Силата на доброто

[Ани]

ОСНОВИ НА ДУХОВНОТО И ЕМОЦИОНАЛНОТО ЗДРАВЕ

Силата на доброто

„Добрият човек е проводник на живота. Той, като влезе, нищо не дава. Джобовете му са празни, но, дето мине, той оставя нещо. Той е като слънцето. Като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде."

Учителя

Който изучава природата и сътрудничи в нейните лаборатории, много по-лесно разбира смисъла на отрицателните явления в обществото и съдейства за трансформирането и осмислянето на силите в тях за полезна дейност. Ако е положителен в мисълта си и може да трансформира отрицателните си състояния в положителни, той е разумен човек. Когато пък един човек желае да получи повече в живота и не е разположен да даде в замяна, той е неразумен, отрицателен е в мисълта си и не съумява да трансформира състоянията си. Затова скептикът, вечният критик, онзи, който се съмнява във всичко и подозира всички, дълбае ями на недоволството. Така той попада под влиянието на примитивния свят, чиято основна дейност е да консумира и обработва материята. Оптимистът, положително настроеният човек дава спонтанно. Да дава от себе си, това за него е една естествена необходимост.

За да трансформираме отрицателните си състояния в положителни, трябва да мислим положително. Учителя ни съветва на мястото на всяка една отрицателна мисъл, да поставяме положителна мисъл. Ако укрепнем като позитивисти, бихме могли в течение на цял ден да не допуснем отрицателна мисъл в съзнанието си.

Позитивизмът има и друго съвсем конкретно приложение, например когато нашата добронамереност е станала явна и е подразнила някоя суетна личност. От словото на Учителя знаем, че добродетелният човек не демонстрира пред света своите дела и когато трябва да помогне, той го прави незабелязано. Въпреки това един богат на добродетели човек може да предизвика неприязън у някоя личност, белязана от недоволството. Поради духовната си незавършеност, човекът на недоволството е винаги неспокоен. За да запълни с нещо духовния си вакуум, инстинктивно той се насочва там, където има в изобилие духовни блага към благородството и добродетелта. Чувството, което го стимулира, има особен характер. Когато един човек с изтънчена душевност види агне да играе на поляната, той искрено се радва и има желание да го вземе в ръце и да го погали. Друг поглед и друго чувство има към агнето грубият материалист. Той го вижда на трапезата си, гарнирано и добре изпечено и вече предвкусва сладостта на крехкото месце. Единият е откликнал с ума и сърцето си, другият със сетивата и стомаха си. По същия начин и порокът се насочва към добродетелта с възбудените си сетивата и дивия повик на глада в стомаха си. Ако не удовлетвори глада на недоволството си с нещо добро, той ще затъне още повече в бездната на безверието си. Лошият човек несъзнателно изпитва необходимост от близостта и влиянието на добрия. Омразата е следствие на неговия неосъзнат духовен глад, на факта, че му липсва духовна култура. Той иска добрият човек да му обърне внимание и, за да постигне това, непрестанно го предизвиква. Ако добрият човек запазва своя вътрешен мир, той влияе благоприятно на лошия. В противен случай, ако се наскърби и отговори емоционално, той възприема недостатъците на онзи, който е наранил неговите чувства. После години наред той ги носи и им слугува, преди да се освободи от тях. Когато хора със слабости на характера ни обичат, те са в състояние да ни предат своите слабости. Затова Учителя казва, че ако сме носители на любовта и доброто, по-добре е тези хора да не ни обичат, а ние да ги разбираме и обичаме. Тяхната обич и благодарност няма особено да помогне за нашето духовно издигане. Онова, което може да даде духовно богатият човек обаче, е манна небесна, която могат да вкусят и слабите духом. Влиянието на доброто не е панацея в буквалния смисъл на думата, но когато действа продължително време, смекчава сърцето и облагородява чувствата на обезверения човек. Затова опитай да му подадеш ръка, да го извадиш от състоянието, в което се намира. Събудиш ли в него желание да тръгне нагоре, той сам ще извърши останалото. Когато вярваш, че Бог живее в човека и призоваваш Божественото да се прояви в него, това е тихият глас, на който душата откликва. Намери едно положително качество, нещо добро в характера на този човек. То е вратата към доброто в него. За него ще се държиш, за да помогнеш на изпадналия в безверие да излезе от недоволството си. Изпадналият в безверие е като давещия се на крачка от брега на реката. Ще стъпиш здраво на брега и ще му подадеш твоята силна ръка, но няма да позволиш да те завлече в безверието на мътните води. Има много прости, но ефикасни методи, с помощта на които можем да избегнем лошите влияния и даже да помагаме на носителите им да се избавят от тях.

Гениалните и разумните хора, които се отличават с чувствителност и отзивчивост, са способни да трансформират грубите емисии на морално занемарили се хора, да ги асоциират и превърнат в положителни мисловни форми. Писатели, като Рабиндранат Тагор, Лев Николаевич Толстой, Балзак и други, са били способни бързо да схванат вътрешната връзка между явленията и събитията в света, да ги преживеят и отразят в своите художествени произведения. Талантливите писатели виждат величието на духа в човешките драми. От техните произведения ние се учим да обичаме хората и живота. Автори с поограничен кръгозор на духовни интереси се отличават със слабо мистично чувство и не се вслушват в разума на природата. Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е. резултатите от взаимните отношения между хората, без да вникват в причините, които са ги породили. Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития. Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния.

За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род.

Ако чиста изворна вода мине през една канализация, водопроводът ще остане чист. Ако пък водата е силно замърсена, тя ще остави утайки в него. На какви води и на какви влияния ще бъдем проводници, това зависи от нас. Реализмът трябва да се ръководи от хуманни цели да провежда чисти води и животворни влияния през своята канализация. Защото реално е само това, което не затлачва кръговрата на силите в природата, а е в пълна хармония с него.