Jump to content

1917_02_18 Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Калоян Христов

Архивна единица

Всичко ми е предадено (Беседата за четене в нов правопис - От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г.)

Всичко ми е предадено (Беседата за четене в стар правопис - От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г.)

"Все що е писано". Неделни беседи (1917). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004. 192 с. ISBN 954-9589-82-X.

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

Познание. Самопожертвуване

„Всичкото ми е прѣдадено отъ Отца моего, и никой не познава Сина, тъкмо Отецъ; нито Отца познава нѣкой, тъкмо Синътъ, и комуто би изволилъ Синътъ да го открие. Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обрѣменени и азъ ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научѣте се отъ мене, защото съмъ кротъкъ и смиренъ на сьрдце и ще намѣрите спокойствие на душитѣ си. Защото моето иго е благо, и моето брѣме е леко.“ (Ев. отъ Матея, гл. 11, ст. 27,28,29,30)

Евангелистъ Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освѣнъ Отца. Думата „познание“ има отношение къмъ човѣшкия умъ. Ако умътъ не е подготвенъ да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което сѫществува между Сина и Отца. Имаме двѣ числа 1 и 2 – Синъ и Отецъ. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символъ, тя може да има значение вѫтрѣ въ себе си, а може и да нѣма, зависи отъ състоянието на човѣшкия умъ. Ако кажете думитѣ „единъ“, „една“ или „едно“, може да разбирате единъ мѫжъ, една жена или едно дѣте, но може да разбирате и единъ конь, единъ волъ и т.н. Когато кажете думата „човѣкъ“, Вие мислите, че разбирате що е човѣкътъ. Ако ви запитамъ да дадете едно опрѣдѣление, що е човѣкъ, вие бихте се намѣрили въ трудно положение. Вие често казвате „синъ ми“, но и тази дума е непонятна за васъ, вие подъ нея разбирате само извѣстно съотношение. Какъ ще опрѣдѣлите, че вашето дѣте е вашъ синъ? Непрѣменно трѣбва да имате извѣстно познание, извѣстна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате вашъ синъ или дъщеря.

Често хората казватъ 1 и 3, какво е отношението между 1 и 3? То е чисто математическо, едно показва диаметъра на окрѫжностьта, а три – самата окрѫжность. Едно показва размѣра на окрѫжностьта, а три, това е синътъ, размѣра на цѣлия човѣшки животъ. Отъ тукъ: „Никой не познава Сина“ – не познава размѣра на всевъзможнитѣ комбинации, които сѫществуватъ. Значи Синътъ е окрѫжностьта, размѣра на този диаметъръ. Този диаметъръ, като се завърти около себе си, образува една окрѫжность, която е Сина и вие мислите, че познавате Сина. Но това не е едно движение на колело, да го обърнешъ единъ пѫть и да кажешъ: „Разбрахъ това движение.“ Едното въ себе си е пакъ окрѫжность на друго едно число. Въ мистицизъма числото едно разбира Богъ. Въ математиката всички числа започватъ отъ едно и казваме 1 и 2. Едно и двѣ, това сѫ двата диаметъра на тази окрѫжность на числото три. Като се дойде до числото седемь, то прѣдставлява единъ диаметъръ на цѣлата вселена. Числото деветь прѣдставлява пакъ една окрѫжность. Това сѫ отвлѣчени мистически нѣща. Докато човѣкъ не намѣри отношенията, които сѫществуватъ между нѣщата, той не може да разбере вѫтрѣшния смисълъ на живота.

Слѣдователно всѣки отъ васъ трѣбва да опрѣдѣли своето положение, да знае какво е той въ свѣта. Вие може да сте въ положение на единъ минералъ, въ положение на една растителна клѣтка, на едно органическо сѫщество, на едно животно, на една органическа клѣтка у човѣка и т.н. Кое отъ тѣзи положения занимавате за сега? Често обичате да носите скѫпоцѣнни камъни, брилянти по пръститѣ си, по вратоветѣ си, а царетѣ ги носятъ по главитѣ си. Обичате да отглеждате нѣкои животни, кокошки, патици, гладите ги, наглеждате ги, докато единъ день имъ отрѣжете главитѣ и казвате: „Колко е хубава кокошката, отлично, вкусно е месото ѝ, сега разбрахме какво нѣщо е кокошка.“ Но това не е разбиране. Ако опечете вашето дѣте и го изядете, нѣма да го разберете. Разбирането ще трае само 24 часа, слѣдъ което настѫпва пакъ брожение, пакъ сте гладни пакъ неразбиране дохожда.

Стане сутринь жената, наготви хубаво на мѫжа си, който не е разположенъ духомъ, слѣдъ което познава жена си. Слѣдъ 5–6 часа обаче, пакъ изгубва своето настроение, сготвя му се отново, утихва пакъ и т.н. Слѣдователно и въ готвенето и въ науката, навсѣкѫдѣ се стрѣмимъ къмъ единъ методъ, да разберемъ нѣщата. Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ. Не да се разбира какъ ще вържете единъ конь за неговия юларъ, не да знаете какъ ще владѣете извѣстни елементи, да ги заковете въ кѫщитѣ си, но да има въ всичко тази вѫтрѣшна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовьта.

Мнозина, като говорятъ за любовьта, казватъ: „За нея ние умираме.“ Човѣкъ може да умре, безъ да разбира любовьта. Любовь съ умиране не се намира. Нѣкоя мома, като не може да се ожени за нѣкого, когото обича, казва: „Азъ ще умра,“ т.е. подразбира да влѣзе вѫтрѣ въ любовьта, но любовьта чрѣзъ смърть не се разбира. Когато съврѣменнитѣ хора говорятъ за домъ, за баща, за майка, всички подразбиратъ отношенията на любовьта. Майка, баща, когато казватъ „синъ ми“, подразбиратъ връзкитѣ на любовьта. Когато казватъ „църква“, разбира се, че вънъ отъ църквата нѣма спасение, тя е изразъ на Божествената любовь. Вънъ отъ любовьта, всички нѣща сѫ мъртви, безсъзнателни, т.е. иматъ само едно механическо движение.

Христосъ казва: „Никой не познава Отецъ, който нѣма любовь, защото Богъ е любовь.“ Не може да познаешъ единъ прѣдметъ, докато нѣмашъ неговитѣ качества. За да познаешъ единъ твой приятель, който е философъ, много интелигентенъ, трѣбва да имашъ неговитѣ качества, неговия умъ. Събиратъ се двама души: у единия има сърдце и душа, а у другия това го нѣма. Тѣ нѣма да се разбератъ, защото нѣматъ еднакви качества. Нѣкоя жена казва: „Мѫжътъ ми не ме разбира.“ Той Бога още не е позналъ, а искашъ тебе да познае. Хора, които не познаватъ Бога, не познаватъ никого. Всѣки, който не познава Сина, не може да познае мислящитѣ сѫщества.

Вие, мѫже и жени, трѣбва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христосъ казва: Елате при менъ, азъ ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето брѣме. Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го привлѣче. Привличането къмъ Сина е единъ обектъ, а силата, която привлича къмъ обекта, то е Отецъ. Когато нѣкой момъкъ се привлича къмъ една мома, момата е обекта, а любовьта е Отецъ. Човѣкъ трѣбва да изучава закона на любовьта, когато се привлича къмъ този обектъ. Интелигентностьта на Сина трѣбва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние нѣма да познаваме и нашитѣ отношения, които стацествуватъ вѫтрѣ въ самитѣ насъ.

Въ живота има хиляди въпроси, които ви занимаватъ, но 99 отъ тѣхъ сѫ маловажни, а само единъ е сѫщественъ. Тѣзи несѫществени въпроси съставляватъ храна за единствения сѫщественъ централенъ въпросъ. Ако обърнете внимание на едно яйце, ще забѣлѣжите, че всички клѣтки вѫтрѣ въ него сѫ условия за образуване на една централна клѣтка, която образува тѣзи органи.

За да познаемъ Сина, трѣбва да вземемъ неговото иго. Иго подразбира отношенията на нѣщата. Често у васъ се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира подъ думата „служене“? Когато постѫпите въ нѣкое първоначално училище, гимназия или университетъ, учителитѣ или професоритѣ ви даватъ като първи уроци нѣкои упражнения и вие, за да ги разберете, трѣбва да се позанимаете съ тѣхъ. Ако Богъ е създалъ свѣта, Той го е създалъ за извѣстни цѣли зарадъ насъ, а не за свои нѣкакви цѣли. Всички одушевени и неодушевени прѣдмети, които сѫществуватъ, иматъ своето дълбоко прѣдназначение. Господь ви е направилъ рѫцѣ съ по петь пръсти, двѣ очи, единъ носъ съ двѣ отверстия, една уста, двѣ уши отъ страни на главата – всичко това е съ прѣдназначение. Нѣкой казва: „Азъ имамъ ухо да слушамъ.“ Ухото, въ дълбокъ смисълъ, е нѣщо вѫтрѣшно, психическо. Човѣкъ може да слуша безъ да разбира; да гледа безъ да вижда. Подъ „Синъ“ се разбира разумното у човѣка. Днешнитѣ хора не разбиратъ синоветѣ си. Азъ зная такива случаи особено у българитѣ. На нѣкой баща, като му се роди синъ, казва: „Роди ми се синъ, за да ми работи.“ Бащата смѣта, че синоветѣ му сѫ слуги. Единъ день бащата изпива всичко, оставя дългове на синоветѣ си и по този начинъ нито синоветѣ сѫ разбрали баща си, нито бащата – синоветѣ си. Разбирането между хората изисква правилни отношения, никога да не прѣстава законътъ на любовьта.

