Jump to content
Ани

ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов

Recommended Posts

БРАТСТВОТО НА ДУМИ...

_________________________________________________________________________

За да се обясни едно явление, нужни са думи, понятия, чрез които то да стигне до съзнанието на онези, които се интересуват. На всички, които се запитват що е Бялото Братство, къде се е създало, кой го ръководи, кой членува в него и т. н. могат да се кажат много думи за него. Известни окулисти са писали за същността, характера и дейността на Бялото Братство. Също, и Учителят е изяснявал не веднъж тези въпроси в своите беседи и лекции. Той е вложил Истината за Бялото Братство в своите думи и е помогнал в съзнанието на слушателите да се създаде ясна представа за това велико общество от Светли души.

_________________________________________________________________________

ИДЕИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

Според окултната наука и според Учителя, ние се намираме в една от най-важните епохи от развитието на човека. Намираме се в края на тъмния период, наречен от индусите Кали Юга или Марсов период, който е започнал от грехопадането и продължава и до днес. Ние са намираме в края на този период и Учителят казва,че Христос именно за това дойде на земята, за да възвести на човечеството края на този тъмен период и началото на Новата епоха на Светлината, в която управлението на света минава от ръцете на тъмните сили в ръцете на светлите братя, които сега масово се въплощават между човечеството, за да го повдигнат и да го извадят от мрака, в който живее сега. В течение на тъмния период човечеството не е оставено в непрогледен мрак - от Света на Светлината, от Божествения свят са му пращали Светлоносци, които осветявали пътя му. За тези именно Светлоносци в живота на човечеството, ще говоря сега.

Малцина от съвременните хора имат ясна представа за истинските фактори и причини на културата и човешкия прогрес. Мнозина познават онази истинска история и нейните творци и герои, за които сега ще говоря.

Ще посоча онези моменти от човешкото развитие и култура, когато се е давал подтик на една нова култура и кои са тези, които са давали този подтик и са осъществявали културата.

Какво всъщност представлява културата? За да отговорим на този въпрос и да разберем истинските фактори на културата и прогреса, трябва да имаме нова представа за природата, света и живота и за великите закони, които управляват Битието. Това, което съвременните хора считат за природа е детинско схващане. Природата не е една мъртва машина, както мислят днес, но един жив организъм, със своя душа и дух, които са взели и взимат активно участие в развитието на съществата,които живеят в нея. Те са фактор на живота и прогреса в природата. Те са, също така фактори за историческото и културно развитие на човечеството. Законите на историческото и културно развитие са същите, които царуват в цялата природа и в цялото органическо царство. Като външен израз на душата и духа на природата се явява слънцето, което е носител на живота и прогреса на земята. То е, също така главен фактор и на духовния прогрес, макар че съвременните хора не са дошли до тази истина. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която можем да наречем Духовно или Божествено слънце. Лъчите на това слънце имат такова отношение към духовния живот на човека и човечеството, каквото е отношението на лъчите на физическото слънце към развитието и проявите на физическия живот. Това духовно слънце е първопричината на всеки духовен и културен подтик в живота. Както видимото движение на слънцето, обуславя развитието на живота върху земята, така и духовното слънце има свое движение, което обуславя проявите на културата в определено място и време. Това е една велика истина, която е скрита за съвременните хора, но която е една от основните истини за окултната наука. Това духовно слънце, с мощните си светлина и топлина, които ние познаваме като любов и мъдрост, залива умовете и сърцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се пробуждат като ранни пролетни цветя и стават вестители на Новата култура, която иде. Тези напреднали, събудени души са служители и носители на светлината и топлината на това велико Божествено Слънце, което прониква всички души. Тези събудени души са истинските творци на културата и носители на духовните ценности и блага, защото културата има отношение към култивиране на човешките добродетели и способности. Добродетелите и способностите са зародиши, които растат и се развиват под въздействието на Любовта и Мъдростта и под грижите и ръководството на пробудените души, които са проводници на светлината и топлината на Духовното Слънце. Те са лъчите на това Слънце.

В началото на всяко нова епоха са се явявали тези пробудени души и са полагали основите на новата култура, като са изнасяли основните принципи и закони върху които тя се гради. В различни форми и по различни начини, всички те са изнасяли единната и вечна истина, че Духовното Слънце, с неговите служители - пробудените души е истински творец на всяка култура по лицето на земята. В началото на всяка нова култура се дават нови методи за развиване дарбите и способностите на човешката душа и за изграждане на културата. Защото всяка културна епоха има свои специални задачи и специални козмични и духовни условия, които обуславят и методите на работа.

Още в предисторически времена, в древна Лемурия и Атлантида, човечеството се е развивало под ръководството на Божествени Учители, които са били проводници на Божествената светлина и топлина за душите на тозавашното човечество. Още тогаз са съществували училища и школи, където тези Божествени Учители са предавали вечните истини и Божествени принципи на хората, като са им давали и методи за развиване на добродетелите и способностите.

