Jump to content
Ани

21. Петте часовника

Recommended Posts

ПЕТТЕ ЧАСОВНИКА

В стаята на Учителя в Мърчаево имаше пет часовника, които той курдисваше всеки ден и наблюдаваше. Ние ги виждахме, че отмерват времето, и смятахме, че Учителя ги е събрал, за да види кой от тях най-точно ще върви, защото някои от тях изоставаха с по няколко минути. Като се върна Учителя с Братството в София, на мене ми каза следното: „Йорданке, тебе те оставям при часовниците, да ги курдисваш всеки ден, докато не дойдат да донесат багажа." Те бяха пет на брой, но различни по големина. Аз останах, стоях два дена, но никой не идва. Домът на Темелко се беше изпразнил и изведнъж ми се видя, че тук е пусто и празно без Учителя. Реших, че тука няма повече живот за мене и няма какво да правя. Затова реших следното: курдисах часовниците, оставих ги на масата и сама пристигнах в София. Като разбрал Учителя, че съм се върнала на Изгрева, ядосал се много. Извика ме веднага и каза: „Защо остави часовниците в Мърчаево?". После се обърна към брат Гради с думите: „Дай й кашкавал, да се наяде, и веднага да се върне в Мърчаево." Наядох се, дадоха ми и едно голямо парче кашкавал за Мърчаево и тръгнах веднага обратно. По пътя плаках много за това, което направих, че ядосах Учителя и бях толкова непослушна. След няколко дена дойдоха с кола и прибраха багажа и мен - и заедно с часовниците се прибрахме на Изгрева. Занесох му часовниците и ги сложих на масата, той ги подреди и започна да ги наблюдава как работят. Аз гледам, че това са часовници като часовници и нищо повече. По едно време Учителя се обърна към мен: „Йорданке, тези пет часовника представляват петте континента и чрез тях аз наблюдавам как се движи животът в тях и какво става по света." Тогава разбрах, че той бе превърнал тези обикновени часовници в нещо друго - чрез тях ръководеше живота навсякъде по света. Как ставаше това, можехме само да гадаем...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×