Jump to content

Допълнителна информация за беседите


Recommended Posts

dux.jpg

Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов

Беседи подредени по хронология

НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

СБ - Съборни беседи (1906-1944) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - subforum_new.png СПИСЪК;

МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - subforum_new.png СПИСЪК;

РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

УС - Утрини Слова (1930-1944) - subforum_new.png АЗБУЧЕН СПИСЪК; subforum_new.png ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК;

БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - subforum_new.png СПИСЪК;

ПС - Последното Слово (1943-1944) - subforum_new.png СПИСЪК;

Класификация на Словото

През почти 50-годишната си дейност Учителя Петър Дънов изнася над 4000 беседи. Част от тях са отпечатани и се съхраняват в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София.

Книги и статии, написани от Учителя

Първата книга, която Учителя написва, е „Науката и възпитанието” през 1896 г. Други негови книги и статии са: „Тайните на Духа” („Хио-Ели-Мели-Месаил”), „Призвание към народа ми”, „Свидетелствата Господни”, „Седем разговора с Духа”, „Трите неща”, „Мисли и упътвания”, „Благовремието”, „Своенравието”. Публикуван е цикъл от статии по френология в списание „Родина”.

Лекции и беседи

Основна част от лекциите на Учителя представлява богато книжно наследство, получено при разчитането на стенографски записи на изговорено слово. Тематично и хронологично хилядите беседи, стенографирани и отпечатани, могат да се систематизират по следния начин:

  • Съборни беседи

Беседи, упътвания и обяснения, държани по време на съборните срещи през месец август от 1906 г. до 1944 г. Част от съборното слово са т.нар. Рилски беседи, изнесени на планината в годините 1929-1944 г. Друга част са лекции по време на младежките събори през 1923-1930 г. Това направление на Словото са беседи, изнасяни по време на съборите на Бялото братство във Варна, София, Велико Търново и на Рила. Подобно на Неделните те се отличават с широк размах върху въпросите от духовния живот и реализацията му в практическата сфера, изведено на преден план с много примери от самия живот. В Съборните беседи се съдържа съкровеното знание за същността на духовната себереализация, еволюцията, ученичеството. Те са врата към навлизане в познанието на петте Божествени принципа – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Тук се съдържа и една от най-важните беседи в това отношение със заглавие „Пътят на ученика”, в която е представена еволюцията на човека в контекста на един всеобщ космичен план.

Учителя Петър Дънов извежда своите последователи на лагер край Седемте рилски езера за пръв път през 1929 г. Беседите, изнасяни на Рила се именуват още и „Рилски беседи”. В тях често се говори за живота в планината и приложението на абсолютната чистота както във физическия, така и в психическия и духовния живот. Защото „чистотата е първо и необходимо условие за правилното развитие на човека”. А от това правилно развитие зависи и правилното отношение на човека към Бога. Животът в Христос и за Христос – изявеният Бог в света, е един от основните моменти в Рилските беседи. Този живот се осъществява посредством Любовта, приложена във всички сфери на индивидуалния, семейния и обществения живот.

  • Неделни беседи

Те са изнасяни пред широка и разнородна аудитория от 1914 г. до 1944 г. Те са изградени върху тълкуване на библейски текстове. Цикълът, озаглавен „Неделни беседи” представлява беседи, изнасяни в 10 часа сутринта в неделя. Публичното изнасяне и документиране на Неделните беседи започва през 1914 г. Обикновено започват с определен стих или стихове от Библията и продължават с тълкуване, давайки отговор на актуални човешки проблеми. Стилът е максимално достъпен за слушателя; предназначен е за широка аудитория. Истините на живота са илюстрирани с множество притчи и примери. Има голяма широта в обхвата на беседите, като всяка от тях засяга разнообразни подтеми. За правилното възприемане и прилагане на Словото Божие е необходимо духовно знание и дълбоко разбиране на вътрешния му смисъл. Неделните беседи са безценен извор на светлина по тези въпроси. Централно е мястото на Христовото послание за Божественото съвършенство и приложението му в живота от отделния човек и обществото. Основата на Божественото учение са принципите на Любовта, Мъдростта и Истината. С първата стенографирана неделна беседа „Ето Човекът!” започва цикъл от шест тома, наречени “Сила и Живот”. В тях, по собствените думи на Учителя Петър Дънов, се съдържат основите на неговото учение, което той нарича Новото учение на Всемирното Бяло Братство.

  • Четвъртъчни беседи

Беседи, изнасяни пред съпругите, майките, учителките, възпитателките, пред онези, които ще помогнат за положителната промяна в обществото. Беседите се изнасят всеки четвъртък. Цикълът се открива на 17 февруари 1917 г., а последната лекция от него е изнесена на 30 юни 1932 г. Изнасяни са в продължение на шестнадесет години (1917-1932 г.) в следобедните часове на четвъртия ден от седмицата (изключение правят пет от тях), поради което Учителя ги нарича Четвъртъчни беседи. Включени са в сборника със заглавие „Великата майка”. Съдържат наставления, упътвания и методи за духовна практика. В тях са изяснени много езотерични понятия и символи.

  • Общ окултен клас

31 серии от 1922 до 1944 година. Дават се теми, задачи за изпълнение, упражнения.През 1922 г. Учителя Петър Дънов отваря Школата на Бялото братство. По-задълбочената работа върху духовните принципи и закони се явява естествена необходимост. Този раздел на Словото се нарича „лекции”. Стилът е по-стегнат, научен. Примерите и притчите присъстват, но акцентът пада върху духовното изясняване на принципите и законите на природата чрез примери от различните клонове на науката. Изобилстват алгебричните примери и геометричните фигури като метод за илюстрация на духовното послание. Разнообразието от теми е свързано с различните средства за духовно усъвършенстване и хигиена в най-широк смисъл на думата – чистота в мислите, чувствата и постъпките. Развива се обширната наука за антропологичния триъгълник – ум, сърце и воля – и се дават методите за духовна трансформация на мислите, чувствата и волята. Централна тема е Божественото начало и Неговите прояви в природата и човешкия живот. На 24 февруари 1922 г. (петък) Учителя отваря Общия окултен клас. Той е открит за слушатели от всички възрасти и семейно положение. Лекциите се изнасяни всяка сряда в продължение на 22 години.

  • Младежки окултен клас

От 1922 г. до 1944 г. включително, държани всеки петък в продължение на 22 години. В Школата на Учителя Петър Дънов се откриват едновременно два класа – Общ и Специален, наречен впоследствие „младежки”. В Младежкия окултен клас влизат лично поканени от Учителя младежи. Лекциите пред Младежкия окултен клас са подобни на тези пред Общия окултен клас, но са по-кратки и по-конкретно насочени. И тук главна част от методиката са геометричните фигури, които са образно разрешаване на различни духовни въпроси. Задават се повече писмени теми и най-разнообразни задачи и упражнения. Лекциите пред Специалния клас имат за цел да предизвикат по-голяма дълбочина в усвояването и разбирането на законите на Битието. Тук се дава нова насока и благоприятна среда за развитие на ума, сърцето и волята, както и за всички човешки способности. Преобладават различни аспекти от обширната наука за съзнанието и неговите основни степени – подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Методите за преобразяването на нисшето човешко естество във висше е основен акцент на лекциите. Това се осъществява чрез дълбока вътрешна работа посредством концентрация и медитация, молитва, съзерцание и размишление, самонаблюдение и физически упражнения. Всичко това цели себепознание и развиване на качества за организиране на вътрешния свят и хармонизирането му с външния.

  • Утринни слова

На 21 септември 1930 г. Учителя Петър Дънов започва да изнася утринни беседи в неделя. Изнасяни са след изгрева на Слънцето.Утринните слова са раздел в Словото, които също са били изнасяни в неделя, но в пет часа сутринта. Адресирани са към по-тесен кръг хора и са по-кратки. Първото Утринно слово – „Абсолютната истина”, е изнесено на 21 септември 1930 г. Учителя говори върху глави от Библията, като превежда духовните им послания на съвременен език. Свещените текстове съдържат в себе си висш смисъл, който понякога е трудно достъпен за човешкия ум. Тълкуването им се съдържа в Утринните слова.

  • Извънредни беседи

Държани са при особени случаи: Нова година, празниците 22 март и 22 септември, общи тържества и други, издавани в отделни брошури. Самото заглавие посочва, че това са беседи от Учителя Петър Дънов, които не попадат в никоя от горните категории, а са изнасяни по повод на различни случаи. Те отразяват основните положения на Словото по принцип и също са върху определени теми, имащи връзка с развитието на човешката душа в нейния възход към Великото Разумно Начало.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

Науката иска да влезем в нейните рамки. Ето защо отваряме Речника на чуждите думи в българския език, където срещу думата каталог ще прочетем, че тя е гръцка дума и в превод на наш език означава списък. Същото значение ще намерим и в Българския тълковен речник. Вярно е, че думата „каталог“ звучи приятно и гали чувствителното ухо на учения свят. Думата списък звучи много прозаично и ненаучно. Пък и това, което искаме да представим на тези, които се занимават и изучават науката, предадена в Словото на Учителя Беинса Дуно, не е само един списък, защото там има много повече от това, което изобразява в представите ни тази дума. Ето защо ще използваме друга дума и пак българска. А тя е справочник.

И наистина това ще представлява един справочник за всеки, който иска да се ориентира в този лабиринт от научни лекции и беседи, изнесени пред българите ученици на тази наука, и то на чист български език, в периода от време, заключаващ се в рамките на годините от 1896-а, та чак до месец декември на 1944 г.