Божествените Учители или Учителите на Бялото Братство, при създаването на всяка една култура са вършили двойна работа: от една страна те са работели сред широките народни маси, за да събудят тяхното съзнание и да дадат импулс на новото, което носят, а от друга страна са избирали между народа по-пробудените души и са им давали по-специални методи и знания за по-бързо развитие, за да ги подготвят за творци и носители на Новата култура, която те носят в себе си. Така се създават едновременно две течения: едно течение и учение за широките народни маси, които трябва да се пробудят за нов живот и да им се даде импулс към възвишеното и благородното в света; а другата страна на учението е вече за тези, които са се пробудили и се стремят съзнателно към Божествената култура. Така се създава външното - екзотерично учение, което с течение на времето се оформя като религия за възпитание на широките народни маси и вътрешно - езотерично учение, което се предава във вътрешните окултни школи и има за задача създаването на апостоли и носители на Божественото учение и творци на културата. Този процес се наблюдава в цялата човешка история.

В развитието на петата раса досега са произведени четири велики импулса от Бялото Братство, които са дали началото на пет култури и сега се дава импулса за Новата, шестата култура, от която ще се роди шестата раса. Тези четири импулса са четири велики духовни вълни, четири велики духовни прилива, които са имали и имат отзвук по лицето на цялата земя и са отекнали в душите на всички хора. Те са се явявали периодично и са имали строго определена задача. При всеки един импулс, при всеки един прилив, Бялото Братство е изпращало своите пратеници между хората, за да ги повдигнат и осветят пътя им в тъмната нощ, в която живеят и да им дадат методи за развитието на тяхните добродетели и способности.

Всеки един прилив е имал и има видимия си външен израз в един велик Учител, който е представител на Бялото Братство на земята. Но той не идва сам - той идва със своите ученици, с напредналите и събудени души, които разнасят словото му, в което са въплотени великите Божествени принципи и закони, между всички хора по земята. По такъв начин се полагат основите на една нова култура. Така постепенно са се развили петте култури на петата раса и днес сме пред прага на шестата култура, която се заражда между славянството. Първият прилив или импулс е започнал със създаването на първата култура на петата раса - Древноиндуската; след това преминава засилвайки се във втората си фаза, където осъществява втората култура, наречена Древно-персийска; като достига апогея си в Египет, където роди и разви третата култура на петата раса. Той обхвана цяла предна Азия и разви още следните подкултури: Халдейска, вавилонска, Еврейска и Гръцко - Римска, която е четвъртата културна епоха. В този първи прилив на Божествената енергия в петата раса се изнесоха принципите на Божественото учение, които легнаха в основите на всички тези култури. В Дребна Индия те бяха изнесени от седемте велики мъдреци, наречени великите Риши - великите Учители на Дребна Индия, които създадоха ведите и вложиха в тях Божественото си учение. След тях дойде великия Рама, който създаде една мощна култура, процъфтяваща много хилядолетия. Още по късно се яви Кришна, който възвести учението на Божественото слово и посочи пътя на човешката душа към Бога. Кришна работи в една по-късна епоха, когато вълната на Бялото Братство, със своя център бе заминала на запад и бе положила основите на Персийската, Египетската и Халдейската култури. В Персия като Учител и представител на Бялото Братство се яви Заратустра, който се въплоти много пъти там и създаде един мощен духовен импулс, който има отзвук и до днес. Той е един от първите посветени, който е влязъл в съзнателна връзка с духът на Слънцето, когото наричаше Ахура-Мазда, откъдето и учениците на Бялото Братство в тази епоха се наричат маздаисти. Учението си той изложи в своята книга Зенд-Авеста, която се състои от пет части. Както вече казах, първият импулс не спира тука, а продължава на запад и достига кулминационната си точка в Египет, където начело на импулса стои великият Учител Хермес, затова и учениците от тази епоха се наричат херметисти. Хермес изложи най-ясно и системно принципите на Божествената наука и създаде една нова форма на посвещението, коренно различаваща се от наследените от черната и червена раси. Той бе в пряка връзка с Божествения Дух, когото нарича с името Озирис.

Хермес е написал, според преданието, около 42 съченения, все из областта на Божествената наука, в която излага принципите на Божественото знание, с което поставя основите на Западната окултна традиция. Всички европейски окултни движения са черпили и черпят от този Божествен източник. От тук, както ще видим, водят началото си гръцките мистерии. Тук са се учили Орфей, Талес, Питагор, Платон и други. От тези 42 съчинения до нас са достигнали само три и то само части от тях. Това са: “Книгата на мъртвите”, наречена още “Излаз от деня”, “Асклепиус” или “Речи за Посвещаване” и “Девицата на света”, в която разкрива учението за трансмигрирането или преселването на душите.

