Jump to content

Общение с Бога - Учителят


Recommended Posts

МОЛИТВАТА

_____________________________________________________________________________

За да проникне човек в тайните на Битието, за да навлезе в дълбочините на Познанието, нужно е той да има връзка с Първата Причина, връзка с Бога. Тази връзка именно е молитвата. Тя е онзи свещен момент в живота на човека, когато душата му отправя зов за светлина. Учителят определя молитвата като един от най-силните методи за постижение и духовно израстване. Тя е светъл път, по който всеки може да тръгне, излизайки от неустроения материален свят с душа устремена към реда и хармонията в света на Духа, в света на Големия Живот, принадлежащ на Цялото.

_____________________________________________________________________________

ОБЩЕНИЕ С БОГА

Между съвременните езици няма нито един, който е в състояние да изрази великата идея, която се крие в понятието "молитва". И днес, по нямане на съответна дума, ние си служим в разните езици с думи, които приблизително поне изразяват понятието молитва. Да се молиш, това значи да обърнеш ума, сърцето, душата и духа си към Онзи Източник на живота от който си излязъл. Ако човек огрубява, това се дължи на факта, че той рядко си спомня за Първата Причина, т.е. за Първоизточника на живота. Следователно, падението, до което съвременното човечество е дошло, се дължи на една дълбока вътрешна причина - немарливост към Първия Принцип, от който е излязло. Днешният човек е немарлив към Бога, вследствие на което често чувате да казва: аз съм свободен човек, мога и без Бога, мога и без молитва.

Така разсъждава човек, който се мисли свободен, но това разсъждение логически не е правилно. То не е правилно по единствената причина, че реалното, т.е. абсолютното в света не може да се раздвоява. Както Бог, който ни е създал, не може да ни забрави, така и ние нямаме право да Го забравяме. Ако Той ни забрави, всичко е свършено с нас. Ако Той ни забрави, ние умираме, обаче, ако и ние Го забравим, пак умираме. Казвате: защо умираме? Ще ви докажа, защо иде смъртта. Когато някой пита, не може ли да живее без молитва, то е все едно да пита, не може ли да живее без да диша. Щом човек се счита свободен, независим, нека се опита да спре дишането си само за един час. Спре ли дишането си за един час, той ще разбере каква е необходимостта от него. Ако дишането представлява голяма необходимост за човека, тогава мисълта за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в себе си, толкова по-благороден е той. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благородни, ние трябва да си спомняме за Бога като същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си, и в радости и в скърби, ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никаква религия, никакви изкуства и занаяти, нищо не съществува Това вечерно събрание е свикано за реалността на молитвата, да разберете как трябва да се молите. Бих желал да чуя от някой, как се молите. Когато се молите, т.е. когато отивате при Бога, вие се стеснявате. Можете ли да се молите правилно щом се стеснявате? При това, на какво се дължи стеснението? Когато ученикът е научил урока си както трябва, той става от мястото си смело, решително и отговаря добре на всеки въпрос, зададен от учителя му. Не е ли научил урока си, ученикът се стеснява и казва- учителят ще ме скъса. Когато се молите на Бога, имайте предвид следните Негови качества: Той е крайно търпелив, но и много взискателен. Когато човек се моли, той трябва да се моли за реални, за действителни неща Бог не обича да се молим за празни работи. Празни работи са онези, изпълнението на които зависи от нас. За тези работи ние не трябва да очакваме от Бога, Той да ги направи. Смешно е, например, да отидеш при Бога и да се молиш: Господи, научи ме да се храня. Или, научи ме, Господи, как да пия вода, как да се ръкувам с хората, как да се обличам и т.н. Много от молитвите на съвременните хора са от този тип. И тъй, помнете следната истина няма по-благородно нещо в живота на човека от молитвата. Каквото друго и да ви казват хората, не забравяйте значението и необходимостта от молитвата, от общението с Бога. Нито знанието, нито любовта, нито мъдростта на Земята са в състояние да се сравнят с общението с Първата Причина, каквото има в молитвата. Силата на молитвата седи в това, че като се моли човек, той впряга всичките си добродетели на работа. Молитва, в която човек не впряга всичките си добродетели, не може да се счита за истинска. Молитвата трябва да включва в себе си качествата на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, на милосърдието и на ред още добродетели. Отидете ли при Бога с такава молитва, вие ще приличате на дърво с узрели плодове. Казвам: ако съвременните хора не знаеха да се молят те биха изгубили и това малкото, което до днес са запазили. Всичко хубаво, всичко велико и красиво, което те са запазили се дължи на молитвения дух, който работи в душите им. Тъй щото, благодарение на молитвата, макар и не тъй правилна, каквато е в съвременното човечество, все пак нещо от хубавото се е запазило и нещо ново се придобива. Благодарение на молитвата ние ставаме проводници на възвишени сили и благодатни средства, чрез които се крепи целият човешки род. Душата има нужда от вътрешна духовна храна, която може да се достави само чрез молитвата.