Не сме ние първите, които правим необходимото, да представим в един научен порядък това Слово. Не че то е разхвърляно! Напротив, има си своя научен ред, но трябва да има един ориентир, един указател за тези, които започват да го изучават. Каталози има направени и разпространени, но са необходими още. Всеки го е направил според данните, които е имал на разположение. Ние правим същото, като се ползваме от новото, с което разполагаме, и от направеното досега и излязло от печат. Ще споменем, че пръв опит да въведе порядък в списъка от лекции и беседи на Учителя е направила една от стенографките на това Слово - Елена Андреева. Разбира се, няма да изреждаме всички, които са положили усилия и труд, за да съставят такива упътващи пособия, но ще отбележим тези, от които сме се ползвали, както това изисква справедливостта и науката.

И така, науката е вече изнесена и предадена чрез Словото на български език. Как е станало това? Ще започнем от там, че начало на тази наука Учителя поставя с издаването през 1896 г. на книжката „Науката и възпитанието“. След две години, през 1898 г., Той отправя едно послание към българския народ и неговите държавни и духовни ръководители, озаглавено „Призив към народа ми български, синове на семейство славянско“.

Следва около 11-12-годишен период на научни изследвания, през който Той обикаля почти цялата страна. Една част от срещите с представители на българския народ Той после предава чрез лекциите и беседите, които започва да изнася след тази солидна подготовка пред избрани от Него ученици. В самото начало те са били трима: д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. Във времето броят им се увеличава. Настъпва моментът на публичното изнасяне на лекциите. Това става на различни места из селищата на България, докато идва времето на организираните лекции в София.

Всички томове от лекции и беседи представляват учебници за учениците, изучаващи тази наука за живота, от която можем да узнаем как да живеем, за да бъдем добри служители на Бога, да бъдем здрави и как да постигнем това. Да бъдем любящи и как да постигнем това. Да бъдем справедливи и как да постигнем това. Да бъдем служители на Истината и как да постигнем това, за да бъдем свободни.

Тази наука не е в противовес с науката, която е застъпена чрез Министерството на образованието и науката в нашата държава. Напротив, тя е в хармония с нея. В тази наука има и математика, и химия, и физика, и музика, и медицина, и астрономия, и геология, и история, и всички останали науки, но предадени, осветени и изяснени по един природосъобразен начин, какъвто липсва в университетския метод. Това може да установи всеки, който я изучи. Как да стане това ли?

Както това става и с всички останали науки. Трябва да си набавим видовете лекции и беседи и да ги четем, както правят всички учащи се:

Според предназначението си и според учениците слушатели, изучаващи това Слово, а сега според учениците читатели (защото вече това Слово е предадено, слушано е от учениците и е записано от стенографите, няма вече Учител, който да го предава, има само ученици читатели), изучаващи тази наука, тези лекции и беседи са събрани в следните групи:

| Неделни беседи

| Лекции - общ клас

| Лекции - специален клас

| Утринни слова,

| Съборни беседи

| Младежки събори

| Беседи при Седемте рилски езера,

| Беседи на сестрите"

| Беседи на ръководителите"

| Беседи класа на добродетелите"

| Извънредни беседи

| Разговори с ученици, записани от Боян Боев

Както вече споменахме, кръгът от ученици и слушатели на тази наука се увеличава постепенно. И когато домът, в който живее Учителя, на ул. „Опълченска“ 66, вече е доста тесен, за да събере посетителите, те започват да се събират в двора на този дом. Учителя говори, седнал до отворения прозорец на стаята си, а учениците и слушателите са вън на двора, независимо от годишното време и метеорологичната обстановка. Наложително е да отбележим, че в тази аудитория от присъстващи не е имало нито един случай някой да се е разболял, простудил, слънчасал и каквото и да е неразположение по време на пребиваването си там. Така се поставя началото наНеделните беседи -16 март 1914 г., държани всяка неделя в 10 часа сутринта. Учениците и слушателите на това Слово са от различна възраст. Има много младежи и студенти, има хора и в напреднала възраст. Има учени, има образовани, има необразовани, има учители, има музиканти, има художници, има певци и певици, има военни, има всякакви, но всички дошли да научат това, което липсва в другите школи.

В един момент, вероятно не е бил произволен от гледна точка на тази наука, когато ученици те от новото поколение пожелават да чуят в някакъв друг ден и час по-различни неща, Учителя се съгласява. Така се слага началото през 24-ти ден от месец февруари 1922 г., петък, 19 часа, на специалния окултен клас, както Учителя го нарича, добил известност по- късно като младежки окултен клас. В потвърждение на това е писмото, което Учителя изпраща на учениците от този клас, и го адресира: „До учениците на В. Б. Б. До специалния клас. 31.01.1929 г.“ (Публикувано е в томчето „Факти, закони, принципи“, София, 2002 г.) Учениците на тази наука в този клас в повечето случаи са били все младежи и девойки на студентска възраст и наистина студенти. Но не възрастта е била определяща. Определящото условие тук е било едно-единствено: ученици на този клас е можело да бъдат само неомъжени и неженени люде. Ако някой от тези ученици се задоми, независимо че е млад човек, е трябвало да напусне този специален клас. Защо? Защото задачите, които са били поставяни за разрешаване и изучаване, са били трудни за семейно обременените, които са имали задължение към създаденото семейство и не биха могли или трудно биха се справили с тези задачи. Никой не е нарушил правилото. Но знаем, че всяко правило си има изключение. Един ученик и една ученичка се задомили и образували семейство. Но не напуснали специалния клас. Изказали своето обяснение, че не живеят като семейство, макар че се венчали с двама владици. Класът реагирал. Учителя не казал нищо. Това се изтълкувало, че Той е съгласен. Но учениците на тази школа, на този клас не взели под внимание, че Божественото само веднъж казва правилото. След това по закона на Свободата те оставя да постъпиш както искаш, но ще носиш последиците от постъпката си. Ето затова Учителя не си казал мнението по непослушанието на тези двама ученик и ученичка. Той само веднъж казва как трябва да бъде, повече не повтаря. Това е методът на природата..

Заедно и почти едновременно с този специален клас в тази окултна школа, пак през 1922 г., и пак на 24 февруари, и пак петък, но в 20 часа, се отваря общият окултен клас. В него участници са били ученици и ученички от всички възрасти и вид семейно положение. Тази школа на Учителя се отличава от досега съществуващите по много неща, включително и по това, че нейни ученици можело да бъдат и мъже, и жени.

Ето, школата вече съществува и работи тук на Земята, в България с трите основни групи: специален клас, общ клас и неделни беседи за всички.

Във времето се наложило да се въведе още един вид порядък при изнасянето на тази наука. Учителя определил (вероятно неслучайно) лекциите на специалния клас да бъдат слушани от учениците в петъчния ден от седмицата и с начален час 5 часа сутринта. Лекциите на учениците от общия клас да бъдат изучавани пак в 5 часа сутринта, но в деня сряда на седмицата. Така наречените неделни беседи си останали да бъдат изнасяни пред ученици и слушатели в неделния ден на седмицата от 10 часа предобед.

В тези лекции и особено в неделните беседи слушателите и учениците често са задавали на Учителя или мислено на себе си въпроси, които са ги вълнували, слушайки Словото Му. Учителя е долавял тези техни мисли във вид на въпроси и макар те да не са били в унисон с темата на лекцията, много често в хода на беседата Той е отговарял на тези мислени питания. Но трябва да подчертаем, че това е ставало безлично. Само задалият въпроса е осмислял отговора, макар и да не е осъзнавал, че това е направено заради него. След това Учителя е продължавал развитието на темата, върху която е говорил. Така се създавала илюзията, че Словото му е разпокъсано, непоследователно, разхвърляно, неподредено, ненаучно. Опонентите на тази школа са използвали ситуацията, за да отправят критиките си към Него. За непросветения читател критикарите са се оказвали прави. За просветения това не е така. Ето един пример: веднъж на такава една беседа решил да отиде един любител на това Слово, който бил военнослужещ. Когато тръгвал за салона на Изгрева, разсъждавал мислено дали да си вземе пистолета. И го взел. Когато пристигнал в салона, беседата вече била започнала, Учителя говорел. Влизайки вътре, той чул Учителя да казва на глас, прекъсвайки логичния ход на лекцията: „Когато отиваш при Бога, не е необходимо да носиш пистолета със себе си.“ Казал и продължил развитието на темата. Читателят, изучавайки Словото, ще се натъква на такива вметнати мисли отговори. Те са отговори на отделната личност, но са отговори и за всички, които още не са си задали този въпрос и може би ще си го зададат по-късно през времето, когато събитията около него ще наложат това. Тогава такъв читател ще има вече готов отговор.

За тези, които смятат, че нивото на Словото не е в научна форма, каквато те си представят, ето какво казва Учителя на с. 195-196 от томчето лекции на общия окултен клас „Великата възможност“ -1941-1942 г., издадено в София през 1999 г.: „Аз във всичките беседи съм турил толкова знания, но в проста форма, за да бъде достъпно. Може да ви говоря с формули, научно, дето след хиляди години да ме разберете. Направил съм знанието достъпно за сега. Гледам, вие казвате „обикновена мисъл“. Доста съм давал примери. Всеки пример е на място. Вие цитирате тия примери. Тия примери трябва да се прилагат. Знанието трябва да се приложи. Да очистим мислите си, да очистим сърцето си, да очистим тялото си. Това е задача.“

Цитатът не се нуждае от коментар. Той е ясен. Ще кажа само, че на някои места, когато има възможност, в Словото си Учителя говори с така наречената от „мъдрите“ съдници „обикновена мисъл“. И след това ги иронизира, като разкрива същата мисъл, придавайки й научен вид.

Развитието на науката вървяло в своето русло. Явявали са се препятствия, но те са били преодолявани. И ето че идва времето на лекциите, поместени в групата „Утринни слова“. Те са говорени на учениците всяка неделна утрин, когато часовникът отбелязвал петия час на настъпващия ден. Първото утринно слово е изнесено на 21 септември 1930 г.

