Новите възгледи - Учителят

[Ани]

ЗНАНИЯ ЗА ДУХА

_________________________________________________________________________________________

      Колко мощ се иска, за да извърви човек пътя си на земята с будно съзнание! Колко силна воля той трябва да има, за да издържи на превратностите на съдбата! Но веднъж влязъл в Училището на Живота, и тръгнал по пътя на познанието, човек усеща в себе си една подкрепа..във всеки труден момент в него има Един, Който му шепне думи на живот! Това е Духът! Той е истинската Светлина, която осветява човека отвътре!

      Тя му шепне своята блага проповед и го учи как да се стреми със цялото си същество към високият идеал - символ на съвършенството в света.

_________________________________________________________________________________________

НОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ

      Мнозина искат да знаят, какво нещо е новото, Божественото учение. - Божественото учение седи в следното: Да оставим Бога да работи в нашето съзнание, и Бог да ни остави да работим в Него. В какво седи новото учение? - Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? - Като го опитате!

...

      Ако човек иска да разгадае тайните на своя живот, той трябва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човек спира погледа си върху ежедневните работи, и не обръща внимание на новото, което иде. Н ежедневните въпроси са важни, но тяхното разрешение трябва да остане на последен план.

...

      Аз съм за онази коренна промяна, която може да стане у вас. У мнозина от вас тази коренна промяна още не е станала. Някои от вас сте като буби, но някои са застанали на вратата вече. Този е спасителният път. Това е пътят на самоусъвършенстване. Това е Новото учение! Ако хората не мислят така, светът не може да се поправи.

Учителят

      В живота съществува един вътрешен процес, който се нарича растене. Резултатът на този процес е усъвършенстване на човешкия дух. В човешкия ум са складирани много знания, които един ден ще се заличат, както се заличава напечатаното в книгите. Защо се заличават тези знания? - Защото не са приложени. Всяко неприложено знание лесно се заличава. Не само знанията се заличават, но много скърби и радости се заличават от сърцето на човека. При това положение човек мяза на изпаднал търговец, в дюкяна на когото няма стока, в касата му няма пари и около него не обикаля вече нито един приятел. Този търговец сега само запитва: какъв е смисълът на живота?На този въпрос няма отговор. Казвам:за човек, който не е приложил знанията си, животът, наистина няма смисъл.

      Човек живее, за да ходи, да мисли, да се радва. Който разбира живота, той се радва; който не го разбира, той страда. Който разбира живота, той мисли, учи; който не го разбира, той не мисли, той е невежа. Който разбира живота, той живее, който не го разбира, той умира. Казвате: какво ще стане с нас след смъртта ни? Ако след смъртта си разберете Истината, вие ще оживеете. Ако не я разберете, ще станете на прах и пепел.

      Казвам: докато мравката не излезе от своята форма, тя не може да се весели като човек. Тя винаги ще си остане в същата форма. Докато мравката живее в мравуняка, тя ще носи шушулки от дърветата, ще прави купчинки от тях и ще мисли, че в това седи смисъла на живота. Понякога човек е смешен: направи си една малка къщичка с два прозореца и една врата и почва да я обикаля, да смята колко сламки трябва да донесе в къщи. Той ще събере всички сламки от овцете и с тях ще си направи един юрган. Всяка сламка представя косъм от вълната й. После ще си направи една дреха от тези косми и ще каже: красива е моята дреха. Най-после той ще облече дрехата и ще мисли, че е ангел. Такива са вашите разбирания. Утре дрехата ще се скъса, и той ще плаче за сламките, които събирал. Питам: какво щастие може да съществува при такова разбиране на живота? Щастие, което зависи от сламките не е истинско щастие.Щастието се постига при пълно и дълбоко разбиране на живота. Защо животът не е щастлив? - Има причина за това. Тази причина е фон, сянка на бъдещото разбиране.

      Съвременните хора имат много ограничени схващания даже и за най-обикновени въпроси. Запример, някои казват: защо трябва да ходи човек по планините, да се удря по камъните, да дивее по горите? По-добре е да си седи в къщи, на спокойствие. Какво ще кажете на това? По домовете си хората спокойни ли са? Много хора днес седят по домовете си, но не са спокойни: превиват се от ревматизъм, от ишиас и ред още болести. Тъй щото, камъните и в домовете им ги намират. Камъните представят болестите, недоразуменията, противоречията между хората.Следователно, в планината човек има сто пъти по-голяма възможност да намери истината, отколкото в долината. Ако планините нямаха някакво предназначение,те не биха съществували. Планините не са създадени за снеговете и ветровете; те са създадени за хората, да се учат, да се ползват от тях.