Сега, като ви наблюдавам, аз забелязвам следното нещо: вие сте забогатели със знания, които ви преподавам, но не сте се научили как да се молите. В много отношения вие мислите като мене, философствувате като мене, проповядвате като мене, говорите като мене, но едно нещо не знаете - не знаете да се молите като мене. Единственото нещо, което не мога да ви науча, е да се молите. Аз никога не си позволявам да науча някого, как да се моли. Защо? -Според мене молитвата е най-свещеният акт, който е достояние само на душата. Някой ме запитва: ти как се молиш и кога се молиш? - Как се моля, не мога да ти кажа, но всякога се моля: аз се моля и като ям, и като пия вода, и като чета и като работя - всякога и навсякъде се моля. - Не ти ли става тежко от толкова много молене? - Напротив, по-леко ми става. Животът се заключава, именно, в молитвата Престане ли човек да се моли, и животът изчезва. Велико нещо е молитвата! Тя не се изразява чрез бъбрене, чрез шепнене на молитви. Като се научите да се молите, и животът ви ще се осмисли. И учениците Христови не знаеха да се молят, затова се обърнаха към Христа с думите: "Учителю, научи ни да се молим!" Христос им отговори: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи". Обаче, те имаха образец на истинска молитва в лицето на Христа.

Казвам, всеки човек може да се научи да се моли. Щом молитвата е в Зависимост от добродетелите, човек трябва да постави доброто за основа на своя живот. Постигнели това, той няма да забележи, как способността му да се моли ще се яви като естествен резултат на живота. Тогава душата на човека ще цъфне като дърво с хиляди благоуханни цветове. Когато човек изпадне в молитвено разположение, зло не съществува за него. Той е разположен към всички. На всичко се радва, за всичко благодари. Като гледа как червеят пълзи, той се спира пред него, иска да му помогне с нещо. Като погледне към някое дърво, на което вятърът люлее листата, той изпитва разположение към него и пожелава да му помогне. Пред този човек Всичко оживява. Той Вижда навсякъде Божия Дух, Който работи и помага Това събужда подтик в него и той да работи, да се освободи от ограничителните условия на живота.

Молитвата е най-важната работа в живота. Що се отнася до това, как да се молите, това е лична работа, която всеки сам трябва да научи. Ако аз ви науча да се молите, вие ще чувате само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато тя излиза от дълбочината на душата.

Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре, към този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато, в продължение на цяла година, вие ще бъдете през Всичкото време радостни и весели и ще чувствуваше присъствието на Бога. Тази молитва ще бъде в сила да ви помага във всички случаи на живота. Наука без литва отегчава човека, религия без молитва отегчава човека, любов без молитва отегчава човека, ядене без молитва отегчава човека Всичко, което се Върши без молитва, е тягостно за човешкия дух. Има хора, които са много Взискателни в молитвата си, тяхната молитва е строга, отмерена, сдържана. Обаче, има хора, особено между бедните, молитвата на които се излива непосредствено, свободно, както чувствуват в дадения момент След такава молитва лицата на такива хора просияват, засмиват се, а същевременно и в душата им става някаква промяна. Казвате: накъде трябва да се обръщаме като се молим? Едно трябва да знаете: молитвата не търпи никакви правила, никакви ограничения. Когато човек се моли както трябва, той винаги е обърнат към Бога. Ако се молите на Бога, а мислите за някой човек, бил той ваш приятел, или ваша майка, или ваш баща, Значи вие се молите на тях. Ако се молите на Бога, а мислите за парите си, за къщата си, на тях се молите. Ако се молите на Бога, а мислите за някой светия, вие се молите на този светия, а не на Бога. Следователно, искате ли молитвата Ви да бъде приета от Бога, мисълта ви трябва да бъде насочена изключително към Него. Във време на молитва умът ви трябва да бъде свободен от всякакви странични мисли.

И тъй, молите ли се, образът на Бога трябва да седи в ума ви. Никакъв друг образ! Ще кажете: ние не знаем, какъв е образът на Бога. Не, вие знаете този образ, но сега трябва само да Го възстановите. Има един момент в живота, когато всички същества, от най-малките до най-големите отправят ума си към Бога. В такъв случай, мистичната страна на молитвата се Заключава в това, човек да схване този момент, да се присъедини към тази обща молитва и да каже: Отправям ума, сърцето, душата и духа си към Този, към когото всички се отправят в този момент. При това всеки ще отправи мисъл, съответна на неговото развитие. Бог ще отговори на тази колективна молитва, като ще изпрати всекиму толкова светлина, колкото му е необходима

Сега, нека Всички прочетем Добрата молитва и отправим ума си към Tози, към Когото всички се обръщат тази вечер. Тази молитва е обща, не само за човечеството, но и за цялата вселена; за всички ангели, арахангели, началства, власти, сили. Само по този начин ще измолим Божието благословение, за да можем да растем и да се разбиваме съобразно Неговата воля.

Беседа от Учителя, държана на 23 ноември 1930 година, 9 ч.

в София, на Изгрева (Отпечатва се с малки съкращения)

 

Sila_i_Jivot_1992_2_10.jpg?fbclid=IwAR0f

Sila_i_Jivot_1992_2_11.jpg?fbclid=IwAR0f

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...