Като ядка и синтез на цялото херметично знание, от това което е достигнало до нас е: 1. Видението на Хермес, 2. Седемте херметични принципа, които са предавани от уста на ухо до началото на XX век, когато са записани от трима американски посветени в херметичната мъдрост, издадени в отделна книга и 3. Смарагдовата таблица на Хермеса.

Във “Видението на Хермес” се излага учението за Първопричината на света, свещения огън и Творческото слово. За първопричината на света там се казва следното: “Никоя от нашите мисли не би могла да схване Бога, нито някой език да го определи. Онова, което е безтелесно и невидимо, без форма, не може да се схване от нашите сетива. Онова, което е вечно не може да се измери с късата мярка и времето, защото Бог е неизразим. Наистина, Бог може да надари някои от избраниците си със способността да се издигнат над естествените неща, да доловят известно сияние от върховното Му съвършенство, но тези избраници не намират думи да предадат на обикновен език невещественото видение, което ги е накарало да потреперат. Те могат да обяснят на човечеството вторичните причини на създаването, които минават пред очите им като картини на всемирния живот, но Първата причина остава забулена и не бихме успяли да я разбулим, освен като преминем през смъртта”. Последните думи “като преминем през смъртта” не означават, че след като умре човек ще познае Бога, но означават, че след като човек мине през смъртта и я победи т.е. Възкръсне, достигайки до най-високо посвещение, тогава ще познае Бога.

Поради важността, която представлява, ще предам Смарагдовата таблица, защото в нея, в синтетична форма се съдържа цялата премъдрост на Хермеса.

1. “Истинно. Несъмнено. Действително.” Това се отнася до Първата Причина;

2. “Това, което се намира долу, е аналогично на онова, което се намира горе. И това, което е горе е аналогично на онова, което се намира долу, за осъществяване чудесата на единството”. Това е великият закон на аналогията и съответствията, по който е построена вселената и който стои в основата на всяко окултно знание.

3. “И подобно на това, както всичко е произлязло от Единния, чрез посредството на Единния или чрез размишлението на Единния, т.е. Словото, Мировото Аз, така всички неща са се родили от тази едничка същност, чрез приспособление.” Тази мисъл е подобна на мисълта на Евангелиста Йоан в първата глава на неговото Евангелие “в начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана и нищо без Него не стана” и пр.

4. “Слънцето е баща, Луната - майка. Вятърът я носил в утробата си. Земята е нейна хранителка. Тази същност прониква цялата вселена. Нейната сила си остава цяла, т.е. неизчерпана, когато се превръща в земя, т.е. когато твори, а не се изразходва.”

5. “Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от грубото, с голямо изкуство”

6. “Тази същност се издига от земята към небето и отново слиза на земята, възприемайки силата както на висшите, така и на нисшите области на света. По такъв начин ти ще спечелиш слабата на целия свят, затова от тебе ще изчезне всяка тъмнота.”

7. “Тази сила е най-силната от всички сили, понеже тя побеждава и най-изтънчените неща и прониква във всички плътни неща”

8. “Така е бил създаден света”.

9. “Оттук са възникнали неизчислими приспособления, образът на които е изложен по- горе.

10. “Затова аз бях наречен - Хермес Трисмегист /трижди величайши/, тъй като притежавам познанието на трояката философия на всемира, във всичката й пълнота.”

11. “Пълно е това, което казах за действието на Слънцето”.

За да проникне човек в дълбокия смисъл на тази таблица, необходимо е дълбоко вътрешно просветление, защото тя включва в себе си тайната на цялото Битие.

Третият по важност документ, останал от херметичната школа са седемте херметични принципа, за които Учителя много говори и казва, че те по научен начин обясняват закона за Любовта. Ето и самите принципи:

1. Принцип на ментализма. Според този принцип, всичко в света е ум. Умът е основата на света.

2. Принцип на аналогията или съответствието, за които стана дума в таблицата.

3. Принцип на вибрацията, според който всичко в природата е в движение. Всичко се движи и всичко трепти.

4. Принцип на полярността. Според този принцип всички сили в Битието са поляризирани.

5. Принцип на ритъма, според който навсякъде има приливи и отливи, втичане и изтичане.

6. Принцип на причинността, според който всяко нещо има своята причина и всяка причина произвежда свое последствие.

7. За двойствеността на активното и пасивното начало. Навсякъде в проявеният свят има две начала: мъжко и женско, които си взаимодействyвaт и осъществяват света.

Това накратко са основните принципи на херметичната философия, която е имала и има огромно влияние върху развитието на западноевропейската мисъл.

Апогеят на първия импулс, както видяхме достига в Египет, след което продължава на запад и в лицето на Мойсея полага основите на Еврейската, Халдейската и вавилонската култури и заминава още по-назапад, като създава гръко-римската култура. Като родоначалник на тази култура се явява Орфей, пратеник на Бялото Братство, затова и учениците от тази епоха се наричат ”орфисти”. Като продължители на делото на Орфей се явяват Питагор, Платон и Сократ, които дават плът и кръв на идеите му и осъществяват и създават Елинската култура.

