И тръгна Словото по света...

[Ани]

И тръгна Словото по света...

Още като студент в Гърция Крум Въжаров започва усилено да разпространява идеите на Учителя. Там той разбира, че трябва вътрешно да си готов, за да можеш да следваш духовен път. Вдъхновен от идеите и учението на Учителя, Крум искал веднага да ги сподели със своите колеги и те да ги приемат, но още тогава осъзнава, че не е лесно дори сред елитни духовни младежи. Той разбира, че това е дълъг процес на индивидуално развитие. Имайки предвид трудностите, които е преживял в желанието си да направи колегите си вегетарианци и последователи на Учителя, в заключителното си слово при завършване на университета с много любов се обръща към всички с думите: „Ние решихме да се различаваме, но ние решихме да се обичаме и ние решихме да служим.“ Тези думи останаха като девиз за целия му живот. Той имаше голямо сърце и обичаше всички души.

През 1932 г. Бередин Крил-Джозелин от САЩ, която по това време е учителка по английски език в Ловеч, посещава School of Religioп в Гърция и там се запознава с Крум. Той я поканва на рилския лагер и я представя на Учителя. Тя е дълбоко трогната и впечатлена от всичко, което е видяла. Веднъж Крум ми даде една папка и каза, че е от Бередин. Той беше превел английския текст на писмо от Бередин, което е поместено по-долу с известни съкращения:

„Щастлива съдба ме отведе в България през есента на 1928 г. и аз съм много благодарна за богатата опитност, която имах там до завръщането ми в Щатите през лятото на 1934 г. Аз отидох да уча деца, а всъщност самата аз учих там.

Американският пансион, в който бях учителка, имаше около двеста деца и по-големи момичета и се намираше в красиво разположения град Ловеч в Северна Централна България. Чух за Братството през втората ми година в страната.

През есента на 1930 г. Е., една обична моя ученичка, която току-що бе завършила пансиона, замина през юни за Атина, Гърция, за да продължи образованието си там. В своите писма тя понякога пишеше за един българин, младеж на име Крум, чийто мироглед се различава значително от този на другите студенти. През зимната дълга ваканция на1932 г. аз отидох на екскурзия в Гърция. Там се запознах с този българин и бях изненадана да открия, че той е от Братството в България. Крум беше жив, слънчев и притежаваше една здрава универсалност. От него за първи път чух за връзката на човека с Космоса, а прераждането за него бе неоспорим факт.

По това време аз много се интересувах от планинарство и когато споменах това, Крум предложи да ми бъде водач, на мен и на Е., през идващото лято в прекрасната Рила планина и обеща да ми съобщи кога ще тръгне. През юли получих картичка от Крум с датата и мястото, където ще започне изкачването, като беше прибавил, че Братството също така ще отиде там. Първата ми мисъл бе колеблива, но младежкото чувство за приключения и някаква необикновена сигурност надвиха. И тъй, на уречения ден аз чаках в едно малко курортно селце с бани, когато от София пристигнаха Крум и около петдесет членове на Братството. Този ученик веднага ме представи на Учителя и на някои братя и сестри. Всички те ме посрещнаха радушно като сестра, а не като непозната и чужденка.

На път към Седемте езера

Имаше стари хора, както и млади в групата, но никой не изоставаше назад. На всеки 20 минути умерено качване почивахме малко, така че, когато спряхме горе да нощуваме, нямаше никакви следи от умора. Всички с удоволствие помагаха да се събират дърва и след една проста вечеря седнахме около огъня и душите ни се възвисиха чрез песни за чистота, мир, радост и любов.

През този първи ден с групата ми стана ясно, че уважението, което отдаваха на Учителя, бе напълно заслужено, защото той бе наистина истински Учител. Непретенциозен, но все пак незабележимо бдеше над живота на всички и бе жив център на спокойствие и хармония. Човек, у когото всеки дъх, мисъл, дума и дело бяха изпълнени с духовност. Той бе самата същност на благост и свобода.

В 4 ч. сутринта станахме и продължихме изкачването. Преминахме отвъд уханните борови гори на височината, където имаше само храсти и мъхове. По обяд стигнахме нашето предназначение, второто от Седемте рилски езера, където се издигаха палатки, и една любезна сестра покани мен и Е. да споделим малката й палатка.

