Jump to content
Ани

77. Георги Йорданов

Recommended Posts

ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

Един ден ми се обади по телефона Георги Йорданов: „Сестра, голяма грижа имаме, която не мога сам да разреша. Мисля да потърся твоята помощ, но това не може да се направи по телефона". Отговорих: „Заповядай, чакам те." Георги пристигна наистина омъчнен и каза: „Сестра, ние сме централно ръководство на Братството, отговаряме и за проблемите в провинцията. Когато при нас се случи нещо, с което ние не можем да се справим, помагат ни братята от провинцията, защото ние сме едно цяло общество" - „Кажи сега какво те затруднява?". - попитах аз. - „В село Тополица ни заставиха да свалим зодиаците от една много голяма чешма, която каптирахме край селото още по времето на Учителя. Преди на това място имаше изворна вода, която се разливаше и създаваше блатище. Учителят ни нареди да каптираме водата и да направим голяма чешма, за да спасим селото от това непроходимо място. Сега там са лозята, вода има за пиене и за добитъка, който пасе наоколо. Чешмата има много чучури и отгоре сложихме бронзови зодиаци със слънцето и с надписи. Един кмет, който се чудеше какво зло да ни направи, ни застави да свалим зодиаците. В това село имаше способни и талантливи братя, оттам е и брат Камбуров, който написа толкова хубави песни, които се пеят от всички. Същият има и много талантливи деца - музиканти.
Оттогава се смениха много кметове, всички си мълчаха по този въпрос. Един ден, като бях в Тополица, срещнах кмета и той ми каза: „Чичо Георги, добре дошъл! Как си, рядко те виждам да идваш?". - „Ами, вече застаряваме, как е баща ти, ние бяхме добри приятели?". - отговорих аз. „Добре е, защо не му се обадиш?". - „Сега съм за малко време и няма да мога, но поздрави го от мене." - „Добре, ще го поздравя. Чичо Георги, искам да те питам нещо, зодиаците пазят ли се някъде?". - „Да - казвам, - докараха ги при мене в София." - „Моля те, чичо Георги, аз искам да ги поставим пак на същото място. Всички ми казват: Защо ги махнахте, те са най-голямото добро, което се направи за селото. Гледай за събора на селото да ги сложите!" - „Добре, ще го направим!"
Сега аз съм се захванал да свърша тая работа, но при свалянето на „агнеца" са счупили част от гърба му, която трябва да се възстанови. Попитах един познат скулптор дали може да го направи. Той дойде, видя го и ми каза: „Може, но струва доста пари, трябва да се отлива, това не е плат да се закърпи." Аз го попитах горе-долу колко ще струва. Той отговори: „Над хиляда лева, а може и повече, ако трябва всички парчета да се подновят, почистятят и пригодят за поставяне, както ти ми казваш. Ще видим да ги направим като нови, приготви две хиляди лева."
Ние нямаме тези пари. Мислих, мислих и реших на тебе да се обадя. Когато дойде при нас, ти каза къде работиш, помислих си, че имаш връзки и може би ще ни помогнеш" - „Да, Георги, ще се опитам да ти помогна, шестнайсет години работих в тази система и съм помагала на много хора, сега е моментът да видя дали ще ми откажат. Колко пъти съм ги спасявала с моите връзки. Имаше един Богдан, но той почина, при него работеше един младеж, него ще потърсиш, а и още двама ще ти дам, на когото и да попаднеш от тях, ще ти помогнат. Аз двайсет години не съм се виждала с тях, те бяха в Орландовци, но сега са в Илиенци." Написах имената им на едно листче, адреса и кой трамвай трябва той да вземе, къде да слезе и мястото на леярната на Съюза на българските художници. Георги, като тръгна от мен, веднага отишъл право там. След една седмица ми се обади и каза: „Сестра Радка, не са те забравили! Направиха ми агнеца! Попитах един младеж за хората, които ми даде, попаднах на точния човек. Поздравих го от тебе и му обясних защо го търся, той каза: „Тая седмица ще имам частна отливка, утре го донеси, ще сляза на спирката, като видиш леярната, слез, аз ще бъда там." Попитах го колко ще струва тази услуга, той отговори: „Двайсетина лева, само за материала, който ще сложа." Когато си получих поръчката, той ми каза: „Поздрави Радка, кажи й да се обади на директора, за да се уредят нещата докрай." - „Ела днес след обед да отидем, но след три часа, че дотогава съм заета" - отговорих му аз. Отидохме в леярната на Илиенци, видях един младеж на портала, попитах го дали директорът е тук, отговори ми, че е там, и каза: „Елате да ви заведа, че имаме кучета и за външни хора имаме звънец." Младежът ни заведе до вратата на сградата и каза на пазача: „Тези хора търсят директора" - „А, ето го - отвърна той, - идва." Като ме видя, директорът се изненада: „Радке, какво правиш тука?". Аз се засмях: „Търся директора." - „Аз вече съм директорът, е-е- е, колко много сме се сещали и говорили за тебе." Дойде, прегърна ме, запозна се с Георги и влязохме в неговата канцелария.
 
- Какви хубави години сме прекарали с тебе! - каза директорът.
 
- И затова бях сигурна, че ще ми помогнете - отговорих аз.
 
- С най-голямо удоволствие, само кажи какво.
 
Разказах му, че господинът, с когото го запознах, е от едно семейство, което ми е много близко, и услугата, която ще поискам, все едно, че е за мен и е лично моя. Разказах му какво ще поискаме от него - да подновим зодиаците. Той извика домакинката, която също познавах, поздравихме се най-сърдечно, поприказвахме, после директорът се обърна към нея:
 
- Направи кафета за всички и от лавката донеси нещо да се почерпим. Аз ще ти напиша, какво ще трябва да ни донесеш.
 
След като домакинката излезе от стаята, той ми разказа много новини за всички колеги, с които съм работила. После каза: „Аз ще ти дам всичко готово, няма да ти давам химикали, които ти да правиш. Ти си запозната с нашата работа, ще ти опиша процедурата, кое е първо, кое - второ и накрая патината. Восъкът е последен. Но първото действие е с телените четки, най-трудната работа, намерете някой да ви ги лъсне предварително. Ще го направите, в това съм сигурен."
- Е, да, ще го направим - казах аз, - щом имаме необходимите материали, другото е лесно, ще се справим.
Почерпихме се, поприказвахме още малко и накрая ни напълни две торби с всичко, което ни беше необходимо за работата по зодиаците. Попитах го: „Сега, дължим ли нещо?". - „Що за въпрос!" - отвърна той.
Благодарихме за всичко и се сбогувахме най-сърдечно. Георги ми каза, като излязохме: „Голяма работа свърши!" Отговорих му: „Щом ни се помага от..., не знам какво да кажа." - „Знам едно - каза Георги - че дотук минахме без пари! Не знам какво щях да правя без тебе, сестра Радка! Ние отдавна разбрахме, че можем да разчитаме на тебе за много неща. Драга винаги ме караше да те извикам и тебе, когато трябваше да ходим някъде." Аз се засмях и отвърнах: „Като при Цветков (директора на Вероизповеданията) ли?". - „Ами, да. Обади ми се по телефона и каза: „Покани сестра Радка, да не мислят, че сме само старци, ами има и млади при нас."
Двамата с Георги приготвихме зодиаците, няма да обяснявам как го направих, трудоемко е, но стана, и ги сложиха на съборния ден и сега са там, на мястото си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×