Като пряк приемник и разяснител в идеите на Орфей се явява Питагор, който е учил в Египет и Вавилон. След завръщането си от Египет, той основава своя школа, където предава Божественото учение. В основата на своето учение той поставя математиката и музиката. За него числата са живи, творчески сили на космоса. Той е имал ясна представа за слънчевата система и за движението на земята около слънцето, което бил научил в Египет. Питагор е подлагал учениците си на една много строга дисциплина, преди да ги приеме в школата си. Подлагал ги е на много изпити, за да провери тяхната нормална устойчивост и умствените им способности. Питагор е учил, че числата съдържат тайните на Битието, и че Бог е всемирна хармония. Седемте свещени тонове основани на седемте ноти на седмострунника, отговарят на седемте цвята на светлината, на седемте планети, на седемте начина на съществуване, които се възпроизвеждат във всички области на материалния и духовния живот. За Питагор цялата вселена е построена и изпълнена с музика, която той нарича “хармония на сферите”. Той познал Бога, като неделима същност, която има за свое число единицата, съдържаща безкрайността, за свое име - онова на Бащата и на Създателя или на вечния мъж и за знак - живия огън, символ на Духа, същността на всички неща. Питагорейците живеели братски помежду си; между тях нямало частна собственост. С песни, молитви и гимнастика, те са посрещали изгреба на слънцето. Всяка работа почвали и свършвали с молитва и били строги вегетарианци.

Sila_i_Jivot_1994_1_2_05.jpg?fbclid=IwAR

"Учениците на Питагор при изгрев слънце"

Школата на Питагора бива по най-варварски начин унищожена, но идеите му проникнали дълбоко между народа, продължили да съществуват и в последствие са подети от Платон, неопитагорейците и неоплатониците. Преминавайки през цялата римска епоха,те достигнаха и до нас.

Последните зари на първия импулс, даден от Бялото Братство, осъществяват Римската култура, в която човечеството стига до дъното на материята и в която човешкото съзнание е лишено от светлината. Но все пак и в тази култура проблесва Божествената светлина, разнасяна от посветени като Нума Помпилий, който обновява старите етруски предания, които в последствие се подемат от Сенека и Марк Аврелий. Това е пътят на първия импулс, даден от Бялото Братство.

Когато първият импулс, изпълнил своята задача, своята мисия, от Бялото Братство се дава нов импулс, който има специфична задача, а именно да подготви условията за слизането на Божествения Дух, на Козмичното Слово на земята; да подготви хората, които да приемат това Слово и да го разнесат по цялата земя.

Цялата дейност на първия импулс се състоеше в това да подготви човечеството да може да приеме втория импулс, който е най-мощен защото начело на него стои самия Божествен Дух, когото ние познаваме като Христос. Тази вълна започва много столетия преди слизането на Христа на земята. Тя започва още от Аврама, преминава през Мойсея, пророците и няколко века преди Христос да слезе на земята в плът, тя се изявява в Братството на всейте, чийто главен представител един век преди Христа е бил знаменития Бодисатва Ешуа Бен Пандир - Исус, син Пандиров, който е проповядвал, че наближава Царството Божие на земята, че иде момента, когато Синът Божий, великият Божествен Дух ще слезе на земята, към която иде вече. За това му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Поради важността, която представлява Братството на всейте, ще се спра малко по-обширно върху тях.

Един век npegu Христос да слезе на земята, есеите били единственото окултно общество, което имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи но и на дела, великите тайни на Царството Божие. Те са имали два главни центъра: единият в Египет, а другият в Палестина, на брега на Мъртво море. Но техните общества са пръснати по цяла Палестина и Египет. Името Есей произлиза от сирийската дума “есей”, която значи - лекар, защото тяхната открита деятелност всред народа се е състояла в лекуване физическите и духовни недъзи на хората. Между тях е нямало роби. Всички са били свободни и са работили един за друг, живяли са братски, комунално и са отричали частната собственост. Правилата на ордена са били много строги и не е било лесно да стане човек ученик на Есеите. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бивал подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали достоен, допускали го в първата степен на ордена, чрез особен обряд на омиване - кръщение. След това няколко години кандидатът бивал подлаган на нови изпитания, за да може от оглашен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представлявали един свещен обряд и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери есеите присъствали като на тайнство - обличали се с чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. Цялата организация на есеите е приличала на организацията на питогорейците и на всички окултни школи в миналото. Общи черти между есеите и питагорейците са: молитва при започване и свършване на всяка работа, посрещане изгрева на слънцето с песни и молитви, обличане с бели ленени дрехи, братска трапеза, комунален живот, дълги изпитания преди да влезе човек в ордена, три степени на посвещение. Също така и науката и при едните и при другите е разделена на три части:

1. Наука за всемирните принципи или Теогония.