Огромното влияние на онова, което преживях през петте дни, през които останах в планината, не бе за мен напълно ясно тогава; но сега, като гледам назад, чувствам, че символично, както и буквално, то бе с нищо несравнимо по рода си в живота ми преживяване на планинския връх. Следователно впечатленията, които сега описвам, са смесица от непосредствени реакции и по-късни размишления.

Символите са важно нещо в учението, както това ще се види от някои примери. Планината, разбира се, е познат символ за езотеричния ученик - това е символ на по-високи сфери на съзнание. Летните престои на Рила и неделните излети на планината Витоша бяха действително символи на онова, което за ученика щеше да бъде духовна опитност. „Слънцето свети по-другояче в планината - светлината му е по-весела и освобождаваща. Високите върхове водят погледа нагоре.“

Седемте езера високо в планината Рила, близо едно до друго, но на различна височина, говореха на душата. Незамърсени от човешки същества, тяхното спокойствие, свещена чистота и ясни отражения ги правеха да бъдат очите на планината. Също както седемте свещени центъра у човека, когато са правилно развити, стават духовните очи, които Христос е имал предвид, когато е казал: „Този, който има очи да гледа, нека види.“ Дори по форма някои от тях приличаха на органи на тялото и се наричаха Бъбрека, Сърцето. Думите са напълно безсилни да предадат красотата, атмосферата и значението, което те даваха.

Един твърде често употребяван и важен символ бе този на извора. Подхранвайки второто езеро, близо до лагера беше най-големият извор, от който си вземахме вода за всекидневните нужди. Неговата красота бе задъхваща. Години преди това някои от братята го бяха заобиколили с бял мрамор и един скулптор бе направил от бял мрамор две ръце, съединени при малките пръсти и отворени при палците - и от тези чисти даващи ръце течеше водата. Върху един голям камък близо до извора бе гравирано:

„Братя и сестри,

майки и бащи,

приятели и странници,

учители и ученици,

слуги и господари,

вие, служители на живота,

отворете сърцата си за доброто

и бъдете като този извор.“

В Словото си Учителят многократно говори за извора: „Изворът знае как да дава, той тече непрестанно“, „От извора на Любовта произтичат всички светове“, „Пийте от самия извор, не от калната река“, „Винаги си наливайте вода от главата на извора, където тя е най-чиста“, „Чистете изворите и докато правите това, мислете за сърцата си“, „Изворът, който идва от върховете на планината, напоява всичко по своя път. Ако искате да помогнете на човечеството, коригирайте собствения си живот. По този начин ще приложите закона на извора.“

Тези изречения не само илюстрират символичния характер на учението, но също така и факта, че повечето от посланията са във формата на семе - така както и самото Братство е семе на шестата цивилизация. Само няколко думи или редове съдържат семенната сила за обилна духовна жътва, ако бъдат приложени в живота. Тази потенциалност на едно семе се намира също така в идеала на Братството:

„Сърце, чисто като кристал,

ум, светъл като слънцето,

душа, обширна като вселената,

Дух, мощен като Бога

и едно с Бога.“

Голямо впечатление правеше начинът, по който започваше денят, било в планината или на Изгрева. Събрани на открито място, всички се обръщаха на изток с издигната и отворена дясна ръка (върху която е написана съдбата) и в момента, когато слънцето се показваше, те изпяваха първите пет стиха от пролога на Евангелието на Йоана. Това доказва, че Братството се корени в истинското езотерично християнство. Основни езотерични християнски истини се намират в книгата „Учителят говори“ (преведена вече на английски). В „Учителят говори“ последната и най-дълга глава е: „Христос - истинското въплъщение на Любовта“, чието идване на Земята е най-важното събитие в историята на човечеството и Комуто е дадена всяка власт на Небето и на Земята.

