44. Деца за осиновяване

[Ани]

ДЕЦА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

Още като бяхме по-млади с Иван Жеков, една сестра ни беше оставила детето си - да го гледам. Тя беше в затруднено семейно-материално положение. Всички ми казваха: „Йорданке, вземи го!" Аз взех детето, да го гледам. Ние сутрин излизахме рано и отивахме на беседа, а то оставаше самичко да спи. Всяка сутрин, като излизахме от къщи, пред вратата ни стоеше едно куче от фабриката, давах му хляб и то лягаше пред вратата, за да пази детето. Винаги, когато трябваше да ходим някъде, започвах да се безпокоя - на кого да оставя детето, но като излизах навън, кучето стоеше пред вратата - и така то ставаше пазач на детето.

Един ден попитах Учителя: „Какво да правим с това дете?". А той ме изгледа строго и каза: „Ако е трябвало да имаш дете, Господ щял да ти даде и да си го родиш досега. Твоята мисия сега на Земята е не да гледаш малки деца, и то чужди!"

След този разговор, ние върнахме детето на родителите му.

Един ден, след обяд, Учителя бе дошъл в нашата къщичка и седна на миндерчето срещу масата. Направих баница и през това време разговаряхме: „Учителю, сега, докато сме млади, можем да си шетаме, но като остареем, кой ще ни гледа?". Учителя се усмихна, погледна през прозорчето, после посочи с пръст към едно момче и каза: „Ей това момче ще ви гледа! А, ей тук ще се построи голяма къща!" Погледнах през прозорчето и това момче беше Сава Симов, син на брат Симо от Мърчаево. Ние го бяхме подслонили и той живееше при нас, защото учеше в София. Учителя продължи: „Той в миналото е бил духовник в манастир и сега ще бъде такъв." В този момент Сава беше застанал на двора и дялкаше нещо в ръцете си.

Така и стана, аз останах в малката къщичка, докато се построи новата. Като стана готова, в нея се пренесохме само ние двамата с момчето, защото д-р Жеков си замина в старата къщичка. На Изгрева тогава вече не даваха разрешение за строеж, защото се готвеха да го разрушат целия и да построят нови жилища.

Ето така стои въпросът с децата. Първо Господ ги осиновява, а после се намира човек, който да изпълни думите Господни. Така аз постъпих със Савата.