Jump to content

Необикновено в обикновеното - Паша Тодорова


Recommended Posts

СЛУЖЕНИЕТО

_____________________________________________________________________

В часовете свободни от срещи, лекции, разговори и обща дейност, Учителят е продължавал да участвува с мисълта си и с действията си в онзи Голям Общ Живот на Цялото. Онова, което е правил в тези часове е било друг метод за работа-метод за свята работа. Всеки ,който го е наблюдавал в такива моменти е можел да съзре колко съзнателен и свързан с Общото живот е водна той. Разходките край дърветата, работата в градинката, уединението- всеки миг той е давал израз на участието си в общия живот изпълващ Всемира. Нищо не е било без значение около него. Той е участвувал съзнателно в живота на всички. Помагал, е и на малки и на големи с действие, с думи, с поглед, а понякога само с присъствие. Така Учителят е показвал на своите ученици какво значи да служиш на Цялото.

_____________________________________________________________________

НЕОБИКНОВЕНО В ОБИКНОВЕНОТО

Паша Тодорова

"Наведе се Той и пишеше на земята"

И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха около 1200 души братя и сестри от София и от цяла България. Учителят държеше беседи през всичките дни на събора, от първия до последния ден.

През един от тези дни бях свидетелка и на тази случка, за която трябва да напиша всичко. Беше един следобед, Учителят каза да се изредим всички в Горницата/така наричахме стаята в горния етаж на вилата/ да си направим свободна молитва. Как ще се изредим 1200 души? За да стане ,Учителят каза да теглим жребие, да влизаме по 10 души в една група Който, в която група се падне, с нея да влиза в горницата. Всички теглихме жребие и всеки знаеше в коя група е. Тук вече стана това, което предизвика светлата проява на Учителя. Провинил се брат /от наше гледище/ посегна да тегли жребие, но му се отказа. Стана голямо брожение между присъствуващите, и всички разбраха, че на него не му дават да тегли жребие, а той се почувствува като прокажен. Значи той, прокаженият, няма право да тегли жребие и да се качи в Горницата да се помоли. Той се движи бавно, унил с отпусната надолу глава отчаян, не знае какво да прави - за него няма място нито на небето, нито на Земята. Осъден е без да си каже думата, било за оправдание, било за изповед, ако е виновен. Жестока, братоубийствена беше присъдата към провинилия се, но безмълвна - никой дума не му рече. Подобно нещо стана преди 2000 години, във времето на Христа, когато евреите заведоха при Него жена блудница и му казаха, че според Мойсеевия закон такива са за убиване с камъни. Но Христос се наведе и пишеше на земята. После повдигна глава и продума: "Който счита себе си по-чист от нея, нека пръв хвърли камък върху нея". Те се спогледаха помежду си и един по един напуснаха мястото; жената остана сама

Тогава Христос се обърна към нея и запита жено, осъди ли те някой? - Никой, Господи!

- Нито аз те осъждам! Иди си и повече не съгрешавай.

И така, една по една групите от по 10 души, всички добре и чисто облечени, се качваха в горницата да отправят своята молитва към Господа. Може би някои са се молили и за виновния брат, считайки го невинен, но не можейки да се противопоставят на онези, които диктуваха положението. Някои пък нищо и не разбираха от случилото се. Слизайки от Горницата всеки отиваше при близките си из двора, после извън двора. Аз останала сама, направих две-три крачки нагоре и погледнах към едно дърво, близо до Горницата - акация, с дебело стъбло. Опитах се да обхвана стъблото й с двете ръце, но не можах. Опрях се до,него и се зарадвах, че то беше по-дебело от мене,но беше и по-високо от мене. Гледам Учителя, движи се насам - натам и някак особено се оглежда, като че иска да се увери, че никой не го гледа Недалече от него стоеше самотен, угнетен и измъчен провинилия се брат. И като видя, че няма наоколо друг човек, Учителят се обърна към брата и започна да му маха бързо с ръка и тихо да го вика по име - да речем, че името му беше Петко, често петковицте се обвиняват в пакости.

Учителят все махаше с ръка и викаше, докато Петко се сепна и се отправи към Учителя с ниско наведена глава и с едва влачещи се крака. Тогава Учителят тихо продума: "Хайде да се качим двамата в горницата да се помолим, да си направим молитва".

Застанала зад дървото, аз не подозирах, че ще бъда свидетелка на такава проява - отношението на Божественото към човека, отношение на Бога към човешката душа, дори ако би тя да е презряна от целия свят.

Двойката мина близо край дървото, зад което бях аз, и се отправи към Горницата. Вече са на горното стъпало. Учителят отваря врата на Горницата и се скриват от погледа ми - влязоха да се помолят.

Свидетелка на всичко видяно и чуто, аз не знаех де се намирам - на земята или на небето, обхваната от умиление към великото и красивото, пълна с благодарност, че в този момент, когато става нещо необикновено на земята и на небето аз съм зад дървото, което ми беше близко, по-близко от брат и сестра, и то ням свидетел на нещо велико. Струваше ми се, че ако бих могла да го прегърна, то би се стопило в ръцете ми. Казах си: горе се молят. Нищо друго не ми остава освен аз да се моля, да отправя своята малка, слаба молитва към Великият.

Колко време трая молитвата, не зная, светлите моменти с часовник не могат да се измерват.

Вратата тихо се отвори. Аз изтръпнах, не знаех какво ще видя. Двамата слизаха по стълбата Братът е изправен, с вдигната глава, спокоен, леко усмихнат, като че нищо не е било. А Учителят? Светлина ли бе или слънце? Двамата леки, спокойни, приятели, равни на себе си. Братът окъпан, свети, а за Учителя нямам думи да пиша Пак минаха покрай дървото, аз останах пак незабелязана, освен Един, който ме вижда, знае, но Знае да мълчи. Братът отиде в просторния двор на вилата, наричана "колибата"

Учителят се изгуби от пред очите ми.

Аз останах още зад дървото, не ми се отделяше от него.

Стоя и вече спокойно размишлявам и благодаря на случая, който ми даде възможност да бъда свидетел, да видя и чуя, и се поуча как да постъпвам при всички случаи със своя ближен. Някаква мисъл ме озари: Учителят се моли за онези 1200 братя и сестри, за да изправи погрешката им, а те не Знаят това, но се вдигна една сянка от пространството, всички се успокоиха. Въдвори се пълно спокойствие.

"Наведе се той и пишеше на земята"

"И написа в сърцето на човека великия Божи закон - законът на Любовта."

Сега той не се наведе и не написа нищо на земята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими думи написа закона на Любовта.

Няма по-голямо благо за човека, да дойде някой и да те окъпе от твоя грях Нито има по-голямо нещо от това, да дойде някой и да заличи погрешката ти и да я изкупи.

1920 г., август,

съборни дни от 19 - 25, Велико Търново

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...