Лекциите, условно бих казал, със специална насоченост са в групата „Съборни беседи“. Разбира се, думата „специална“ не е точна за характеристика, но показва една по-друга насоченост. Тези беседи са изнасяни пред учениците в началото с покани за всеки ученик.

Не са били допускани посетители без покани. Сбирките са били правени всяка година в края на втората третина (19-0 число) на месец август. Настолна книга за ученика трябва да бъде томчето, озаглавено „Пътят на ученика“. Тези лекции са говорени през 1927 г. на Изгрева, когато там преди събора е бил построен за нуждите на школата салон, където и е говорена по-голямата част от Словото на Учителя. Днес на това място ще видите построена мощната сграда на Руското посолство в България. Този факт може би ни подсказва, че след като българите усвоят тази наука, ще трябва да я предадат най-напред на руския народ, с който сме свързани духовно, за което Учителя споменава в призванието си към българите от 1898 г.

Сега, разбира се, там салона го няма. Но има го рисуван, има го фотографиран на много снимки, които са запечатали моменти от живота на учениците от школата през годините на съществуването й тук на Изгрева в София. Достъпен снимков материал от онези години можете да намерите в поредицата „Изгревът“ със съставител Вергилий Кръстев. Снимки от онези времена са правени от различни фотографи - любители и професионалисти. От професионалистите ще спомена Васко Искренов и Жоро Кьосев, а от любителите - Иван Жеков и Пеню Ганев, като искам да отбележа, че когато Учителя е искал да си направи някаква фотография с приятели на Словото, винаги е предпочитал това да прави Пеню Ганев, като е пращал да го извикат.

Необходимо е и не трябва да пропускаме да споменем за организираните младежки събори, където е бил канен Учителя и е изнасял слова за тях. Те са събрани в групата „Младежки събори“.

Важно е да отбележим, че Учителя заедно с учениците е прекарвал една част от лятото на второто езеро от Седемте рилски езера, наречено от Него „Елбур“, което означава Бог е силният. Там всеки ден от пребиваването е изнасяна лекция, която е започвала точно след изгрева на Слънцето. Тези беседи можем да четем в поредицата, известна с името „Беседи и лекции при Седемтях рилски езера,“.

Учителя използвал възникването на различни ситуации и изнасял слова, подходящи за конкретните моменти. Така биват изнесени лекции като „Беседи на сестрите“, „Беседи на ръководителите“, „Беседи класа на добродетелите“, „Извънредни беседи“. В количествено отношение те са малко и не стоят в основата на школната наука, но са необходими и важни малки щрихи в голямата картина на Словото.

Ще бъде грешка, ако пропуснем да отбележим разговорите на Учителя с учениците Му и гостите, сред които студенти, учители, учени, музиканти, художници, здрави, болни, любопитни и т.н. На тези частни разговори (така ще ги наречем) много често е присъствал един от учениците на школата - Боян Боев. Той успял да стенографира голяма част от тях. В края на живота си ги дешифрира и обработи, но не успя да ги отпечата. Тогава и не беше възможно. Това направи издателство „Бяло братство“. Ще ги намерите в луксозното тритомно издание под заглавието „Акордиране на човешката душа“. Коментарите и изводите в това издание са от Боян Боев. Възможно е да има още неиздадени мисли от разговорите на Учителя с Негови посетители, записани от Боев. Това според мен не е толкова важно и належащо. Важно е да излезе отпечатано цялото Слово на тази наука на Учителя, подредена по групи: „Неделни беседи“, „Общ клас“, „Специален клас“, „Утринни слова“, „Съборни и планински беседи“. В тези раздели от тази наука е съсредоточено Словото. Другите групи са само украшение към Него, към Словото.

Какво е характерно за това Слово на Учителя? Една от характерните страни е, че То, Словото, е изнасяно пред слушателите на prima vi£ta, без предварително записана лекция, която после да бъде четена от Учителя пред аудиторията, както това правят повечето университетски преподаватели. Стенографите са стенографирали, а после дешифрирали. По тези дешифрирани вече лекции са отпечатани томовете, съдържащи тази наука.

В началото стенограф при говоренето на Словото е бил стенографът на Народното събрание г-н Гълъбов. Неговата работа е изпълнена добросъвестно. Той е стенографирал и след това дешифрирал лекциите, които впоследствие са отпечатвани така, както са говорени, без редакторска намеса,.

Събитията около живота на г-н Гълъбов се стекли така, че той трябвало да замине за чужбина. Но, преди да замине, си намерил заместник. Това била Паша Теодорова - учителка по химия в софийска гимназия. Впоследствие към нея се присъединили Савка Керемедчиева и Елена Андреева. За Андреева трябва да отбележим, че известно време е била стенограф в Народното събрание. Трите стенографки стенографирали лекциите и след това ги дешифрирали. Всяка стенографира и дешифрира за себе си. След това сравнявали трите текста и ако имало нещо пропуснато в единия, се допълвало от другите два. Така текстът се е смятал за възможно най-пълен и най-верен.

В онова време бил създаден литературен съвет, който да отговаря и следи за правилното отпечатване на Словото. В него са влизали компетентни по българския език и граматика приятели, между които и любимият ученик на Учителя Стоян Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо. С този си псевдоним той основал и сътрудничел с произведенията си в детското списание „Славейче"“.

Докато съществувал този отговорен за отпечатването на Словото колектив, издаването му е ставало пак без редакторска намеса. Казваме, докато съществувал, защото след някакъв период от време този колектив преустановява своята дейност. Кои са причините за това, засега не ни е известно. Но това е факт. Тогава с подготовката на текстовете за отпечатване се заема стенографката сестра Паша Теодорова. Тя е най-възрастната сред другите стенографки, с най-голям опит и с най-дълъг стаж на изучаване и записване на Словото. Тя започва да редактира и даже на някои места да преразказва. След това отива при Учителя за одобрение на текста. Следвало отпечаването му. Как е вървяла тази работа не знаем, но се наложило Учителя да направи строга забележка на стенографския колектив в присъствието на брат Влад Пашов. Учителя ги изненадал по време на сутрешната закуска, на която бил поканен и брат Влад Пашов. Тази именно закуска е била придружена със забележката на Учителя, че не трябва да Му се коригира Словото, тъй като Той много добре познава граматиката и литературните закони в българския език. Забележката била изказана с много голяма строгост в тона, каквато Учителя много рядко е употребявал. Забележките му обикновено, като ги е правил, са били изказвани много деликатно и с бащински тон.

За този случай аз зная лично от присъствалия там Влад Пашов. По-късно, когато прочетох петия том от поредицата „Изгревът“, там на с. 655 Мария Тодорова отбелязва същия случай и почти със същите думи, които аз бях чул от брат Пашов.

Тази строга забележка, която Учителя е направил на трите стенографки, не е единствената. В лекциите Му има на много места такива забележки. По този начин отговаря на всички всезнайковци, смятащи се за авторитети в тази област. Ето една такава, която можем да прочетем на с. 43 от неделните беседи в томчето „Постижимото“: „Сега например някой път, когато аз говоря, аз имам известни разсъждения. - „Как - казва - там в беседа туй не е логически свързано.“ - Аз го зная отнапред, че не е свързано там. Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва да го свържеш. Тази работа не е заради мене. И аз много ще ви благодаря, ако го свържете. Аз ще си го запиша. Ама някой казва: „Ти не изнесе последните научни доказателства!“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам. Слушам този, онзи, казвам: прави са тия хора. Прави са в едно отношение: това са деца, които искат млечна храна. Казвам: Минаха годините, когато майката кърмеше децата, сега твърда храна, зъби ни трябват. Нищо повече-:“

От приведения цитат се вижда, че Учителя даже иронизира тези учени глави и ги сравнява с малките деца, които искат млечна храна. Няма повече да коментирам цитата. Той е ясен и красноречив.

Имало е и такива, има ги и сега, които си позволяват да променят словореда, като разместват думите според техните приумици или заменят със синоним някои думи. Ето защо Учителя казва на с. 245 от серията „Сила и живот“ в томчето беседи „Ето човека“ следното: „Сега хора, които не разбират дълбокия смисъл на първообразния език, могат да направят един или друг превод, да разместят думите. Но има известни закони, които регулират човешката мисъл и които не допущат едно своеобразно разместване. Докато човек не се научи да мисли правилно, той ще прави грешки и ще ги изкупува с ред страдания. Писаните неща във великата книга на живота са за разумните хора. Те не са за по-низшите същества, които не разбират тия закони.“ И още за тези, които си позволяват да мислят, че Учителя употребява мислите произволно, а не според законите на тяхната граматика, съществуваща единствено в техните учени мозъци. В трета серия на „Сила и живот“, озаглавена „Солта“, на с. 177 можем да прочетем: „Имайте предвид, че в това, върху което ще ви говоря, всяка дума има особен смисъл. Когато употребявам известна дума, аз търся нейните вибрации, защото думите се определят, тъй както се определят слънчевите лъчи. Не може да произведете известен цвят, ако не произведете вибрациите, които му съответстват. Следователно, като се говори за добродетели например, трябва да произведете вибрации, съответни на добродетелта, и тогава ще разберете съответния смисъл на тази дума. Само така ще имате една обективна реална истина,“

Ето затова е важно да не преразказваме Словото на Учителя, да не заменяме едни думи с други, да не променяме част от текста, по каквито и да са причини, когато го предлагаме на читателя в печатан върху хартия вид. А ако го правим, да отбележим, че е наш преразказ, и да си сложим името, за да не заблуждаваме изучаващите тази наука. Това го изисква коректността. Мога да приведа още примери, но изучаващият тази наука и сам ще ги намери, ако учи добросъвестно.