Синоветѣ не трѣбва да очакватъ голѣми богатства отъ бащитѣ си, нито пъкъ бащитѣ да не разчитатъ на връзкитѣ, които сѫществуватъ между тѣхъ и синоветѣ, а всѣки отъ тѣхъ да е готовъ да се жертвува за другитѣ. Това сѫ истински отношения. Бихъ желалъ бѫдещитѣ хора, като се женятъ, да не питатъ: „Ти обичашъ ли ме?“ Това сѫ банални думи и затова, безъ да се обичатъ, тѣ казватъ: „обичамъ те,“ а въ сѫщность и момъкътъ и момата лъжатъ. Азъ бихъ питалъ тъй: „Ти готовъ ли си да се жертвувашъ за мене?“ – „Искамъ да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота, защото въ самопожертвуването е смисълътъ. Познаването на Сина подразбира жертва въ себе си и когато човѣкъ се самопожертвува, той става силенъ. Турете вода въ нѣкой котелъ и я прѣвърнете въ пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е законъ, да измѣнимъ едно тѣло, прѣдметъ, една душа отъ твърдо въ въздухообразно състояние, то значи да измѣнишъ душата отъ едно състояние въ друго – да я прѣвърнешъ отъ силна омраза въ любовь. Това е законътъ на самопожертвуването, да трансформирашъ енергията. Нѣкой казва: „Азъ го мразя.“ Значи ти си ледъ и затова трѣбва да нагорещишъ този ледъ, да стане на вода, а отъ вода на пара. Водата е най-голѣмото добро за растенията, но ако всичко се обърне на ледъ, нѣма да има никакъвъ животъ.

Слѣдователно Христосъ казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искатъ да се жертвуватъ, тѣ не познаватъ Сина, защото Синътъ, то е законъ на самопожертвуване. Кокошкитѣ, които вие всѣкидневно изяждате, азъ ги уважавамъ, за моята душа тѣ сѫ по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не сѫ станали жертва. Когато една кокошка умира и става жертва, азъ казвамъ: „Ти си една благородна, отлична кокошка и прѣдъ Божието лице имашъ една голѣма стойность.“ И затова казва Христосъ: „Нито една птичка не пада безъ волята Господня.“ За всички тѣзи птички, които се самопожертвуватъ, Господь се грижи. Това е съзнателното, това е цѣнното, за което Богъ се грижи.

Ако вие сте прѣдъ лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Богъ ще мисли и мисли за васъ. Но ако вие мислите само за себе си, какъ да наредите по-добрѣ вашия животъ, Богъ за васъ нѣма да мисли. Да мислишъ за Бога, значи да мислишъ за най-великото, отъ което нѣма нищо по-цѣнно. Да мислишъ за себе си, значи да си най-доленъ, най-нищоженъ. Нѣма по-отвратително нѣщо отъ това, човѣкъ да се стрѣми да бѫде центъръ. Това отношение на Сина трѣбва да разбираме – самопожертвуването. Човѣкъ, който не може да се жертвува, той не познава Бога. Това е великото учение, което Христосъ е проповѣдвалъ.

Нѣкои мислятъ, че познаватъ Христа. Това е въпросъ. За да познаете Христа, трѣбва да разбирате всички отношения, които сѫ положени въ Евангелието. Христосъ казва: „Азъ съмъ истина, азъ съмъ лоза!“ Кой отъ васъ е проучилъ историята на лозата? Тази лоза всѣка година се самопожертвува. Христосъ казва: „Азъ съмъ хлѣбъ.“ Сега хлѣбътъ е единъ дневенъ въпросъ и всички хора го цѣнятъ. Разказваше ми единъ господинъ, че единъ день тъй много огладнѣлъ, та търсилъ случай отъ гдѣ да намѣри малко хлѣбъ. Срѣща на пѫтя едно куче, което носило въ устата си едно голѣмо парче хлѣбъ. Взелъ той единъ камъкъ, ударилъ кучето и грабналъ отъ него хлѣба. Сега той цѣни хлѣба. Христосъ казва: „Азъ съмъ врата, азъ съмъ овчаринъ, азъ съмъ Синъ Человѣчески, учитель, наставникъ и т.н.“ Това сѫ отношения на Божественото, които сѫществуватъ къмъ нашата душа и когато дойдемъ до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можемъ да разберемъ тѣзи съотношения.

Като говоря за Бога, не разбирамъ нѣкой отвлѣченъ Богъ, а Този, Който е произвелъ съзнателния животъ, за Когото можемъ всѣкога да направимъ опитъ. Ние може да се помолимъ за единъ боленъ и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнемъ. Нѣкой казва: „Изкусихъ Господа.“ Когато въ вашия умъ се породи мисъль, която е въ разрѣзъ съ Небето, вие изкушавате Бога; когато водите пороченъ животъ, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бѫде вашето положение слѣдъ 20, 30, 100 години и какъ ще се прѣдставите прѣдъ Бога, прѣдъ ангелитѣ? Тази свѣтлина, която носятъ ангелитѣ, ще реализира цѣлия вашъ животъ, той ще стане обективенъ, всички ваши добри и лоши желания и постѫпки ще ходятъ слѣдъ васъ.

Христосъ казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всѣки човѣкъ, който живѣе за себе си, не познава Сина. Богъ самъ се жертвува чрѣзъ Сина си, за да изяви своята любовь, а Синътъ се жертвува, за да изяви Отца си. Това сѫ двѣ положения, които трѣбва да разберемъ и нашиятъ животъ на земята има смисълъ само тогава, когато разберемъ отношенията на Бога къмъ насъ, като Отецъ и отношенията ни къмъ Бога, като Негови синове. Не може да бѫдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате.

И тъй, положете мисъльта: Вънъ отъ Любовьта животъ не сѫществува; вънъ отъ Любовьта църква не сѫществува; вънъ отъ Любовьта народъ, общество не сѫществуватъ. Това е великата църква, която трѣбва да обедини човѣчеството, това е Божествената Любовь на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора съ малки идеи, подразбирамъ безкористнитѣ хора. Когато сме въ положение на користолюбие, ние сме въ положение на онзи богатъ и сиромахъ човѣкъ, които били поканени, на гости прѣдъ Бога, за да си прѣдставятъ всѣки отъ тѣхъ своитѣ желания. Прѣдставилъ се богатиятъ, изложилъ своето меню, като казалъ, че иска хубава кѫща, хубавъ палатъ, всѣка сутринь по едно ядене, на обѣдъ – друго, вечерь – друго, да се облича въ хубави дрехи и т.н. Господь му казалъ: „Всичко това ще бѫде.“ Слѣдъ това сиромахътъ казалъ: „Господи, азъ искамъ да гледамъ винаги Твоето лице.“ – „Ще бѫде,“ му казалъ Господь. Богатиятъ живѣлъ въ този разкошъ 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задушихъ се най-послѣ отъ този животъ, нѣма ли промѣна въ положението ми?“ Господь казва на ангелитѣ: „Отворете едно малко прозорче на неговия палатъ, нека отъ тамъ гледа.“ Първото нѣщо, което той видѣлъ отъ това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той тамъ високо на стълбата“, пита богаташътъ. – „Сиромахътъ поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои тамъ високо.“

Вие може да сте въ положението на богатия човѣкъ и да се задушите въ себе си, а може да сте въ положението на бѣдняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаешъ Бога. Сега вече трѣбва да познаемъ Христа, за когото отъ 2000 години проповѣдватъ, но съврѣменнитѣ християнски народи още не сѫ Го познали. Ако имамъ братъ и му причиня редъ злини, ограбя го, сѫществува ли нѣкаква връзка, любовь между мене и брата ми? Въ любовьта нѣма страхъ, нѣма съмнѣние и тя е велика, великъ законъ е тя. Хората на любовьта не трѣбва да се страхуватъ, който се страхува, за него нѣма любовь, нѣма познание на Христа. Нѣкои се боятъ, че ще умратъ. Що отъ това, мене не ме е страхъ отъ смъртьта. „Ама, има дяволи!“ Мене не ме е страхъ и отъ дяволи. Азъ познавамъ единъ живъ Богъ Отецъ, отъ Когото всичко е излѣзло. Всѣки, който се плаши отъ смъртьта, отъ дявола, той не познава Бога. Дяволитѣ, Богъ ги е поставилъ на мѣстото си, турилъ ги е да подтикватъ хората на работа, защото тѣ сѫ мързеливи. Като си мързеливъ, дяволитѣ ще ти създадатъ работа, едно противорѣчие, едно тъкане. Съврѣменнитѣ хора знаятъ, че за да се образува огънь между два прѣдмета, трѣбва да има търкане. Ти стоишъ, а дохождатъ ангелитѣ и дяволитѣ да те триятъ отвънъ и отвѫтрѣ и така произлиза пламъкъ. Що е пламъкъ, огънь? То е човѣшката мисъль, желание и вие започвате да живѣете съ тази малка топлинка, която се появява въ душата ви. Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисълъ животътъ.

