Jump to content

25. Посещение при г-н Дънов


Recommended Posts

ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ Г-Н ДЪНОВ

По онова време ходех да прислужвам в дома на поп Константин Дъновски - това е бащата на Учителя (така го наричахме по-късно, а тогава той все още за мене беше г-н Дънов). Там прекарвах по-голямата част от деня.
Не мина много време и интернираха г-н Дънов във Барна, в хотел „Лондон". Дойде един човек в семейството да ни съобщи това и да ни каже, че той ме вика при него. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава започнах да го посещавам и да върша каквото ми кажеше и от каквото имаше нужда.
Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона, за да препека филийки за закуска. Мангалът представляваше един специален железен съд, в който се разпалваха дървени въглища и на него се печеха чушки, готвеше се през лятото отвън на открито - нещо като котлон. Аз го запалих на балкона и започнах да го разпалям с метлата, но от вятъра, който предизвиках, се появиха много искри. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай, че хвърчат много искри, да не запалиш шапките на коконите!" Разсмяхме се и двамата.
Друг път той ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано, преди изгрев слънце." Отговарям: „Добре, иде дойда!" Отивам на другата сутрин към 4 часа. Пред хотела виждам часовоя - той пази Учителя, който е интерниран там и живее на последния етаж. Изчаках, както се разхождаше с пушката, да премине на другата страна, притичах до вратата и тя сама се отвори. Влязох вътре, а там няма никой, който да ми е отворил вратата. Тръгнах нагоре по стълбите и виждам г-н Дънов, че ме чака на площадката. Качихме се на най-горния етаж, той отвори един прозорец и така посрещнахме изгрева на слънцето. Направихме молитва, като той говореше, а аз повтарях след него, както ми каза да правя. Като тръгнахме да слизахме надолу, ни срещна прислужницата, която се стъписа от изумление: „Кой ти отвори и как влезе, като ключът е у мене?". След това добави: „Да знаеш, този е свят човек, голям светия!"
Тук ще обясня и повода за интернирането на господин Дънов в хотел „Лондон": при един разговор с цар Фердинанд, последният му предложил голям пост, но г-н Дънов отказал: „Аз дойдох в България да стана Учител, а не да управлявам." След това г-н Дънов му казал да не участва в този военен съюз с Германия по време на Първата световна война, защото ще загуби войната и ще бъде изгонен от България. Фердинанд се ядосал и казал: „Ще те интернирам от София!" Г-н Дънов го погледнал и добавил: „Аз в София ще се върна, но Вие никога няма да видите България!" Така се разделили.
Като млад всички се обръщали към него с обръщението "Г-н Дънов", по-късно започнахме да го наричаме „Учителю".
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...