Защитните сили на човека

[Ани]

ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ

Защитните сили на човека

Като всяко същество в природата, и човекът, за да не дегенерира в своето развитие, притежава редица качества, които му позволяват да идентифицира, осъзнае и филтрира информацията, получавана от заобикалящия го свят. За да се предпази от вредните влияния, не е достатъчно само да бъде алармиран за наличието им и за опасността от тях. По-същественото е той да притежава онези качества, благодарение на които би могъл да се предпази от опасните влияния. Някои притежават още от рождение редица заложби, например способността да концентрират вниманието си; те устояват по-добре и по-лесно се освобождават от чуждите нездравословни влияния. Благодарение на някои силни страни на характера си тези хора разполагат с ефикасна самозащита.

За да развие онези качества на характера, които го правят печеливша личност в изпитанията, човек трябва да остане верен на здравата си природа. Природните сили и процеси, благодарение на които животът протича нормално в нас, са базата, върху която можем да усъвършенстваме сетивата си, да облагородим и заздравим чувствата си, да развием ума си и да укрепнем духовно. Когато има тези качества на характера, човекът е извор, от който блика живот. Ако пък се поддава на тревожни мисли, ако ежедневно го дълбае мисълта дали ще успее в проектите си и как ще осигури своето благосъстояние, в тази изчерпваща силите му едностранчива мисъл, изворът на живота в него започва да пресъхва. Ако се остави във властта на силните емоционални преживявания, на стихията на чувствата, без да се замисля върху смисъла им, гъста блатна растителност ще покрие извора, в него ще намерят убежище примитивни паразитни видове, земноводни и влечуги ще плъзнат край него. Умът на този човек ще залинее и неговото битие ще затъва постепенно под тежестта на груби и първобитни чувства.

Защитните действия на животните се управляват от инстинкта за самосъхранение. Благодарение на специфичните качества, с които природата е надарила всеки вид, те се събират в екологични асоциации, където установяват целесъобразни отношения с други видове. Инстинктът за самосъхранение в по-напредналите животински видове предизвиква бърза реакция на страх, благодарение на която те запазват, живота си. Човекът обаче притежава значително по-мощен арсенал от възможности не само да оцелее, но и да надмогне трудностите и опасностите. Това той дължи на светлината в мисълта си и на мащабността и големия кръгозор на съзнанието си. Ако съзнанието му е обсебено от първичните инстинкти на по-малките му братя животните, той губи способността да осъзнава и вижда отдалече опасностите. Неговата разумност и предвидливост тогава са в упадък, а в душата му нахлуват смут, тъмнина и страх.

Едно добро правило, за да се избегне това състояние, е да устояваме човешкото си достойнство, своето ниво и качество на съзнанието, т. е. придобивките в пътя на индивидуалния и колективния прогрес. Човек никога не трябва да предава доброто, благородното, Божественото в себе си. Връщането назад и падението са опасни, защото рефлектират в базата на живота и рушат онова, което е вече изградено в течение на редица прераждания и представлява органическа част от нашата същност.

Елементарно правило в живота е системната почивка, която реорганизира и заздравява асоциативните връзки и целостта на организма. Когато следва природните ритми, почивката представлява едно пълноценно отпускане и освобождаване на човешкия организъм във възстановяваща силите природна среда. Сънят е една природна необходимост, на която никое човешко същество не противостои. Ако не влезе в съня, човек не може да излезе в живота. Той е един отлив, който ни извежда на върха на нова вълна изгрева на новия ден. Добрият плувец умее да използва системно силата на вълната, той се връща назад, за да я възседне и като стане едно със силата й, да отиде далече по-напред.

Механичното действие има ефекта на удар, който предизвиква шок в съзнанието. Падане може да предизвика ударът и шокът от него. Падането отвисоко поради липса на фундамент, принадлежи към механическите процеси и също предизвиква шок в съзнанието. Органическите процеси принадлежат на еволюционния път на развитие и осигуряват онази непрекъснатост, в която протича преливане на едно състояние на съзнанието в друго. Голямото изкуство на разумния живот е немислимо без знанието и умението да се живее в хармония и единство с органическите процеси в природата.

От казаното по-горе произтича едно съществено правило, което, ако се спазва, позволява да се намали силата на вредните външни влияния. Това правило се заключава в умението ни да имаме осъзнати движения на всяко ниво умствено, емоционално и волево, т. е. да бъдем в единство и хармония с органическите процеси, чрез които се проявява животът. Спазването на това правило зависи от възможността ни да се концентрираме и от постоянството ни в реализацията на един висок идеал, който осигурява едно безгранично движение напред във възходящата спирала на развитието. Така, като се предпазваме от механическите неосъзнати движения, при които се пилеят много сили и средства на природата, ще излезем от хаоса на мисли, чувства и действия, за да влезем в разумния живот. Ако се озове в сферата на влияние на разумните същества, в реалния живот, който е живот на непрекъснатите явления и процеси, човек ще осъзнае единството и хармонията на живота. В този свят има органическа връзка между всички движения, поради която измамата и илюзията са изключени. Механически, прекъснати и неосъзнати движения са възможни в материалния свят на формите. Този свят е подвластен на по-висшите светове, поради което механичните процеси могат да бъдат трансформирани в органични.

Вместо да търсим извинение за слабостите си в противоречивия и вечно променящ се външен свят, по-добре е да се обърнем към себе си и да се опитаме да засилим онези качества, които представляват естествена защита, екран спрямо опасните влияния. Чрез системна работа, като прилага методите на Новото Учение на Любовта, човек може да доразвие природните си дарби и да намери своето място като служител на Висшия разум в природата. В колективното свръхсъзнание той ще реагира спонтанно и разумно на влиянията. В разумния живот всяко чуждо и нездравословно влияние бързо се трансформира чрез алхимията на Любовта и се използва за добро.

Учителя казва:

„Който носи Духа в себе си, той лесно се справя със всички обиди и огорчения. Правете опити да видите в колко време можете да превърнете една обида, да се справите с нея, без да остави следа в съзнанието ви. Отбелязвайте си за колко време сте се справили с обидата. Колкото по-лесно можете да превърнете обидата в приятно чувство, толкова по-силна е връзката ви с Духа."

Културата ня Любовта учи да не се плашим от външните влияния, а разумно да ги посрещаме и възприемаме според тяхното естество. Когато имаме разбиране за тях, те могат да ни послужат като стимул да проявим доброто в нас. Ако ги приемаме с любов, можем да присадим върху тях една добра мисъл и едно благородно чувство. Тогава влиянията и внушенията след време ще дадат добри плодове.