Jump to content
Ани

43. Разместените книги

Recommended Posts

РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ

Веднъж брат Гради Минчев се качил в горницата на Учителя и разместил нещо от книгите му. Качвам се горе и сварвам Учителя ядосан, за първи път ми се накара: „Колко пъти съм казал да не ми се пипат нещата!" Аз отговорих: „Учителю, аз зная това и не пипам нищо без ваше разрешение!" Но той така ми се накара, че аз се разсърдих и си отидох вкъщи и целия ден не ходих никъде. На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя. Всички сестри ме питат: „Йорданке, какво става? Защо Учителя е тъжен и не слиза при нас?".
Нещо ми казва: „Иди да се извиниш!" После другият в мене ми говори: „Недей да ходиш!" Така се мъчих целия ден и накрая решавам да отида да му се извиня. Влязох при Учителя, а той така ми се зарадва и пръв ми иска извинение. Аз се разплаках: „Не, Учителю, как може един Велик Учител да иска извинение от една шепа човек?". - „Не, прощавай, Йорданке, аз те огорчих!" Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка, а Гради... дойде, размести книгите и после - дим да го няма!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×