Jump to content

Учителят за темите. Две теми от Борис Николов


Recommended Posts

ТЕМИТЕ

____________________________________________________________________________

Пробуждането на вътрешното естество в човека, на неговата истинска духовна същност, е един процес, който се предшествува от развитието на умствените му способности. Мисълта е която търси, анализира, съпоставя и навлиза в дълбочината на нещата. Темите, които Учителят е давал на учениците в клас са заставяли ума им да се движи, да се стреми да обясни известен факт или явление, да облече в словесна форма мислите си. Размишленията върху дадена тема са давали първоначален тласък на мисълта. А веднъж задвижена, тя постепенно е разширявала кръгозора на човешкия ум, връщайки го към онзи Голям Живот, на който всеки човек изначало духовно принадлежи. Темите,задавани от Учителя са онзи метод чрез който човешката мисъл би могла да си възвърне своята истинска функция: да се движи, да се разширява, да свети.

____________________________________________________________________________

УЧИТЕЛЯТ ЗА ТЕМИТЕ

22. 06. 1922 година

Темите, които се дават в Школата не са произволни. За това трябва да се отнасяте с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка, и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови.

30. 03. 1922 година

Ще пишете кратко, една страница Вие не се бойте, щом почнете да пишете ще влезнете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресилва. Всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напише. Имайте предвид, че Духът в окултната школа говори само най-съществените неща.

04. 04. 1922 година

Не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не слагайте, защото те са от лукаваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят. И всеки който много говори, помага на черните братя. Който много говори, и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите братя. "Малко" значи есенцията - тя ни трябва.

Защо пишете тия теми? За да се развивате, да се пробуди у вас съзнанието. А3 искам да ви убедя в едно нещо: че вие не сте такива прости и невежи както се мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верен на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение. / ... / Духът към всички има еднакво благоволение. / ... / Ще кажеш: "Духът не благоволява". Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш, и Духът ще благоволи. Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възрастнат, има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което може да направите е 3а ваша полза.

ДВЕ ТЕМИ

МЕТОД ЗА ПРАВИЛНО МИСЛЕНЕ

Тема, зададена на 14. 02 1926 година в младежки окултен клас

Трябва да се пробуди в човека чувството 3а вечното. Правилното мислене не е една ограничена цел то подразбира един живот, който разумно се изразява На правилното мислене е враг дребната човешка личност.

Трябва да се събуди един дълбок стремеж у човека да търси вечното, всеобхващащото, което е основата на живота. Tози стремеж внася единството, необходимо 3а правилното мислене. Той внася и чистотата - условие 3а правилното мислене.

Природата работи върху всички същества, 3а да пробуди в тях разумния стремеж, и всички методи, които взимаме от нея дават своите резултати. Ние трябва да бъдем в контакт с тази велика природа - звездното небе, планината, слънцето - за да се пробуди в нас чувство за великото, вечното, и ни избави от дребнавостите на обикновения живот.

Един метод трябва да обхваща тези три страни: Повдигната духовна среда; словото, което събужда разумния стремеж в човека, и природата, която го поставя във връзка с вечното.

Борис

ПРОИЗХОД НА СИНИТЕ И ЧЕРНИТЕ ОЧИ

Тема, зададена на 10.03.1926 година в общия окултен клас

Цветът на очите не е постоянен. Той е подложен на постоянни промени. Цветът на окото се дължи на съответен пигмент в ириса, но през известни периоди на кризи съответно той се променя. Когато животът на човек е тясно свързан със земята и неговото знание често иде по материални критерии, цвета на очите му е черен. Тези с черните очи са повече, хора на юга, на горещите чувства и страсти. Сините очи показват стремеж на мисълта към небето. И небето е предало синият цвят на очите. Сините очи преобладават в северните народи. В тях има повече духовност, но религиозна духовност, онова чисто извисено духовно схващане за нещата. Сините очи когато имат една духовна светлина показват духовен стремеж, истина, чисто сърдечност. Черните очи, когато имат духовна светлина са израз на любов, милосърдие, вяра.

Цветът на очите се определя от основния стремеж на душата, от силите с които разполага тя.

Висшето духовно присъствие в нашия живот се изразява и за сините и за черните очи с една светлина, която се предава на цялото лице.

Сините очи произлизат от Севера -страната на вечните ледове, страната на Истината, на ума

Черните очи произлизат от Юга, горещия Юг - страната на чувствата, на сърцето.

Сините очи са свързани с небето, черните - със земята

Борис

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...