ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА

[Ани]

ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА

Известно е, че личностите със слаб характер са склонни да избягват трудностите, с които се сблъскват в своето ежедневие. Те винаги намират добра причина, за да не правят усилия, а в крайни случаи и въобще да не работят. Според Учителя те не трябва да търсят оправдание за леността си, а незабавно да приемат работата като съществена част на ежедневието. Отлагането на каквато и да е работа за по-късно има за резултат отслабване на психическите сили. Учителя казва:

„ Силните натури в света се показват, когато има най-много грехове, когато условията са неблагоприятни. Ако ти най-силната буря не може да издържиш, то и най-силната топлина не ще може да издържиш. Тия две неща са равносилни."

За да устояваме на трудностите, необходимо е да развием редица качества. На първо място трябва да се избавим от нашите физически слабости и недъзи. По повод на това Учителя казва:

„Би трябвало всички ние да бъдем здрави. Тези болести не ни препоръчват много. Пред Бога скрито-покрито няма, лицеприятие няма. И тъй никакво съмнение, никакво подозрение и никакво докачение. Сполучите ли в това, ще дойде онази светлина, която очаквате. Човек, който не е спокоен, който се дразни и е недоволен от себе си, не е силен. Силният човек не се дразни, слабият се дразни. Опитът показва дали трябва да се съмнявам или не. Докачението е един опасен недъг. Дълго време ще трябва да се борите с него. Стремежите на човека са безконечни; човешкият дух може да го задоволи само вечността. Тук, на земята, човек не може да се задоволи."

Колебанието, съмнението, слабата реализация в интелектуалния, сантименталния и материалния план на живота, пораждат психологически комплекси за малоценност, които впоследствие сами се подхранват и засилват. Слабохарактерният човек е предразположен да развие комплекс за малоценност. Той се проявява като капризен, често е депресивен и нелогичен в своето поведение. Пътищата, по които се стига до такава психологическа неуравновесеност, са много, както са много и слабостите, наследени от нашето минало. В духовната школа трябва постепенно да се освободим от тези слабости. Учителя казва:

„Верно е, че човек наследява добри и лоши черти от своите деди и прадеди, но той носи и свои собствени добри и лоши черти от своето минало. Обаче с усилената деятелност на своя дух, той ще може да развие добрите черти и да се освободи от лошите. Това, което човек проявява в живота си, без да го е опитал, той го е наследил; това, което е опитал в своя живот, то е негово вече и за него той има опитност. Мъдрият човек е опитал и проверил всичко това, което той знае. Например той знае какво е положението на неговия ум, на неговото сърце и на неговата воля. Когато човек се поддава на своите наследени черти, той се води от настроения, от моментни разположения. Такъв човек се гневи, сърди и той всякога иска нещата да стават тъй, както той ги желае."

Всеки човек, който е предразположен към психическо заболяване, няма ясна цел в живота си. Той не е мотивиран нито да работи, нито да се бори за реализирането на една благородна идея извън неговите лични интереси и желания. Вследствие на това той изпада в противоречия и непрекъснато се колебае в решенията си. Неуспехи и разочарования го преследват много често. Когато не може повече да упражнява волята си и да се реализира в социален аспект, този човек се озовава пред една дилема: да признае слабостите си и да направи всичко, на което е способен, за да ги отстрани или да търси причината на своите слабости вън от себе си, в несправедливостта и несъвършенството на живота. Човекът с добър и силен характер, онзи, който обича истината и я прилага в действията си, не търси оправдание за своите слабости. Вдъхновение и опора той намира в любовта, вярата и надеждата, които според Учителя ни дават сили да живеем и да преодоляваме трудностите и изпитанията. Ако загубите любовта, казва Учителя, дръжте се за вярата и тя ще ви помогне, а ако загубите вярата, то надеждата е, която ще ви подкрепи и окуражи.