Сега тук възниква въпросът: нали сестра Паша след всяка своя обработка отива при Учителя за одобрение. Така е. Тя прави това и след строгата забележка по време на закуската. Редактира Словото и го поднася за одобрение на Учителя. Той вече нищо не казва. Той е казал един път, точно на тях, точно на нея, там в бараката (която си я наричаха „парахода“), когато закусваха, и брат Влад е станал свидетел. Божественото говори само веднъж. Тук е тънкостта на ситуацията. Много от изучаващите това Слово се подвеждат, че Паша Теодорова е била при Учителя, и Неговото мълчание приемат за одобрение. Но не е така. Господ само веднъж каза на Адам и Ева какво да ядат. Той не им го напомняше непрекъснато. И когато те сбъркаха, трябваше да понесат последиците. И всички ние сега ги носим. Ние носим и последиците от преразказите на сестра Паша. Тя ни лиши от автентичността на една част от Словото. Но не е само тя виновна за това. Няма защо да я съдим. Не е наша задача това. Виновни сме всички ние, защото и ние сме допуснали по някакъв начин това да се случи. Учителя отбелязва тук-там из беседите си, че, когато обвиняваме Адам и Ева за грешките им, трябва да знаем и това: Той казва: „И вие бяхте там, и вие гласувахте за тая им постъпка.“ Щом понасяме последиците, значи сме участвали в причините. Може да не знаем причините, но те съществуват. „Нищо повече“, както казва Учителя в Словото си, което звучи безапелационно!

Но било каквото било. Към миналото ние не можем нищо да прибавим, нито да извадим. Ще носим последиците. Важното е сега да не повтаряме тия погрешки на миналото. За съжаление и сега има любители на редакциите. За тях са тези цитати, които приведох по-горе. Дано да ги проумеят. Тук трябва да отбележим за бъдещия читател, че томовете, които отпечатахме през последните години, на неиздаваното досега Слово на Учителя, под наблюдението на Вергилий Кръстев са автентични, макар с много печатни грешки.

След тези неприятни забележки някои могат да се отчаят и да си кажат или помислят, че не могат да се доверят на това Слово. Ще сбъркат! За тях, за тези, които ще стигнат до такъв фатален край, ще кажем, че това не се е случило с всичките лекции, които е обработила стенографката Паша Теодорова. Това не е фатално за ученолюбивия и разумно мислещ читател. Той, като чете, ще мисли, ще разсъждава, ще проучва, ще употреби всички научни методи и накрая ще намери истината. И за да не бъда голословен, ще си послужа с тази наука, дадена от Учителя. Ето какво казва Той в „Най-голям в царството небесно“ на с. 527. А то е: „Библията е един малък превод от истинската Библия. Мнозина мислят, че това е цялата Библия. Други пък вземат само Евангелието за авторитет. Не мислете, че Евангелието е всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3-4 часа. И ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше да се събере в хиляди книги, големи като Библията. Ако имахме това знание, то щеше да бъде за нас полезно. Защо това знание не е дошло до нас, това е друг въпрос, обаче то се пази. Тези книги един ден ще се намерят и вие ще ги четете тогава. Мислите ли, че когато един човек идва в света, той от само себе си идва? Мислите ли, че един пророк от само себе си говори?“

Какво е заключението? Щом Словото на Христос се пази, макар тогава учениците Му само да са слушали, без да записват. После, след известно време, когато Христос не е бил вече между тях, те са си спомняли отделни части от лекциите, и тях четем ние сега в Евангелията. Тогава Словото на Учителя също е записано, но не само от стенографите. То е записано и се пази по същия начин, както това на Христос. И един ден ние ще можем да го четем в оригинал!

При това ние не можем да не вземем предвид, че има връзка, и то последователна, между Словото, изнесено от Христос, и това на Учителя. Изобщо има връзка между онази епоха, тогавашните събития, тогавашните действащи лица и днешната епоха, днешните събития, днешните люде. Ще се обоснова с посочените от Учителя действащи лица тогава и сега..

Да започнем от Авраам. На с. 137 в томчето „Проявление“ четем: „Преди да беше Авраам, Аз бях. Авраам рад би бил да види този ден. И видя го, и възрадва се“ - цитира Учителя Евангелието и продължава: „Във времето на Христос, беше Авраам. Той видя Христа и се зарадва. Авраам не остана да чака, но се зарадва. Кой беше този Авраам? Вие ще го намерите в Евангелието.“ „Сега освобождаваш своя раб“ - ни цитира пак Учителя.

И сега да потърсим в Евангелието, за да намерим кой беше този Авраам. Във втора глава от Евангелието на Лука ще намерим изречението, с което ни подсказва Учителя кой е Авраам. От 25-и до 31-и стих можем да прочетем: „И ето имаше някой си человек в Ерусалим, на име Симеон, и този човек беше праведен и благочестив, и чакаше утешението на Израиля. И Дух Светий беше на него. И открито бе нему от Духа Святаго, че нямаше да види смърт, преди да види Христа Господня. И дойде по внушението на Духа в храма. И когато родителите внесоха отрочето Исуса, да сторят за него по обичаю закона, той го прие на ръцете си и благослови Бога и рече: Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром, защото видяха очите ми твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всичките народи.“ Авраам дочака и видя Христос, като Симеон при храма в Ерусалим.

И по-нататък в доскорошните времена. Ще разкажа нещо, което не мога да докажа с цитати. Лично аз го зная от участващо в събитията лице. Който иска, може да го приеме, а който не иска - си остава негова работа. Дали го знаят и други, не знам. Ето и събитието. След бомбардировките в София на ю януари 1944 г. голяма част от жителите на столицата я напускат и отиват в провинцията. Така правят и много наши приятели. Една част от изгревяни напускат Изгрева. Учителя заедно с част от учениците отива в село Мърчаево. В скоби тук трябва обезателно да отбележа, че Паша Теодорова отива в пловдивското село Богдановци заедно с Боян Златарев, сестрите си и като че ли Буча Бехар, която беше приятелка със сестра Петра от това село и в чиято къща те пребивават през опасните времена за София. Споменавам това, защото през това време Паша не може да стенографира лекциите на Учителя. Затварям скобите и продължавам. В село Мърчаево Учителя отсяда в къщата на Темелко и семейството му. Лекциите от трите тома „Заветът на Любовта“ са говорени тук в това село зад Витоша, в тази Темелкова къща. Разбира се, имало е разговори на различни теми. Веднъж сестра Олга Славчева запитала Учителя пред Темелко: „Учителю, кой е Темелко?“ За нейно учудване и това на Темелко, Той отговорил в прав текст: „Този, който си даде горницата за Тайната вечеря.“ Това го знаем лично от брат Темелко. А сестра Олга Славчева може да го е записала някъде в своите писания. И така голямата разлика във времената не е пречка събитията и личностите да са свързани.

След обосновката, която направих за връзката между Словото, събитията и личностите, да продължим темата си за Словото на Учителя. Макар някъде То, Словото, да не е предадено в неговата пълнота и точност, ние ще го изучаваме така, както го и имаме. То ще ни даде пак необходимите знания. А един ден, когато ще имаме възможността да ползваме оригинала, ще направим необходимите корекции в знанията си. Защо е станало така, ние не знаем причините, но те съществуват. За нас е важно да учим от тези учебници, които сега имаме. Защото, ако не го направим, губим времето си в търсене на оригинала и спрем ли учебния процес, ще загубим и това, което имаме. Вижте четирите Евангелия за Словото на Христос колко много ни дадоха и повече от 500 милиона християни има днес. А какво ще ни дадат около 200-те тома от науката, от Словото на Учителя? Отговорете си сами.

Заключението е: да учим, и то още сега, при тези условия, които имаме. Да не отлагаме. Това ни насърчава и Учителя. Отложим ли, ще изгубим сегашните условия. Какви ще бъдат бъдещите условия ние не знаем, но ще зависят от сегашната ни работа. А тази наука може да бъде изучена от нас сега. Четирите хиляди лекции - ако се чете всеки ден по една - в продължение на 12-15 години могат да се проучат всичките. Така че възможно е да направим това, което Учителя ни съветва,.

Словото си Учителя е тясно свързал с музиката. Забележете, че преди започване на всяка лекция се пеят няколко от музикалните упражнения, дадени от Него. Често пъти това става и по време на самата лекция. Обикновено и преди заключителната молитва в края на беседата се изпълнявали едно или две от музикалните упражнения или песни. Тези музикални упражнения имат за задача да тонират слушателите или учениците, когато изучават това Слово. Може би тук му е мястото да отбележа, че между учениците на тази школа е имало много музиканти. Една част от тях са известни на широката музикална публика. Ще спомена само някои от тях: проф. Стоян Джуджев, арфистът Асен Арнаудов, проф. Влади Симеонов, композиторът Димитър Грива, певицата Цветана Табакова и др. А Асен Арнаудов нотира по законите на музикалната теория тези музикални упражнения още при създаването им от Учителя. Те са издадени текстово, с думите, и музикално, с нотното писмо, още тогава, при създаването им.

Неслучайно са наречени „музикални упражнения“. Тази музика е точно такава. Тя не е за концертно изпълнение. Тези музикални упражнения са чудесни теми за големи музикални разработки, каквито са симфониите и различните инструментални концерти. Но, казва Учителя за тях, че ще трябва да дойдат, да се родят тук на Земята музикалните гении, които да направят това. Засега ще ги ползваме такива, каквито Той ни ги предаде, за да се тонираме с тях, като ги пеем мислено или на глас.

Заедно с музикалните упражнения Учителя ни даде и много физически и дихателни упражнения. Има ги описани в Словото Му. И като корона на всичко това е съчетанието между физическите упражнения, придружени със съответната музика. Това са упражненията от известната Паневритмия. Те се изпълняват от учениците в тази школа от 22 март - условния ден на пролетта, до 22 септември - последния ден на лятото и първи ден на есента^.

