56. Братското лозе в Търново

[Ани]

БРАТСКОТО ЛОЗЕ В ТЪРНОВО

Разболя се един брат в Търново. Получил някакво ревматично схващане на ръцете и краката, че към него се прибавило и главоболие. Лежи той и не може да помръдне. Викат лекари, изписват лекарства, които той пие, но вместо да се подобри, положението му се влошава. Веднъж изохкал: „Какво не бих дал, само и само да оздравея." През цялото време жена му се молела и мислено разговаряла с Учителя: „Ако може някой да ви съобщи да дойдете веднага, струва ми се, че мъжът ми ще оздравее тутакси. Как да ви съобщя, а и има ли смисъл, като лекарите казват, че той едва ли ще изкара до утре!" Ето, така тя си разговаряла на ум с Учителя и както била замислена, вратата на къщата се отваря и влиза Той: „Рекох, идвам заради болния!" Влиза той при болния брат, после извиква сина му, който бил млад, здрав и силен, накарал го да му разтрие гърба, както и врата - и то продължително, като накрая му дал очистително. На болния брат му поолекнало и той заспал. На сутринта синът се почувствал неразположен. Какво станало? Синът предал от собствената си сила и енергия на баща си, а приел част от болестта му. Учителя накарал младежа да отиде на двора и да нареже с трион и нацепи с брадва приготвените за зимата дърва за отопление.

Учителя влязъл при болния и го разпитал как се чувства, а той отговорил, че сякаш е по-добре и през нощта успял да спи. В това време съпругата му приготвила чай и закуска. Учителя казал: „Стани сега да закусим!" Той се подчинил. Полека станал и с помощта на жена си се облякъл и закусил. След като свършили с яденето, Учителя му казал, че сега ще се поразходят! Болният брат го погледнал жално. Учителя пак казал: „Хайде, хайде, походи из стаята да видиш, че можеш!" Той послушно станал и започнал да се движи из стаята - отначало страхливо, но усещал, че му се закрепват краката и силите му постепенно идват. След обеда отново се разходили бавно в двора. Болният брат чувствал как здравето му се подобрява. Излезли на улицата и разговаряйки, неусетно двамата стигнали до лозето. Тогава братът се обръща към Учителя и казва: „Аз обещах нещо пред Бога! Вчера със сълзи на очи се молех на Бога да ми помогне да оздравея! Сега съм добре и искам да изпълня даденото обещание! Ето, давам това лозе на Бялото братство! Нека тука да стават съборите! Вече се чувствам още по-щастлив като ви казвам това!" Бавно се прибрали вкъщи, а болният чувствал лекота в себе си.

Вечерта Учителя си заминал, така, както и дошъл. Оттогава лозето става Братско! Там са ставали едни от най- хубавите събори! От тях са останали чудни стенограми! И до днес то е Братско лозе!