъга са пропити тия канари - просто се задушава человек от топлина. Така ли е там в Габрово? Пиши ми какво правиш? - Аз само чакам с нетърпение да си тръгна... ако чакането може да е работа - аз работя с пълна пара.

Вместо тук можех да бъда на друго място и тогава друго би било, но пак има едно „но” като в приказките... в истинските приказки...

Пиши ми за себе си нещо?

Сърдечно те поздравявам, а мислени поздрави от шекерчеполунка.

Helfen*

Бъди здрава и будна! Пиши.

______________________________

* Сложен е този подпис; думата на немски означава „помагам”, (бел, на съставителя Вергилий Кръстев)

7. Пощенска картичка от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11.07.1927 г.

Трена Видин-София, 11.7.1927, 1.30 ÷ 3.30 ч.

Сам бях доскоро в целия вагон, а сега сам в купето. Може да се чете и мисли - много, и има за какво. Отивам си в София, Утре е имен ден на Учителя. Ще стигна довечера и не знам какво ще има. Пред мен е чантата ми - оная, с която си ходех на Витоша и в която всичко има - и пликове и книги и картички и марки - всичко, освен... Бебо!

Но той е на друго място - това Бебо, това Бебо! Много най-сърдечни поздрави. Пиши и ти за себе си.

Чета беседите „Свещеният огън” - тъй нужни ми са те сега. Големи лю-леения има... Здраве да е само.

Много, много поздрави!

Допълвам ти с едно листче няколко думи и много, много мисли, които трябва да хванеш по радиото. Има и шекерчета за Бебо от Бати му.

Понеделник, 11.VII.1927

8. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 11 юли 1927 г.

11 .VII., 8 ч вечерта

На масата, която е пълна с прах от забравения отворен прозорец, току-що четох писмата ти от 7-и и 10-и и бързам да ти пиша няколко реда заедно с онова, което не пратих от Мездра по вътрешни причини, т. е. почувствувах, че оттам няма да иде.

Утре е Петровден - не зная къде ще бъда и как ще прекарам, но ако имам време, ще ти пиша. Пътувах хубаво и не съм изморен, но ми липсва нещо, за да мога да се радвам на Витоша! Това нещо - е ти знаеш - едно Бебо. Но това Бебо нека работи! Когато единият чувства, че почвата под краката му се люлее - другият трябва да бъде непоколебим - затова се и свързват душите.

Пиша ти на първата попаднала книжка, защото зная, че за теб ще бъдат важни думите, а не тя. Аз прекарах в Белоградчик отвратително - разбира се, не по причина на друго, а на самия мен. Ти работи - храни се добре, отспивай си.

Упражнението аз още не съм го започнал, и не зная кога ще го започвам. Ти внимавай, не бързай - то е дадено в срок за цяла година. Тъй че, да не отегчиш положението си с него. Учителят изрично подчерта, че може да се почне кога да е - само да се внимава в изпълнението!

Ще те моля да се задоволиш засега с тези редове - а говори ми през далечината и моли се за мен, защото... има защо!

Вълните са големи и вятърът силен, но никакъв страх няма. Корабът върви към пристанището.

Душата ми е доста изгорена от личното чувство и раните са дълбоки, но не неизлечими. Всичко е за Славата Божия! И да бъде благословено Името Му!

Бъди здрава. Пиши ми какво правиш. Ходи ли някъде на разходка? Как е там Братството и пр.

Благодаря ти много за листчетата и песничката. Пиши ми и за баща си. Много, много поздрави най-сърдечни

от твоя Бати

Топлината в Белоградчик беше ужасна – 3 ÷ 4 дни. Днес като тръгнах, започна дъжд. Имах интересни наблюдения - ще пиша после. Ти ходи ли някъде? Много привети!

 

9. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 13 юли 1927 г.

13.VІІ.1927

Сф

През отворения прозорец иде шумът на улицата и постоянното свиркане на треновете. Един поне от тях може да ме отнесе нанякъде... Като привдигащ се болен, тиха е душата, чакаща неминуемото...