В заключение можем да кажем, че действително в тази наука има всичко: и Слово, и музика, и физически упражнения. Нищо не е пропуснато. А ние не трябва да пропуснем да кажем няколко думи за една тема, свързана с правописа..

В тази наука на подходящите за случая места Учителя се е спирал и е обяснявал символите на буквите, тяхното значение, тяхното съчетание, тяхното изписване, тяхното отношение към българите. Има записано и това, че в различните политически времена управляващите страната са променяли правописа. Така случило се е на два пъти да бъдат извадени от употреба букви от българската азбука. Става дума за буквите „ѣ“ или „ят“, буквата „i“ или „иж“ и буквата „Ѫ“. За българите те са от съществено значение и това е обяснено в лекциите. Когато тези букви биват махнати от употреба, това се отразява неблагоприятно върху целия народ. Управниците не знаят това и правят неща според субективни виждания.

Нашите приятели, изучаващи това Слово, които знаят тези закони, не приемат тази постановка. И за да изправят нещата (така мислят те), вземат, че употребяват в отпечатана реч тези отстранени букви. Незнаейки обаче този правопис, те често правят грешки. С това те не само че не изправят грешките на управниците, но ги и увеличават. А пък и така не може да се изправят грешките на тези невежи ръководители. А какво трябва да се прави тогава? Да се пише така, както повеля законът от неговите създатели. И за да не съм голословен, ето и Неговите думи, казани буквално в „Път на зазоряване“ на с. 83. Там пише така: „Често правя грешки в правописа, не можах да науча правилно да пиша, защото българският правопис не е установен. По-рано употребявах буквата „иж“, а сега я изхвърлиха. После, по-рано употребявах буквата „ят“. Днес я изхвърлиха от много думи. При това има думи, които и днес се пишат с „ят“, но техните производни се пишат с просто „е“. Също така човек трябва да знае къде да употребява препинателните знаци: къде да употребява точка, запетая, двоеточие, удивителна и т.н.

Разправят един анекдот за един ученик - юнкер от военното училище. Той бил слаб по правопис, не знаел къде да постави препинателните знаци. Като писал една класна работа по български език, той не поставил никъде никакъв знак. Като свършил работата си, най-накрая турил всички знакове и отдолу писал: „Кругом марш! Всички по местата си!“ След това той казал: „Господин капитан, аз мога само да заповядвам на тия знаци.“

Ето затова тия наши управляващи държавата изхвърлиха важни букви от нашата азбука. Те не знаят къде да ги слагат, а могат само да заповядват (колко разумно правят това, разбира се, е отделен въпрос) и затова им изкомандваха на буквите: „Марш! Вън от строя!“ И досега тези букви са си вън от строя от азбуката и правописа. Докога? Докато тези, които ги изгониха, не ги върнат обратно по местата им. Кои са те? Те са тези, които управляват в Народното събрание, но рядко влизат вътре. Тези, които правят науката в Университета. Тези, които мислят и разсъждават в БАН. Тези, които стоят зад бюрата в МОН. Това са факторите. И както виждаме, и Учителя се е съобразявал с измислиците на тези фактори, които българският народ е упълномощил да го управляват. Затова и ние трябва да изпълняваме тези закони, макар и неправилни. Когато те сменят правописа, тогава ние ще направим същото. А с писането по стария правопис, като въвеждаме тези отстранени букви, нито на нас си помагаме, нито на народа, нито на България, нито на науката. Затова нека да следваме примера на Учителя и да пишем така, както са наредили „мъдрите“ ръководители в тази държава. Ние правим грешки и с този опростен правопис (вижте издадените томове със Словото на Учителя и в последните години!). А като пишем на онзи правопис, който не сме учили, там грешките са още повече (вижте излезлите томове, където са правени такива опити сега!). Нека не бъдем догматици. Нека да се движим по пътя на разумността,!

С тези забележки в този справочник само маркирам жалоните, на които би трябвало да се опираме, ако имаме желание, разбира се, когато изучаваме тази наука, когато я поднасяме на читателя в подходящия за нея вид, така както Учителя ни я дари чрез Словото Си.

Не мога да пропусна забележките - и не трябва да правя това - и по отношение на външния вид и качеството на отпечатване на Словото.

С огорчение трябва да кажа, че отпечатването на Словото винаги е ставало досега на лошокачествена хартия. Кои са причините за това, не знам. Виждаме само факта. Но това не е направило впечатление на никого. Учителя е забелязвал това и е мълчал до известно време. Виждайки, че трябва да даде пример, сам Той се заема с ръководството по отпечатването. В продължение на две години прави това. Тогава Словото се отпечатва на най-хубавата хартия за това време. И ако на някого попаднат отпечатани по това време беседи, ще забележи, че те са на хубава, първокачествена хромова хартия. За съжаление след този урок, даден мълчаливо на учениците, те не го усвояват. Явно са нямали отключено съзнание за това, а и чувство за красота, изящество и висш идеал по отношение на външния вид на заобикалящите ги атрибути на науката. Че това е така, можем да забележим от следния случай, станал по време на лекцията на общия клас през месец януари 1935 г. На с. 331 и 332 можем да прочетем: „Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия, на какъв да е парцал не пише. После, не се пишат темите така, на такава лоша хартия, като че на халваджийска книга, с голяма небрежност и немарливост. Умният човек не го прави това... За да бъдете умни, пишете на хубава хартия. Вие всички се занимавате с много важни въпроси. И аз мога да ви опиша сега характера на всекиго по хартията, на която е писал. Мога да ви определя каква мисъл е занимавала в дадения случай ума ви.“ (Общ окултен клас, „Ако говоря“, I т.)

Както виждаме, казано е ясно и категорично: „Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия...“ Това се отнася за умния човек. Като виждаме на каква хартия са отпечатани беседите със Словото на Учителя, можем да направим заключението, че тези, които са се занимавали с тази дейност, не са били много умни.

Кое е било водещото при подбора на тази лошокачествена хартия, не знам. Но фактът си е факт. Донякъде можем да оправдаем тези, които движеха отпечатването на беседите от 1945 до 1957 г., защото тогава политическата власт забраняваше да се печата Словото. Отпечатването му по това време ставаше с много машинации и преодоляване на трудности при снабдяването с хартия, пък била тя и лошокачествена. През всичките останали времена при извършване на тази печатна дейност няма оправдание за това. Грешката е вече допусната и направена. Но нека оттук нататък да не я повтаряме"!

Иска ми се да уточня нещо, с което се срещам в разговори с лица, решили да ползват знанията на тази наука. Те работят върху някаква тема, представляваща интелектуален интерес за тях, и правят своите проучвания в съответната литература. Искат да видят какво е казал Учителя по интересуващия ги въпрос и да се съобразят с това. Тогава ми задават въпроса: къде, в кой том могат да намерят това. Те искат в един или два, или в три тома да я има разработена тяхната тема. В друг том - друга тема, и т.н. Но в тази наука не е така. Тук методът е друг и много прилича на събирането на меда от пчелите. Една пчела, за да събере един килограм мед, трябва да обиколи триста хиляди цвята,.

Така че всеки, за да открие това, което го интересува, трябва да обиколи своите триста хиляди цвята. Такъв е методът, който ни предлага Природата! Той се опира на това, че само упоритият, само трудолюбивият, само този, който не го мързи, само мъдрият, само ученолюбивият, само любящият може да постигне решението на задачата.

Каква е задачата на учениците, изучаващи тази наука? На първо място, да я изучат и приложат. Паралелно с тази задача трябва да бъде реализирана и една друга. Да бъде предадена тази наука на българския народ. А пък българският народ ще има грижата да предаде Словото на народите, населяващи нашата Земя, която в действителност е едно училище, в което сме дошли да учим.

Учителя казва (цитирам по памет): „Аз предадох тая наука на вас, на учениците и не съм отговорен пред Бога. Вие, учениците, трябва да я предадете на българския народ и ще отговаряте за тая си задача пред Бога. А българският народ трябва да я предаде на целия свят и за тая си задача ще отговаря пред Бога..“

Задачата е поставена. Трябва да я изпълняваме. Ето защо, български народе, и вие, които го управлявате, не ни пречете, а ни съдействайте да я изпълним правилно тая задача, поставена ни от Бога на нас и на вас. Осъзнайте това.!

Отпечатването на Словото е започнало още по времето на престоя на Учителя тук на Земята. Тогава е публикувана приблизително една трета от цялата наука. След 1945 г. отпечатването продължи и до 1957 г. е издадена пак приблизително една трета. В последните години на 20. век и сега, в първите години на 21. век, се отпечатва и последната третина на неиздадените досега беседи на тази наука. Има още да се отпечатат няколко тома от това Слово. Но ни липсват дешифрираните стенограми. Къде са? Не знаем, засега. Но ще ги търсим. И когато ги намерим, ще ги отпечатаме-.

Формално издадено е, отпечатано е цялото Слово на Учителя, изнесено в продължение на 48 години, като за начало смятаме 1896 г., а за край на тази научна работа - декември 1944 г.

Трябва обаче да отбележим, че на 6 декември 1957 г. тогавашната политическа власт унищожи почти цялото отпечатано дотогава Слово и го инкриминира. Правилно ли постъпи или неправилно тази власт, не е наша работа да обсъждаме. Тя ни даде един урок и ние трябва да извлечем поуката от него.

Цикълът е завършен. Липсва унищоженото. И сега ние не можем да предложим на онези българи от този народ, желаещи да изучат науката на Учителя, един цялостен комплект, една цялостна отпечатка на тази наука..

