Jump to content

54. Козунакът


Recommended Posts

КОЗУНАКЪТ

На един Великден всички сме на двора, пред салона на Изгрева, чукахме се с яйца и раздавахме козунаци. Обикновено всяка сестра омесваше козунак и се стараеше нейният да е най-хубав, защото се поднасяше на Учителя, а се черпеха и останалите. Така че козунаците на Изгрева не бяха случайни и братята опитваха най-малко по 20-30 вида направени козунаци.
От входа на оградата се задава едно куче, преминава целия двор и застава точно срещу Учителя, стои и право в него гледа, върти опашка, без да се плаши от хората, които бяха там. Учителя погледна кучето и ми каза: „Йорданке, дай ми от козунака едно парче!" Аз му подадох едно голямо парче и той го хвърли на кучето. Кучето захапа парчето, пак прекоси двора и си излезе от портата. Една сестра го попита: „Учителю, днес за Великден имаме много гости, както от града, така и от четирикраките братя, като това куче. А, ще имаме ли и небесни гости?".
Учителя се усмихна и каза: „Видяхте ли това куче? В това куче беше един владика, който е затворен в тази форма, заради свои прегрешения. Той дойде да ме помоли да го освободя в идущия живот от това му състояние в кучешка форма. А с козунака, който му дадохме на връх Великден от Възкресние Христово, му показахме, че може да се надява на възкресение в идущия живот и да дойде отново в човешка форма."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...