РАЗГОВОР С ВСЕМИРА

[Ани]

РАЗГОВОР С ВСЕМИРА

СКОРО ХОРАТА ЩЕ СХВАНАТ, ЧЕ ПРОСТРАНСТВОТО Е ПЪЛНО С РАЗУМНИ СЪЩЕСТВА, КОИТО ПОСТОЯННО ИЗЛИВАТ СВЕТЛИНА В УМОВЕТЕ НА ХОРАТА И ПРЕУСТРОЙВАТ НЕЩАТА.

УЧИТЕЛЯ

Илюстрация: Густав Доре - Небето

Кой, в сегашния забързан свят се досеща да погледне към малките цветя с любов? Кой, в сегашния напрегнат свят чувства нужда да послуша пролетната птича песен? Кой, в сегашния смутен свят търси планината, за да се изкачи по-близо до Слънцето? Ако някой върши това, той е щастлив човек, защото се е почувствувал едно с великия Живот.

Човек е една малка част, клетка от един велик Организъм и щастието му зависи изцяло от съзнателната му връзка с него. Езотериците наричат този Организъм - Цялото, а физиците - всемир. Но това са различни имена на великият Един, Който поддържа живота, Който организира и запазва хармонията между всичко и всички.

Може ли частта да обхване Цялото? Тя може само да бъде обхваната от него, и да му служи с разбиране и с любов. Щастието на клетката зависи от общото състояние на организма, чието здравословно състояние,обаче зависи от съзнателната дейност на всички клетки заедно. Всеки опит на клетката да се отдели от Цялото е обречен на гибел, защото извън Цялото тя не може самостоятелно да съществува. Същият закон действа и при човека. Всеки негов опит да се отдели от Цялото е в негова вреда. Човек може да съществува добре или зле в зависимост от съзнателната му връзка с онова велико, на което той е една частица. И за да превърне съществуването си в една безкрайна радост, единственият път е да изучи законите и начините, по които той може да поддържа връзката си с Цялото.

Ние хората сме дошли на земята за да научим уроците, които са необходими за духовното ни развитие. Ще разрешим тази своя задача успешно само, ако наистина се чувстваме удобно във физическото тяло, чрез което всеки един от нас се проявява. Но за тази цел са ни нужни познания. Нашето тяло се подчинява на ред закони, които действат не само на нашата физика, те действат в цялата Жива Природа. Те действат и в минералите, и в растенията, и в животните, но поради слаба та чувствителност на техните възприятия, животът в тях се проявява механично, без тяхното съзнателно отношение към него. Само човекът, на когото сам Бог е вдъхнал част от своя та жива душа, има духовната привилегия да изявява Божествения живот не механично, а съзнателно. А съзнателният живот на човека е, именно онова, което му дава възможност да излезе над механично действащите природни закони, и да се почувства достатъчно силен да регулира действието им в своя организъм.

Има ли начини човек да влезе в съзнателна връзка със законите на Жива та Природа? Има. Един от тях е Паневритмията. Тя е средство, чрез което душата може да се свърже с трите свята едновременно; с Божествения - чрез мисълта, с духовния - чрез музика та, и с физическия - чрез движенията.

Да се обединят съзнателно в едно мисълта, чувството и волята, това е постоянната нужда на човешката душа. Животът на душата е немислим в едно тяло, на което липсва мозък и сърце. И колкото по-светли мисли провежда един мозък, колкото по-възвишени и благородни чувства проявява едно сърце, толкова животът на душата в това тяло на физическия свят е по-лесно да се изяви. Ако действията на един човек са осмислени и одухотворени, ако те са съгласувани с природните закони, тогава той може да стане проводник на висшия живот. Той става клетка от великия организъм на Цялото. Постигнат ли това, хората ще придобият светещи тела. Паневритмията е метод да се постигне онова, което душа та желае - да обитава едно светещо тяло. А това може да стане- само, ако човек започне съзнателно да възприема и се ползва не само от физическата енергия, идваща от Слънцето, но и от онази психическа, духовна енергия, коя то, именно, е посланието му към нас.

Чрез Паневритмията човек започва да приема духовната светлина от всемира и да я излъчва от себе си. За това нейното практикуване придобива голямо значение за всеки, който иска да възстанови връзката си с Цялото. Паневритмията е метод за връзка с все мира. Само онзи, който разбира, че трябва да бъде полезен и на себе си, и на близките си, и на всички по света, с които го свързват невидими нишки, само той разбира истински нуждата от Паневритмията. Да протекат през тебе енергиите на великия Живот, това е най-радостното усещане, кое то душата може да изпита чрез физическото тяло тук на земята. Да приемеш енергията и да я предадеш. Да чуеш Гласа, и и да му отговориш с езика на движенията. Това не е ли свещен разговор? Не е ли разговор на твоята душа с всемира? Паневритмията, имен но, е този мистичен разговор , който прави връзката ни с всемира жива.

"На ранина Те призовах, Господи!" Само при изгрева на Слънцето, душата може да се разговаря с всемира. А онова, което Гласът му й нашепва, тя може чрез паневритмичните упражнения да предаде на своите по-малки братя - животните, растенията, минералите. Разговаряйки, на ранина, душите и приемат, и предават жизнената енергия.

Какво по-хубаво от това, да приемеш Живота от всемира, и да го излъчиш около себе си за благото на всички? Какво по-радостно от това да чуеш Гласа на Светещите Същества, внасящи хармония в ума ти и доброта в сърцето ти? Какво по-истинско от това да усетиш енергията на обновата да тече през тебе и да се излива навън към другите? Това е вечно то движение на Паневритмията, в която ние всички от векове искаме да участваме.

Паневритмията! Един мистичен разговор с всемира! Разговор, започнат с появата на живота и всякога поддържан от духовно пробудените за доброто на Земята. Разговор, който и сега може да започне всеки, който е придобил вътрешната светлина. Тя, светлината е условието. И само онзи, може истински да разговаря с всемира, чието тяло вече свети, пулсирайки с хармоничния ритъм на Цялото!

Милка Кралева