Вчера сутринта (разбирай - моя „сутрина”, към 9 часа) се намерих на Изгрева. Те всички заминали на Витоша и тия, които бяха останали там, се чудят на моето неотивание. Пуснали са интриги, че съм отишел в Г-во [Габрово]. Това - за втори път, но нищо - толкова по-добре, че и да стане, няма вече кой да повярва! Идейки за Изгрева, видях дини (лубеници) и купих една за Уч. [Учителя]. Като го нямаше, внесох я в стаичката до твоята стомна и си казах, че време е вече да се видим, нали всички нови плодове започваме заедно? Ти ще чакаш ли? Младежкият събор ще почне на 10-и идния месец, след 25 дни. Могат ли да се съкратят някак?

(Вечерта му поднесох лубеницата - с много здраве мислено и от тебе - и твоята стомничка.) Отначало помислих да отида веднага на Витоша, а после... после си останах, върнах се вкъщи и четох беседите на Събора. Уч. [Учителят] е още много бурен, т. е. духовете развързани атакуват. Преди да тръгне, е бил трима (сестри) - нещо незапомнено! Кражбите продължават. Сега е дигнато 2 одеала на С-ка [Савка] и чантата с беседи на П-ша [Паша] (Това между нас да си остане само.) Вечерта отидох наново над чешмата и посрещнах Уч. [Учителя]. Той беше спокоен. Говорихме. Гледаше доста да ме задържи при себе си! Пак пита: „Кога ще се пренесеш?” Казах Му: утре - пълнолуние, и ще гледам да се пренеса. Но в душата ми хич не ми се иска! По много и много причини! Мен липсват някои неща, за да си наглася всичко както ми се иска, а при това сещам, че не ще има условия да работя тъй, както мисля, но както и да е! - това са предположения. Във всеки случай Бебо играе значителна роля в моя живот духовен - и аз се радвам, че е добра спирачка за лошите неща в мене!

Нали няма да ми се сърдиш, че така набърже ти пиша и нечетливо? Замислям се обикновено - и понеже мислите бързат много, а ръката не може, излизат йероглифи, които често и аз сам не мога чете...

Ако утре няма буря, хубаво ще е, но мисля, че ще има - и дъжд, и буря. В братството - общ кипеж. Изглежда, че до събора всички ще минат през дърмон* - ще ги сеят, перат, чистят, та дим ще се вдига! Представи си, че и барометърът на Уч. е също счупен - днес го занесох на поправка - атакуват духовете по всички линии - и все неизвестно кой - както стана и с шапката му. Довечера, ако има беседа, ще се опитам да държа пак бележки, и ако утре ми остане време (което е малко вероятно, защото мисля да се пренеса в новата къща, ако не я събори бурята...), то макар след 2 ÷ 3 дни, ще гледам да ти я препиша и пратя.

Като се връщах от Б-к [Белоградчик], имах доста интересен случай. Заваля ме дъжд, щом тръгнах. Като пристигнах на гарата (12 км се пътува из красива местност), вместо да отида в кръчмата, останах да чакам влака във файтона и извадих беседите (съборни), да ги чета. Като съм се унесъл, не съм чул ни звънец за билети, ни нищо, и ако не бешедошел файтонджията, аз щях да артисам - тренът се виждаше, когато ми дадоха по милост билет... А пък затова пътуването ми беше мното добре. Лежах, пътувах несмущаван от никого... отзън, а отвътре... ти знаеш.

Днес преди пладне ходих на пазар (за палатката ме прати Уч. да купя плат) и по моя работа - покупки за новата къща горе. Ходих да водя преговори и за електрическото осветление - пак се карахме с господин Директора, който винаги има голяма температура, която аз обичам да гася с търговски предложения, които го карат да си отваря очите доста нашироко.

Пиши ми и ти за себе си. Както виждаш, аз ти пиша дреболии, но хубавото като че ли не ми се пише - да ти го говоря е друго, а в писанието има нещо, което сега не ми харесва - понеже по- рано все съм съчинявал, сега ми се не пише.

Чудесно.

Много поздрави и шекерчета на Бебо от Бати!