Разсъжденията на някои ще бъдат вероятно такива: тези, които го унищожиха сега липсващото, да го възстановят. Те са прави. И това ще стане. Как ще стане? Както е станало преди 2000 години, когато Христос държеше своя последен изпит. Чуйте какво е казал Учителя по този въпрос: „Вие не знаете в какво положение беше Христос, като държа своя последен изпит, четвъртото посвещение. Осемдесет хиляди удара му удариха. При всички удари на римските войници Той имаше една поза, спокойна. Беше в размишление. Някои го представят или го рисуват, че Той се е сгърбил. Не. Той е бил тих и спокоен. Всички римски войници, които му удариха осемдесет хиляди удара, станаха негови ученици и проповедници, станаха мъченици после. Този Христос не беше нито грохнал, нито сгърчен, нито съсипан. Но имаше едно просветнало лице, съзнавайки, че върши волята Божия. Имаше нещо мощно и силно в Него.“ (Общ окултен клас, II т. „Ако говоря“, 1934-1935 г., с. 126, София, 2003 г.)

Аналогията е пълна! Тези, които удряха и плюха Христос, после станали Негови ученици и разпространители на Неговата наука. Следователно тези, които унищожиха Словото на Учителя, ще станат ученици на тази наука и ще възстановят унищоженото. Но кога ще стане това във времето, е неизвестно за нас. Освен това не е необходимо да стоим и да чакаме това да се случи. Затова тези ученици, които осъзнаваме, че трябва да възстановим унищоженото Слово, да вземем и да го направим. Трудно ще бъде, но не е невъзможно. Ако унищожителите ни помогнат, няма да им откажем помощта,.

Защо трябва да възстановим унищоженото и да издадем в комплект лекциите и беседите от Словото на Учителя? Защото тази наука си има своя ред и порядък. Липсващите звена нарушават този порядък и изучаването й. В тази наука се намират знанията, необходими за определяне на поведението ни при идването на новите условия на живот. Няма да може да се живее по стария начин, съществуващ досега. Ще трябва да се нагодим към новите условия, които настъпват вече, за да не загинем, както формулира това Дарвин в своята теория. Затова трябва да поправим грешката на онези, които я сториха. И ние, и те сме от този същия български народ, който е определен да внесе новото за тези нови условия, които ще имаме през настъпилата вече епоха на ВОДОЛЕЯ.

И вместо венец ще сложа конец на тези разсъждения, написани дотук с ясното съзнание, че трябва да отбележа и още това: за тефтерчетата на Учителя! Имал си е той тефтерчета! Препоръчвал е и на учениците си да се снабдят с такива и да си отбелязват там работи, които са ги впечатлили, и задачи, които Той им е задавал. Има го това записано в лекциите Му. И сега, вместо всеки да си чете това, което е записал в своето тефтерче, какво става? Любопитните - не любознателните, а любопитните - надничат в чуждите тефтерчета. Надничат и в тефтерчетата на Учителя. Четат ги! Тълкуват ги! Поучават ни!

Какво е записано там, в тези тефтерчета, е важно за Него, за Учителя. А за нас е важно това, което Той е казал на учениците, това, което е записано и отпечатано като Слово. Подчертавам - Словото е за нас!

С какъв код е записвал нещата в тефтерчетата Си, с кой Дух е разговарял, как е разговарял, какво е разговарял, само Той Си знае. И това е важно само за Него.

Изгубено време е за всеки, който обръща внимание на тефтерчетата, а пренебрегва науката. Тя, науката, е важна за учениците, а не тефтерчетата. Учителя цели 48 години употреби, за да предаде тази наука. Грешка е, като се търси в тефтерчетата. Ако те бяха същественото, не биха били необходими тези 48 години за представянето на Словото. Ако тефтерчетата бяха същественото, Той, Учителя, щеше да ни ги даде и тази закодирана и кондензирана наука, отбелязана там, щяхме да усвоим за кратко време. Но не е така. Друг е пътят за усвояване и изучаване на науката. И той не е кратък.

Свободата обаче дава възможност всеки да постъпи така, както желае. Ако нямаше закона на Свободата, всички щяхме да бъдем безгрешни. Тази Свобода ни дава възможност да грешим. А като изправяме грешките, да станем учени люде:

Нека да благодарим на Учителя за Словото, с което ни дари, а не за тефтерчетата, които можем да четем, но не знаем какво пише в тях. А израз на нашата благодарност да бъде изучаването, прилагането и разпространението на това Слово.

БЛАГОДАРИМ ТИ, УЧИТЕЛЮ!

Т. Ковачев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА БИОГРАФИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО

Много често при разговори със събеседници е ставало дума за биография на Учителя или ако употребим българската дума - животоописание. Има ли нужда от такава? Незапознатите добре с Неговата наука, с Неговото Слово, твърдят, че това е необходимо. Тази идея е отдавна. Но не е осъществена в нейния класически вид, както това е направено с известните личности в много области на науката и изкуството или с държавниците. Това е направено и за много духовни водачи като Рама, Кришна, Хермес, Орфей, Питагор и др. Но всичко писано там за тях вярно ли е? Не можем да кажем „да“ или „не“, защото не можем да го проверим. Приемаме на доверие. И все пак остава едно съмнение за истината. Защо ли? Ето защо. Известният руски писател Ф. Достоевски пише една статия в списанието си „Дневник на писателя“, озаглавена „Една дума по повод биографията ми“. Ето какво пише той: „През-дене-си ми показаха моята биография, поместена в Руски енцик- лопедически речник, издаван от професора на Санкт-Петербургския университет И. Н. Березин. Трудно е да си представите, че на една полу- страница може да се направят толкова много грешки.“ И Ф. Достоевски изрежда забелязаните неверни неща. И продължава: „Такива грешки има много и аз няма да ги изброявам, за да не отегча читателя, но при случай ще посоча всичките! Ала има и чисти измислици.“ И писателят отбелязва някои от тях.

Защо отбелязвам това? Защото, когато решим да правим една такава работа като животоописание, има голяма опасност да направим грешки, било от незнание, било от невнимание, а ако съвестта не е будна, да напишем и измислици, както това е станало с биографията на писателя Ф. Достоевски.

Нека видим какво е мнението на Учителя по този въпрос. Ще го намерим в томчето лекции от общия окултен клас „Запалена свещ“. Там на с. 352 пише така: „Пише един брат от Америка, казва: „Да напишем една история на Учителя, от къде е роден, на колко години е, къде се е учил, че да разпространим учението.“ Няма нужда. Ако е за история на един Учител, вземете историята на Христа. По-хубава история няма. Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреците от Индия да му се поклонят. Каква друга история ще пишете. Ще кажете сега, че някой Учител се родил в България за тщеславие. В България никой Учител не се е родил. Учителите не се раждат. Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България.“ От този цитат се вижда, че тези, които ратуват за биография на Учителя, искат такава за Неговата къща, защото Учителите не се раждат. А за къщата ли? За нея можем да напишем някои работи, за някого известни, за някого неизвестни. А за Учителя Беинса Дуно няма нужда да се пише биография. Каквото трябва да знаем по тоя въпрос, Той го е казал. То се намира в лекциите Му.

Ето една малка част от това Слово, запознаваща ни, откриваща ни нещо за Учителя Беинса Дуно.

Нека да започнем от името. Ето неговите думи: „Някои сега ни кръщават „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновист“ - това е псевдоним, аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“ или когато споменават името „ Дънов“, то е забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това, ние всички страдаме от „дъновисти“, „павелисти“, „апостолисти“, „петровисти“ и тути кванти: от тази неразбранщина страда днешният свят, от имена като „каравелисти“, „тончевисти“, „драгневисти“, „стамболовисти“ и т.н. Никой от тях - нито „стамболовисти“, нито „каравелисти“ оправиха България. Всяко нещо, което е обосновано на човешкия ум, не е ис- тинно. И християнството, като му туриха това име, изгуби. Аз нямам нищо против християнството, но силата му не е в името. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в туй учение. Вие може да турите моето име във венци, но и тогава не само нищо няма ви предаде, а съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между неговите същества. Аз имам почитание и любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега, вие какво мислите заради мене? И едно време Христос попита учениците: „Какво мислят за мене, кой съм Аз?“ Отговорили му: „Едни мислят, че Ти си Исайя, други, че си някой от пророците.“ А вие какво мислите? Един се осмелил да каже: „Ти си Христос. Син на Бога живаго.“ Но той не изказал още истината, а Христос го коригирал, като му казал: „Плът и кръв съм.“ И добавил: „Хора не са ти открили това, но Отец Мой.“ Туй, което му е казал, когато го е коригирал, то не е писано в Евангелието.“ („Сила и живот V серия“, с. 379)

Ще добавим само, че както при Христос завесата е много мъничко приповдигната и ние знаем, че името Му е Беинса Дуно. И след като знаем това, нека да си служим с Истината,!

