ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ

[Ани]

ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ

„ Човек представлява едно двойно същество. Той има едно съзнание, но е раздвоен. Две същества живеят в човека. И даже съвременните учени говорят за раздвояване на съзнанието. Но съзнанието на човека има две страни. Някои го наричат нисш ум и висш ум. Две разбирания има в човека за живота. Той е едно двойно същество, което обръща внимание и на вътрешния, и на външния живот."

Учителя

Преди години присъствувах на спектакъла на един илюзионист, когото наричаха, хипнотизатор та дори и факир. Той подбра между зрителите най-податливите на внушение по един много прост, но ефикасен начин. Помоли всички зрители да поставят вплетени пръстите на двете си ръце върху главата. Когато всички направиха това, в хода на обясненията си ги помоли да свалят ръцете си, т. е. да ги освободят вляво и вдясно на тялото. Всички, с изключение на десетина зрители, изпълниха успешно това. Онези, които останаха с ръце на главата, бяха поканени да се качат на сцената. Там, чрез силата на внушението, той успя да ги вкара в сънно състояние и те изпопадаха на подиума. Това бяха хора силно податливи на влияние и внушение. В една доста характерна поза, която причинява пасивност и свежда до минимум будността на съзнанието, те много скоро попаднаха във властта на Морфея.

Податливи на внушения са хора с по-бавна мисъл, докато живата и активна мисъл е присъща на едно слънчево съзнание, носител на положителни и здравословни влияния. Размишленията са упражнения, които възпитават това състояние на гъвкавост, подвижност и устойчивост на съзнанието.

Зрението е едно от средствата за изследване и опознаване на света, в който живеем. Визуално обаче ние схващаме само една малка част от действителността. По този повод Учителят Беинса Дуно казва:

„Много научни заключения могат да бъдат неверни, благодарение на несъвършенството на нашите сетива. Това са разсъждения, с които искам да обърна вниманието ви при изучаване на явленията както в природата, така и в живота. За пример човек може да се постави в магнетичен сън и с помощта на друга воля, вън от него, да го заставят да вижда неща, които не съществуват. Също така могат да го заставят да прави неща, които по своя воля никога не би направил. Ето защо задачата на науката е да се освобождава от чужди влияния, да прониква все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна преценка за тях.

Коя е причината, че умът не може всякога да схваща нещата правилно? Къде се крие причината: в самия човек или вън от него? Причината може да бъде в човека, а може да бъде и вън от него. Значи причините като сили, като разумни принципи, оказват влияние върху човека."

В зависимост от вътрешната си нагласа и от будността на съзнанието, ние търпим добри или лоши влияния. Това се определя и от интересите, които имаме към явленията в природата и живота. Нормално е да имаме интерес към посаждането на плодни дръвчета, което изисква усилия и прегъване на кръста, но е нормално и да изправим глава, за да видим израсналите дървета. Ако обработваме земята и търсим щастието си само в нея, ще търпим едностранчиво земните влияния. Ако мислим и за слънцето, благодарение на което плодните дървета ще цъфтят и ще раждат плодове, ако изпитва-ме благодарност и радостно чувство, когато то изгрява и излива светлина и живот върху земята, тогава ще сме отворени за благодатните му влияния. Ето какво казва Учителя за влиянията, които носят живот:

„Три източника има, чрез които Божественият свят ни влияе: чрез храната, която иде от растителното царство; чрез въздуха, в който влизат светлината, топлината, магнетизмът и електричеството и чрез мисълта и чувствата. Следователно тези са трите най-важни притоци, които постоянно идат от Божествения свят. Ако затворите кой и да е от тези притоци, вие ще се намерите в голямо противоречие. Значи човек може да възприема Божественото чрез храната, чрез светлината, топлината, електричеството и магнетизма и най-после и чрез всички останали сили, които действуват в природата. Човек може да възприема Божественото и чрез най-възвишената и чиста мисъл."

„Божественият живот е необходим за всички хора. Той носи здраве за клетките, за мислите и за чувствата на човека. Както храната може да разстрои стомашната система на човека, така и желанията на човека понякога са в състояние да развратят неговите клетки, неговите мисли и чувства."