Когато любовьта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щомъ тя си отиде, започваме да се обиждаме. Всѣкога можемъ да мислимъ, да се изказваме отвънъ, но сѫществено е какво е положението на нашето сърдце. Христосъ казва: „Чистосърдечнитѣ ще видятъ Бога.“ Да видишъ значи да познавашъ, да имашъ отношение съ тази велика вѫтрѣшна връзка. Обрѣменени сте, повикайте Бога. Въ Америка, прѣди години, единъ мисионеръ ходилъ да събира пари. Събралъ една крупна сума, натоварилъ я на своя конь и се запѫтилъ да мине прѣзъ една планинска мѣстность. Единъ прочутъ разбойникъ, като чулъ за тѣзи пари, надига се да причака въ единъ проходъ този мисионеръ, съ цель да го убие и му вземе паритѣ. Мисионерътъ, като наближилъ до разбойника, усѣща една тяжесть на душата си, затова слѣзълъ отъ коня си, помолилъ се Богу и продължилъ пѫтя си. Мисионерътъ видѣлъ слѣдъ това прѣдъ себе си единъ въорѫженъ с пушка човѣкъ, но заминалъ прѣдъ него благополучно. Слѣдъ двѣ години, мисионерътъ билъ повиканъ да изповѣда единъ умирающъ. Умирающиятъ го запитва: „Ти познавашъ ли ме?“ – „Не.“ – „Азъ искахъ единъ день да те убия, но не те убихъ, знаешъ ли защо? Когато ти бѣше въ гората, слѣзе отъ коня си и се помоли, съ тебе на бѣлъ конь имаше единъ човѣкъ, въорѫженъ, отъ когото азъ се уплашихъ и не посмѣхъ да те убия.“ (Този разбойникъ е билъ ясновидецъ и е видѣлъ сѫщество отъ невидимия свѣтъ.)

Сегашнитѣ хора не признаватъ духове, църквата не ги признавала. Църква, която не признава духове, не е църква. „И ангелитѣ Божии ще слизатъ и ще се качватъ“, казва Богъ. И ангели и дяволи, всички тѣзи духове вършатъ волята Божия и се контролиратъ отъ единъ великъ Божественъ законъ. Когато и еднитѣ и другитѣ дохождатъ, тѣ идатъ по съизволение на Бога и ако трѣбва, ще ти причинятъ зло. Ако не познавате Христа, благословението на лошитѣ духове ще се прѣвърне за васъ на зло.

Христосъ казва: „Вземете Моето иго съ себе си, защото азъ съмъ кротъкъ.“ Нѣкой пѫть хората мислятъ, че владѣятъ свѣта, че иматъ голѣма власть, слѣдъ 20 години Господь ще ти покаже какво може да вършишъ въ свѣта. Ние още не сме оформени, не трѣбва да се заблуждаваме отъ сегашното си положение. Когато познаемъ Бога, ще придобиемъ вѫтрѣшенъ миръ, ще ни се отворятъ очитѣ, ще видимъ, че свѣтътъ е живъ, тогава ще знаемъ причината за омразата и любовьта, защо сѫществува доброто и злото, истината и лъжата, ще разберемъ тѣзи отношения и тогава само Истината ще бѫде не мъртва, а жива. Съ тази истина ще може да направимъ всѣкога опитъ. Христосъ казва: „Опитайте.“ „Ако думитѣ ми пребѫдатъ у васъ и вие у Мене, всичко, какво попросите, ще ви се даде.“ Кои думи? Разумнитѣ думи. Ако вие разбирате отношенията къмъ Бога, вие никога нѣма да Го изкусите и животътъ ви ще бѫде едно благословение за другитѣ. Като казвамъ Отецъ и Синъ, това сѫ двѣ велики числа 1 и 3. Като извадите 1 от 3, ще получите числото 2, което има отношение къмъ Божествената Любовь. Когато казвамъ „едно“, подразбирамъ Първопричината; Синътъ – това е окръжностьта на този диаметъръ; а майката е Божествената Любовь, туй което наричатъ въ християнството Духъ свети, т.е. вътрѣшната сила, която прѣчиства нашитѣ умове.

Важното е сега, ние да се свържемъ съ Христа. Този Христосъ може да бѫде всѣкога съ насъ, въ радости и скърби и прѣди и слѣдъ смъртьта. Когато Христосъ е съ насъ, Той е врата отъ видимото къмъ невидимото, отъ прѣходното къмъ непрѣходното, отъ омразата към любовьта. А хлѣбътъ, подразбира онѣзи елементи, които раждатъ въ себе си живота, учителитѣ, които може да ни научатъ на тѣзи закони. Като се разбере така вѫтрѣшното Христово учение, ние ще бѫдемъ мощни да изпълнимъ своитѣ длъжности на земята.

Човѣкъ не може да се върне тъй скоро на небето. Азъ оспорвамъ тази мисъль. За да отидете при Бога, трѣбва да имате една разумна връзка. Между единъ философъ и между единъ идиотъ не може да има връзки; между единъ, който обича и другъ, който мрази, не може да има връзки, отношения, но между двама, които се обичатъ, има връзки, има хармония. Слѣдователно за да отидеме при Христа, трѣбва да знаемъ закона на самопожертвуването и само тогава Христосъ ще ни направи велики. Ученитѣ хора казватъ, че между диаманта и вѫглена има нѣщо общо. Тѣ сѫ едно и сѫщо вещество, но съ видоизмѣнени свойства, диамантътъ е твърдъ и кристаленъ, а вѫгленътъ не кристализира. Тѣзи свойства на диаманта го правятъ тъй цѣненъ.

Слѣдователно човѣшката душа може да бѫде въ положение на единъ вѫгленъ или въ положение на единъ диамантъ, т.е. да е кристализирала или да не кристализира или въ философска смисъль казано: душата има единъ свърхсъзнателенъ животъ вѫтрѣ въ себе си. Ако има този съзнателенъ животъ, ние ще се познаваме, ако нѣма такъвъ, ние ще се питаме: Ти какво мислишъ за Ивана, какво му е положението, работитѣ му какъ сѫ? Той е малко шмекеръ, прави благодѣяния, но има задни мисли. Кой нѣма задни мисли? Я, ми кажете човѣкъ, който да нѣма задни мисли! Питаше ме единъ господинъ, какъ ще познаемъ кога сме обърнати къмъ Господа и кога не. Азъ му дадохъ слѣдующата фигура: Когато сѣнката ти е задъ гърба ти, ти си обърнатъ къмъ Господа, а когато е прѣдъ лицето – ти си далечъ отъ Бога, не познавашъ Бога. Това е законътъ, провѣрете го. Не да се освободите отъ вашитѣ сѣнки, но отзадъ да сѫ тѣ. Ако сѣнката на твоя умъ е прѣдъ ума ти, ти си далечъ отъ Бога, а ако е задъ твоя умъ, ти си на мѣстото си. Всѣкога сѣнкитѣ се хвърлятъ задъ лицето, за да изпѫкне то.

Питамъ: вашитѣ сѣнки накѫдѣ сѫ? Не казвамъ, че сѫ отпрѣдъ, но нѣкой пѫть може да направите грѣшка, да се измѣнятъ, отпрѣдъ да дойдатъ сѣнкитѣ ви. Въ такъвъ случай, трѣбва да ги изпѫдите отзадъ. Когато обичашъ, сѣнката ще бѫде [отзадъ], когато мразишъ – [отпрѣдъ], когато говоришъ истината, сѣнката ще бѫде [отзадъ], когато говоришъ лъжа – [отпрѣдъ]. Писанието казва: „Дѣлата имъ ходятъ прѣдъ тѣхъ.“ Има хора, у които дѣлата ходятъ прѣдъ тѣхъ, а има и такива, у които дѣлата имъ ходятъ задъ тѣхъ. Какъ може да познаете дали вашитѣ сѣнки сѫ прѣдъ или задъ васъ? Всѣкога, когато у васъ дойде благородна мисъль и слѣдъ това лоша мисъль, вашата сѣнка е задъ гърба ви; когато първо у васъ дойде лоша мисъль, а послѣ – добра, сѣнката е отпрѣдѣ ви. Това е законътъ въ свѣта, това е религията. Щомъ станешъ сутринь и ти дойде лоша мисъль, ще кажешъ: „Господи, ще изпратя сѣнката си задъ гърба си.“

Бихъ желалъ всички ваши мисли да сѫ задъ гърба ви и тогава ще се познаете и ще се обичате, защото любовьта е великъ законъ въ царството Божие. Проповѣдвамъ едно учение на обединение, както Богъ го иска, както Христосъ го иска, а не както азъ и другитѣ хора го искаме. И ако нѣкои хора не искатъ да го разбератъ, за врѣмето за въ бѫдеще ще покаже истината, ще покаже гдѣ е Богъ.

Нѣкои казватъ: „Христосъ не познава Сина, освѣнъ Отецъ.“ Отецъ, Който живѣе вѫтрѣ, познава Сина, защото Той се самопожертвува и понеже Той се самопожертвува, познава любовьта на Отца си и тѣзи двама се познаватъ. Казва Христосъ: „Който познава този законъ, ще познае Отца си и всѣки, който дойде при мене и е готовъ да се самопожертвува, ще му покажа пѫтя.“ Ако това стане безъ самопожертвуване, тази врата ще бѫде затворена и въ науката и навсѣкѫдѣ, всичко това ще удари на камъкъ и вашиятъ животъ ще се разсипе, и най-благороднитѣ ви мисли и желания ще станатъ на прахъ и пепель, ще изгниятъ, както изгниватъ листата на растенията и коренитѣ на дърветата, докато не се образува онази сѣнка на самопожертвуване, слѣдъ което ще дойде направо Божествениятъ животъ.