„Веднъж един ме пита: „Кой си ти?“ Рекох: Аз съм човекът, който обичам хората с най-малката Любов. Казвам: няма човек, който да обича хората по-малко от мене. От мене по-малко никой не може да ги обича. Той казва: „Че как тъй? С голямата Любов трябва да се обичат.“ В малката Любов, в едно житено зърно седи всичкото богатство на човека. Най-малката мисъл, най-малкото чувство или най-малката постъпка, която е нищожна - в нея седи вашето бъдеще:“ (Общ окултен клас, „Всякой ден по една добра мисъл“, с. 165)

„Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божието Слово. Аз кой съм, никога няма да го узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнявам волята на Бога. Уча се, още не съм се научил. Един син, който иска да изпълни волята Му, че Той да е доволен от мене. Аз съм син на Бога, който иска да въведе царството Божие в моята душа, че искам да изпълня неговия закон. Аз съм един син на Бога, който искам да осветя Неговото име, да внеса Любовта във всичката нейна красота. Тази Любов, като минава през мене, да не задържам нищо за себе си. Желая и вие така да бъдете. Тъй седи сега въпросът,“ (Младежки окултен клас, „Пътят към щастието“, с. 36)

„Тук, десетки години откак съм дошъл в България, искат да им кажа кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми. Казвам: може да говорите за моето такси, това е направено. Но годините на таксито не са мои години. Аз съм вън от годините на своето такси. Никой не може да ме окошари, в някое такси, да каже, че тук трябва да бъдем. Христа след възкресението защо не можаха да го познаят? После, като ги благослови, тогава го познаха. Значи вътрешното познание не е външно опознаване. Кой познава човека? Интересно е следното: колкото пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ, който аз нося, то е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява. Те фотографират средата. Виждам черти, но физиономически се очертава един образ и по този образ се мъчат да ме фотографират. Но туй, Божественото, не може да се фотографира. Трептенията не се поддават, Божественото не се лови. То има силни трептения. Аз имам тук един образ и сам не го познавам. И тъй да го срещна, ще се питам: „Кой ли е този човек?“ Ако аз не познавам законите, понеже за мене нещата са ясни, нищо не ме блазни в света. Нека да определя защо не ме блазни. Не ме блазнят нещата по следната причина: Аз съм в една градина, дето всички плодове са пресни. Не ме блазнят изгнилите плодове отвън в градината. За мене всичкото знание в този свят са живи плодове. Туй, което хората предлагат, нищо не струва,“ (Неделни беседи, „Приготовленията на сърцето“, с. 236)

„Сега някои ученици със своята ученост казват: „Да ни се открие Учителя, да го познаем.“ Не, НИКОГА: Има нещо по-високо в света от познаването. Гръцките философи са казвали: „Да познаеш света, това е смисълът на живота.“ Не, в света има нещо по-високо от познанието. То е да Любиш.“ (Неделни беседи, „Последното място“, с. 201)

„Мнозина са идвали при мене, да ме питат кой съм. Казват ми: „Кажи ни кой си ти?“ Моя работа е кой съм. Това си е моя работа, не е ваша. „Ама защо си дошъл?“ Аз съм търговец, дошъл съм да продавам стоката на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Каквото продам, от него вземам десятък. „Ама много фигуративно говориш, кажи нещо реално.“ Че кое е реалното? Според мен яденето е реално. Тогава аз изваждам четири-пет ябълки, турям ги в една чиния и казвам: Заповядай! Яж! Това е моята стока. След като ги изядеш, ще ги платиш. „Скъпо ли ще струват?“ Зависи. Колкото повече ги харесаш, толкова по-скъпо ще ти взема. Ако не ги харесаш много, малко ще ти взема, ако кажеш, че нищо не струват, нищо няма да ти взема. Тъй щото от теб зависи да платиш малко или много.“ (Неделни беседи, „Любовта дава живот“, с. 408)

„Бог ви обича и вие трябва да Го обичате. Че ви обича Господ, пратил ме е да ви говоря. Мене ни най-малко не ми е приятно да ви говоря. Мене ми е тъй неприятно да ви говоря, както на един говедар не е приятно да пасе говедата... Казвам: Бог ви е пратил в света и за вас иде голямо благо. Ако обичате Бога с всичкото си сърце, ако обичате Бога с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила, ако обичате ближния като себе си, ако обичате вашата майка, братя, сестри, слуги, ако обичате бедни, страдащи, немощни с всичкото си сърце, вас ви очаква едно велико бъдеще във всяко едно отношение. Не зная дали ще ме послушате:“ (Неделни беседи, „По образ и подобие“, с. 551)

„Вие искате да знаете аз бил ли съм в оня свят. Аз живея в оня свяггь!“ (Неделни беседи, „Радостта“, с. 453)

„Често ви задават въпроса: „Като умре вашият Учител, кой ще го замести?“ Не е въпросът за Учител тук. В света съществува само един Бог. Всички останали Учители, каквито да са те, или всички богове, са все изявления на този, Единния Бог. Първото изявление на този Бог е Любовта, от която всички могат да вкусят. Всички плодове, всички храни, които съществуват на земята, съществуват по причина на Любовта, на първото изявление на Бога. Всички блага, с които ние разполагаме, се дължат именно на тази Любов. Ние всеки ден опитваме тази Любов и после питаме: Като умре вашият Учител, кой ще го замести? Като умря майка ви и баща ви, кой ги замести? Христос право е казал: „Един е вашият баща, един е вашият Учител.“ В този смисъл вие можете да кажете: „Един е нашият Учител. Той никога не умира. Един е нашият баща, нашият Бог. Той никога не умира. Той всичко ще оправи в света.“ Вие ще проверите товю.“ (Неделни беседи, „Любовта дава живот“, с. 472)

„Аз не дойдох да основавам православна църкова, нито еврейска, нито евангелска, нито будическа. Аз идвам да оповестя една нова епоха, която иде сега в света. Казвам: Иде денят на тази епоха. Иде свободата на новата епоха. И без да говоря, тази епоха пак ще дойде-:

Мнозина мислят неправилно. Те казват: „Като умре той, кой ще го замести?“ Ако остане някой да ме замести, то е загубена работа. Няма какво хората да ме заместват. Мислите ли, че умрелите хора могат да се заместват? Кой замести Христа? Никой не го замести. Божествените работи не се заместват! Христа никой не може да го замести. Ти може да бъдеш като Христа, но не и да го заместиш. В пространството има хиляди и милиони Слънца, но нито едно Слънце не може да замести друго.“ (Неделни беседи, „Път на зазоряване“, с. 464)

„И съвременните хора казват: „Кой те е пратил тебе, да ни говориш тука, да ни смущаваш?“ Аз ще им отговоря тъй: Вашата кола скоро тук на пътя ще се забатачи и ще се счупи. А там някъде има друг път, много по- удобен. Аз съм се явил да ви предпазя. След като извърша моята длъжност, ако ме послушате, добре, а ако ли не, вие от собствената си опитност ще се научите-:“ (Неделни беседи, „Сила и живот V серия“, с. 325)

„Сега върху мене се хвърля някой път един упрек и той е следният: че мене са ме правили за някакво божество, че съм бил заобиколен с жени, с това-онова. Божество като Бога ме смятали. Бог ли съм аз? Аз бих желал всички хора да бъдат богове. Що значи Бог? Да любиш като Бога. „Благ е“ - казва Христос. Ти благ ли си? Докато не си Бог, ти ще грешиш. Да любиш всички хора без никакво изключение. Душата ти да бъде пълна с Любов. Ако имам Любов, божество съм. А без Любов - тогава съм един паяк. Не отричам - Бог е Любов. Любовта, която е в мене е Бог. И аз съм благодарен, че Бог се е ограничил в мене, за да се прояви в мене - видимият, ограниченият Бог. Бог се е ограничил със Своята Любов в мене и аз искам да възприема Неговата Любов, да се жертвам заради него. Какво противоречие има тук? „Ти не трябва да се правиш божество.“ Не, братя, аз искам да ви кажа всички да бъдете подобни на Христа. И писанието казва: „Трябва да бъдете подобни на Бога, съвършени.“ Като Бога трябва да бъдете. Туй е учението, което аз проповядвам. И съм готов още един път да умра, хиляди и милиони пъти съм готов да умра за това учение. Знаят ли те това? Ако е въпрос за умиране, аз съм готов, стига това да изискват! Но Господ сега не иска смъртта на праведните. Веднъж е умрял Христос. Сто пъти не може да умира Той. Сега други ще умират. И когато Той дойде, евреите не повярваха в този закон, не го разбраха. И когато си заминаха Онорций и Амриха, какво стана? Целият път от Ерусалим до Рим беше постлан само с кръстове. Шейсет хиляди души евреи бидоха разпнати на тия кръстове, когато Тит превзе Ерусалим. По колко души се пада на километър? По шест души евреи.

Като си замина аз, ще видите какво е моето учение! Колко километра има от Рим до Ерусалим? Турете десет хиляди километра - по шест души на един километър. Мислите ли, че Христос няма да тури в действие своето учение? Аз казвам: Ако сегашният свят не приеме Христовото учение, ще има сто милиона християни разпнати на кръст. Разбирате ли добре това? Тогава имаше шейсет хиляди, сега ще има сто милиона християни. Земята ще бъде опасана няколко пъти само с кръстове. И тогава ангелите ще изнесат всичките Ананиевци и Сапфири, и всичките Юдовци, които съществуват. И от този свят, от тази култура няма да остане и помен! Това е великото решение на Небето, на Бога, на ангелите, на светиите, това е решението на всички добри хора, да пометат резултатите от тая култура. От света помен няма да остане! Ново Небе иде и нова Земя иде! И младите трябва да погребат старите^!

Говоря открито, открито трябва да говорим. Такъв морал трябва да се проповядва: Любов, а не бабина любов! Не искаме да убиваме! Ние искаме да съградим нещо добро, ние искаме всички хора да се спасят.

Всички да живеят като братя и сестри, да се разбират. И всички блага и духовни богатства са общи за всички братя, за да ги използват всички. Тъй е писал Господ!

Ще кажете сега: „Дали Христос говори в този човек или дяволът?“ Ако аз си замина един ден от България, тогава ще знаете кой говори - дали Христос е говорил или не. Всяко нещо трябва да се опита. Какво ще им кажа? На онази свещ можеш ли да четеш? Ако можеш да четеш, свещ съм, ако не можеш да четеш, никаква свещ не съм. И желая не само аз, но всички вие да бъдете като мене. Бих се радвал и желая всинца вие да имате моя ум и моя стремеж.

Светът ще погине! Не физическият свят ще погине, всички тия стари, криви разбирания в умовете на хората ще изчезнат. И нова култура ще се яви! И тия тела и те ще се изменят. Ще се явят нови тела и светът ще се измени.

