Jump to content

Възприемане на словото - Учителят


Recommended Posts

СЛОВОТО

____________________________________________________________________________________

Словото е най-мощният метод за духовна работа, с който Учителят е започнал и непреривно е поддържал в продължение на повече от четиридесет години. Да изявиш с несъвършената човешка реч онова, което Светлината носи, това е Подвиг, какъвто само Великите Учители могат да извършат. Словото на Светлината! Всяка дума на това Слово съдържа сила, способна да събуди живот и в най-твърдата, материя. За положителните вибрации на Словото прегради няма. Изречено веднъж то влиза навсякъде, прониква и най-затънтеното място, изпълва всемира. Словото на Учителя осветява пътя на душите. То не зависи от времето, нито от пространството. Всяка негова дума е като едно житно зърно - расте, развива се и дава плод стократно. Словото е дреха на Духа, Който слиза до всяка душа и й прошепва: "Събуди се! Време е да ставаш, време е да възкръснеш за нов, по-пълноценен живот, за живот на светлина и радост!"

____________________________________________________________________________________

ВЪЗПРИЕМАНЕ НА СЛОВОТО

        Коя е основната мисъл на моите проповеди? - Любовта. Всички хора говорят за любовта, без да я познават. Всеки казва, че обича някого. Как ще опише проявите на своята любов? Ще кажете, че мъчно се описва любовта. Разнообразна е любовта, не се поддава на описание. Слугата обича господаря си по един начин, майката обича дъщеря си по друг начин, бащата обича сина си по трети начин. Любовта не се описва с думи. Колкото да говориш на глухия за любов, нищо няма да разбере. Любовта иска дела, а не думи. Ще кажеш на човека, че го обичаш, но той веднага ще те пита какво нещо е обич. - Гори ми сърцето от любов. - Какво нещо е горенето? - Готов съм на всички жертви. - Какво представя жертвата? - Искам да те гледам. - Защо искаш да ме гледаш?

        Както и да говорите на човека 3а любовта, все ще остане нещо неразбрано в него. Искате да го видите, да бъде близо до вас, но като се приближи, отегчавате се, искате да се разделите. Защо се отегчавате? - Защото закривал слънцето, и не виждате предметите. - Защо не виждате? - Очите ви Затварял Каква любов е тази, която затваря очите и ушите на хората, да не виждат и чуват? Мъж и жена се обичат, но като поживеят няколко години заедно, отегчават се един от друг, не се търпят. Мъжът се бърка в работите на жена си, а жената го кара да излезе вън, да я освободи сама да си работи. Мъжът ходи от стая в стая и пита жена си, защо готви така, защо нарежда къщата така, а не иначе, какво чете, защо се моли, в какво вярва и т.н. Всеки трябва да бъде свободен, да прави онова, което душата му желае. Защо ще се месиш в чуждите работи? Нека всеки вярва в това, което му дава сила и подтик в живота. Не се опитвайте да учите човека в работи, които вие сами не познавате. Често хората говорят 3а любовта, без да я познават, без да са я опитали.

Sila_i_Jivot_1992_2_03.jpg?fbclid=IwAR0f

Учителя говори

        Любовта е вечен и непреривен процес. Тя не се пипа, понеже е крайно подвижна, не стои на едно място. Любовта се движи с бързина, по-голяма от тази на светлината Като влезе в един дом, тя оставя това, което носи 3а него, и веднага си заминава. Ако е било тъмно в този дом, тя го изпълва със светлина. По това се познава присъствието на любовта. След време светлината се изгубва, и в дома отново настава тъмнина. Човек започва да плаче, че изгубил любовта си. Сама по себе си любовта не се губи, но човек е така устроен, че не може да задържа дълго време любовта. Като знае това, любовта често го посещава в разни форми и начини. Бащата плаче и страда, че изгубил любовта на сина си, майката плаче, че изгубила любовта на дъщеря си. Господарят се оплаква, че изгубил любовта на слугата си, слугата пък изгубил любовта на господаря си и т.н. Всички хора се оплакват от безлюбие. Вярващият като влезе в едно религиозно общество, в първо време е вдъхновен, готов на всякакви жертви. След известно време вдъхновението му изчезва, и той се чувствува изпразнен, отегчен. Всеки се пита къде отиде любовта, защо го изостави. Това е предисловието на любовта. Който разбере предисловието иго използува разумно, той е готов за непреривната любов.

        Какво значи да използуваш разумно любовта? - При всяко нейно посещение да се повдигнеш поне с милиметър от първото си положение. Когато любовта те посети и остави светлината си, не стой на едно място. Използувай светлината й да се повдигнеш едно стъпало по-горе. Като те посети втори път и види, че не си на същото място, тя пак оставя светлината си. И този път се повдигаш едно стъпало по-горе. Като правиш това, ти всякога ще се ползуваш от благословението на любовта. Помнете: Любовта никога не минава по един и същ път. Следователно, вие трябва да се нагаждате към нея, а не тя към Вас. Който се оплаква от безлюбието на хората, той стои на едно място, не се повдига. В това отношение, той прилича на дете, което обикаля крушата, хвърля камъни върху нея, дано падне някоя круша право в устата му. Крушите падат една след друга на земята, но то не се навежда да си вземе, а чака, отгоре някак да му падне. Какво очаква, и то не знае. Всички плодове на дървото опадат, а детето стои с отворена уста, не може да опита нито един плод.