Прѣдставете си общество отъ такива хора, какво би било нашето положение? Днесъ всинца се смущавате, че еди-кой си ималъ много пари, милиони – радвай се че има. Такъвъ човѣкъ, който много има, азъ го съжалявамъ, защото голѣмъ товаръ носи. По-добрѣ половинъ килограмъ товаръ въ стомаха, отколкото 100 килограма на гърба си. Такъвъ човѣкъ цѣлъ животъ ще се страхува да го не ограбятъ. Може да си въ положението на единъ бѣденъ човѣкъ, но щастливъ, доволенъ отъ себе си. Казвате за нѣкого: „Той е много ученъ, много красивъ“ и му завиждате. Радвайте се, че е такъвъ. Какъвъ ще бѫде свѣта безъ учени, безъ красиви хора? Казвате: „Той е лошъ.“ Радвайте се, че има и лоши хора, но ги търпете. Господь търпи лошитѣ хора, трѣбва и ние да ги търпимъ. Въ закона на самопожертвуването ще разберете защо единъ човѣкъ е лошъ.

Прѣди години въ Америка единъ биволъ полудѣлъ. Имало едно момче, което четѣло добрѣ мислитѣ на животнитѣ. Дошло при този биволъ, поставило си рѫката на главата му и заговорило съ него: „Защо така полудѣ, какво стана съ тебе?“ – „Нѣщо ми е влѣзло въ задния кракъ, та ме подлудѣ.“ Изважда момчето единъ трънъ и спасява бивола. Нѣкои казватъ, жена или мѫжъ полудѣли. Не сѫ полудѣли тѣ, но трънъ имъ е влѣзълъ въ главата, въ сърдцето имъ. Тури си рѫката на главата имъ, извади тръна и тѣ ще дойдатъ въ първото си положение. Гледамъ сегашнитѣ хора, всѣки носи по единъ чукъ и гвоздей и като срѣщне нѣкого, казва: „Я, дай да ти забия единъ гвоздей, да видимъ какъ ще търпишъ.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой!“ Единъ великъ духъ бѣше Христосъ и не можа да издържи тѣзи четири гвоздея и умрѣ, а сегашнитѣ християни съ хиляди се забиватъ и какъ ще издържатъ?

Това сѫ страданията на човѣшкия духъ. Да заковешъ твоята душа, умъ, сърдце на този кръстъ, какъ ще може да живѣешъ? Трѣбва да се научите да вадите тѣзи гвоздеи. Така умрѣ Христосъ. Какво значеше това? Да се пожертвува за хората. Нѣкой боленъ лежи обхванатъ отъ лоши духове. Помогни му. – „Ама той е грѣшникъ.“ То е другъ въпросъ, ти му дай поне чаша студена вода. Това е Христовото учение. Сега идват врѣмена на изпитания, врѣмена тъмни, за които говори Писанието. Гнѣвътъ Божий иде въ свѣта и хората тогава ще познаятъ има ли Господь или не, има ли правда или не, има ли любовь или не. Едното и другото ще се откриятъ. Велики нѣща идатъ въ свѣта. Азъ не ви говоря това, за да ви плаща, това е едно Божествено колело, което постоянно се върти и Господь нѣма да го спре за никого, а ние трѣбва да сме готови наврѣме да се качимъ въ това колело, затова сме дошли на земята, която е едно велико училище.

Слѣдъ всичко това ще се върнемъ при Бога, за да види какъ и какво сме учили на земята. Господь ще ни изпитва и ще ни каже: „Синко, ти какъ научи уроцитѣ на доброто и злото?“ Ще почнешъ, тъй и тъй, ще разказвашъ. Гдѣто си правъ – добрѣ, гдѣто не си правъ – нѣма да издържишъ изпита. Господь ще те пита: „Какъ научи закона на омразата, на любовьта?“ Ако не отговоришъ добрѣ, Господь ще те върне наново на земята, ще дойдешъ да научишъ отново тѣзи уроци, за да се усъвършенствувашъ и като се научишъ, ще възкръснешъ. Това е матурата. Като издържишъ отлично изпита на тѣзи петь велики добродѣтели, Господь ще те назначи на една велика длъжность – управитель на единъ, два или петь града. Който не възкръсне, той е безъ матура. Отъ хиляди години насамъ говорятъ все за това, да възкръсне човѣкъ. Бихъ желалъ всички да възкръснете, но да издържите тази матура, отъ която има нужда българскиятъ народъ. Ако българскиятъ народъ издържи своята матура, ще възкръсне и ще има едно високо положение и хлѣбъ и захарь и всичко ще има. Ако не издържи матурата, нѣма да има нищо. Така трѣбва да разсѫждаваме, а може и да го провѣримъ на опитъ. Господь казва: „Обърнете се къмъ мене въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна.“ Затова трѣбва да се молимъ за всички, да обичаме враговетѣ си. „Обичамъ го, но той ми е врагъ, не е мой приятель.“ Да обичашъ приятель, то е едно нѣщо, да обичашъ врагъ – друго нѣщо е. Ако мразишъ врага си, ще станешъ подобенъ на него, ще слѣзешъ на неговото положение. Ще кажешъ: „На врага си ще помогна.“ Никога съ омраза да се не отплаща, а съ любовь. Който отплаща съ зло, той ще слѣдва еволюцията на грѣшнитѣ духове. Мразишъ ли, ти си въ съдружие съ онѣзи, които сѫ въ широкия пѫть. Едни отиватъ нагорѣ, други слизатъ надолу. Затова казва Христосъ: „Никой не познава Сина си, освѣнъ Отецъ.“ Синътъ е Божествения зародишъ, ще Го положимъ у насъ си и Той е новия човѣкъ и ще започнемъ нова работа.

У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“. Мога да бѫда справедливъ, любящъ, кротъкъ, смиренъ, уменъ, ученъ, мога, мога. Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество. Нѣма какво да се борави въ грѣховетѣ, въ миналото на хората, това е торъ на Божествената нива. Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го. „Ама ти си грѣшенъ, махни се, не искамъ да ти помогна.“ Това не е Божествено Христово учение. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа. Не, ти този мѫжъ ще го обичашъ заради Господа. Нѣкои казватъ: „Искамъ да обичамъ мѫжа си.“ Азъ рекохъ, не може да го обичашъ, докато не обичашъ Господа. Ако Богъ живѣе въ насъ, Той ще се прояви. Когато една жена умре за своя мѫжъ, той ще ѝ направи единъ паметникъ и често ще си спомня за нея, че тя умрѣ като мѫченица, страдалница за него. Ако не я обича, той ще каже: „По-добрѣ, че се освободихъ отъ нея.“ По-добрѣ да умратъ мѫжъ и жена като мѫченици единъ за другъ, отколкото да живѣятъ като кърлежи. Това е да познаешъ Отца и Сина.

Иде Христосъ на бѣлъ конь да проповѣдва това учение и Неговото Слово иде, като мечъ ще пронизва и ще видите нѣкой човѣкъ както върви изъ пѫтя, падналъ и умрѣлъ, не е готовъ да издържи Божественото Слово. Злото не може да издържи Божествената свѣтлина и ще се скрие. Тази свѣтлина, която иде, ще даде единъ обратенъ резултатъ: на земята ще има голѣма тъмнина, а въ душата – голѣма свѣтлина. Това сѫ два велики контраста. Когато половината земя, едното полушарие бѫде освѣтено, другото полушарие ще бѫде въ тъмнина. От това не трѣбва да се смущавате. Противорѣчията, които сега сѫществуватъ, сѫ символъ, че Божественото слънце е започнало да грѣе, само че има сѣнка на Божественитѣ дни и ние трѣбва да се молимъ, да се обърне всичко на свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ готови, за да използуваме благата, които Богъ носи зарадъ своитѣ избрани. Избрани сѫ всички, но мислитѣ ви не сѫ избрани. Сега ви проповѣдвамъ за Този живъ Христосъ, Който е вече въ свѣта, Който ще заговори чрѣзъ хиляди уста, чрѣзъ проповѣдници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запѣе химна на Божествената Любовь и само тогава ще разберемъ какво е Синътъ, какво е Отецъ, какво е Любовьта, която ще ни заведе при Бога.

Това учение е, което ще ни прѣроди. Нѣкои мислятъ, че искамъ да споря. Не искамъ съ никого да споря, азъ виждамъ нѣщата. Може да кажете, че си въображавамъ. И азъ си въображавамъ, и вие си въображавате, но има разлика между моето и вашето въображение. Има въображение нагорѣ и надолу. Единъ астрономъ гледа съ своята трѫба на хиляди километра разстояние и наблюдава нѣща, които единъ селянинъ безъ тази трѫба не ги вижда. Това, което астрономътъ вижда съ своята трѫба, за селянина остава като празно въображение. Отворете своя телескопъ и ще видите величието на Бога и ще се прѣродите. Това трѣбва да бѫде вашето стрѣмление, да бѫдете граждани на Царството Божие. Всѣки може да си има мѣсто въ това Божествено тѣло, въ което не трѣбва да бѫдете ни по-голѣмъ, ни по-малъкъ отъ това, за което си опрѣдѣленъ.

Питате често: „Кѫдѣ ще ни тури Господь?“ Ще ви тури тамъ, за да можете да запушите ранитѣ на Христа. „Кѫдѣ ще бѫдатъ българитѣ?“ Да запушатъ ранитѣ на Христа, при евреитѣ. Кѫдѣ ще бѫдете вие? Отговорете сами на този въпросъ. Христосъ е близо, Неговото учение ще обърне земята надолу съ главата, но ще изпѫди дявола. Ангелитѣ носятъ този девизъ: „Каквото и да стане въ свѣта, Царството Божие ще се въдвори.“ Това е рѣшението на Бога, на Небето и който не вѣрва, ще доживѣе да види това врѣме. Азъ съмъ отъ тѣзи, които вѣрватъ, че апостолитѣ, светиитѣ, всички сѫ на земята, всички сѫ тукъ, виждалъ съмъ ги и съмъ разговарялъ съ тѣхъ.