Благодаря ти за песента. По нея много бих ти казал - и нищо - написах. Някой открадна и мен един бележник, с началото на една приказка... и аз съм сам с бати, ама нали и Бебо го няма...

Пиши, когато обичаш и извинявай за краснописа - все бързам.

Image_269.png

* дърмон - сито, решето с големи дупки.

10. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 14 и 15 юли1927 г.

14.VІІ.1927, Изгрев

Днес почти целия ден съм употребил да си стягам багажа. Всичко си направих абсолютно сам - опаковах, ковах, правих - вкъщи бях сам, защото другите са още в Белоградчик (a propos* - получи ли ми картичката от Белоградчик?) Нищо нямам от теб. Идех насам към 61/2 часа. Настигнах Ан, ** Носех лампата си. Той ме заговори. Багажът ми беше вече пристигнал. Той ми помогна да поставим леглото. Стомничката го доста посмути, но все пак ми помогна още. После и аз му ходих на гости, да му видя повредите от вятъра. Уч. [Учителят] веднага мина и после ми каза да отидем, че ще говорим нещо. Говорихме по една важна работа, която утре ще продължим. Той отиде да вечеря, а аз взех стомничката ти и ходих за вода - пръв път. И пих много, много много - и още пия... После отидох пак при Учителя, поговорихме си, взех си сбогом, дойдох тук, помолих се и веднага седнах да ти пиша на коляно, защото масичката си не съм я още прибрал от комшиите. Иска ми се и ти да вземеш участие в моите мисли - тая първа вечер в къщицата за която толкова си се молила. Утре, ако имам време, ще гледам да ти препиша беседата (снощната) и да ти пиша нещо. Тази вечер говорихме с Уч. [Учителя] за отиване горе на Витоша за десетина дни на палатки. Но то е още проект. Утре ще ти пиша пак. Пълнолунието започна точно в 7 ч и 23 мин вечер, когато си гласях стаята. Дано е всичко на пълно. Характерно бе, че детективът отсъства.

Много поздрави на Бебо от Бати му.

15.VІІ.1927, 10.33 сутрина

Пиша ти при условия, за които някога съм мечтал - масичката ми е до прозореца, от който се гледа Витоша... дворецът. Тази сутрина станах рано -в 4 часа, умих се, взех стомничката и отидох на чешмичката. Имаше вече някои. Дез.[?] го нямаше. Направих си наряда и макар че беше петък - забравих, глътнах една глътчица водица - за Бебо - вместо шекерче... Пред чешмата сега има езеро и изгревът е красив.

Тръгнах си, на половината път срещнах Уч. да иде. Върнах се с него, полях му да се мие и след туй се върнахме. Из пътя ми говори^ и долу също - но сегашното му говорение е едно навлизайте още по-дълбоко в тайната на живота и него вече не смея да ти пиша. То се отнася изобщо до живота на съвременния човек и новия живот, за който трябва да се работи! После аз се прибрах в бараката, поочуках туй-онуй из нея на бърза ръка, накачих по-здраво пердета, ходих да чистя часовника и сега сядам да ти напиша тия няколко реда, за да почна после беседата. В сряда Уч. [Учителят] стоя до късно на Изгрева. Тръгнахме в 71/2 часа. Из пътя ми говори доста. Имаше едно съобщение от Бургас, доста интересно, но не е за писание - дадено от Духа на Истината! Дадох му го. Отидохме таман когато се канеха да си тръгват. Из пътя също ми говори върху скръбта, желанието да я избегнат, положението на ученика, от което той понякога гледа да се отърве. Говорих му и аз за някои работи, които той после вмъкна в беседата. Вчера ме извика за една работа, но сега се държи много по-сърдечно, по-близко, като е сигурен, че ще бъда послушен и същевременно много мек. Друго няма. Гласят палатки, нови бараки, преобличат със зеленина павилиона - по всичко изглежда - но само изглежда, не е сигурно - съборът ще е тука. Кукурузи сарски излязоха отдавна - носих аз тогава на Учителя, дините и пъпеши - също, не е ли време вече да я вземе... Много, много поздрави сърдечни и шекерчета мислени от Бати ти.