      Сега, като говоря за разбиранията на хората, не казвам, че разбиранията им нищо не струват, но те са временни, подлежат на промени. Човек иска да разбере любовта, мъдростта, истината. Обаче, той трябва да знае, че тези неща не са за него. Той може да се интересува от проявите им, но не и от самите тях. Дойде някой при мене и казва: Кажи ми, що е мъдрост? - Ето, вземи тази книга с формулите и я изучавай. - Не я разбирам. Ти ми кажи нещо за мъдростта. - Ето, погледни това езеро, тази река, това море! - в тях се крие велика мъдрост. - И тях не разбирам. - Наблюдавай, изследвай, учи! Един ден ще разбереш какво нещо е любовта, какво мъдростта, и какво - истината.

      Като ви говоря по този начин, пазете се от следното: не туряйте старите си възгледи в разрез с новите. Не мислете, че старите възгледи нищо не струват. Когато посадите една семка,първо тя изкарва две-три малки коренчета, после още две-три, и т.н. След коренчетата излиза стебло, което постепенно се разклонява, разлиства и продължава да се развива. Питам: трябва ли да мислите, че първите коренчета не са важни, защото са най-стари? Не, първите коренчета са толкова важни, колкото и последните. Първите усилват живота на младото дърво.

      Съвременните хора искат да разберат нещата изведнъж. Всяко нещо очаква своето време за разбиране. За всеки ден е определено, какво може човек да разбере, да научи. Той не може да разбере нито йота повече от това, което е определено. Закон е: човек не може да види или да чуе повече от това, което му е определено за даден момент. Запример, главата на човека може да се обърне най-много под ъгъл 45°, надясно или наляво, но по никой начин не може да се обърне назад, да образува ъгъл от 180°. Рече ли да обърне главата си назад, той коренно изменя своето положение. Ето защо човек вижда нещата пред себе си по-добре от тия, които са зад него. Това, което е пред нас, ние наричаме бъдеще, а което е зад нас, наричаме минало.

      Като се говори за разбиране, за различаване, човек трябва да схваща нещата, както са поставени в живата природа. За тази цел той трябва да разбира езика, граматиката на природата, както знае граматиката на матерния си език.

      Казвам: човек трябва да работи над себе си, да развива силата, която е вложена в него. Той трябва да развива тази сила в себе си, не да се показва, че е по-силен от другите, но чрез нея да придобие свободата си.

      Съвременните хора говорят все за смисъла на живота, има ли защо да се живее или няма. В края на краищата, всеки казва: смисълът на живота е да познаеш себе си. С други думи казано: смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи,Бог е същината,към която всеки се стреми. Същината пък е цялото битие:растенията, животните, хората,слънцето, луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми. Видиш ли един клек, разгледай го с окото на учения, а не с окото на простия. Простият ще каже: клек е това - и ще го захвърли настрана. Ученият ще го вземе близо до себе си, ще разгледа формата, големината, устройството му. После под микроскоп ще разгледа тъканите му. Той няма да го остави, докато не проникне в неговия вътрешен смисъл.

      Сега ще се върна към главната мисъл. Дръжте старите си възгледи и не считайте, че те не са прави. Всеки стар възглед е или коренче, или лист, или цвят, от цялото дърво. Той е точно на своето място; без него дървото не може да живее. Обаче, едно е важно: дървото не може да живее само с тия коренчета, листа и цветове. Нови коренчета, нови листа, нови цветове са нужни на това дърво, за да продължи новия си живот. Тези са новите възгледи за живота, Питам: новите възгледи изключват ли старите? Не ги изключват. Има ли противоречие между едните и другите? Никакво противоречие няма. Всяко нещо е ценно на времето си и на мястото си. Благодарете на Бога за старите възгледи. Благодарете и за новите възгледи.

      Някой казва: защо минах по този път? - Благодари, че си минал, именно по този път. - Да, но не съм израснал достатъчно, не съм като другите хора.- Благодари, че не си като другите хора.- Направих една голяма погрешка. - Благодари и за това. Ако не беше я направил, ти нямаше да знаеш, де е слабото ти място. Може би твоята погрешка носи благо на друго някое същество.

      Човек трябва да има дълбоко разбиране за всичко, което става в живота. Каквото става в даден момент, то е най-доброто.

      И тъй, не разрешавайте,нито примирявайте противоречията в живота. Запример, вие ли дигнахте мъглата? - Не. Има една вътрешна сила в живота, която примирява, разрешава всички противоречия. Когато живеете в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно. Божият Дух прави нещата ясни.

      Не се поставяйте в противоречие със себе си и знайте, че Божественото съдейства за добро. Не очаквайте щастието ви да дойде в бъдеще. Ако денят днес е добър, и утре ще бъде добър. И миналото е за добро, и настоящето е за добро, и бъдещето е за добро. Гледайте на настоящето като на топлина и светлина, които организмът възприема.. Както чувствате светлината на ума и топлината на сърцето си, така трябва да чувствате Божието присъствие в себе си.

      Беседа от Учителя, държана на 7 август 1932 год. на Седемте рилски езера