75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията

[Ани]

СРЕЩАТА НИ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с председателя на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба. Ела и ти с нас, за да видят, че не сме само възрастни, а имаме и по-млади хора при нас. Срещата ще бъде в три часа след обед." Отговорих: „Ще дойда."

В точния час, на другия ден ние бяхме при другаря Цветков. Той ни посрещна много любезно, ръкува се с нас и ни покани да седнем. Драга каза за какво сме дошли и каква е нашата молба. Той я изслуша много внимателно, после изрази възхищението си от Учителя и колко много го уважава: „Ако ви кажа, че една четвърт от неговите беседи съм прочел и те много ми харесват, вие няма да ми повярвате." Той отвори чекмеджето на бюрото си, извади една дебела книга и ни я показа: „Сега нея чета". Драга и Георги прочетоха заглавието на книгата и разбраха коя е. След това Цветков каза: „Аз се възхищавам от поведението на учениците му, по-добри от вас няма, та вие, където и да минете, все нещо сте направили в природата: чешмички поставяте, ручейчета оправяте, на непроходими места мостчета правите, дървета посаждате, навсякъде сте се разписали - и то само в добро. Всичко, което ви учи Учителя, вие го прилагате. Вас не можем да ви сравняваме със сектите, които се навъдиха и ни създават много ядове. Вие сте добри хора, никой не е дошъл да се оплаче от вас. Докато с новите секти не е така - идват постоянно да се оплакват родители за децата си, мъже за жените си. Но сега искам да чуя вашата молба каква е." Драга разказа, че нашата болка е за мястото на Учителя: „На нас ни се правят много пакости, чупят ни пейките, крадат маркучи, лейки, мотички. Имаме един голям сандък, в който слагаме всички необходими сечива, с които работим през деня, заключваме го с голям катинар, но го разбиват. Оградата ни е телена и от жив плет, разрязват я и влизат. Преди имахме един възрастен брат, на когото направихме барака, и той стоеше постоянно там, но почина. Откакто няма никого през нощта, започнаха да чупят пейките. На поляната, където играем Паневритмия, също изпочупиха всички пейки, ние слагаме нови, те ги унищожават, беседката също са започнали да чупят, в нея правят някакви гимнастически упражнения и всеки ден изкъртват по нещо. Вътре имаше пейки за сядане - и те изчезнаха. Тази беседка ползват всички хора, минаващи през парка - било при дъжд, или за почивка. Не знаем как да се справим, нашите хора не влизат в пререкания с никого, а може би те това и чакат, така спокойно си правят злините."

След разказа на Драга Цветков каза: „Направете общо събрание, поканете и ръководителите на братствата от провинцията, протоколирайте решенията си, подпишете всички и тогава донесете този протокол при нас. Аз ще говоря с общината на Изгрева и ще видим какво можем да направим, но ще направим, обещавам ви. Ще говорим с архитектите и инженерите." После Цветков натисна едно копче и влезе една жена, поръча й да донесе три кафета. След малко тя донесе три кафета, а той извади една кутия бонбони и ни почерпи. Изпихме си кафетата и на сбогуване ни каза: „Чакам да направите това, което ви казах, и да го донесете при нас." Ръкува се с нас и ни изпрати до вратата.

Като излязохме, започнахме да се смеем. „А бе, Драга, и друг път ли така са ви посрещали? - попитах аз. „Никога не е бил така любезен, обикновено ни казваше две-три думи, стоейки прав, без да ни покани да седнем! Затова не сме идвали. Ще почакаме, да видим, пък и сега не можем да направим събрание, ще се посъветвам с братята от провинцията" - отговори Драга. Много по-късно си изяснихме любезността на другаря Цветков - едва не ни накара да повярваме, че и той е наш човек.

Преди нашата среща с Цветков, в София бе пристигнал Брежнев - при Лечителя Петър Димков, а Димков е наш брат и приятел на Учителя. После се оказа, че Цветков наистина е говорил с общината на Изгрева, защото един чиновник от кметството е говорил с Георги Йорданов, после дошъл на мястото на Учителя и казал: „Ние от кметството искаме да помогнем за градината на Учителя, защото е пред Руското посолство и искаме да ви помогнем да стане по-хубава." Георги се уговорил с Невена Неделчева - да дойде и тя, когато от кметството определят ден, в който да засадят рози. И така крайните лъчи в градината бяха насадени от кметството с тъмночервени рози и те бяха много ароматни. (Всеки от лъчите е разделен на три, като средният е по-широк.)

Аз точно тогава не можех да ходя в градината, защото почина съпругът ми от инфаркт. Следващата пролет бях по-свободна и се заех изцяло с градината.