Jump to content
Ани

67. Трамвайната катастрофа

Recommended Posts

ТРАМВАЙНАТА КАТАСТРОФА

Една сутрин бях на гимнастика и както винаги бързах за работа, затова не играх до края. Като отидох на трамвайната спирка, имаше много хора, трамваят дойде препълнен и едва успях да се кача от последната врата - щом се качих, вратата се затвори. На спирката останаха още много хора, извадих късмет, че успях да се кача.
Оказа се, че дълго време не е имало трамвай, защото предишният трамвай е катастрофирал и това е забавило движението им.
В момента, когато нашият трамвай зави към гората, в ухото си чух силен глас: „Седни, седни, седни!" - „Божичко, мили, няма къде да седна!" - отговорих мислено на гласа. И в този момент разбрах, че нещо ще се случи с този трамвай, и започнах да се моля, молитва, след молитва. Трамваят беше толкова препълнен, че не можех да помръдна от мястото си. На спирка „Йорданка Николова" успях да стъпя на второто стъпало, а когато стигнахме „Римската стена", отново чух гласът да казва: „Седни, седни, седни!" Стигнахме Халите, там доста хора слязоха, но не се освободи седалка, просто намаляха правостоящите и аз се хванах за дръжката на първата седалка до вратата, тогава за трети път чух гласа: „Седни, седни, седни!" Продължих да се моля, изрекох на ум всички молитви, които знаех наизуст, и започнах да ги преповтарям. Трамваят продължи към Лъвов мост, но и там не се намали потокът от хора. Освободи се място за сядане чак при спирката на Гробищата, на нея слязоха много хора, защото там бяха заводите и имаше училище. Като седнах на една седалка, си казах: „Е, аз седнах, но пътят вече е към края си и опасността премина." Тъкмо изрекох на ум тези думи, се чу страшен трясък, от него вратите на трамвая се отвориха, трамваят се наклони наляво и надясно три пъти и спря. Въпреки че наклоните му бяха много големи, той не се обърна. Всички пътници бяхме пребледнели от ужаса, който изживяхме, едва се смъкнахме от отворените врати, за да видим какво се бе случило. Ватманката трепереше и не можеше да слезе сама, свалиха я двама човека. Като слязохме, видяхме, че целият втори вагон на трамвая е разцепен по средата, а колата, която се бе блъснала в него, беше размазана, а ламарините разглобени. Някои се кръстеха, а други гледаха с ужас!
Разбрахме, че преди катастрофата по булеварда минал камион, от който изтекло масло и заляло пътя. Шофьорът на катастрофиралата кола карал бързо и маслото по пътя е причина колата да поднесе и се завърти на 360 градуса - в този момент минава нашият трамвай и колата се удря във втория вагон на трамвая, където бях аз, и той се разцепва.
Отивайки пеша до моята работа, аз треперех и плачех от преживения ужас и си казах на ум: „Прости ми, Учителю, че не повярвах в предупреждението и изказах тези думи! Благодаря Ти, че въпреки страшната катастрофа, никой от хората в трамвая не пострада, дори шофьорът на смазаната кола нямаше никакво нараняване."
Този случай за пореден път ми показа колко е голяма силата на молитвите!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×