Днес, събота, 16.VІІ., се надявам да ти изпратя беседата с писмото. Днес тази сутрина говорихме с У. [Учителя]. Съборът ще е в София и ми каза къде ще бъдат палатките.

Много, много поздрави и пиши.

Тази вечер пиша беседата и ям от пестила - имам още много - и пия водица от стомничката - всичко от Бебо!...

______________________________

* a propos (фр.) - впрочем, между другото, (бел. М. И.)

† Ан - Аню, Йордан Андреев. Виж „Изгревът”, том XX, снимки № 50, 51, 63. (бележки на съставителя Вергилий

Кръстев)

11. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 16 юли 1927 г.

16.VІІ.1927, 2 ч следобед

Днес се завърнах отгоре за малко в къщи и намерих - нашите се завърнали, и твоето писмо от 12 ÷ 13 т. м. Не зная защо, ме обхвана голяма тъга, с която още не мога да се справя - вече два часа. Може би причината е в къщата или в някого, но в никой случай в писмото ти, мисля. Изобщо в града се чувствува едно напрежение, което горе го няма. Чудно същество е понякога человек. В мен като че ли има някой, който умира - много интересно чувство - умира, и си взима сбогом с всичко - не зная как да ти го опиша, или по-право - много трябва да ти пиша, за да дам картината на това невероятно на пръв поглед чувство на раздвоение. Защото, ако един умира, сигурно друг някой остава, за да регистрира това.

В Белоградчик прекарах 3 най-ужасни дни. Стигнах в петък вечер, но когато си тръгнах в понеделник, се чувствах като че ли от ада излизам. А хората там - напротив - бяха най-любезни и искрени, но имаше друго чувство - вътрешно несъгласие мое... После разбрах каква е била работата - донякъде - аз трябваше да бъда във Видин, но както и да е. Много духове имаше в Белоградчик и лошо нападаха, когато аз бях най-разнебитен.

Много се радвам, че нещо, писано от мен, ти е харесало. После може да ти дам и друго нещо да прочетеш - има достатъчно - само да не ти омръзне. Четох и аз отдавна пасажа и има много да си говорим върху това. Дано само се малко поуспокоя и започна и аз работа; бих могъл да дам на света книги, при които такива като „наслаждение” да са само куриозно физически играчки.

Не разбрах и досега (прощавай) в какво се изразява твоето разстройство - стомашно или друго? Витоша я гледам, но й не достига нещо, за да бъде тя... Вчера изкарах поста много тежко и не доизкарах даже до 5 часа...

Липсва ми знаеш ли какво най-много - много малко - един поглед! Понякога ми се иска да го видя и в далечината, но тъй много облаци ме забулват напоследък... Но юнашки съм отстоявал досега, а и Учителят помага!

 

Днес той ми говори пак върху някои неща, които като че ли са все частици от нещо повече - отидохме за вода сутринта, той ми даде да му напълня стомничката, аз напълних и мойта, т. е. твоята, а той седна под върбата, аз отидох, занесох стомничките, турих ги една до друга, седнах при него и той ми говори доста - и в особен род идеи, за които не е говорил още... Мисля вече да си ги записвам - те са тъй интересни! Дано Бог помогне да започна наново да пиша - тогава всичко ще бъде красиво, красиво, като очите на Бебо! Пиши ми когато можеш, а още по-хубаво ще е, ако не става нужда от писма. Днес Уч. [Учителят] ми каза, че съборът ще бъде тук и ми показа местата за палатките.

Благодаря ти за писмата. Чета ги винаги с радост. Бъди здрава, Стефо!

Твоят Бати те поздравява.

12. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 19 юли 1927 г.

Вали дъжд. 121/4 обед

19.VІІ. 1927

Изгрева

В неделя седнах на масата и имах щастието да гледам през единия прозорец изгрева на слънцето, през другия - вълшебния образ на Витоша - това, което съм мечтал от години... Вчера ти писах, отворих прозореца си, когато валеше - и водните капки добавили на писмото ми достатъчно, докато съм излезнал навън, за да не мога да ти го пратя. Сега пак вали дъжд, но пиша ти при затворен прозорец. В далечината е Витоша, обвита с мъгли и облаци, а още по-далеко... Бебо...

