Jump to content
Ани

Георги Куртев (1870-1961)

Recommended Posts

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

____________________________________________________________________________________

В Първото действие на Мировата драма през сцената минават различни индивидуалности. Някои от тях са лишени от постоянното физическо присъствие на Учителя. Други остават неотстъпно до него до края на Пиесата. Но те всички, вече действащи на сцената са здраво свързани с Учителя, и тяхната връзка е осъзната. Тя е като една верига, обединила ги за своя живот, посветен на Цялото.

____________________________________________________________________________________

ГЕОРГИ КУРТЕВ

1870-1961

Sila_i_Jivot_1995_1_2_16.jpg?fbclid=IwAR

Роден е в Айтос. Баща му не успял да го изучи, освен до четвърто отделение, поради оскъдицата, в която живеели. Но Георги и без учебници се самообразовал, защото бил ученолюбив и имал силна памет. След няколко години чиракуване в една кръчма, късметът му се усмихнал и той бил назначен за писар в общината. По-късно, по свое желание отишъл да учи в санитарната школа в Сливен. След 1907 г. се върнал в Айтос и станал фелдшер. Тази професия той практикувал до края на живота си.

Георги Куртев срещнал за първи път Учителя през 1910 г в Айтос на негова сказка по френология. През следващата година, Г. Куртев присъствал на друга сказка на Учителя в Айтос, този път по хиромантия. След сказката, той поканил Учителя да му гостува. Вкъщи, между другите разговори, Учителят казал много любопитни неща за членовете на семейството му.

През 1912 г. Г. Куртев се запознал с идеята за вегетарианството чрез свои близки от Братството. Тя му допаднала дотолкова, че станала негово убеждение за цял живот. През същата година Учителят отново посетил Айтос, приемайки поканата му да присъства на спиритически сеанс. На него той им дал добър урок. От последиците на този сеанс, групата се убедила, че пътят на спиритизма е различен от този, който Учителят проповядва.

През 1917 г., по време на войната, Г.Куртев е мобилизиран и изпратен като фелдшер в болницата в Скопие. В същата болница бил и Боян Боев, като аптекар. По заръка на Учителя те са изпълнявали всяка вечер специален наряд, даден от него. Силното им духовно присъствие е помагало на мнозина. По време на престоя им там избухнала епидемия от холера. Те двамата поели лечението на 800 души холерно болни. Благодарение на тяхната самоотверженост и висок дух, те успяли да намалят смъртността до минимум. За тази голяма опитност на Г. Куртев е писал Влад Пашов в спомените си:

“По време на Балканската война брат Георги Куртев бил на фронта като фелдшер. По войската плъзнала холера и всички бягали от заразените. Тогава Г. Куртев призовал желаещите войници от дружината да се притекат на помощ на болните. Гарантирал им, че никой от тях няма да се разболее от холера. Няколко войника отишли с него и обслужвали болните цели 7- 8 месеца, без да се заразят. По това време от страх лекарите обикаляли на коне покрай болницата и отдалече давали наставления за лечението. Тогава брат Куртев получил писмо от Учителя, в което прочел: “Не се плаши от нищо, аз виждам всичко. Помагай на болните, и ние ще ви подкрепяме.”

През 1922 г на Братството в Айтос е подарена наследствена нива. Г. Куртев си спомнил, че в един разговор с Учителя той споделил идеята си да се създаде братска градина за комунален живот. Учителят тогава му отговорил: "Ще се нареди, но по-късно”. Ето че времето дошло. В Айтоската градина започнал да се организира братски живот, в който Г. Куртев е участвал с цялата си душа. Неговото присъствие и духовно ръководство там е повдигало съзнанието на много от посетителите, дошли за няколко часа да се поразговорят за светлите неща в живота.

За вътрешния живот на Георги Куртев през годините на Школата може да се добие представа и от следния документ отразяващ неговите размисли:

РЕФЕРАТ

Върху мисълта на Учителя: “Който влезе като ученик в Окултната школа, той ще Бъде подлаган на такива изпитания, че космите му ще настръхнат.”

Според думите на Учителя, ученикът на Окултната Школа ще бъде подлаган на много големи и трудни изпитания. И действително, ние които се считаме и мислим за такива, не трябва по никой начин да се плашим от изпитанията, които ни се дават. Изпитанията са като предмет за изучаване, защото от тях ние можем да научим много работи, които ще ни ползват в нашето развитие като ученици. Единственото нещо, което трябва да изхвърлим от нас, това е страхът. Затова казва и Учителя, че космите му / на ученика - бел.ред. / ще настръхват от изпитанията, които ще му се дават. И ако ли ние не изгоним страха от нас, с никакви изпитания не можем се справи. Трябва да бъдем безстрашни във всяко отношение, да бъдем герои да понесем всичко онова, което ни се изпречва по пътя на нашето развитие. В разните книги ние виждаме как светиите, пророците и някои велики учени са били подлагани на такива трудни изпитания и всичко това те са понасяли с радост и благодарение.

Ние, като окултни ученици, се изисква от нас да изучим най-щателно лекциите и беседите дадени от Учителя, защото от това ще зависи дали ние сме от ония ученици, които каквото им се предава с желание го изучават и така успешно свършват гимназия, университет и т.н. Та нашето развитие и усъвършенстване зависи от самите нас, а именно да познаем себе си и изучаваме Божиите пътища. След това от нас се изисква да бъдем редовни във всяко едно отношение. Преди всичко, за да бъдем окултни ученици трябва да сме точни, постоянни и сериозни в нашето развитие.

Ето защо изпитанията, които идват трябва да бъдат стимул в живота ни, в нашите прояви. Много пъти като ни наложат едно малко по-трудно изпитание почнем да роптаем и да упрекваме защо са дошли. За да се даде едно изпитание на човека, това си има причини.С изпитанията, трудностите и мъчнотиите в живота ние изплащаме някои погрешки на наши деди и прадеди.

И тъй, като окултни ученици трябва да понасяме всичко с благодарение, защото изпитанията са условие за да узреят плодовете, които ще дадем.

Следователно, пътят на ученика е във изпитанията.

Георги Куртев 4 март 1928 г. гр. Айтос

През целия си живот Георги Куртев е помагал на нуждаещите се - лекувал е безплатно, дарявал е средства, помагал е със съвет. Той е бил авторитет не само сред хората от Братството. Повечето негови съграждани са го почитали като свят човек, посветен на една висока служба, служба на Бога.

Неговите искрени молитви, отправяни по всяко време на денонощието от молитвената стаичка в Градината, са съграждали онази духовна сграда, наречена “Домът Господен”. Подвизаването му в пътя на Учителя започнало с молитва, и е свършило пак с молитва.

Заминал си с Христовите думи на уста:

“Господи, в твоите ръце предавам духа си!” Година 1961.

Sila_i_Jivot_1995_1_2_17.jpg?fbclid=IwAR

 

Д-р Стоицев, Г. Куртев и М. Сотиров на Бр. градина в Айтос

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×