Jump to content

68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“


Recommended Posts

СРЕЩАТА МИ С БРАТ МЕТОДИ ШИВАЧЕВ

НА ХИЖА „МУСАЛА"

Познавам брат Методи Шивачев и съпругата му Ричка от съборните дни на Рила през 1970 година. Една от най- незабравимите ми срещи с него беше на 22 юни 1980-а на хижа Мусала, за която искам да ви разкажа тук.
В същия ден (22 юни) на Мусала комунистите имаха някакъв празник, свързан с Георги Димитров, а ние, последователите на Бялото братство, посрещахме празника на Учителя.
Имаше групи от цялата страна, дойде и групата от Пловдив с брат Нестор-пенсионера. Всички се бяхме събрали пред малката хижа, където имаше пейки, а аз бях седнала на големия камък. Видях Нестор Пловдивски и го попитах: „Виждам, че от цяла Южна България има групи, кажи ми нещо за брат Методи Шивачев, добре ли е? Разбрах, че синът му е тука." Нестор ми отговори: „Щом като питаш толкова за него, може пък да го видиш!" Само след половин час видях Методи Шивачев и съпругата му Ричка, че излизат от голямата хижа и идват към нас. Като ги видях, хукнах веднага надолу да ги посрещна. Целунах ръка на брат Методи, прегърнах и Ричка - щастлива, че ги виждам. Брат Методи се обърна към съпругата си и каза: „Е, видя ли защо трябваше да дойдем? Учителя ми каза, когато бяхме в Боровец: „Качи се на Мусала, защото една душа трепти за тебе!" - Ето я душата, която трепти за нас!" После той се обърна към мен и ме попита: „Утре ще се качваш ли на върха?". - „Не, ще остана с вас, искам да разговаряме." - „Утре сутринта, след закуска ще дойда при теб и ще поговорим за Учителя." - „С радост ще ви очаквам."
Рано на другата сутрин сестрите, с които бях в една стая, тръгнаха към върха, а аз останах да чакам срещата с брат Методи. Той дойде сам, посрещнах го и попитах защо не е със съпругата си, обясни ми, че се чувствала изморена и пожелала да си почине. Седнахме в стаята и той започна да ми разказва как е намерил Учителя: „Аз ходех няколко пъти при толстоистите, когато бях студент, но там се плащаше по един лев на лектора и нали бяхме бедни студенти, левчетата ни бяха ценни, затова не можех да отивам редовно там. Веднъж срещнах един приятел, който също ходеше на тези лекции, и той ме попита защо днес не съм на лекция. Отговорих му, че парите не стигат да ходя на всяка лекция. Тогава той ми предложи да ме заведе при по-добър лектор, където не се плаща. Веднага се съгласих, уговорихме си среща още за същия ден. Така точно в 17 часа той ме заведе на „Опълченска" 66. Преди да влезем вътре, приятелят ми каза: „Малко е тесничко тука, но на сърце да е широко." Когато влязохме в стаята, той отиде по-навътре, а аз останах до прозореца и оттам не мръднах. Бързо се напълни цялата стая, някои бяха седнали, други останаха прави. Влезе Учителя, всички станаха, изпяха две песни, казаха молитви и седнаха (които имаха столове), останалите стояха като мене прави. Беседата беше много хубава, аз като че се заковах на мястото си и слушах с голямо внимание. Като свърши беседата, каза се молитва, формула, и хората започнаха да си тръгват. Учителя също тръгна да излиза, но излизайки, дойде точно при мен и ме заговори: „Разбрах, че харесахте моята беседа." - „Да, много ми хареса, наистина" - отговорих аз. „Тогава идвайте, тук е без пари" - каза Учителя. Благодарих му и той ми подаде ръка за довиждане, взех ръката му и я целунах, защото видях, че всички му целуват ръка. Преди да се разделим, аз му казах, че съм студент, Учителя ме погледна и отговори: „Ще имате свободно време и за нас." След тези думи той излезе. Така от този ден аз станах най-преданият ученик в Братството. След всяка беседа Учителя идваше при мен и разговаряхме. Един ден той ме попита: „Ще можете ли да ме придружавате понякога сутрин, когато искам да отида някъде?". Отговорих му, че ще бъда радостен да го правя. И така започнах да ходя навсякъде с Учителя, където искаше да отиде, бях винаги на негово разположение, станах един от приближените му. Когато тръгвахме на екскурзия, Учителя ще ми каже: „Кажи на братята, че съм казал да ходим утре на екскурзия", независимо къде - било на Боровец (Чам-Кория), или на Витоша. Така се научих да организирам