Бурен и силен е дъждът, но скоро минава. Дано скоро мине бурята и в мен - доста нещо отвлече със себе си. И от мойто тяло доста клетки си заминаха...

Вчера ходих - па и всяка сутрин отивам редовно, често с У. [Учителя] с твоята стомничка за вода - само с нея. И да знаеш каква радост ми е! Но някои, които я познават, а нямат смелостта да кажат друго - питат ме защо ходя с толкова малка стомничка за вода. На едни казах: да ме питат глупава - те, а на други: тази стомничка ми служи, за да изпитвам хората - кои се интересуват от чуждите работи. Понамръщиха се доста, но вече престанаха да се интересуват от туй, което не им е работа. Вчера късно отидох дома (а от дома тръгнала Гела* да ме вика, понеже вуйчо ми бил дошел на гости, а също и една нейна другарка от Б-к [Белоградчик]. Взех си писмата, но не можах да ти отговоря както ми се искаше - тутакси, и се върнах обратно тук и сега правя това, когато имам малко по-свободно време. Тук се правят палатки, т.е. бараки, и Уч. [Учителят] иска да се помага.

Относително събора: на 14, 15, 16 - Младежкия, на 17, 18 - приготовления за старешкия и на 19-и, Преображене -откриване и пр. Това - теб лично за сведение. Какво можеш да направиш, не зная - но моят план за Г-во [Габрово] изглежда, че не няма да се реализира... Много неща се преплитат, но както и да е - каквото и да стане - все ще е хубаво или за хубаво, щом слушаш вътрешния глас.

Картичката ти е много красива. И тъй хубаво ми пишеш. Аз още съм затворен. Заключени са съкровищниците на душата ми и изгубени сякаш ключовете им. Иска ми се да ти пиша някои неща - и винаги се спирам. По-добре е само да ги мисли човек - понякога може и да ги каже в залите на някой просторен дворец, но да ти ги пиша на едно малко парче книга... Отвън Бебо е всичко добре, но вътре като че ли става страшен пожар. Гръмнало е веднъж, а ехото разнася хиляди пъти тоя тътнеж, и дори той се усилва - забелязваш ли, че в сряда се повтарят бурите и дъждовете?

На Витоша сега вали - но колко би било хубаво, ако бих бил там, макар и да вали, ако имаше един поглед заедно с мен!... Силни „землетръси” стават някъде навътре в мен! Всички почнаха да ми се струват чужди и далечни - като че ли ги гледам от върха на някоя планина! И дори в дома когато отивам, като че ли са чужди хора, едва познати. Егоизъм ли е, бързо пътувание ли е на душата, събаряне отнякъде ли - нищо не зная, но едно съм уверен - това е подготовка за събора и всичко ще бъде за добро. Ново е - никога непреживявано и следователно има какво да се учи човек.

Твоята картичка ми много, много хареса, а и твоите писма ми са радост! Дано Бог те благослови да не познаеш вече никога скръб и нещастие!

Снощи видях сини сливи, купих и хапнах една - а после се сетих, че ти не си с мен - и ми стана много мъчно. Вече няма да вкуся нищо от тях - ще ги раздам всичките. И кукуруза аз обичам много, но не съм и хапвал, и дини тук има много, но нали няма Бебо!...

Пиша ти с доста изморена ръка, та краснописът ми е ужасен - извинявай. Ще гледам следобед дано може да прескоча до пощата да го пусна. Три недели още. Как ли ще минат? Много, много поздрави на Бебо и витошки шекерчета от неговия бати!

Пиши, дете, и за себе си нещо. Утре ще има беседа, ще гледам да държа бележки. Получи ли 11-та беседа?

Image_271.png

* Гела е Ангелина, съпругата на Любомир Лулчев. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

13. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 20 юли 1927 г.