Аз съм много естествен, някой път се поухиля и аз като вас. Казват, че по някой път обичам да поухапвам. Казвам: мязам като вас, но не съм като вас.“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 155,156,157)

„Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси. Аз нищо не печеля. Не искам нито славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете. Ако не служите на Бога както трябва, ще си счупите крака. Ако ме слушате и служите на Бога, краката ви ще бъдат здрави, ще бъдете един виден народ, Бог ще ви благослови. Сега да се върнете и да кажете: „Досега така живяхме, но отсега нататък ние ще живеем, както ти искаш.“ Сега дали ще ме послушате, ще видим. Досега никой не ме е послушал. Дали ще ме послушате, е друг въпрос. Аз съм длъжен да кажа. Ако ме послушате и не се сбъдне и ще кажете, че не се е сбъднало. Някой път аз зная, като кажа, че не се сбъдва. Онова, което съм предсказал, няма изключения. Българите, оставил съм ги свободни дали ще изпълнят волята Божия. Има едно нещо. Дали българите ще изпълнят волята Божия, аз го зная. Но какво ще стане, няма да го кажа. Като стане, ще го видите. Аз искам да ви въведа в Божествения план. Господ иска всички да живеете добре. Защото човек без Божественото в света, той е нищожество. Утре ще изчезне и няма да се намери името.“ (Неделни беседи, „По образ и подобие“, с. 547)

„Затова съм аз в България - да завъртя крана на колелото на живота, и след 2000 години ще ме търсите, ще искате да знаете кой е сторил това нещо. Господ ме е пратил в България да завъртя колелото на живота в обратна посока и аз ще го завъртя по всички правила на Божествения закон, за да опитате всички блага на живота. Когато завъртя колелото в обратна посока, българите ще разберат, че може да изпълнят и този малък закон, ще се въдвори между тях отлична възвишена култура и ще станат един велик народ, който ще принесе своята лепта... И след 2000 години ще проверите вярно ли е това, което ви казвам, или не - ще проверите резултатите-:“ (Неделни беседи, „Солта“, с. 219)

„Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошъл. Още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света. Те са останали вече: музиката и поезията. Двете неща остават чисти в света, те са музиката и поезията, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано.“ (Неделни беседи, „Сила и живот V серия“, с. 176)

„Често съм срещал свещеници и владици, които, като ме срещат, казват: „Ето един човек, който разваля църквата.“ Те ме изглеждат от главата до петите. Как тълкувам тяхното отношение към мене? Понеже аз съм едно огледало, те се оглеждат в мене и виждат лошите духове, които живеят в тях и им пречат да виждат истината. И тогава аз мислено им отговарям: Прави сте. Но това още нищо не допринася. Казвам на тия свещеници: Слушайте, църквата не е една машина, а Земята не е за забавление, да правим каквото искаме. Всички сме изпратени на Земята да живеем честно и да работим усърдно. Никаква лъжа не се позволява в религията. Всички трябва да бъдете чистосърдечни.“ (Неделни беседи, „Път на зазоряване“, с. 510)

„Преди години, като казвах: българското духовенство има ли кръвта на Христа?, разбирах: туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в умовете си? Аз казвам: Не съм християнин, вие сте християни, изпитвам ви сега. Изпълнили ли сте учението на Христа? Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, Земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплюя! Ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на Земята не трябва да има престъпници, а хора свободни!“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 216)

„Казвам: Туй, което аз ви говоря, бъдещето ще покаже. Ако аз говоря това, което не е вярно, аз ще понеса последствията. Ако това, което говоря, е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но хиляди поколения. Вие казвате: „Туй не е така. Кой е той?“ Бъдещето ще покаже, аз няма какво да казвам. Аз оставям Любовта за себе си да говори. Аз оставям Мъдростта за себе си да говори. Аз оставям Истината за себе си да говори. Божественият свят е който пази своя авторитет. Ако един, който носи Божествената Истина, направи някакво опущение, той отговаря за това. Много ангели изгубиха своето положение в Небето само за една малка нечистота. Изпъдиха ги за милиони години.“ (Неделни беседи, „Оживяване“, с. 232)

„Един ден пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Господин Дънов, познавате ли ме?“ Не ви познавам - по човешки му говоря. „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?“ Нищо, аз се радвам. „Защо?“ Радвам се, че за да пишат вестниците зле против мене, говори, че не съм ги подкупил. Благодаря на вестниците, че са честни и почтени, че пишат без пари.“ (Неделни беседи, „Настанало е царството Божие“, с. 192)

Моят коментар тук е: Вярно, Учителя не им е платил, но друг някой им е платил, за да пишат това, което този господин е прочел в тях!

„Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всички неща се виждат“ - казва Учителя в „Най-голям в царството небесно“ (Неделни беседи, с. 468) за тези, които искат да проверят вярно ли е писаното във вестниците^.

„Колкото пари имам, аз съм ги вдигнал за другите. Следователно за българите не мисля да им дам нито петаче. Единственото наследство, което ще им оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява.“ И следователно, който разбира, само той ще се ползва - аз ви говоря за неща много важни, велики. Да, за българите е Словото, с което Той ни дари!“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 186)

„И когато аз си замина от България, тогава българите ще познаят. И втори път няма да дойда вече! Десет милиона свещи да ми запалят, няма да дойда. Няма да дойда! Разбирате ли? Свещи не ми трябват. Искам човешките сърца да бъдат запалени. Любов искаме ние! Църкви не искаме, каменни църкви не искаме. Искаме сърцата да се Любят. Ред и законност във всеки един дом, във всяко училище - това искаме днес в света... Един ден българите ще познаят, че аз съм им бил един голям приятел. Но когато аз си замина, не искам никакви паметници, и ако ми направите такива, ще ги разруша. Любов иска Бог, да се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето. Казвам: Моите думи са Божии думи, те не са мои думи. Какво Господ мисли да направи в бъдеще, те ще познаяпъ.“ (Неделни беседи, „Сила и живот IV серия“, с. 217)

Учителя казва на българския народ: „Опитайте туй учение, приложете го. То може да се приложи във вашите домове. Вие имате деца. Учението е за вашите деца, за учениците, за слугите. Приложете го! Ако няма резултат, оставете го настрана.“ А българите досега всичко друго приложиха, само това не приложиха. И още нещо: „Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. Но искам и те да устоят на думата си: в българския дом да няма сълзи, ред и правда да има навсякъде, никъде да няма нещастия. За думата си да умрат и да се жертват за ближния. Нека се съгласят българите да видят туй учение право ли е или не. Ето, Господ иска да ви направи едно добро... Сега на всинца ви трябва благочестие. Не само на нас, но на целия български народ трябва благочестие, на неговите управници, на свещениците, на майки, бащи, търговци и пр., от всички се иска благочестие:“

И всичко това, което казва Учителя, може да се изпълни. Важно е българският народ и неговите управници да пожелаят това.

И така накрая да резюмирам:

— Да напишем ли биография на Учителя? - Искат и там в Америка, и тук в България, и още къде? - НЯМА НУЖДА! - каза Учителя. А ние му написахме'.

— Да направим ли паметници на Учителя? - И да направите, аз ще ги разруша. Не паметници, а Любов трябва - ни репликира Той. Но ние Му направихме:

— Да напишем устави! - искаме ние. - Като другите общества си имат устави, защо не стоите там, отдето сте дошли? - Ние не го послушахме и написахме.

— Да си изберем председател! - Може, но само за един ден, даже за един час - ни иронизира Той. Но ние си избрахме, и то не само един и не за по един ден, а за години наред. И станахме не общество Бяло братство, а организация Бяло братство.

— Направихме от науката Му църква. Направихме от науката Му религия. А Той ни каза: „Ако ги направите, ще ги разруша.“ Така и стана! И въпреки това ние не се отказваме. Искаме пак да си направим салончета, църквички, където посетителите да дремят, когато тщеслав- ният четец застане пред тях.

— Да му направим и хороскоп! - Учителите не се раждат в България - ни просвещава Той. Но ние му направихме. Ние не знаем къде и кога е роден, но знаем да правим звездослови! Учителите нямат хороскоп! Запомнете това! Но се намериха хороскопаджии и го направиха. Така „доказаха“, че могат да правят хороскопи и на Учителите. И не само това - те го и разтълкуваха. Какво невежество! - Те не знаят, че нищо не знаяпъ!

На всичко това се казва: непослушание

Да, вярно е, че Бог ни е дал свобода. И ние я използваме, но неправилно. Само че трябва да знаем, че Бог не ни е освободил от последиците на това, което правим. Ако то не е в хармония с Природните закони, последиците няма да са приятни, а понякога ще бъдат и фатални. Това, което правим, трябва да е в хармония с Божиите закони. Тогава ще се радваме на резултатите. Това е Истината.!

Ние учениците направихме много грешки. Сега трябва да ги изправяме. Огорчихме много пъти Учителя. Даже Го принудихме да стигне до там, че да ни каже: „Ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат Любовта,“ (Цитатът е от общ окултен клас, „Прав път“, с. 320.)

Но Той съзря и нещо хубаво в нас. Съзря доброто желание да се учим. Видя желанието ни да си изправяме грешките, макар и да правим нови. Затова ни и насърчи и като благ баща ни каза: „Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас по-добри хора няма. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри, то е друг въпрос. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата даровитоспъ.“ (“Прав път“, с. 336)

И за финал ще цитирам от общ окултен клас, „Буден ум и будно сърце“, с. 48: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам.“

Тодор Ковачев

П.П.

В том IX от поредицата „Изгревът,..“ със съставител Вергилий Кръстев има един разказ от Елена Андреева, озаглавен „Образът на Учителя през моите очи“. Там в около 40 страници тя е предала това, което е видяла и почувствала за Учителя. Това по мое мнение е може би най-хубавото от всички разкази, поместени в тази поредица от сборници. Разказът е и художествено на високо ниво. Прочетете го! Няма да сбъркате"!

Т. Ковачев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...