Нѣкои казватъ, че като дойде Христосъ на земята, днешната църква ще му каже: „Кажи си своята проповѣдь, да видимъ каква е тя и дали е съгласна съ нашата църква!“ Христовата проповѣдь не търпи ревизия, тя не може отъ никого да се ревизира. Ако азъ говоря това, което Богъ не е говорилъ, Христосъ не е говорилъ, това ще е една измама, която може да трае само година, двѣ, три, сто, но повече не може да отиде. Една лъжа въ сто години се улавя. Това, което казвамъ, може да го опитате и сега, и всѣкога и единъ день, като ме срѣщнете, ще ви кажа, че това е Истина и вие ще се убѣдите.

Давамъ ви тѣзи плодове, за да ги посѣете, въ вашитѣ градини. Тѣзи плодове не сѫ мои, но на Този, Който ви е създалъ. Като дойде Христосъ, Той ще донесе Божествената Любовь, и когато всички царе, проповѣдници, свещеници, всички хора си подадатъ рѫка, Христосъ ще дойде въ Своят Църква. Нека това го знае духовенството, нека всички знаятъ за това. Това е Христовото учение, учение на доброволно самопожертвуване, а не насила. Богъ е, Който ще ни уреди, въздигне, ще тури всѣкого на мѣстото си и тогава ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Желалъ бихъ всички да познаете Сина, Отца, но не тъй както азъ говоря, защото вие не знаете, какво азъ разбирамъ. Прѣживѣйте нѣщата и тогава ще ги разберете. Мога да ви кажа, че единъ хлѣбъ е хубавъ, вкусенъ. Отъ гдѣ знаете, че е такъвъ, ако не го опитате на вкусъ и ако не видите какъ ще дѣйствува на стомаха ви. Ако не ви причини нищо на стомаха, значи дѣйствително той е добъръ, ако ви причини нѣкоя поврѣда, той е лошъ. За всичко имайте опитность. И тъй изучете Христа!

Заключение: Помнете, че ако сѣнката ви е прѣдъ васъ, не сте съ Бога, ако е задъ васъ, задъ гърба ви, вие сте съ Бога.

Изучете слѣднитѣ стихове:

1. Какво нѣщо е Христосъ като лоза.

2. Какво нѣщо е Христосъ като хлѣбъ.

3. Какво нѣщо е Христосъ като врата.

4. Какво нѣщо е Христосъ като пастирь.

5. Какво нѣщо е Христосъ като учитель.

6. Какво нѣщо е Христосъ като Синъ Человѣчески и

7. Какво нѣщо е Христосъ като наставникъ.

Като разберете тѣзи отношения, ще имате велики понятия за Христа и за разбиране душитѣ на другитѣ хора.

Аминъ

Бесѣда, държана на 18 февруари 1917 год.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Все що е писано", издание от 1942 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Всичко ми е предадено

''Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.''

„Всичко ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отец познава някой, тъкмо Синът”. (Матея 11:27 – 30)

„Никой не познава Сина, освен Отец; и никой не познава Отца, освен Синът”. Думата „познаване” има отношение към човешкия ум. Ако не е подготвен да схване смисъла на великата идея „познаването”, умът не може да разбере отношението, което съществува между Сина и Отца. Тук имаме две величини: Отец и Син. Те могат да се разглеждат като числата 1:3. Какво разбирате под числото едно? – Това число е символ, който за едни хора има значение, а за други няма – това зависи от състоянието на техния ум. Когато кажете „един, една, едно”, можете да разберете един мъж, една жена, едно дете, но можете да разберете един кон, една крава, едно теле и т.н. Когато кажете думата „човек”, вие мислите, че знаете, какво нещо е човекът; но, ако ви накарат да дадете точно определение за човека, ще се намерите в трудно положение. Лесно е да кажете „син ми” или „дъщеря ми”, но и тези думи са неразбрани за вас. Вие имате понятие за сина или за дъщерята дотолкова, доколкото разбирате отношенията, които съществуват помежду ви. Обаче, истинското отношение се определя от връзката, която съществува между вашата душа и душата на онези, които наричате ваш син или ваша дъщеря. Единицата представя бащата, а тройката – детето, т.е. синът или дъщерята. Като математическо отношение, числата 1:3 представят отношението на диаметъра на окръжността към нейната дължина, т.е. Д:П. Числото П=3'14. Значи, диаметърът се съдържа в окръжността 3'14 пъти; ние взимаме само цялото число – три. Значи, бащата показва размера на човешкия път, а синът – обиколката на този път.

И тъй, когато казваме, че никой не познава Сина, разбираме всевъзможните комбинации, през които Той минава. Когато диаметърът се върти около себе си, образува сфера или кълбо, което показва възможностите и условията, които носи Синът. Не мислете, че е лесно да познаете Сина, да го завъртите като колело един път и да кажете, че сте разбрали неговото движение. И като кажете „диаметър”, пак не сте разбрали дълбокия смисъл на единицата. По отношение на тройката, т.е. на дължината на окръжността, единицата е диаметър, но тя е единица и по отношение на безброй още числа. В математиката всички числа започват от единицата. Изговаряме числата едно, две и т.н. Те представят диаметрите, прекарани в един кръг. Числото седем представя диаметъра на вселената. Това са отвлечени, мистически неща, които човек ще разбере тогава, когато проникне в дълбокия смисъл на живота. В този смисъл, всеки трябва да разбере своето място и положението, което заема в природата. Човек може да бъде в положението на минерал, на растение, на животно и най-после – в положението на истински човек. Докато дойде до последното положение, той изучава нещата, да ги познава и разбира. Той минава през минералите, изучава ги и, като научи свойствата им, отделя скъпоценните камъни от обикновените и започва да се украсява с тях. Като минава през растенията и животните, също така ги изучава: отглежда ги, храни ги, радва им се, докато един ден започва да ги къса и коли, употребява ги за храна. Мъжът се връща от работа недоволен и сърдите, но, като види, че жена му е сготвила кокошка или агънце, сложила на трапезата плодове, той става весел и разположен и яде с охота. Той мисли, че е разбрал жена си, но това е за няколко часа А стомахът отново се изпразва и се явява ново брожение, ново недоволство, докато пак се нахрани. В същото положение се намират и жената, и децата. Всички се оплакват, че не се познават и разбират, правят опити да се познаят и все непознати остават.

Какво означава познаването? – Да познавате нещата, значи, да ги владеете, да станат част от вас – ваша плът и кръв. Да познаваш коня, не значи, да му туриш юлар и да го водиш след себе си; да познаваш елементите, това не значи, да ги туриш в шишенца и да ги държиш затворени. Познаването подразбира съзнателна, вътрешна връзка между нещата. Такава връзка е възможна само при любовта. Значи, имате ли любов, ще познавате нещата; нямате ли любов, нищо не можете да познаете. Някой казва, че умира от любов. Той може да умре, без да разбере любовта. С умиране любовта не се намира. Когато момата не може да постигне своя идеал, т.е. не може да се омъжи за онзи, когото обича, тя казва, че ще умре. Това подразбира, че тя иска да влезе в любовта, но любовта не се постига със смърт. Когато се говори за дом, за майка и баща, за деца, разбираме известни отношения на души, които са свързани чрез любовта. Когато говорим за църквата, също така разбираме отношение на души към нещо, което представя Божието присъствие, или присъствие на любовта. Някой казва, че вън от църквата няма спасение. Аз превеждам този израз: Вън от любовта няма спасение. Без любов нещата са мъртви, безсъзнателни, механически.

Христос казва: „Никой не познава Отца, тъкмо Синът”. Значи, който няма любов, не познава Отца; който има любов, той може да Го познае. Казано е; „Бог е Любов”. Следователно, само любовта познава себе си. Ти можеш да познаеш един предмет, ако имаш неговите качества; ти можеш да познаеш приятеля си, който е знаменит философ само ако имаш философски ум, да разбираш неговите идеи. Двама души, от които единият има сърце и душа, а другият – не ги е проявил още, не могат да се разберат. – Защо? – Защото нямат еднакви качества. Някоя жена се оплаква, че мъжът й не я разбира. – Той още Бога не е познал, а тя иска нея да познае. Докато не познае Бога, човек не може да познае никого. Който не познава Сина, не може да познае мислещите същества, не може да познае и Бога. Приемете тази мисъл в ума и в сърцето си и я приложете в своя живот.

Христос казва: „Дойдете при мене всички отрудени и обременени, аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и се научете от мене. Моето иго е благо, и моето бреме е леко”. Христос призовава при себе си всички обременени, да ги научи на изкуството да носят леко своето бреме. „Никой не може да дойде при мене, ако Отец ми не го привлече”. Синът е обект, към който всяка душа се стреми, а Отец е силата, която привлича душите към този обект. Когато момъкът се привлича от някоя мома, тя е обект на привличането, а силата, която го привлича, е любовта, т.е. Отец, за Когото Христос говори. Човек трябва да изучава любовта, Бога. Как ще я научи? – Чрез Сина. Значи, Синът, т.е. вътрешната интелигентност в човека, трябва да го научи да познава Отца си, за да разбира отношенията си, както към себе си, така и към своите ближни.