2. Физика или Космогония.

3. Етика, в която се давали всичките правила и методи за поведението на човека.

Есеите, както всички окултни общества на миналото, са поддържали учението за прераждането. Йоан Кръстител и всички апостоли на Христа са били в есейската школа, даже и сам Исус е бил между тях, израсъл е между тях, защото и неговите родители са били есей. Така че, есеите са почва, върху която Христос се явява на обществената сцена. Със слизането на Христа на земята, вторият импулс на Бялото Братство достига кулминационната си точка. Този велик Божествен Дух, за когото говориха всички посветени на миналото, като Дух на Слънцето и ръководител на цялата човешка еволюция, сега сам слиза на земята, за да даде обратен тласък на човешкото развитие. Това, което в миналото се проповядваше в тесния кръг на школите, Христос го изнесе всред обществотo, всред самия живот, защото Христос представлява висшия Аз на човечеството, който се пробужда за нов живот. Това е символизирано в Евангелието с израза: “И раздра се завесата на храма.”

Учението, което донесе Христос, е Учението на Любовта, като носител на вечния Живот, Учението на Мъдростта, като носител на Божественото знание и Учението за Истината, като основа на всяка свобода. И затова Той казва:

“Аз съм Пътят, Истината и Живота.” “Животът, казва Учителят, има отношение към Любовта. Пътят има отношение към Мъдростта, а Истината има отношение към Свободата.” Това учение минава като червена нишка чрез всички велики Учители, както от първия клон, така и от втория клон.

Като плод на взаимодействието на тези два клона се явява - между I и IV век от нашата ера - Александрийската школа, в която се различават три клона:

1. Неопитагорейци, с главен представител Аполоний Теански.

2. Неоплатоници, между които по-известни са: Амониус Сакос, Плотин, Порфирий и Ямблих.

3. Гностици, с основател Филон и последователи: валентин, Ориген, Климент Александрийски, свети Дионисий Аеропагит и много други. Към тази школа се числят и Плутарх и Птоломей. Тя носи името Александрийска школа, понеже се е развивала в Александрия. Александрийската школа синтезира в себе си знанията на херметичната мъдрост и вътрешното знание на Христа, и така синтезирани, ги предава на западния свят. Александрийската школа организира в Александрия голяма библиотека, в която събира ръкописите и съчиненията на всички мъдреци на древността, които биха представлявали едно неоценимо богатство, ако не бяха изгорени от арабите при нашествието им в Египет.

Когато втората вълна вече е заляла цялата земя и импулса външно е отслабнал, следствие разливането си в широките народни маси, Бялото Братство дава нов импулс, праща нови свои представители, дава трети импулс. Задачата на този импулс - клон - е да даде методи за приложение и реализиране на Божественото учение в живота - както в личния така и в обществения живот. От този клон излизат всички импулси, които създават Западно-Европейската култура, в нейната положителна част. Този клон минава през Мала Азия и се изявява в силата си в България, в лицето на Богомилското движение. Основател на Богомилството, според окултната история и според най-новите исторически изследвания, не е поп Богомил, а е Боян Магът, най-малкият син на цар Симеон. Преди да се изяви като Богомилство, този импулс дава чрез Кирил и Методий азбуката на българите и славяните и по такъв начин полага основите на тяхното просвещение и духовно издигане. След това той се изявява в Климент Охридски и неговата школа, който развива широка просветна и духовна дейност сред българския народ и по такъв начин подготвя условията за Богомилството. Така че, когато Богомилството се явява, то има подготвена една духовна среда, която да го приеме и разбере. Богомилите са истински християни, които разнасят Божественото учение по целия Балкански полуостров. След това преминават в Италия, Германия, Франция и Англия, Чехия и стигат чак до Русия, като навсякъде образуват Братства, които служат като център, откъдето се разпространява учението. Богомилите, както всички окултни общества на миналото, са живяли в братски комуни, имали са общи имущества. Богомилите, както и всички окултни школи се деляли на три категории: оглашени, верующи и съвършени. Богомилите се явяват представители на Бялото Братство в най-тъмната епоха на човешката история - средните векове - когато човешката мисъл и съвест бяха приспани и човешката душа беше окована във веригите на лъжата и заблудата. Те като мощно слънце осветиха хоризонта и показаха истинския път на човечеството към нов и разумен живот. Със своите смели и възвишени идеи, те пробудиха Западно-европейската мисъл и дадоха импулс на Ренесанса в Западна Европа. На запад те основаха редица духовни общества, между които най-известни са: албигойците, катарите и розенкройцерите. Те първи занесоха и популяризираха на запад идеята за свободата, братството и равенството между народите и по този начин подготвиха френската революция. Както казах, богомилите се деляха на оглашени, верующи и съвършени. Съвършените бяха посветени във великите тайни на духовната наука и бяха истинските апостоли на Бялото Братство в света. Те не живееха своя личен живот, а живееха с идеята и заради идеята и затова пътуваха от град на град, от държава на държава, като разясняваха Божественото учение и даваха на хората необходимите методи за приложението на това учение. Същевременно навсякъде подготвяха ученици и слушатели и по този начин богомилската вълна заливаше цяла Европа. Затова те навсякъде бяха гонени, преследвани. Но, “не се гаси туй, що не гасне”. Богомилството се прероди в розенкройцерството и пое нов път и нов метод на работа, чрез който създаде и осъществи западно-европейската култура. Съвършените богомили основаха много окултни общества на запад, най-знаменито и най-дълбоко от които беше Братството на Розата и Кръста, от което в последствие се разви Розенкройцерството. Учителят на Розенкройцерството - Християн Розенкройц, беше отгледан и възпитан от малък в това Братство. След като получи всичката мъдрост, която имаше това общество в себе си, по поръка на своите учители, той замина на Изток, където посредством арабите, влезе във връзка с живите центрове на херметичната мъдрост и мъдростта на гностиците, които продължаваха езотеричното християнско учение. След като проучи цялата окултна мъдрост, дадена от трите клона, в 1495 година, в него се всели една висока духовна индивидуалност, едно велико козмично същество, и оттогава, той стана Учител и ръководител на Братството на Розата и Кръста и положи основите на така нареченото Розенкройцерство, което е едно от най-тайните окултни общества. То съдържа в себе си тайните на херметистите, на гностиците, като представители на езотеричното християнство и на богомилите, плюс новото, което внесе космичната индивидуалност, проявяваща се чрез Християн Розенкройц. Четири са главните тайни на Розенкройцерите:

