Jump to content

66. Последният...


Recommended Posts

ПОСЛЕДНИЯТ...

Последен от най-ревностните ученици остана брат Темелко. Той също се беше разболял сериозно от грип, беше на легло, не можеше да помръдне. Миче Златева ми се обади: „Раде, болен е брат Темелко, нека да отидем да го видим и направим молитва." Отидохме в неделя двете в Мърчаево. Влязохме в стаята на Темелко, той седеше на стол до масата, усмихна се, като ни видя. Казах му: „Брат, ти си по-добре, щом си седнал на стол." - „Ами, добре съм, щом Учителя дойде и ми каза да ставам, защото днес трябва да си посрещна гостите" - отвърна Темелко.
Седнахме на столове и той ни разказа колко зле е бил: „Не можех да си помръдна ни крак, ни ръка, като че ли бях някакъв труп. Велин, синът ми, едва ме вдигаше и крепеше. Сутринта той ми напълни печката с дърва, даде ми чай, хапнах малко, даде ми и лекарствата и каза: „Аз на обед ще се върна от работа и пак ще те изправя." Уви ме в чергата и отиде на работа. Не се мина и час от тръгването на Велин и влиза при мен Учителя. Идва до леглото ми и казва: „Темелко, стани, стани, стани!" - Аз му отговарям: „Не мога, Учителю!" - „Ти имаш още работа тука, стани и посрещай гостите си!" Като си отиде Учителя, аз си мисля: „Какво, Господи, да направя? Щом Учителя казва да стана, трябва да го послушам, но как да го направя?". Повдигнах с ръката си чергата, с която бях завит, и опитах да спусна единия крак долу, на пода, с голяма мъка придвижих и другия си крак, като свалих краката, се помъчих да седна. Хванах се с двете ръце за кревата и като малките деца, когато прохождат, се държах за леглото и бавно се придвижих до стола и от него не мърдам. Синът ми, като дойде и ме видя на стола, се почуди: „Тате, кой те изправи?". Разказах му какво се случи. Той се хвана за главата. Даде ми да хапна малко и ме хвана под ръка, за да се поразходим из стаята. Пораздвижих се с него и ето, днес ви посрещам по-добре. Цяла седмица бях много зле и вече мислех, че си заминавам."
След това разболявано той изкара няколко години. Ние редовно идвахме в неделя на беседа и молитви. Замина си брат Темелко на 90 години. За него Учителя е казал: „Той прие Христа за една вечер (преди две хиляди години)! В неговия дом беше Тайната вечеря (за разпространението на Учението на Бялото братство и за спасението на човечеството)!" Учителя е живял в неговия дом десет месеца, докато е бил с братята и сестрите в Мърчаево.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...