Ако търсите истината и сте поели във вярната посока, следвайки своя висок идеал, Божието Слово ще бъде светлината, която ще ви ръководи и ще ви изведе при истината. В лекцията „Не го приеха" четем:

„Христос казва: „Глава на словото е истината." Значи истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има известна насока. С други думи казано, за да се осмисли животът, всеки човек трябва да има известна идея в себе си. Тази идея не трябва да бъде близка. Днес всички хора говорят, че идеите трябва да бъдат близки и лесно достъпни. Ние знаем обратното: идеите, които движат човека напред, не трябва да бъдат нито материални, нито близки, нито лесно постижими. Далечните, мъчно постижимите идеи са красиви. Защо? Колкото е по-далеч идеалът на човека и колкото е по-мъчно постижим, толкова и неговите усилия и неговият стремеж ще бъдат по-големи. Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: „Ние искаме да постигнем близките идеали."

Ако човек търси причината за своите трудности и неуспехи вън от себе си, в несъвършенството и несправедливостта на живота, той развива и задълбочава в себе си комплекса за малоценност. Влизането в този път на слабостите е опасно за ученика на духовната школа. Неговата ориентация е резултат на подхлъзване по наклонената плоскост. Тя го поставя под силното влияние на илюзиите, той се отдалечава от истината и губи свободата си.

Състоянието на психологическа неуравновесеност се характеризира с някои симптоми. На първо място това е тенденцията да се прикрие и оправдае слабостта, която подхранва психологическия комплекс; който несъзнателно се страхува от истината, той не иска да я види и я избягва. В такъв случай човек крие истината не само от близките си, но в желанието си да я забрави, крие я и от себе си. Той я занемарява и осъжда на забвение в складовете на неосъзнатото.

Със своите неумолими, но абсолютно справедливи закони, често природата ни показва абсурдността на човешкото упорство. Децата, които приемат без предубеждения истината, спират вниманието си върху забавното в абсурдните ситуации. Когато някое дете, увлечено в игрите си, се опитва да задържи под водата изпълнен с въздух балон, противно на неговото желание, неочаквано той изскача на повърхността. При най-малкото отклоняване на вниманието, балонът може да се изплъзне от ръцете на детето и да се озове моментално на повърхността. Като вярва, че заедно с ръцете му и балонът ще потъне, то продължава своята игра. Затова неочакваната поява на балона го стряска, то побягва или изоставя играта си. В този пример балонът символизира истината. Ако не я потискаме, ако не я задържаме със силата на сляпото отрицание в подсъзнанието си, истината ще излезе наяве, т. е. от неосъзнатото ще извърви своя цикъл на преображение и ще изгрее в съзнанието. Човек трябва да види красотата на истината, да я приеме с любов и да я приложи в живота си. За да успее в тази вътрешна борба на пречистване и успешно да отхвърли робуването на своите слабости, човек трябва да осъзнае своето психическо състояние и сам, по свой път, да признае истината за своята житейска драма. Този процес може да се благоприятства от една атмосфера на приятелство, на любов и внимание от страна на хора, които имат положителна мисъл и морална сила. Тогава в съзнанието на човека, който се се пробужда от своя терапевтичен сън, започват да се проявяват нови сили и нови възможности. Поради това Учителя казва:

„Истината ще ви направи свободни!"

В неговото слово тези думи са още по-силни, защото той обича Истината като основен Божествен принцип и закон и строго осъжда лъжата. Той казва:

„Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще спестите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Горд това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън; да останеш верен на Бога в любовта си, верен към Истината. Човек, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения. Те са само по лицето ти, твоята душа не е засегната." Божествените плесници са хубави! Ако Господ някога ни прати Своето благословеше, да не Го подозираме. Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение."

За да се всели истината в човека, той трябва да бъде силен. Слабият духом не може да я понесе, той се страхува от нея и не желае нито да я да види нито да я чуе. Когато Христос е донесъл благата Божия вест, за да я извести на всички, той е знаел, че малцина ще чуят гласа му и ще го последват и казва:

„Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа ми." (Йоана 18:37)

Идва епохата, в която учението на Христос ще бъде разбрано и приложено в неговата пълнота. В своето учение Учителя дава методите, посредством които ние можем да подобрим вътрешната, Божествената страна на нашия живот и да дадем простор на нашия интелект, на нашето сърце и нашата воля. Той казва:

„Всяка истина може да я проверите, аз не я измислям от себе си. Приложете я, вие ще се ползувате от нея. И който да ви донесе истината като факт, от който и да е дошла, винаги има една и съща стойност."