Далеч от това да са „обожатели на слънцето“, Братството признава дейността на духовните същества и великия момент на настъпването на деня. „Изгревът на слънцето е жив център, в който е съсредоточена мисълта на велики, разумни същества.“ „Велика идея е скрита в слънцето. Хора, които не обичат слънцето, не обичат Бога. Слънцето не желае да го боготворите или да му служите. То само дава и казва: ,3земете от мен колкото искате.“ С какво ще се отплатите на Великия? Великият само дава, докато вие трябва да прилагате онова, което ви се дава.“ „Притокът на слънчева енергия е най-голям и най-съживяващ при изгрев- слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила.“ Възвисяваното, получено при изгрева на слънцето, се засилваше чрез Паневритмията, която следваше. Под акомпанимента на цигулки и понякога на песен всички млади и стари участваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят възобновяване на тялото и душата, ако в движенията се включват правилни мисли, чувствай воля, в допълнение на доброто, произтичащо от нея, Паневритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери. При първото упражнение, наричано „Пробуждане“, защото белегът на пробуждане на една душа е готовността да дава, ръцете се поставят на раменете, разтварят се встрани и се връщат, движението се придружава от чувство на даване и получаване.

Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше под дежурството на различни групи. Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас - подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе.

Разговори с Учителя на Седемте езера

През деня имаше възможност за разговор във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях, като със сродни души.

През тази година четох техните издания и използвах една ваканция, за да ги посетя на Изгрева. Домът на Крум, където бях отседнала, бе в югозападната част на града, докато Изгревът бе в югоизточната. Трамвай нямаше толкова рано сутрин, така че ние ставахме в 3 ч. през нощта, за да бъдем в 5 ч. на събранията. И когато стигнехме главния път, който водеше от града към Изгрева, преставахме да бъдем самотни пешеходци, защото множество приятели се стичаха към пътя от различни части на града, за да бъдат на Изгрева на разсъмване.

Моят петгодишен договор с това училище привърши през 1933 г., но през месец май дойде телеграма, че всякакви отпуски се анулират поради липса на средства, дължаща се на депресията. Вътрешно знаех, че ще бъде добре да остана и тая, шеста година. Имах възможност да отида отново на Рила през лятото и да посетя още няколко пъти Изгрева, което улесни моето преминаване от екзотеричното християнство към езотеричното, което отведе моя живот по съвсем ново направление. И аз ще остана завинаги благодарна за всичко, което научих там. А бях отишла аз да уча другите.

След съмненията, отчаянията, конфликтите и хаоса на нашето време човек бива изпълнен с голяма радост и благодарност, че е имал привилегията да бъде свидетел или дори само да знае, че в България е посято едно семе, което има възможност да се развие и да разцъфти в съвършено нова цивилизация. Окуражително е да знаеш, че сърцата са били събудени и възпламенени от един нов импулс, показан в посланието на един от учениците:

„Нов ден наближава и човек ще приеме своето Божествено наследство като син Божий, ще стане хармонично същество, движещо се съзнателно около своя духовен център Слънце, както всяка планета се движи около физическото слънце:“

„През това преходно време много стари, изтъркани системи на живота се разпадат и разрушават, докато нови се създават и зараждат в духовния свят, където най-напред започва възобновяването на всички неща. Ще престане егоистичното отделяне и ще се реализира Братството между цялото човечество, а Любовта ще стане двигател за мисълта и действията на всички същества; Любовта като начало и край на всеки живот; Любовта не като статична теория, но като динамична сила, безкрайно движеща се все нагоре, самата душа на културата и на цивилизацията, както и на индивидуалната еволюция, Любовта като всеобхващащ, всеобединяваш жизнен принцип при възраждането на човешкия живот.“

„През новия век учението на Христа ще се прилага и човек ще осъзнава Духа, който обгръща всичко и дава живот на всичко. Като живеем съзнателно у Бога и като с желание изпълняваме Неговата воля, ние ставаме строители на новия век и на работата, която трябва да се извърши, за да стане целият живот на Земята духовен.“

Друг ученик даде това свидетелство: „Учителят ни издигаше към небесата, отваряше ги и ни показваше тяхната слава. Непретенциозен, с благ мелодичен глас той говореше за нашите задачи на земята, за идващия нов свят, за работата, която небето извършва, за да се трансформира Земята през тези дни! Той ни караше да почувстваме Бога близко до себе си, както и собствения ни дъх и Космоса - едно познато място за онези, които го обичат.“

Въпреки че славяните имат важна роля във връзка с шестата Цивилизация, ние тук, на Запад, също имаме отговорности за приготвяне на бъдещето.

Помислете си за възможностите, скрити в едно семе! Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание.

Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за шестата раса? В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина.

За да се осигури правилният растеж на едно семе, не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа. Шестата култура, вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България да е избрана за изходната точка?

Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат човеците да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството. България е на кръстопътя между Изтока и Запада. Тя се намира в сърцето на три континента. Силите, действащи на тези три континента, се срещат тук.

Съборът е не само нещо като училище с по една-две сказки всеки ден и часове за разговори за законите и проблемите на живота, за живата природа, за духовните същества, човешката душа и дух, за земни и небесни неща (слънчевите мистерии), но тези събирания закаляват душите чрез огъня на любовта.

Първата и най-важна задача е да се работи върху себе си, човек да се усъвършенства, да стане господар на себе си и по този начин да стане подходящ инструмент за Божествените импулси.

Една велика идея, един свещен огън, повик, който откликва в дълбочините на душата, спойва всички в една голяма фамилия. Ние се наричахме братя и сестри. Ставахме преди изгрев-слънце и го посрещахме с песни й молитва. Музиката е нещо важно през време на съборите и песните, специално написани от Учителя* са повик за нов живот. Тези братя и сестри не са безцелни мечтатели, а жадуват за нов ред на Земята и работят за културата на Любовта. Резултатите се виждат в радостта, бликаща от очите им, в светлината върху лицата им, мира и хармонията в душите им и готовността им да служат.

Мястото на Изгрева Може да се опише така: „Има прекрасни мраморни палати по земята, работа на велики архитекти, заобиколени от чудни богати паркове, езера и фонтани, декорирани с редки произведения на изкуството. Те са ценни наистина, но са лишени от живот. Земята е препълнена с безжизнени паметници. Те говорят само за великото минало. Прилагателните „прекрасни“ и „пищни“ не могат да се употребят във връзка с Изгрева. За него може да се каже само, че е чисто и светло. Като символ Изгревът показва състояние на душата - събуждане, а също така означава и зазоряването на един нов ден - нов социален ред.“

Бередин Крил-Джозелин продължава своя духовен живот в САЩ. Тя е учителка, писателка и изнася лекции на духовни теми. Една от известните й книги е „Жители на Космоса.“ Тя подарява тази книга на Крум с надпис:

Книгата „Жители на Космоса“ от Бередин Крил-Джозелин. Факсимиле

Учителят работи с много чужденци от Франция, Русия, Латвия, Англия и др. Той казва: „Какъв е нашият метод, по който трябва да работим? Отсега нататък трябва всякога да сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашито общи молитви — „ съединението прави силата А когато умовете и сърцата на хората се съединят, тогава ще настъпи Царството Божие на Земята.“[128]

Учителят с гости от чужбина на Рила

Учителят е подготвял Крум Въжаров за работата, която му предстои с чужденците. Веднъж той му казал: „Ако трябваше да говоря пред чужденци, щях да говоря няколко пъти по-кратко. “

Първото нещо от учението на Учителя, което дълбоко трогваше чужденците, беше Паневритмията и музиката на Учителя. За предаването на Словото се изискваше много повече работа. Учениците на Учителя, които знаеха чужди езици, също всеотдайно работеха за това. Един от тях беше Крум Въжаров. Той усърдно работеше да се подготвят; да се обучат по-млади хора, които да могат да представят учението на Учителя и да преподават Паневритмия.

На Салоните

Крум Въжаров и Борис Николов оживено разговарят с двама младежи от САЩ

От ляво на дясно: непознат, Пенка Кадиева, Данаил Жеков, Крум Въжаров, Борис Николов,

двама младежи от САЩ, Лидия Жекова

Лагерът на Седемте езера беше посещаван от чужденци от Русия, франция, Англия, САЩ и др. Крум усърдно работеше с тях, обясняваше им учението, водеше ги на преходи в планината, показваше им местата, по които са ходели с Учителя. Общувахме непринудено, преживявахме красотата на братския живот. Обичта, която се раждаше между нас, е още в сърцата ни. Всички тези хора от далечни страни отнасяха със себе си частица от нашия братски живот, за да я споделят със своите приятели, и пак се връщаха...

Весела Несторова и Крум подготвяха материали от Учителя на английски език, които раздавахме на чужденците.

Приятелите от Русия много обичаха Крум. Те общуваха с него и чрез писма. Ето едно писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров.

Скъпи бате Крум!