Среда, 20.VІІ.1927

Не успях вчера да отида до града и днес ми се иска да ти пиша пак няколко реда. Тази сутрина се успах и когато станах, Слънцето беше вече изгряло. Набърже се измих и отидох с малката стомничка - водех някого за ръка като че ли - този, който беше я държал толкова време... Интересно - и в мен понякога се явява желание да я вдигна на рамо - чудна стомничка!... Ида знаеш как треперя над нея! Сега разбирам защо някои хора си разменят някои подаръци - досега не ми е било така реално познато. Моите писма не искам да са писма - струва ми се, ще станат литература и ще изчезне красотата - истинската красота, а не труфилото, което смятат за такава. Сега ме пращат в града - Учит. (Учителят), по работа, и вярвам, ще мога да ти пусна писмото.

Много поздрави от твоя Бати.

Дойдох вкъщи и използвах малко времето, което имам, за да ти попълня с още няколко реда писмото. Днес от теб нямам нищо! Преди 2 дена получих, а ми се струва, че много е минало... Вятър духа много лош вятър, който може би ще докара и буря, ако не тая вечер, то до утре вечер. Тъга ме е налегнала, и аз не зная защо. Ако знаех, че на Учителя няма да му трябвам, бих забил някъде из планината за няколко дена, без да се срещна с жив човек. Става нещо в душата ми - мъти се, но дано всичко бъде за добро! Чуден е човек понякога - има в себе си толкова много отделения, че нито даже подозира за съществуванието на някои... Много неща го изненадват със своето присъствие - той се мисли едно, а излиза често друго съвсем...

Много, много поздрави на Бебо!

Моли се и за, мен мили Бебо. Твоят Бати.

 

14. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 21 юли 1927 г.

21 .VII.1927, Изрева

Снощи, отивайки за последнята тазгодишна беседа (школна), Учителят ми говори през всичкия път. Започна с положението в света, изопачения човек, страха и предвидливостта, месоядството в човека като едно възвръщание към животинското - резултат от което е алчността на съвременниците, развитието на съзнанието по спирала - сега излизат от животинското състояние и влизат в полуинтелектуалното, а духовните хора отричат войната като средство (ин- телек.[туалците] я смятат като средство за борба и съществувание); мина върху центровете в главата - в месоядните животни са силно развити центровете на дебнението, а в тревопасните - на предвидливостта и бяганието. След това започна за културата на животните. Конете са работили и милиони години, докато направят своята грива, опашка и пр., копита и т. н. - своите форми те също са обработвали. При грехопаданието те са изгубили своя език и са останали с по 2 ÷ 3 думи само, а човекът е дошел до тяхното положение и сега има много думи, които имат животински произход (например междуметията „ба”, „ъ”). След туй минахме върху събуждагощите се диви народи... Ще настъпи такъв ужас, че хората няма да издържат и ще искат да станат мъртвите, да легнат живите а гробовете им! 1928 г. ще бъде година на много събития. А след туй вече стигнахме и започнахме беседата - това - най-накратко.

22.VІІ.

По върховете на Витоша се стелят бели облаци. Бързо меняватте своите форми. Силен е вятърът, почти непрекъснато духа няколко дни подред. Вика ме тя, нейните красиви поляни и каменисти върхове - но... Има едно но... един поглед, който от дъжделивите вечери правеше най- красивото време. Чуден е човек понякога! Преписвам ти по малко беседата и поглеждам на планината. Вече месец ще наближи, как не съм стъпвал на нея, а трябва да се отиде - ако не за друго, да не прави впечатление после ходението...

Вчера имаше известно просветление в душата ми. Бебо ли се моли много за своя Бати? Всичко отива към подобрение - и влошаванието е само изглед - то е едно ускорявание на процеса, което ни се струва като влошавание, понеже скоростта му е друга. Жив е Бог и Той няма да остави душите да погинат. Виждам: когато нещо умира, друго расте, но е ново, немощно, но затова пък - много по-велико! Щастлив е, който може без смущение да долови слънчевите дни, да не забравя радостите им и при най-мрачните нощи. Противопоставянието винаги докарва раздор, стълкновение - сливанието с волята на Учителя - хармония и радост, разширение и надежда. Егоизмът противопоставя, изкарва на първи план собствеността, собственото достойнство, желанията, а когато всичко това се отърси - иде широтата на душата, разбирание, вечното в человека - душата.

