Jump to content

Песни и танци на Слънцето - Б. Николов


Recommended Posts

СЪЩНОСТ

ПЕСНИ И ТАНЦИ НА СЛЪНЦЕТО

Слънцето е емблема на Бялото Братство. То е избор на живота. Учителят започна Делото си с Изгревите на Слънцето. Той освети утринните часове за размишление, съзерцание и молитва и препоръча да се излиза сутрин рано на открито, сред природата. Така той привлече онези, които обичаха и търсеха този живот, и положи основите на Братството. По- късно Учителят даде ред упражнения и песни в съгласие с този вътрешен стремеж.

Паневритмията, това са песни и танци на Слънцето. Те носят неговия живот, красота и сила. Те подкрепят дълбокия вътрешен копнеж на душата към този живот. Движенията са естествени. В тях се чувства ритъма на всемирния живот. Паневритмията е метод, чрез който човек може да съгласува своя малък живот с Големия живот на Природата и да бъде здрав, щастлив и радостен. Тя се изпълнява на открито - на някоя хубава поляна или в планината на някой планински връх. Слънцето вече е огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец.

Паневритмията се изпълнява в кръг по двама. В средата малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше в кръга.

Мелодиите на Паневритмията са живи, първично чисти, като водите на планински извор. Движенията - плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си.

Човек е свързан със Слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енерегиите, които се получават от Космоса, минават през Слънцето, после през луната, и тогава идват на земята, т.е. минават през ред трансформатори. От огромната енергия, която Слънцето излъчва в пространството, земята получава едва една два и половин милиардна част, тази енергия поддържа живота на земята, създава нейните форми. Всъщност, формите на живота разкриват вътрешното съдържание на светлината. Като изучаваме тях, може/л да изучаваме живота на Слънцето. Някои оспорват, че има живот на Слънцето. - Щом има на земята, има и на Слънцето. Нали земята е произлязла о т Слънцето?

Веднъж запитаха Учителя: вие от къде сте? Той отговори просто:

От Слънцето!

Учителят откри на учениците Слънцето и даде знание и методи как да се ползват от неговите сили. Това е наука! Паневритмията е един от методите, които Той даде. Това са песни и танци на Слънцето.

 

 

Sila_i_Jivot_1993_1_04.jpg?fbclid=IwAR0f

 

Първи опити

Спомням си как започна създаването на Паневритмията, като че случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението - вслушваше се във вътрешния подтик.

В онази пролетна привечер, Учителят и няколко братя и сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха.

Ставаше въпрос за народните хора и песни. Някои от присъстващите показаха стъпки на народни хора и танци. Учителят изпя малка мелодия и каза: С какви движения ще изразите тази мелодия? - Направиха опит да намерят стъпки! и движения, но не бяха сполучливи. Тогава, Учителят показа движения - плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията.

Така се роди първото упражнение на Паневритмията - като че случайно. Но то послужи като подтик. Учителят хвана идеята. Оттегли се в стаичката си и започна да работи.

Упражненията се раждаха едно след друго. Творческият огън се разпалваше и усилваше. Той тъй се увлече в работата, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта, Той опитваше с учениците новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията. Учителят поправяше, уточняваше, разработваше. Той беше съсредоточен,вдъхновен - лицето му беше като пламък. С каква любов работеше Учителят и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и предаде мелодиите на Паневритмията - движенията, стъпките, ритъма.

Така един възвишен Свят слезе при нас и ни се изяви. Учителят го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях - животът на онзи свят, от който той ги сне.

Зад явленията на живота седи един възвишен Разумен свят. С него трябва да търсим връзка всякога. Но човек е упорит в своя скептицизъм. Той не иска да види зад ябълката ръката, която му я подава, която я е създала, направила я привлекателна, придала й е вкус, сладост, хранителност, аромат, целебност.

Малкото цветенце, също е говор на великия Разумен свят, който ни обича. Ние сме оградени от Любовта. Тя е, която ни храни и пази, тя се грижи за всичките ни нужди. Обичта прониква всичко. За нея няма препятствия. Всичко има нужда от обич, даже и вещите, с които си служим. От цялата вселена иде към нас живот- животът на милиарди слънца и планети. Човек приема този живот и отговаря на него. Да, човек разговаря с всемира.

Животът е Един, и знанието е всемирно. То се предава през неизмеримото пространство - по видими и невидими пътища.

 

 

Sila_i_Jivot_1993_1_05.jpg?fbclid=IwAR0f

В съгласие с вътрешния стремеж към светлина

Учителят създаде Песни и Танци на Слънцето. Те са снети от онзи възвишен свят, в който Той живее.

Преди години, на Изгрева дойде немски професор хореограф. Той беше пътувал по света и изучавал танците на народите. Някои журналисти, които го придружаваха, му споменали малко иронично: Има там горе, край гората едни, които играят сутрин. Професорът пожелал да ги види. Довеждат го на Изгрева: Неделя - свежа пролетна утрин. Ябълките нацъфтяли, а наоколо и боровете. Витоша, още в снегове - блести, огряна от Слънцето. На Изгрева е празнично, чисто, светло. във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На полянката играят 200-300 души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията на своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията - представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света. Изучавал съм танците на народите, но по- прости и пo-съвършенни движения от вашите не съм намерил".

Песните и танците на Учителя са израз на един висш Живот, който той направи достъпен за нас. Малцина знаят, че той създаде повече от 120 песни - едно голямо музикално творчество с изключителна красота, дълбочина и сила. То събужда силите на душата, подкрепя я в трудния път на земята, напомня й за нейната далечна родина и й посочва пътя към нея. Цялото творчество на Учителя е слънчево, и неговото Слово, и неговите песни и танци. То е израз на Светлината, на онзи възвишен свят, от който Той иде.

Борис Николов из "Послание”, по случай 22 март -“Празника на Пролетта”, 1970 г.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...