Съвременните хора се занимават с много въпроси, но 99 от тях са маловажни и несъществени. Само един от стоте въпроси е съществен. Около него, именно, се движат всички останали, затова те представят храна за този съществен и централен въпрос. Ако разгледате внимателно едно яйце, ще видите, че в него има съществена и важна клетка - зародишната, около която се въртят всички останали клетки. Те представят условия и среда за нейното развитие. От нея ще излезе животът. На същото основание, казвам: Много неща са необходими за познаване на Сина, но едно е същественото – да вземете Неговото иго. Игото подразбира отношение към външните и вътрешните условия на живота. Следователно, вие можете да познаете Бога само тогава, когато вземете Неговото иго и сте готови да Му служите. Да служите на Бога, това означава готовност да изучавате с любов всички предмети. Външният или обективният свят, с всички свои прояви, представя предметно учение за онзи, който е готов да служи на Бога. Не е ли същото и в училищата на земята? В каквото училище да влезете – първоначално, гимназия или университет, учителите и професорите ви дават уроци и задачи, които трябва да решавате. Те са предметно учение за вас. Който е готов да служи на учителите си с любов, той ще учи всичко, което му преподават. Бог е създал света за нас, а не за себе си. Следователно, всички одушевени и неодушевени предмети, които ни обикалят, имат своето дълбоко предназначение. Че е така, виждаме по нашите удове. Ние имаме две очи, две уши, нос, уста, брада, ръце и крака с по пет пръста – всичко това има своето велико предназначение. Ще кажете, че ушите са дадени на човека, за да чува и възприема звуковете, очите – да вижда и да различава нещата. Освен това външно предназначение, очите и ушите имат вътрешно, психическо значение. И наистина, срещаме хора, които виждат и чуват, но не разбират нито това, което чуват, нито което виждат.

„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Под думата „син” се разбира разумното начало в човека. Малко бащи днес разбират синовете си. Някой баща се радва, че му се е родил син, за да му работи. Това показва, че той гледа на сина си като на слуга. Много бащи имат криво разбиране за синовете си. Те мислят, че синовете им са длъжни да понасят всичко, каквото бащите правят. Даже да правят дългове и да пропият имането си, те казват: Синовете ще останат след мен да плащат. Такива бащи нямат правилни отношения към синовете си, но и синовете им нямат правилни отношения към тях. Правилни отношения са тези, които почиват на закона на любовта. Синът не трябва да разчита на богатството на баща си, но и бащата не трябва да злоупотребява с любовта на сина си, да очаква от него. Обаче, и двамата трябва да са готови да се жертвуват един за друг. Щом има любов между тях, естествено е, че и двамата ще работят заедно и взаимно ще си помагат. Това са правилни отношения между син и баща.

Желая, в бъдеще, когато момък и мома се женят, да не се питат, обичат ли се, или не. Това са въпроси, които любовта не търпи. Често момъкът и момата се женят, без да се обичат, а казват, че се обичат. Това не се позволява. Любовта изключва всякаква лъжа и лицемерие. Не питайте, обичате ли се, но питайте онзи, за когото се жените, готов ли е да се жертвува за вас. Ако каже, че иска да си поживее, той не е за вас. Вътрешният смисъл на живота се заключава в жертвата, в самопожертвуването. Тъй щото, вътрешното познаване на Сина подразбира закон на жертва. Само онзи може да се пожертвува, който познава Сина. Когато се жертвува, човек става силен. Като турите вода в котел и я нагреете, като пара, тя става по-силна, отколкото е била първоначално, като вода. Самопожертвуването подразбира закон, чрез който може да се измени едно състояние в друго, една отрицателна мисъл в положителна и едно отрицателно чувство в положително. Ако твърдото тяло се превръща в течно и течното – в въздухообразно, тук участвува законът на жертвата; ако можеш да превърнеш отрицателната мисъл и отрицателното чувство в положителни, тук същият закон взима участие. Ако не се самопожертвуваш как би превърнал омразата в любов? Ще кажете, че мразите някого. Щом го мразите, вие сте лед. Не остава нищо друго, освен да се пожертвувате, т.е. да се подложите на огън, който ще превърне леда във вода, а водата в пара. Докато има вода в природата, и живот ще има: растенията, животните и хората ще се ползуват от нея.

„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Какво се разбира под думата „никой”? – Никой е всеки, който не е готов да се самопожертвува. Значи, който не може да се жертвува, не познава Сина. Синът е закон на самопожертвуване. По отношение на този закон, кокошката стои по-високо от онзи човек, който не е готов на никаква жертва. Този човек е мъртъв. Кокошката, която се жертвува за човека, има голяма цена пред Божието лице. Казано е в Писанието: „Нито една птичка не пада на земята без Божията воля.” Бог взима участие в живота на всички същества – от най-малките до най-големите. Ако пред лицето на Бога вие сте една птичка, която е готова да се жертвува за другите, трябва ли да се плашите от живота. Бог се грижи за вас. Ако мислите само за себе си, как по-добре да наредите своя живот, Бог няма да се грижи за вас. Да мислиш за Бога, това значи, да живееш за най-великото нещо в света. Да мислиш за себе си, това значи, да живееш в ограничения. Няма по-тежко нещо за човека от затвора и ограниченията. В самопожертвуването се крие познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен. Христос е говорил за жертвата, като велик процес, който се извършва в човешкото съзнание. Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа. Какво познаване е това, ако не разбираш дълбокия смисъл на Христовите думи? Христос казва: „Аз съм истинската лоза”. Кой знае историята на лозата? Всяка година лозата се жертвува, но малцина признават нейните жертви. Христос казва още: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето”. Колцина разбират смисъла на този хляб?

Въпросът за хляба е социален; той се разрешава от всички общества и народи. Всички хора ценят хляба и съзнават, че без него няма живот. Един млад човек разправя своя опитност, от която разбрал истинската цена на хляба. Така се случило в живота му, че трябвало да гладува четири-пет дена. Той огладнял толкова много, че търсел случай да намери отнякъде хапка хляб да задоволи глада, който страшно го мъчел. Като вървял по пътя, видял едно куче носи парче хляб в устата си. Без да мисли много, той се навел, взел един камък и ударил кучето. Изненадано от удара, кучето почнало да бяга и в страха си изпуснало хляба. Момъкът веднага се спуснал към хляба, взел го и радостно започнал да яде. В заключение, той казва: Трябваше да гладувам няколко дена, за да разбера и оценя хляба.

Христос казва: „Аз съм вратата, аз съм добрият пастир, аз съм Син Человечески, аз съм Учител и Наставник”. Това са отношения на Сина към своя ближен, на Божественото към човешката душа. Като говоря за Бога, не разбирам някакво далечно, отвлечено понятие, но имам пред вид Онзи, Който е създал съзнателния живот и Когото всякога можем да опитаме. Достатъчно е да се помолим искрено на Бога за оздравяването на някой болен, за да чуе молитвата и да ни отговори. Помощта иде много бързо, ако ние служим на закона на жертвата. Молете се на Бога, без да Го изкушавате. Кога изкушава човек Бога? – Когато мислите му са в разрез с Божите, когато води порочен живот и т.н. Който не мисли за бъдещето, той не иска да знае, добър живот ли води, или лош. Докато е на земята, това не го интересува, но един ден ще се яви пред Онзи, Който го е създал, да даде отчет за живота си. Какво ще отговаря тогава? Божията светлина е толкова голяма, че всичките ви мисли, желания и постъпки ще се осветят, ще станат обективни, ще тръгнат след вас, както малкото дете върви след майка си. Как ще се справите с това положение? Тогава ще разберете, че няма нищо скрито-покрито. Докато сте били на земята, много неща сте скривали даже и от себе си, но пред голямата светлина нищо не може да се скрие. Тогава ще разберете, че не е безразлично, дали сте живели добре, или зле.

„Никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Кой е този никой? – Който живее за себе си и не познава закона за жертвата. Пръв Бог се пожертвува. Той даде Сина си в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него. Чрез Сина, Той изяви своята любов към човечеството, а Синът се пожертвува, за да изяви Отца Си. Това са взаимни отношения на любов и жертва, които трябва да се разберат. Когато разберем отношенията на Бога към нас, като наш Отец, и нашите отношения към Бога, като Негови Синове, тогава животът ни ще се осмисли напълно. Обаче, не можем да бъдем Синове на Бога, докато не се пожертвуваме.

Вложете в ума си мисълта, че вън от любовта живот не съществува; вън от любовта никаква църква не съществува; вън от любовта никакви семейства, общества и народи не съществуват. Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божията Любов, това е любовта на самопожертвуването. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хора на безкористието.

Какво представят користолюбието и безкористието? Те могат да се уподобят на богатия и на бедния, които са се явили пред Господа да изкажат желанията си. Пръв се явил богатият, който започнал да нарежда: Господи, искам голяма къща палат, добре мебелирана и наредена, десетина слуги, да ми работят и всеки ден да слагат на трапезата ми вкусни, богати яденета, плодове и доброкачествени пития: да ям и да пия, за нищо да не мисля. – Да бъде според волята ти! – отговорил му Бог. След това се явил сиромахът и казал: Господи, имам само едно желание – всякога да гледам Твоето лице. - Да бъде според волята ти!

И двамата, доволни от това, което им било обещано, слезли на земята, и всеки заживял по свой начин. Богатият живял в палат, обиколен от грижите на слугите си; ял, пил, разхождал се, чувствувал се доволен и щастлив. Така се изминали дни и години, докато един ден той почувствувал, че започва да се задушава. Дошло му на ум да се помоли на Господа: Господи, задушавам се, дотегна ми това положение. Научи ме, какво трябва да правя. Веднага дошъл един ангел при него, отворил едно малко прозорче на неговия палат и му казал: Погледни навън! Богатият погледнал през прозорчето и видял една висока стълба, на върха, на която стоял бедният и гледал някъде към необятния простор. – Какво прави този там? – запитал богатият. – Той пожела всякога да гледа Божието лице – отговорил ангелът. Години наред той гледа Божието лице, диша свободно, радва се на Божия свят и още не се е наситил.