Бъди здрава. Много привети от твоя Бати.

9 ч вечерта

При общата палатка току до мен, където сега тъкмо завой... Днес имах гости разни приятели и едва сега е на мое място канчето с чорбата. До преди малко бях с Уч. [Учителя]. Днес на два пъти говори много и тъй разположено, но аз почти всичко забравих. Говори за влиянието на мислите върху изкривяванието на човешкото тяло. А докато бяхме само двама - върху някои други въпроси, най-разнообразни, които няма да пиша. Ти как си? Днес успях и преписах беседата, а ако е живот и здраве, утре ще гледам да ти я пратя. Пиша ти почти всеки ден по малко - като че ли говоря с Бебо - а това ми е вече навик - да попълня мислението... А в мен стават странни работи. Имах снощи едно дълго и широко обяснение - сещаш се с кого. Въпросът беше пак за стомничката. Манипулирах с едно нагорещено желязо, защото беше необходимо. Законът за свободата трябваше да бъде разбран. Гнойните рани е по-добре да се горят. Хората стават все по-прозрачни, а това е много тежко положение, когато няма достатъчно обич към тях. Иде ти да им разкриеш цялата голота - всичко онова, което мислят, но не казват, да им го креснеш в очите... а после се сещам за Учителя, който всичко това вижда и знае по-добре от мен, и не само търпи, а и обича - и се мъча да бъда ученик, т. е. да вървя по стъпките Му, доколкото ми е възможно.

Имам особени преживявания - като че ли първи път се чувствам като една душа, която е слязла от висинето, от звездите, и обитава тяло, но това е само къща, спирка - място за нощуване - нищо друго! Това са моменти особени, които никога по-рано не е имало в същия вид. При някой огън на Витоша бих ти говорил повече, а сега, мисля, и това стига. Вън свири цигулка. Вятърът леко повява и разклаща завесата на прозореца ми. Аз пиша. В душата ми има сравнително затишие. Мисълта ми е при теб. Да бъде благословен Бог на Любовта во век!

И знаеш, понякога ми е радост - от малки и красиви неща. Днес и тая вечер четох беседата, която бе ми подарила („Отличителните черти на человека”) - пия вода тая вечер от твоята стомничка и си похапвам от твоя пестил и мисля за две очи на Бебо! В антрактите... Щастието понякога е в доволството от това, което има човек.

Ти как си? Пиши ми по нещо. Утре мисля да сляза в града да видя дали нямам някое писмо от тебе и ти изпратя това, заедно с беседата от сряда.

Те поздравява твоят Бати и ти желае всичко най-хубаво.

15. Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 24 юли 1927 г.

24.VІІ.София

С. Б. Л. Н. П. Ж. *

Замина си без да се видим достатъчно, а забравих и аз, и ти, че у петък има клас. Уч. [Учителят] говорил за мързела и за работата. Аз не ходих - види се, не е било за нас. Както и да е. Как пътува? Как си у новата къща? Тук е цяла лудница, 20 деца цял ден викат и се разправят.

Вземи си „Неделно утро”, там има за нас. Друго собено няма, ако искаш, пиши. Давам ти адрес у кака Гина** но ти ми пишИ. Много ме викат да отида на гости, но не зная - не ми се мърда оттук. Ти ще ходиш ли някъде? Аз мисля да ходя - без да искам, ама пак не зная. Готвиш ли се за изпит?

Друго особено няма, всичко си е старото, както си го знаеш. Ще идеш ли скоро у София или ще отидеш някъде учителка?

Много здраве от мен!

Image_272.png

* Само Божията Любов носи пълния живот. (бел. М. И.)

**Кака Гина - Гина Гумнерова, хазяйката на Учителя, в къщата на ул. „Опълченска” № 66. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...