1. Превръщане на металите.

2. Изкуство да се продължава живота на чобека с няколко столетия.

3. Знанието на онова, което става в най-отдалечените кътове на света.

4. Приложение на Кабалата и науката за числата, за разкриване върховните тайни на древните посвещения.

Символ на розенкройцерите е роза, окачена на дървен кръст, затова и те се наричат още Братя на Розата и Кръста. Това е дълбок символ, който разкрива най-великата мистерия на Битието, именно, тайната на новораждането на човека, раждането на висшето Аз, което е символизирано и в легендата за Светия Граал. Щайнер казва за тях така: “Тези, които наричат себе си Йоанови християни и имат Розата и Кръста за символ, казват: “Тайната на висшето човешко Аз, тайната на Бога, роден в човечеството, тайната на новораждането е запазена и съхранена от една малка община, която изхожда от Розенкройцерите. Те са приели тази тайна от първоначалния импулс, който е осъществил Голготската мистерия. Но тази приемственост е оказана символистически с легендата за Светия Граал. Светият Граал, това е Светата чаша, с която Христос е ял и пил със своите ученици, в която Йосиф Ариматейски е събрал, изливащата се от раната на Христос кръв. Тази чаша, както разказва легендата, е била пренесена от ангелите в Европа. За нея бил построен храм, и Розенкройцерите са станали пазители на това, което е било в чашата, т.е. това, което е същността на новородения Бог в човечеството. Мистерията на новородения Бог е съществувала във всички времена и епохи - това е мистерията на Светия Граал. Тези, които знаят тайната на Светия Граал, знаят също, че от дървото на кръста ще произтече живот, развиващият се живот, а безсмъртното Аз е символизирано от розите, окачени на дървения кръст.