Безкрайно съм Ви благодарна за вечерта на 16 януари, за вашата помощ и поддръжка, за вашата целителна душевна топлина. Тази вечер бе за мен трудно изпитание, понеже по това време почнаха реално да се решават много проблеми, тежки и болезнени не само за мене, но и за другите московски приятели. Гнетящото и тежко чувство на самота, изоставеност и обреченост неочаквано се разреши ето как: аз видях в метрото, на станция Первомайская, Вас, бате Крум! Бяхте съвсем леко облечен за московската зима, с барета и копринено шалче и тънко палто. Вие минахте край мен, внимателно ме погледнахте право в очите и се усмихнахте. Въпреки че в този момент аз не мислех и не бях си спомняла за Вас, в един миг изведнъж Ви познах и веднага едва ли не шасно произнесох името Ви. После, през следващите 20-30 минути, ми

се удаде да преживея това, което ми беше, за мое огорчение, трудно да постигна на Рила: близко общуване с Вас без страх и смущение. Аз съм абсолютно уверена, че не греша; че моето преживяване на Вашето присъствие не беше плод на фантазията ми или на халюцинация, въпреки че, безусловно, емоционалното ми напрежение беше много голямо. Силно Ви прегръщам и целувам! Много очаквам евентуално пътуване до България и среща с Вас. Моят приятел Владимир, за когото Гриша вероятно ви е разказвал, моли да ви предам поздрава му.

Довиждане, бате Крум!

Лена С*

Писмо от Елена Соловьова до Крум Въжаров. Факсимиле

През 1975 г. приятелите от Русия поканиха Крум Въжаров да организира високопланински лагер в Кавказ. Той замина за Москва и после за Кавказ. Спомените на Миша Левин и Миша Папуш за Крум Въжаров и лагера в Кавказ са представени на с. 163.

През .1982 г. Крум замина за Франция при Ярмила и след това заедно с Ярмила отпътуваха за Англия по покана на Филип и Даниел Кар-Гом. Там те се сприятелили с много хора, които обикнали тях и Паневритмията.

Това е едно от писмата до Крум от млади приятели в Англия.

12 юли 1982 г.

Благодарим ви, че бяхте така любезни към нас и ни донесохте „Мир в ума“ с вашето великолепно танцуване и музика - така чисти.

И думи на мъдрост, кой би могъл да моли за повече?

Ние имаме различен произход, ние говорим различен език. Но нека благодарим на нашия Господ и Учител за това, че са ни дали Слънцето на Вселената, за вятъра, който не се интересува кой си ти и щастливо вее тук, там и навсякъде.

И за водата на живота и духа, който може да чисти нашата душа.

И земята, скъпата майка земя, от която цялата природа черпи сила.

Да, ти ни показа всичко това и много, много повече.

Твоята простота и сила говореше за всичко това... Благодарим ти,

С обич,

Veroпica & Gareth

Писмо от Veroпica & Gareth до Крум Въжаров. Факсимиле

Крум и Ярмила били представени на различни духовни групи в Англия. Крум говорил на една конференция за учението на Учителя. Силно впечатлени от това, на следващата година група от 15-20 чужденци от Англия, водени от Филип и Даниел Кар-Гом, дойдоха да посетят Рила и да усетят нашия братски живот.

По това време Борис Николов беше на лагер на Ястребец, а друга малка група с Крум Въжаров бяхме в Мусаленския лагер. Борис Николов и Крум Въжаров бяха избрали една скрита поляна в района на Ястребец, където да прекараме с чужденците. Ние ги посрещнахме на лифта и ги поведохме по малка тясна пътека до едно скрито, прекрасно място с невероятна гледка към Скакавците. Там беше палатката на Борис Николов. Имаше лека мъгла, беше много красиво и мистично. По пътеката към поляната се чуваше музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев/Чужденците много се трогнаха от музиката и от величествената гледка. На поляната изиграхме Паневритмията, после запалихме огън, музикантите изнесоха концерт. Борис Николов и Крум Въжаров разказваха спомени за Учителя и говориха За учението. Всички бяхме затаили дъх и слушахме с трепет. Чужденците бяха дълбоко развълнувани от видяното и преживяното.

Някои от тях пожелаха да останат с нас и да посрещнат изгрева. Поканихме ги в нашите палатки на Мусаленския лагер и на следващата година част от тях дойдоха отново. Те доведоха други гости-и т.н. Всяка година посрещахме чужденци от Англия, Франция, Швейцария, Русия, Белгия и др.