        Не стойте с отворена уста пред любовта, но бъдете будни, да приемете светлината й и да се повдигнете стъпка нагоре. Стоите ли на едно и също място, много време ще чакате, докато Ви посети отново. Като стоите на едно място, нито една круша няма да дойде при вас.

        Будно съзнание и трезва мисъл се иска от всички. Само така можете да се ползувате от посещението на любовта, само така ще разберете Божиите пътища. Останете ли в положението на дете, което иска баща му да мисли като него, да нарежда работите му, както на него е угодно, нищо няма да разберете. Разумното дете се приспособява към баща си, а неразумното плаче, сърди се, иска той да се нагоди към него. Не повтаряйте погрешките на вашето детинство. Повдигнете се стъпка нагоре, да приемете благото на любовта.

        Христос казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си". Това значи: който не приеме Словото, няма живот в себе си. Словото освобождава човека. От какво го освобождава? - От старото, което служи за тор. Със старото можете само да наторите нивите си, но не можете да се храните с него. Новото е храната на човека. Докато сте млади, хранете се с новото, та като остареете, да имате материал за бъдещето. Ще кажете, че човек трябва да се осигури. Не е въпрос 3а осигуряване, но 3а съграждане на своето духовно тяло.

        Пазете се от старото, което руши и подяжда човешкия живот. Недоволството, съмнението, подозрението, завистта са стари навици, които причиняват разрушения. Защо се съмнявате в Господа? Ще кажете, че той ви изоставил. Не ви е изоставил Бог, но вие Го напущате. Когато синът умре, баща му ли го оставя? Колкото и да страда 3а умрелия си син, бащата е принуден да го изостави. Ще го държи ден -два у дома си и на третия ден непременно ще го занесе на гробищата Ето защо за да не принуждавате Бога да ви изпрати на гробищата, бъдете всякога будни, да прилагате любовта. Който прилага любовта, той е вечно млад и красив. Отнемете му любовта и вижте, как ще погрознее. Пазете любовта, която ви е дадена. С други думи казано: Не отхвърляйте Бога от себе си, за да не изгубите любовта и живота си. Не давайте назаем това, което ви е дадено. Можете ли да дадете очите, ушите, ръцете и краката си назаем? - Не можете. Следователно, ако трябва да видиш нещо, ще го видиш със своите очи, ако трябва да чуеш нещо, ще го чуеш с ушите си, ако искаш да хванеш нещо, хвани го с ръцете си, ако искаш да отидеш някъде, иди с краката си. Не давай удовете си назаем на когото и да е, нито взимай назаем чужди удове.

        Какво се иска от съвременните хора? -Да извадят мухлясалия хляб от торбите си и да го хвърлят вън. После да изперат торбите си и да отидат на фурната, да ги напълнят с пресен хубав хляб. В това се Заключава новото, Божественото, което иде сега в света. То не се занимава със старото, с мухлясалия хляб. - Защо? - Защото старото не носи никакви блага за човека. Това казва апостол Павел в посланието си. Старото да се изхвърли навън. Торбите да се изпразнят! Оценявайте благата, които днес се дават, а не миналите блага, от времето на Мойсея. Днешният ден е важен. Той е божествен ден. Използувайте благото което сегашният момент носи. Той е изгревът на живота Мнозина съжаляват, че не са живели във времето на Христа. Няма защо да съжаляват, Христос възкръсна, следователно, и днес живее и проповядва Защо не приемете и не приложите Словото Му? Много от сегашните християни приличат на евреите. И те чуват, гледат, но не приемат Словото на Христа - Защо? - Защото се държат 3а старите човешки разбирания.

        Христос каза на Петра: "Това кръв и плът не ти е открила, но Отец ми, който живее в мене." Слънцето изгрява всяка сутрин, но ако спиш, няма да видиш изгрева, няма да възприемеш Божествената Истина Събудиш ли се навреме, ще видиш изгрева и ще възприемеш истината. Как ще разберете стиха, дето Христос казва: "Когато Син Человечески дойде на земята, ще намери ли достатъчно вяра между хората?". Ако Христос дойде днес на земята, хората ще се питат, отде дойде този, къде се е родил и т.н. И това е на място, но най-добре е да се възприме Словото и да се приложи. Всички знаят, че Бог е Любов, че Той е всесилен, всеблаг, всеопрощаващ но истинското Знание се заключава в изпълнение на Божията воля. Който изпълнява Божията воля, ще опита Неговото благословение.

        Гледайте на живота през очите на любовта. Само така ще придобиете истинското знание, което обикновеният човек не може да ви даде. Който гледа с очите на любовта, ще приеме онази светлина, която не може да мине през обикновените човешки очи. Ако се нуждаете от очила, идете във фабриките на любовта, дето произвеждат стъкла, през които минава Божествената светлина Който възприема Божествената светлина през очите си, той вижда света, който Бог е създал, разбира го и лесно разрешава задачите си.

        Желая на всички да гледат през очите на любовта и да приемат нещата в тяхната същина

Из утринно слово, държано от Учителя

на 29 март 1936 г. в 5 ч.с., София, на Изгрева.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...