Sila_i_Jivot_1994_1_2_07.jpg?fbclid=IwAR

Франсис Бейкън

Както казах, Розенкройцерите са едно от най-тайните окултни общества, но т.яхното влияние се е почувствало по цяла Западна Европа. Всички светила на западно-европейската култура, по пряк или косвен начин са били вдъхновени и импулсирани от Розенкройцерите. Онази светлина, която те излъчвали, прониквала в духовните простори на Европа и осветявала непрогледния мрак. Така те по духовен път въздействали на човешкото съзнание и на човешката мисъл, която постепенно започнала да се събужда. Те, които били наследници на Херметистите и Питагорейците, насочили мисълта на Коперник към идеята за движението на земята около слънцето. Те са вдъхновили Галилей да твърди, че земята се върти около оста си. От тяхната среда излезе Франсис Бейкън, който внесе индуктивния метод за изследване в науката и с това даде мощен тласък на естествознанието. Неговото съчинение: “Новум Органум”, в което той изложил новите принципи на логиката, принципите на новия начин на мислене, е имало огромно влияние върху западно-европейската мисъл. Нещо повече, според окултните изследвания и според най-новите научни схващания, той е истинския автор на Шекспировите драми. Знаменитият философ Лайбниц, макар и външно да не е могъл да влезе във връзка с Розенкройцерите, което горещо е желаел, по духовен път е доловил тяхната мисъл, и под вдъхновение на тяхната мъдрост, е написал знаменитото си съчинение “възпитание на човечеството”, което изиграло голяма роля в развитието на западно-европейската мисъл. Джордано Бруно, както и всички апостоли на Ренесанса са били по един или друг начин във връзка с розенкройцерите. Леонардо да винчи е един от великите розенкройцери. Рафаел и Микел Анджело също са работили под вдъхновението на розенкройцерите. Посветените розенкройцери са пътували из Европа, незабелязани и неизвестни за никого и са посещавали ту този, ту онзи от западно-европейските мислители. В тези интимни и частни посещения на такива избраници, те са разкривали дълбоката си мъдpoст, като са давали нова насока на тяхната мисъл и по такъв начин са упражнявали влияние върху цялата западно-европейска култура. Такъв е случаят например, с Жак Таулер, прочут мистик. Той е бил един от най- знаменитите богослови на своето време. Един ден го посетил един непознат светски човек, чието име той пазил в тайна, който му разкрил една дълбока мистична философия, чрез която човек е могъл да проникне в Божествения свят. От този момент в него настава един прелом. Той влиза в едно мистично братство и оттогава става един от прочутите мислители на Западна Европа. Друг подобен пример имаме с Яков Бьоме, който бил прост обущар. Един ден при него идва един непознат. След това посещение той коренно се променя, добива голямо просвещение и става един от най-знаменитите западно-европейски окултисти. Все под влиянието на розенкройцерите, се е развил и работил знаменития шведски ясновидец Сведенборг, който, преди да се пробуди в него висшето съзнание, е бил един от най-големите учени на епохата си. През 16-17 век в Англия се е подвизавал знаменитият розенкройцер Робърт Флут, който е истинския изобретател на барометъра. По него време той и други розенкройцери правят опит да изнесат розенкройцерската мъдрост по-популярно и по-нашироко в света, за която цел издават едно послание към мислещите хора в света, в което излагат основните принципи на Розенкройцерите. Уилям Максуел, който е негов ученик, е написал задълбочени съчинения върху медицината във връзка с магнетизма, с което се явява като предшественик на Месмер, който също така е бил импулсиран от Розенкройцерите. Парацелз, за когото може да се каже, че е баща на съвременната медицина, е знаменит алхимик - розенкройцер. За него Щайнер казва, че е притежавал тайните на египетската медицина. Също така Кеплер, Тихо де Брахе и Нютон, творците на съвременната механика, физика и астрономия са били по един или по друг начин под влиянието на тези идеи. Кеплер даже казва, че в миналото си прераждане в Египет е изучавал астрономия и сега продължавал тези проучвания. Гьоте - една от най-забележителните личности в западно-европейската култура, също е бил под влиянието на розенкройцерските идеи. Това се вижда и от неговия Фауст, а още повече от малката му поема “Приказката за зелената змия и бялата лилия”, в която във вид на приказка, разкрива известни мистични идеи. Що се отнася до чисто окултните общества в Западна Европа, те всички са клонки на розенкройцерството. Клод дьо Сен Мартен и неговата школа са родени от розенкройцерството. Лафатер, прочут физиогномист и френолог в края на 18 век и началото на 19 век, също така е бил във връзка с розенкройцерите. Едва ли има мислител в Западна Европа, който да не е бил във връзка с розонкройцерите. Това показва голямата роля, която е играло това движение и голямото влияние, което е оказало върху човешката мисъл. Това е пътя на импулса, който е бил даден още от 9 и 10 век и е имал задача да създаде западно-европейската култура. Също така Сент Ив д’Алвейдър, знаменит окултист, и Фабр д’Оливе голям ясновидец и ориентолог, са израстнали под влиянието на розенкройцерството. Седир, Патос, Барле и всички техни съмишленици и приятели са се развили също под влиянието на розенкройцерството. В началото на 20 век Рудолф Щайнер, изнася розенкройцерските идеи най-пълно и най-системно и прави първия опит за широко запознаване на западния свят с тези идеи. След него същия опит прави Макс Хайндл, като по такъв начин те, двамата, изнасят публично розенкройцерските идеи, които дотогава са били държани в тесен кръг.