Една чужденка, Сузи Холбич, която игра с мен Паневритмия, сподели, че имала силни видения и иска да остане повече на тези свети места. Аз я поканих да ми гостува в моята палатка. На другия ден тя дойде и остана няколко дни при мен. Имахме възможност да посрещаме изгрева заедно, да играем Паневритмия, да обиколим върховете. Молехме се и медитирахме заедно и тя каза, че е обиколила почти цял свят заедно с една група англичани, които са посещавали свети места по Земята. В Мусаленския дял на Рила тя чувстваше силно присъствие на Светли същества и каза, че това е много силен духовен център.

Сузи Холбич е световноизвестен диагностик и лечител. В своята лечителска работа тя използва метода нарегресията, сънища, кристали, цвето и звукотерапия, движения, визуализация, медитация и др. Тя е автор на книгите: „Силата на скъпоценните камъни и кристалите“, „Силата на вашите сънища“, „Събуждане за промяната“, „Пътуване през времето“ и други. Според Пиаткус, издателя на тези книги, те са най- продаваните. Сузи е англичанка по произход, но е пътувала по целия свят, живяла е в Англия, Австралия, САЩ, Гърция, Франция, Южна Африка и др. Когато за първи път дойде на Мусаленския лагер, беше изключително впечатлена от духовната атмосфера в Братството и от Светлите същества на Рила, които тя усещаше много силно. Идва години наред в нашия лагер. Сузи лекуваше с кристали. Когато дойде за втори път, донесе една торба с големи кристали и ме помоли да ги заровим между камъните на Сфинкса, за да се заредят, и на следващата година ги взе и тръгна по света да лекува с тях.

Когато Сузи влезе в моята палатка, случайно се докосна до книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“, която аз винаги държах до себе си. Тя я взе в ръце и започна да се моли. После каза: „Преведи ми какво пише в тази книга. Тя има много високи вибрации и голяма сила излиза от нея! “ Аз обясних какво съдържа и се опитах да преведа нещо, но тъй като това са библейски текстове, беше трудно.

От обич към Сузи, с която и до днес сме близки приятелки, реших да преведа книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината“ и да й подаря превода. Крум имаше английска Библия и ние започнахме да работим по превода. На няколко места имаше печатни грешки в литературната справка от Библията. Тогава се молихме много да ни бъдат дадени чрез молитва верните цитати. Така и стана. Те ни се дадоха и ние можахме да направим коректно превода. Имаше няколко абзаца, които ги нямаше в Библията. Крум ги преведе и тъй като беше изключително прецизен, уточни тези текстове с Весела Несторова. Напечатах на пишеща машина английския текст и залепих картинките, които Данаил Жеков с голямо разположение фотографира от оригинала. Оформих книжката и я подарих на моята приятелка Сузи. Тя много се зарадва. Когато стана промяната след 10 ноември 1989 г., реших да издам английския превод за приятелите от чужбина.

Впечатленията на Сузи Холбич от Мусаленския лагер и връзката й с Крум и Братството са изразени в няколко писма до Крум Въжаров.

14 август 1985 г.

Скъпи Крум,

Аз ти благодаря от цялото си сърце и душа за прекрасния начин, по който всички вие се грижехте за мене и за любовта, с която ме приехте във вашето семейство, вашето Братство.

Следващата фаза на моя живот е да създам място, където: 1) Да дойдат хора и да научат как да умрат - да разберат какво се случва, така че те да не се страхуват в този момент и да могат да приемат смъртта като едно раждане - и така да си заминат от този свят съзнателно. 2) Където хората да дойдат и да научат как да живеят - в хармония един с друг и с целия живот. Как да поемат отговорност за своя живот и да разберат уроците и школата, в която учат, и да живеят заедно с радост и простота. 3) Как да се хранят с благоговение, знаейки, че те приемат нещо от тялото на Бога, как да приготвят храната с любов и разбиране, че вибрацията отива в тялото. 4) Където възрастни хора могат да дойдат, където млади хора могат да дойдат и да общуват помежду си. На Запад много семейства са разделени, старите от младите, и те имат много да дадат едни на други. 5) Място, където децата да дойдат и да проявят своето творчество чрез изкуство, музика, танци, движения и т.н. 6) Място, където хора, които са уморени или болни, могат да дойдат за възстановяване, релаксация и лекуване. Това е един голям проект.