Две перспективи се представят на човека: да бъде в положението на богатия и да се задушава от богатството си, или в положението на бедния, всякога да съзерцава лицето на Бога и да не се насити да Го гледа. Да стоиш на върха на стълбата, отдето да гледаш Божието лице без насищане, това значи, да познаваш Бога. Време е вече да познаем Христа, за Когото от две хиляди години вече се проповядва. Мнозина минават за християни, но и те още не са познали Христа. Какво християнство е това, когато брат брата изнудва, ограбва и изнасилва? Любов ли е това? В любовта няма насилие, няма страх, няма огорчения. Страхливият не познава любовта. Някои се страхуват от смъртта. Какво страшно има в Смъртта? Любещият не се страхува нито от смъртта, нито от злото. Само един Бог съществува в света, от Когото всичко излиза. От какво ще се страхуваме тогава? Който се страхува, той не познава любовта, не познава Бога. Бог е Любов. Щом е така, не се страхувайте нито от смъртта, нито от злото. Бог е Живот. Ако живееш в Бога, смърт не съществува. Благодарете за злото, защото Бог го е турил на работа, да подтиква човека към дейност, да преработи инертната материя в него. Злото създава в човека противоречия, съмнения, за да се произведе в него търкане, което образува огън. Огънят стопява твърдите тела, прави ги активни. Когато две твърди тела се съприкосновяват, между тях става търкане и се произвежда огън. Радвайте се, когато се сблъскате с твърдата, инертна материя в себе си, за да се получи светлина и пламък.

Какво представя огънят и светлината в човека? Огънят е резултат на неговите страсти и желания, а светлината – на неговите мисли. Без огън и светлина няма живот. На огъня се топят мъчнотопимите метали; огънят изгаря нечистите неща и ги превръща в пепел. На светлината зреят плодовете; при светлината се придобиват знания. Който разбира нещата така, животът му се осмисля. Радвайте се и благодарете за всичко, което любовта носи. Докато тя е с вас, вие сте блажени. Напусне ли ви, и радостта ви напуща. За да не ви напусне, мислете върху отношението ви към Бога, по сърце и по дух. Христос казва: „Само чистите по сърце ще видят Бога.” Виждането подразбира познаване; познаването подразбира вътрешна връзка с любовта.

„Дойдете при мене всички, които се трудите и сте обременени, аз ще ви успокоя.” Христос показва, как може обремененият човек да се успокои. Преди години, един американски мисионер пътувал из Америка да събира пари за благотворителни цели. Като събрал значителна сума, решил да се върне назад, да предаде парите, дето трябва. За да съкрати пътя си, той се качил на един кон и минал през една планинска местност. Като чул, че мисионерът носи голяма сума в себе си, един прочут разбойник се притаил в една гъста гора, отдето трябвало да мине мисионерът, с намерение да го убие и да вземе парите. Мисионерът наближил до мястото, дето бил скрит разбойникът, и почувствувал някаква тежест в гърдите си като че нещо го задушава. Той си обяснил това притеснение като лошо предчувствие и веднага слязъл от коня, помолил се на Бога и продължил спокойно патя си. Едва изминал няколко метра, той видял в гората един човек, добре въоръжен, но спокойно го отминал. След няколко години същият мисионер бил повикан да изповяда един умиращ. Последният го погледнал внимателно и после го запитал: Познаваш ли ме? – Не те познавам, отговорил мисионерът. – Аз пък те познавам, и ще ти разкажа, при какъв случай те срещнах. Това беше преди няколко години. Аз реших да те причакам в гората, когато ти носеше голяма сума пари в себе си. Исках да те убия и ограбя, но не се реших, защото, заедно с тебе, яздеше на бял кон още един човек, добре въоръжен. Аз се разтреперих и не посмях да посегна върху тебе. Значи, в случая разбойникът бил ясновидец. Той видял това, което и мисионерът не могъл да види. Човекът, който яздил бял кон, бил от невидимия свят, изпратен да пази мисионера.

Съвременните хора не признават съществуването на духове. Въпреки това, те четат Свещеното Писание, дето се казва: „И ангелите Божи слизат и възлизат.” Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват. Значи, и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на Божествените закони. Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога. Разумният човек се ползува и от добрите, и от лошите духове. Той знае закона за превръщането и го прилага.

Христос казва: „Вземете моето иго на себе си и се научете от мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите спокойствие на душите си”. Мнозина мислят, че владеят света, че имат голяма власт, но като се намерят пред изпитания, тогава виждат, докъде са достигнали, каква власт притежават и какво могат да направят с нея. Съвременният човек не е още напълно оформен; той не трябва да се заблуждава от временните си успехи. Един ден, когато очите му се отворят, той ще види, че всичко около него е живо; тогава той ще разбере, защо съществува омразата и любовта, злото и доброто, лъжата и истината. Това означава познаване на Бога и на Христа. Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас, и вие – в мене, каквото попросите в мое име, ще ви се даде”. Значи, ако разбирате разумното Слово, ако разбирате, какви трябва да бъдат отношенията ви към Бога, животът ви ще бъде благо, както за вас, така и за вашите ближни.

Отец и Син, това са числата едно и три. Като извадите единицата от тройката, получавате числото две – Божията Любов – майката на нещата. Това наричат в християнството Дух свети, т.е. вътрешната сила в човека, която пречиства ума и сърцето му. Едно се иска от всички хора – да се свържат с Христа. Свържете ли се веднъж с Него, Той ще бъде с вас до скончанието на века, във вашите радости и скърби, в живота и в смъртта. Той е врата, която води човека от преходното към непреходното, от видимото към невидимото, от омразата към любовта. Христос е живият хляб, носител на живота. Христос е Учителят, Който ни учи на Божествените закони. Като разбере правилно Христовото учение, човек се чувствува силен да изпълни задълженията си към Първата Причина, към своя ближен и към себе си.

„Дойдете при мене всички, що се трудите и сте обременени, и аз ще ви успокоя”. Само онзи може да отиде при Бога, който е свързан с Него. Връзката се основава на любовта и на разумността. Не може да има връзка между двама души, които не се обичат; не може да има връзка и между онези, които не се разбират. Само онзи може да отиде при Христа, който прилага закона на самопожертвуването. Изобщо, връзката съществува само там, дето има нещо общо. Например, външно диамантът и въгленът не си приличат; диамантът е твърд и кристален, въгленът е черен и не кристализира. Но вътрешно те имат нещо общо: и двата са едно и също вещество, именно, въглерод. Въгленът може да се превърне в диамант. На същото основание, и човешката душа може да се превърне от въглен в диамант, т.е. да мине в най-високото си положение – в свръхсъзнателен живот. Когато двама души се повдигнат до това състояние, до свръхсъзнанието си, те всякога ще се познават и разбират. Като се срещнат, те няма да се питат, познаваш ли ме, какво мислиш за мене и т. н. Това са въпроси, които съществуват само между хора с обикновено съзнание. Когато не се познават, хората са готови да се съмняват едни в други. Всеки търси в ближния си задни мисли. Как познаваме, кой човек се е обърнал с лице към Бога, и кой стои далеч от Него? Направете опит първо със себе си, да знаете, с лице към Бога ли сте, или стоите далеч от Него. Това се познава по сянката ви. Когато сянката ви пада зад вас, вие сте близо до Бога, с лице към Него. Когато сянката пада пред вас, вие сте далеч от Бога. Не е въпрос да нямате сенки, но те трябва да бъдат зад вас. Всеки трябва да проверява, къде е сянката на неговия ум, на неговото сърце – зад него, или пред него, и да си дава отчет за положението, в което се намира. Изобщо, сянката трябва да пада зад вас, за да изпъква лицето ви. Когато човек греши, сянката му пада отпред. Щом изправи погрешката си, тя веднага отива назад. Който обича, който говори истината, сянката му е отзад; който мрази и не говори истината, сянката му е отпред.

Казано е в Писанието: „Делата им ходят пред тях”. От този стих вадим заключение, че делата на някои хора вървят след тях. Как познавате, кога сенките ви са пред вас и кога – зад вас? Ако дойде в ума ви една лоша мисъл, или в сърцето ви – лошо желание, и веднага ги превърнете в благородни, сянката ви е зад вас. И обратно, ако светлата мисъл и благородното чувство превърнете в неблагородни, сянката ви е пред вас. Желая ви да се обичате и познавате. Това значи, сенките ви да бъдат зад вас, а не пред лицето ви. Прилагайте любовта в живота си, като велик, основен закон на Битието. Това иска Бог от всички хора и от всички народи на земята.

„Никой не познава Сина, освен Отец”. – Защо? – Защото Синът се пожертвува за Отца си. И Синът познава Онзи, за Когото се е жертвувал. Който познава закона на жертвата, познава Отца си. Който е готов да се самопожертвува, ще намери пътя. С други думи казано: Без самопожертвуване вратата на познанието е затворена. Дето похлопа човек – на вратата на науката, на изкуството, на музиката, навсякъде ще удари на камък. Без вътрешно познаване на Отца и Сина, всичко се превръща в прах и пепел; всичко се руши и гние, както гният корените на дърветата. Кое дърво може да вирее без корен? Приложете закона на самопожертвуването, за да се домогнете до Божествения живот.