Sila_i_Jivot_1994_1_2_06.jpg?fbclid=IwAR

Рудолф Щайнер

Но дотук не спира дейността на Бялото Братство. Когато третият клон е изпълнил мисията си, Бялото Братство дава нов импулс в света, праща нов клон, който има местопребиваването си вече между славяните и има за задача, както казва Учителят, да подготви славянството за новата - шестата култура, която иде на земята и която ще осъществи християнството на практика. Този четвърти клон - импулс, е сега в началото си и се намира под ръководството на Учителя. Това раздвижване на душата на славяните, което наблюдаваме в течение на 18 и 19 век, се дължи именно на този импулс. Под влиянието на този импулс, който още нямаше външен израз, у славяните се оформи съзнанието, че са самостоятелна раса, на която принадлежи бъдеще и те почнаха да работят за създаването на своя собствена култура. Учителят казва, че славяните ще създадат такава култура, каквато досега не е имало на земята и която ще реализира Братството между хората и народите. Под този импулс се развиха различните Боготърсачи и Духобори в Русия. Под същия импулс се развиха Достоевски, Толстой, Соловьов, Йоан Кронщатски, Гогол и други. Под същия импулс се разви и полския месианизъм. Този стремеж към търсенето на социалната правда от славяните и развиването на комунизма в Русия е пак плод на този импулс. Като предтечи и авангард на този клон се явяват през 19 век спиритическото движение и теософското общество. Те бяха пратени от Бялото Братство да подготвят човечеството да приеме импулса, който Учителя носеше. Същата мисия и задача имаше и антропософското движение на Рудолф Щайнер, който направи преоценка и равносметка на западно-европейската култура и каза, че западно-европейската култура залязва и на Изток възниква нова култура, културата на славянството. Той даде нов подтик и на науката, на изкуството и освети религията от гледището на окултизма. Така теософията, антропософията и спиритизма, раздвижиха умовете на запада и много умове с голяма известност се заеха да проверяват фактите на спиритизма. Тук заслужава да отбележим най-знаменитите между тях. Това са: Уилям Крукс, знаменит физик и химик, Оливер Лодж, също знаменит физик, Шарл Рише, най-големият физиолог на Западна Европа, Камий фламарион и др. Цялото това движение се разви под влиянието на четвъртия импулс, това бяха неговите първи зари. Все под същия импулс и биологията влезе в нова фаза от развитието си. Тя излезе от тесните рамки на механизма и биохимизма и призна жизненото начало, като главен фактор в живота. Така се оформи неовитализма в биологията, начело с Август Паули, Дриш, Даке и др. Все знаменити биолози. Откритията на Лаковски за радиацията на организмите, потвърдени от Гурвич и учениците му, затвърдиха още повече неовитализма и потвърдиха още един път, изследванията на Райхенбах, който беше открил етерното тяло у човека, като носител на жизнения принцип. Най-после теорията за относителността на Айнщайн и идеята за четвъртото измерение, разработена от математиците - Риман, Минковски и Лобачевски, които по чисто математичен път, дойдоха до нея и я доказаха по математичен начин, са се развили все под влиянието на четвъртия импулс. Тук заслужава да отбележим и руския окултист Успенски, който написва съчинението си “Терциум Органум”, в което излага принципите на новата логика и прокарва пътищата на новото мислене. Той също написва съчинение за четвъртото измерение. Всичко това е плод на първите зари на изгряващото слънце на четвъртия импулс, който Бялото Братство изпраща в света. Така първите зари на този импулс, заливат целия свят, но се чувстват най-осезателно между славянството и българите, където е неговия център в лицето на Учителя. Импулсът, който даде Учителя, е в началото си и в бъдеще предстои да се разрастне, да обхване цялото човечество, да проникне във всички души и да ги подготви за новия живот, за живота на шестата култура, която ще бъде култура на братството, равенството и свободата. Учителят казва, че в този четвърти клон се включват трите други клона и се внася нещо ново, което не го е имало в другите. Новото, което Учителят внася, това е учението на Любовта, като основа за живота. Учителят посочва и новия път на окултното ученичество, който е път на служене чрез любовта за благото на цялото човечество. В миналото школите са били тайни и малцина са имали достъп до тях. Учителят изнася школата в живота и казва, че целият живот е школа, в която човек се учи. Човекът с пробудено съзнание е съзнателен ученик и всички противоречия и спънки, които среща, са за него задачи, които той трябва да разреши, за да провери практически своето знание. Ученикът на Учителя няма да бъде поставен на специални изпитания, както това се правеше в древността, но неговите изпитания са във всекидневния живот и го дебнат на всяка крачка, затова той трябва да има винаги будно съзнание, за да издържи изпита си. Задачата на този импулс, който дава Учителят, е да подготви човечеството за идването на шестата култура и оттам за шестата раса, която вече иде. Този нов импулс ще внесе подем във всички области на живота и ще обнови целокупния живот на човечеството. Задачата на новия импулс е да одухотвори целокупния живот и да внесе Любовта в живота, да почувстват хората, че са братя и сестри и синове на Един Баща.

От изнесеното дотук се вижда, че учението на Бялото Братство, което залива днес света, не е едно случайно или частично явление, а е самият импулс и ритъм на живота, проявен във всички времена и епохи, и че всички нови идеи, във всички времена, са дадени именно от импулсите на Бялото Братство.

Влад Пашов

Материалът обединява две сказки, държани на 17 и 24. X. 1945 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×