Моето време с вас, макар и много кратко, обнови всяко ниво от моето същество. Аз си тръгвам сега, защото трябва да съм послушна на моя вътрешен глас, на Бога и на моите учители. Аз ви нося в моето сърце и в моя живот и никога няма да забравя моите братя. Благодаря ви. Благославям ви. Аз ви обичам!

Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров, 14 август 1985 г. Факсимиле

8 август 1989 г.

Скъпи Крум,

Аз ти пиша това през нощта на светлината на моя фенер. Аз се чувствам съвсем излекувана при моето посещение и благословена, че дойдох в България и в Братството, когато вие бяхте тук, на Рила. Аз чувствам твоето присъствие много близо до мен и се нуждая от теб като част от моя живот, защото има толкова много работа да се свърши.

Аз се надявам да те видя, но ако не мога, нека моята любов да бъде винаги с теб.

Сузи

Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров, 8 август 1989 г. Факсимиле

Скъпи Мария и Крум,

Благодаря на вас и на Братството за прекрасното време и за това, че бяхте един такъв прекрасен образец на Учението. Ние всички се чувстваме изцелени и вдъхновени, пълни с радост за следващата задача.

Това е с цялата наша любов,

Сузи

Писмо от Сузи Холбич до Крум Въжаров и Мария Митовска. Факсимиле

В едно кратко писмо други приятели от Норвегия също изказват своята благодарност към Крум.

16 август 1986 г.

Скъпи Крум,

Благодаря, че ни прие така добре, и за цялата твоя работа.

Ще се срещнем отново.

Любов и светлина,

Щефен и Сесил

Писмо от Щефен и Сесил до Крум Въжаров, 16 август 1986 г. Факсимиле

При всички срещи с чужденците на Рила и в София музиката заемаше централно място в нашия братски живот. Музикантите представяха музиката на Учителя, даваха концерти, свиреха от сърце. Незабравимо за нас ще остане времето, преживяно с музиката на Учителя, изпълнявана от Йоана Стратева и Петър Ганев. Даниел Кар-Гом и Алисон Браун многократно канеха музиканти от Братството да представят музиката на Учителя в Англия и Шотландия. Приятелите от Норвегия също поканиха наши музиканти. По-късно те бяха канени от Ардела Натаниел в Сан Франциско и от Филис Торп в Сент Луис. Сега може да се каже, че музиканти от Братството пътуват навсякъде и музиката на Учителя звучи по цял свят.

В мое присъствие един англичанин попита Крум: „Вие какво сте написали?“, а той му отговори: „Аз не обичам да пиша за нещата, аз просто ги правя.“ Крум имаше изключителната способност да планира и да реализира проектите. Той беше предан, всеотдаен работник на Божията нива. Често казваше, че лазерният лъч има голяма пробивна сила. Следвайки съветите и напътствията на Учителя, той беше успял да постигне силата на лазерния лъч в мисли и действия. Крум мълчеше и работеше интензивно, учеше ни как да имаме силна мисъл, да бъдем целенасочени, без отклонения, за да успяваме в начинанията си.

Крум на дело показа как един мълчалив и скромен ученик изпълни задачата да разпространи учението на Учителя. Според Миша Левин от Москва: „Бате Крум си беше поставил задачата да предаде учението в други страни и на първо място в Русия. Сигурен съм, че с тази задача той се справи възможно най-добре.“

За приятелите от чужбина той беше „нашият обичен Крум, незабравимият, който изкова мостове между Изтока и Запада, Севера и Юга!“

Крум Въжаров на Мусаленския лагер, 1986 г.

[Ани]

* Коментар на Григорий Кьосев: Това нещо Лена разказа и на мен още по-развълнувано и подробно, когато й бях на гости в Москва. В моите писмени спомени разправям за паралелен случай точно по същото време. Моята приятелка В. М. от София, която от дълги години живее в Ню Йорк, видяла Крум (Вено) плътно физически там точно по същия начин (аз ги бях запознал тука). Описа ми същите дрехи, много леки за зимата, даже и обувките му. Каза, че е било невъзможно да е видяла другиго, понеже... такива обувки в Амоняка не се произвеждат... Срещата им, без никакви разговори, й разрешила много труден душевен и житейски проблем.

[128] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 11 с.