всички екскурзии: някои по-малки, други по-големи - с повече хора, а имаше и екскурзии, на които ходехме само мъже, без сестрите. Такава екскурзия направихме един ден до Мусала, времето не беше хубаво, преминаваха облаци, които леко ни наросяваха, но щом Учителя е решил да отидем, тръгнахме десетина братя. Като стигнахме до езерото на Мусала (тогава още нямаше хижа на върха, имаше само наблюдателница), братята предложиха да се качим на върха. Учителя каза: „Да, можем да се качим, но един от вас трябва да остане тука, да разгъне палатките и да накладе огън." Никой не каза, че иска да остане, и тръгнаха. Тогава Учителя ме погледна и каза: „Методи, ти ще свършиш тази работа." - „Добре, Учителю, ще я свърша" - отговорих аз и се залових на работа. Набрах сухи клекове, разгънах палатките, накладох голям огън, сложих чайниците да заврат. Докато вършех всичко това, си мислех: „Методи, ти си момче за всичко, нали? Учителя все към тебе поглежда, когато няма желаещи..." Тъкмо привършвах поставените задачи, братята пристигнаха от върха, започнаха да си сушат дрехите и да пият чай. Аз погледнах към върха и си казах на ум: „Все още има слънце, аз съм млад, ей сега ще се кача на върха." Не се обадих на никого и хукнах нагоре из планината, извървях сипеите, по които трудно се върви, и хванах една пътека, която води направо нагоре към върха. Но слънцето изведнъж се скри и започна да става тъмно. Аз не се отказвам, вървя нагоре. Изведнъж по пътеката се появи светлинка, която осветяваше всяко камъче, където трябва да стъпя. Така успях да стигна до върха, следвайки светлината. Когато стъпих на върха, отправих поглед към небето да благодаря на Бога за това, което стана. Изведнъж пред мене се разкри невероятна картина: небето се отвори и аз видях един кръг над мене, кръг от играещи двойки и чух вълшебна музика и пеене. Не смеех да си сваля главата надолу, за да не изчезне чудната гледка. Те играеха толкова хубаво, разстоянието между всяка от двойките беше еднакво - точно един разтег на ръката, - тялом и духом всички бяха в хармония. Гледам, гледам и не мога да се начудя на това, което виждам. По едно време спря музиката и пеенето и небето се затвори. От умиление и радост плачех! Благодарих на Бога за това, което видях, и радостен тръгнах обратно. Бързах да разкажа на Учителя какво видях на небето. Тръгнах надолу по пътеката и отново се появи онази светлина, която ми осветяваше всяко камъче по пътя. Това много ме учудваше и не можех да си обясня какво става. Като стигнах в лагера, всички бяха в палатките и спяха, само Учителя стоеше и ме чакаше. Аз бях толкова развълнуван от преживяното, че веднага започнах да му разказвам: „Учителю, какво чудо видях на Мусала!" Той строго ми отвърна: „Ти, защо не ми се обади, че ще отидеш, а ме караш да те търся! Друг път да ми се обаждаш, когато решиш да предприемеш нещо!" Силно развълнуван, аз му казах: „Да, Учителю, извинявай, мислех, че като съм млад, по-бързо ще стигна до върха. Толкова съм радостен и очарован от това, което видях, че не мога да се успокоя!" Седнахме и той каза: „Всичко това, което видя горе, ще го свалим и долу. Ще бъде трудно, но ще го направим, за да помогнем на хората на Земята да живеят по-добре. От нас зависи!"
И така Учителя започна да подготвя Паневритмията... Когато всичко беше готово, той каза: „Ще спазвате всичко, което ви се казва, за да не допускате злото да влиза между вас и да руши!"
Искам да ви предам още нещо, което е казал Учителя: „След 60 години, броено от 1944-а, ще дойдат по-добри години за Братството, затова направете това, което казах на братята, които бяха при мене, но не го направиха. Направете голям салон, за да има къде да се събирате, защото ще дойдат много нови хора. Въведете десятъка и така ще съберете достатъчно средства сами да го построите. С това ще помогнете и на България, и на поколенията, които идват! Ако не направите това, ще се срамувате, че Бог посети България, но не го разбрахте, а моето учение ще се приложи другаде по света!
Евреите съществуват от сътворението на света, защото са давали десятъка за Бога и са се подпомагали, подпомагат се и сега."
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...