Като се говори за закона на жертвата, мнозина се страхуват да не осиромашеят, да не изгубят богатството. Нима е щастлив онзи, който има милиони в банките? Той носи голям товар в ума си. Гърбът му е натоварен извън силите му, и всеки момент може да се пречупи. За предпочитане е да носиш половин килограм в стомаха си, отколкото сто килограма на гърба си. За предпочитане е да бъдеш беден, но доволен и щастлив от положението си, отколкото да си богат и постоянно да носиш в ума си мисълта, че ще те ограбят и убият. Вътрешният мир е за предпочитане и пред най-голямото външно богатство. Обаче, като срещате богати, учени, красиви хора, радвайте се, че има такива хора. Ако срещате лоши, невежи хора, пак се радвайте. Какъв щеше да бъде светът, ако нямаше добри и лоши хора, учени и невежи, красиви и грозни? Щом Бог търпи и лошите, и грозните, и невежите, и ние трябва да ги търпим. Като прилагате закона на самопожертвуването, ще разберете, защо някои хора са лоши.

Преди години, в един кантон, в Америка, един бивол се разлудял толкова много, че никой не могъл да излезе срещу него. Той бягал, ритал, изпоплашил всички хора около себе си. Най-после дошло едно момче, което могло да чете мислите на животните и да се разговаря с тях. То турило ръката си на главата на бивола, помилвало го няколко пъти и започнало да се разговаря с него: Какво ти стана, че започна да лудееш? – В задния ми крак е влязло нещо, което ме мъчи страшно. Момчето веднага се навело, повдигнало задния крак на бивола и видяло, че вътре има забит голям, дебел трън. То извадило тръна, измило крака на бивола, превързало го и го оставило на спокойствие. Биволът престанал да лудува.

Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си? Ще кажете, че искате да опитате, доколко могат да търпят. На Христа забиха четири гвоздея, и умря. Той беше велик, силен дух и не издържа на човешките гвоздеи. Как мислите, обикновените хора повече ли ще издържат? Не забивайте гвоздеи в тялото на своя ближен. Не си създавайте излишни страдания. Не е лесно да турите човека на кръста, да заковете ума, сърцето, душата и духа му с гвоздеи, и да искате след това той да живее. Това е невъзможно! Вместо да забивате гвоздеи в човека – своя ближен, вадете гвоздеите, които други са забивали. Видиш ли, че ближният ти лежи болен, помогни му. – Но той бил голям грешник. – Това не е твоя работа, ти си длъжен да му помогнеш, да му дадеш поне чаша вода. Да помагате на ближните си, в това се заключава учението на Христа, Който дойде на земята и се пожертвува за цялото човечество.

Идат вече времена на изпитания, тежки и усилни, за които се говори в Писанието. Казано е там: „Гневът Божи иде в света”. Всички ще чуят гласа на Бога и ще разберат, съществува ли Правда в света, или не; съществува ли добро, или не; съществува ли любов, или не. Това не трябва да ви плаши, но знайте, че Божественото колело постоянно се върти, следва своя път и за никого няма да спре. Всички трябва да бъдете готови, навреме да се качите на колелото. Затова, именно, сте дошли на земята, като във велико училище. Като свършите училището, ще се върнете при Бога, да държите изпитите си. Там ще проверят, дали сте научили законите на доброто и на злото, на любовта и на омразата, на истината и на лъжата. Който е научил уроците си, ще остане там да учи и да работи; който не ги е научил, ще го върнат отново на земята, да свърши добре училището и да се усъвършенствува. Това значи, да държи човек матура. Който издържи отлично изпитите, ще възкръсне и ще бъде назначен на велика служба. Да издържиш матурата си отлично, това значи, да си научил, разбрал и приложил петте велики добродетели.

От хиляди години се говори и проповядва за възкресението. Желая ви да издържите матурата, да възкръснете, защото светът се нуждае от възкръснали хора. Ако българският народ издържи матурата си, ще възкръсне и ще заеме високо положение; ако не издържи, нищо няма да придобие. Това ще опита всеки човек, всяко общество, всеки народ. Бог казва: „Призовете ме в ден скръбен, и аз ще ви помогна”. Молете се за себе си, за ближните си, обичайте и враговете си. Така е казал Христос. Защо трябва да обичаме врага си? – За да не станете подобни на него, да не слезете до неговия уровен. Отнасяйте се към всички с любов, а не с омраза. Който отговаря на злото със зло, той следва пътя на падналите духове. Който мрази, той е в съгласие с онези, които вървят в широкия път. Любещият възлиза нагоре, по тясната пътека; който мрази, слиза надолу, по широкия път.

„Всичко ми е предадено от Отца моего; и никой не познава Сина, тъкмо Отец”. Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза новият човек, готов за нова работа и нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. Не се занимавайте нито със своите грехове и погрешки, нито с чуждите. Те са тор за Божествената нива. Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа. Някой казва, че иска да обича, но не може. Защо не може? – Защото не е дал място на Бога в себе си. Само Бог люби, затова е казано, че Бог е Любов. Мъж и жена, които в името Божие са живели един за друг, умират с радост, както мъчениците умират за Господа. Тяхното име не се забравя. За да бъдеш щастлив, достатъчно е само един човек да те носи в паметта си, като жив паметник, достоен за подражаване.

Христос иде вече в света, възседнал на бял кон, да проповядва Божието Слово. Гласът Му ще се чува навсякъде, по целия свят и, като огнен меч, ще прониква умовете и сърцата на хората. Който не може да издържи Неговата светлина, ще ослепее. И злото не може да издържи на тази светлина – то ще се стопи и изчезне. Иде краят на злото в света. Божествената светлина ще произведе обратни резултати: на земята ще настане голям мрак и тъмнина, а в душите на хората ще внесе голяма светлина. Не става ли същото и с земното кълбо? Когато едното полукълбо се осветява от слънцето, другото е в мрак.

Това не трябва да ви смущава, но помнете: Когато се изпречват противоречия на пътя ви, Божественото слънце е изгряло вече. Има дни на сенки, които временно закриват неговата светлина. Бъдете готови да използувате благата, които Бог носи за своите избраници. Кои са Божи избраници? – Тези, които имат светли мисли и благородни чувства и желания.

Днес проповядвам за живия Христос, Който ще проговори чрез хиляди уста. Много проповедници, свещеници, учени, философи, музиканти ще призоват хората към работа, която ще им донесе великото вътрешно освобождаване. Всички заедно ще запеем химн на Божията Любов. Само така ще разберем, какво представя любовта, която ще ни заведе при Сина и при Отца. Само любовта е в състояние да прероди човека. Ще кажете, че не трябва да си въобразявате неща, които не могат да станат. Важно е, какво си въобразява човек. Има въображение, което води човека нагоре, към Бога. Има въображение, което го сваля надолу и отдалечава от Бога. Астрономът, със своята тръба, вижда и най-отдалечените звезди, когато обикновеният човек и с телескоп даже нищо не вижда. Той се чуди, как може астрономът да вижда толкова неща и, в края на краищата, казва: Всичко е въображение. Насочете и вие своя телескоп нагоре, да видите Бога и величието, с което е обиколен. Стремете се да Го видите и познаете, за да станете граждани на Царството Божие. Стремете се да намерите мястото си като уд в Божествения организъм. Щом намерите мястото си, не се борете да заемете първото място. Който изпълнява службата си, както трябва, той е на първо място. – Къде ще бъде нашето място? Като българи, вие ще бъдете поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христа. Тя и до днес още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и съща задача: да запушат дупката в ребрата на Христа, която от две хиляди години още зее.

Христос е близо вече до земята. Той носи своето учение, с което е решил, да обърне земята с главата надолу, но да изпъди дявола. Той носи нова табела, на която е написано: „Царството Божие иде на земята”. Каквото и да стане със света, Царството Божие ще се въдвори на земята. Това е решението на Бога, на ангелите, на всички възвишени същества. Който не вярва, нека се моли, да доживее това време, да види Царството Божие реализирано на земята. Като види, ще повярва на думите ми. Който вижда нещата, не се нуждае от доказателства; той вярва на очите си.

Как ще постъпят съвременните религиозни с Христа, ако се въплъти на земята? Щом Го видят, веднага ще поискат да прегледат проповедите Му, да знаят, какво ще говори. Христовата проповед не може да се ревизира. Тя не търпи човешки преценки и ревизии. Това се отнася не само до Христа, но до всеки, който следва Неговия път. Който говори в името на Христа, думите му се приемат безрезервно. Който говори в Негово име, но злоупотребява с името Му, той е лъжец и измамник. Лъжата може да царува най-много сто години. След това тя се хваща и от нея нищо не остава. Думите, които ви казвам, са истинни и вирни не само за днес, но и за бъдещите векове.

Днес ви давам семена, които трябва да посеете във вашите градини. Семената не са мои, но на Онзи, Който ви е създал и пратил на земята да учите. Христос иде вече на земята, да донесе Божията Любов за всички хора. Когато те си подадат ръка за взаимна любов, за братство и равенство, Христос ще влезе в своята неръкотворна църква, да научи хората на закона на самопожертвуването по любов, а не с насилие. Бог ще повдигне всяка душа и ще я тури на мястото й. Това значи, да разбере човек вътрешния смисъл на живота.

Желая ви да познаете Сина и Отца, не както хората ви учат, но според вашата вътрешна опитност. Можете ли да кажете, че хлябът е доброкачествен, ако не сте го опитали? Опитайте го сами и тогава се произнасяйте. И в Писанието даже е казано: „Всичко опитвайте, доброто дръжте”.

В заключение ще ви дам следното правило: Ако искате да знаете, дали сте близо до Бога, или далеч от Него, вижте, къде е сянката ви. Ако е зад гърба ви, вие сте близо до Бога; ако е пред лицето ви, тогава сте далеч от Него.

Стремете се да познаете Христа като лоза, като жив хляб, като врата, като пастир, като Син Человечески, като Учител и наставник.

''Беседа от Учителя, държана на 18 февруари, 1917 г. София.''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...