ВЪЗПРИМЧИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ

[Ани]

ВЪЗПРИМЧИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ

„Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги."

Бележник на Учителя, 1889-1890 г.

За всяка болест трябва да има и лек, както за всяка отрова съществува противоотрова. Ако от арсенала на средствата за упражняване на влияние, за въздействие и манипулиране могат да се вземат за употреба техники и методи, не по-малко са средствата, чрез които човек може да се предпази от това зло и да надделее над него.

Ако животът ни има смисъл само при условие, че еволюира, когато вървим към нови постижения и разполагаме с морални и духовни сили за тази цел, то нищо не оправдава нашата небрежност и слабост, когато сме подложени на лоши влияния. Често се говори за сила на влиянието, за пълнота на внушението и ефикасност на манипулацията. Ние търпим влияние само ако силата му надделява над устойчивостта ни на влияние. И понеже от силата произтича будността на съзнанието, то от изключително значение е да имаме витални и бързо адаптиращи се към промените сетива.

Който има силни сетива, притежава и добра памет. Неговият организъм реагира бързо на влиянията и лесно се приспособява към резките промени в околната среда.

В него има органическа връзка между ум, сърце и воля, между сетивните реакции, чувствата и интелекта. Върху тази хармония и взаимодействие на силите се консолидира устойчевият характер. Базата, върху която можем да стъпим, за да подобрим нашата устойчивост, следователно е физическото здраве. Човекът с добро физическо здраве е стъпил здраво на земята. Нещата обаче не спират дотук, защото идеалът в живота не се ограничава в постигането на добро здраве, т. е. на физическа сила.

Богатата чувствена натура говори за гъвкавост и отзивчивост; тя е в състояние да проведе през себе си постъпилите през сетивата влияния. За целта дихателната система и дишането трябва да функционират добре. Когато чувствителността е болезнено изострена, дишането е ускорено, плитко и неритмично. За да се овладее тази чувствителност, трябва системно да се практикуват физически, дихателни и мисловни упражнения в един правилен денонощен ритъм на редуване. Ако владеем дишането си, можем да упражняваме контрол върху чувствата си и да постигнем спонтанност и асоциативност на мисълта. Наблягаме на това, защото здравата и спокойна мисъл зависи от способността ни да дишаме плавно И ритмично. Ако дихателните упражнения се правят сред природата, особено рано сутрин и при съблюдаване на правилен денонощен режим на работа и почивка, те могат значително да подобрят здравето и да възродят сетивата на онзи, който постоянства в овладяването на това изкуство.

Никога не трябва да забравяме, че сетивата са екрани на съзнанието. Тяхната служба е да отразяват явленията, които протичат в окръжаващия ни свят. Но те са също и врати, през които в съзнанието ни могат да навлезат всякакви влияния. За идейния човек те са служители на разума. В такъв случай те трябва да се подчиняват на неговите разпоредби.

В Писанието се казва, че окото се съблазнява. Окото може да се съблазни само ако господарят му, разумът, отсъства. Никога не трябва да излагаме сетивата си на груби влияния, на силни и внезапни въздействия, за които разумът ни не се е произнесъл положително. Ако съзнанието ни е будно, разумът присъства и филтрира влиянията, които постъпват в него.

Често по улиците и площадите, в публични места се натъкваме на неестетични гледки, на неморални сцени. За да не станем проводници на грубите влияния и пошлостта, трябва да бъдем будни и да не допускаме зрението, слуха и останалите чувствителни мембрани на организма ни да поемат целия този „прахоляк", който замъглява съзнанието. Добрият музикант пази ревниво своя инструмент, защото в него Бог е вложил съдбата му.