В нашето ежедневие ние непрекъснато търпим влияния. Способността да се отворим за здравословните и да се затворим за вредните влияния е наука, която трябва дълго и старателно да се изучава. Докато се запознаем с възможностите, които тя ни дава, на първо време ще сме в състояние да се учим от грешките, които ежедневно правим. Ние старателно ще ги анализираме и ще се чистим от праха, който са оставили върху съзнанието ни. После ще виждаме по-ясно, но не толкова далече, за да предвидим всички засади и изненади в пътя си. В този процес на замърсяване и чистене, на сънност и будност ще се зароди желанието да мислим задълбочено, когато сме в хватката на един проблем. Спонтанността на разумното сърце обаче все още ще ни липсва, за да сме в състояние да отговорим бързо и адекватно на проблема. Събитията ще ни изпреварват, понякога ще минават шеметно покрай нас, в други случаи ще оставят върху тялото или душевността ни болезнени травми. За да излезе от гъстата среда и да навлезе в по-ефирна и лека среда, съзнанието трябва системно да се чисти от тежките земни елементи, които, като се натрупат, отварят впоследствие пукнатини в него. За да се чисти, човек трябва да усвои изкуството на свободното право мислене. Това е умението да даваме посредством мисълта си. Мисъл, в която има любов, е в състояние да дава да насърчава отчаяния и обезверения, да подтиква изпадналия в меланхолия към повече оптимизъм и пр. Под въздействието на правата мисъл съзнанието се разширява, а при разширението материята минава от едно състояние в друго, както водата в резултат на нагряването се разширява и преминава от течно в газообразно състояние.

Ако пробуждането на природата в ранна утрин не предизвиква трепет в душата, ако брилянтната роса върху разцъфтялата роза не поражда в нас желание да пием от свежестта й, връзката ни с Духа на природата е отъняла и е на път да се загуби. Ако музиката на Шуберт, на Моцарт или на другите гениални музиканти не уталожва неспокойствието на ума и не ни отнася в по-високите сфери на битието, това е признак, че сме претърпяли груби влияния, поради което Духът на живота, комуто те не са присъщи, се е отдалечил от нас. Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас.

Подложен системно на влиянието на грозните картини в тъмната страна на живота, ако не умее да се чисти и възражда, човек губи своята чувствителност и става податлив на низши животински влияния. В това отношение за възпитанието няма възрастови граници, понеже независимо от възрастта, всеки е податлив на влияния. Въпреки това в сила е класическото правило, че решаващи за възпитанието са ранните детски години. Тогава възпитателят може да влияе най-благотворно върху чувствителните струни на детската душа, да събужда и стимулира редица качества и добродетели у децата. Изпълненият със самочувствие зрял човек не е така чувствителен на деликатните възпитателни прийоми. Хората с утвърден характер бързо загрубяват и стават лоши проводници на добрите влияния. Тази фактология на падението е доста добре известна на психолозите и психоаналитиците, на лекарите и философите и въпреки това е масово пренебрегвана и подценявана. Наистина трябва да знаем къде стоят корените на злото, за да се предпазим от него. Защото стигнем ли дотам то да ни хване за врата и да ни разтърси, да ни застигне нещастието и дълбокото страдание да събуди далечните акорди на заспалата съвест, вече сме се върнали много назад, за да отклоним онези злополуки, които в този случай са неизбежни.

Има родители, които ежедневно ругаят и тероризират децата си. Те считат грубото отношение за добро възпитателно средство, а всъщност стават инструменти на пагубни въздействия, към които детето, за да оцелее, трябва да се приспособи. Такива възпитатели сами канят злото в дома си и на стари години събират окапалите плодове на своите педагогически престаравания.

Мнозина ще кажат: „Че това е действително така, сме съгласни, но какво трябва да се направи, за да се излезе от този вихър на падението, който е обхванал обществото?" Противодействието на тази тенденция може да се изрази в едно волево движение: да направим крачка встрани. Ако не съумеем да се хванем за една благородна спасителна идея, пороят ще ни отнесе в още по-дълбоки и мътни води, от които трудно се излиза. В периоди на масова безпътица и обърканост, залуталият се в социалната среда търси живия пример, спасителния пояс, а после спасителния бряг, където да стъпи на здрава почва.

Гьоте, който е имал още в детските си години една изключителна чувствителност и деликатност, в онзи значително по-романтичен период е възкликнал: „Нашето време е толкова лошо, че поетът трудно може да намери между съвременниците си поне един образ, който да му бъде полезен!" Ако една епоха е трудна за твореца, който търси вдъхновение, но трудно го намира, това означава, че тя е още по-тежко изпитание за хората с обикновена чувствителност, които се нуждаят от живото присъствие поета, за да ги смекчи и облагороди.

Когато джамбазите подкарват цели стада към съвременните модерни скотобойни, животните панически търсят пътя назад, защото до болка чувстват нещастието, което изобретателният злосторник е поставил на пътя им. Често чувствителността на човешкото общество бива така притъпена, че слиза далече под тази на животните, които според съвременната наука, са лишени от разум. Окултната наука твърди, че животните нямат интелект или в някои видове се проявяват начални признаци на интелигентност. Но тяхната чувствителност е много по-голяма, понеже не е доминирана от интелекта. Като злоупотребяват с чувствителността на животните, хората извършват престъпления спрямо тях. Вместо да ги възпитават, те упражняват волята си върху тяхната естествена възприемчивост, за да ги подчинят в интерес на личните си слабости.