Jump to content

Савка Керемидчиева (1901-1945)


Recommended Posts

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

________________________________________________________________________________

На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост.

________________________________________________________________________________

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

1901 - 1943

Sila_i_Jivot_1995_1_2_20.jpg?fbclid=IwAR

Родена в Цариброд. При първата си среща с Учителя, тя е била на 4 години. Той е гостувал на семейството й след една сказка по френология. Скоро след това семейството й се премества в София и майка й става редовна посетителка на беседите.

Като дете Савка Керемидчиева е била много любознателна. Тя виждала с какъв интерес майка й приема изнасяното от Учителя знание, и веднъж, когато била вече 12 годишна отишла сама при Учителя. Казала му:

“Учителю, вие сте дошли Учител на земята и аз искам да се уча при вас!”

Учителят приел сериозно тази по детски изнесена молба. Казал й да си купи едно Евангелие и да го чете. След две години тя отново отишла при него. Тогава Учителят й дал духовното име Аверуни, което тя запазила свято в душата си през целия си живот.

Савка Керемидчиева продължила да учи в училището, но посещавала и беседите на Учителя, където е учила духовното познание. Интерес проявила и сериозно изучавала френология, хиромантия, дори ирисовата диагностика. Във всичко, което е изучавала, тя се е задълбочавала и е търсила основата на нещата. Понякога е изпадала в противоречия между мистичното и официалното знание. Но Учителят е приемал въпросите й естествено и отговарял на всяко привидно противоречие с дълбоко обяснение. Ученолюбието на Савка Керемидчиева по най-естествен начин я задържало около Учителя. Времето прекарано близо до него е било за нея като живот край Източника на Живота. Тя дори учела за изпитите си край него, като се е консултирала с него по някои неясни философски въпроси. От своя страна, Учителят често е предприемал опити с нея. Давал й задачи да изучава определени стихове от Библията и Евангелието. Съветвал я как да се държи с хората около себе си, как да приема техните отношения, дори как и какво да облича, защото нищо от външния живот на един окултен ученик не е без значение.

Ето нейната програма, в която влизат такива, именно, правила за добър живот, дадени от Учителя по нейно желание:

МОЯТА ПРОГРАМА

измолена от Учителя

Съм на 21 г. - до 28-та си година:

1) Никакви удоволствия, театри, концерти, музики, забавления и всичко, което може да ме отклони от правия път.

2) Облекло - абсолютно скромно и само това, което е необходимо

3) Храна - най-необходима

4) Обноски - само естествени и искрени, ако такива не може да има, тогава по-добре настрана.

5) Кърпа или друго нещо никога да се не подхвърля върху другите ръце, а да се подаде и задържи докато се поеме добре от другите ръце.

6) Когато съм с Учителя никога да не оставям някой друг помежду ни. /Нишката се къса или преплита. / Ако някой наруши и влезе отляво помежду ни, да ида отдясно, отзад, отпред, ако и там не може, най-сетне отгоре, но връзката с Учителя винаги трябва да съществува.

7) Когато някой те погледне и ти препрати една мисъл не се усмихвай - провери първо. / 24. VII. 1922 Рила, 1 ч. об. I-то езеро/

8) За пиене - само вода, никакви соди, лимонади и пр.

9) Учениците от окултната школа не употребяват чадър за слънце.

10) Никакви къси ръкави, а дълги и широки, също и роклите да бъдат дълги.

11) От никого нищо да не вземам, абсолютно нищо / нито за ядене, нито друго за пиене или обличане/.

12) Нищо мое да не давам на другиго /особено за обличане/.

На 23 годишна възраст по случай Петровден на Рила Савка Керемидчиева поднесла на Учителя свой подарък: една книжка, наречена “Свещени думи на Учителя към ученика”. Това са отговорите на Учителя по зададени от нея въпроси. За нейна голяма изненада Учителят отхвърлил книгата. Обхванало я дълбоко отчаяние.

Едва след седем години, гледайки пиесата “Бедността не е порок” в Народния театър тя разбрала причината за отхвърлянето на книжката. Учителят не е допуснал тя да се възгордее, и я запазил от ревността на окръжаващите. След години се създали условия и книжката била отпечатана.

Малко хора са знаели истинската духовна работа, която е вършела Савка Керемидчиева, живеейки близо до Учителя. А освен духовната работа тя му е помагала в бита също с любов и смиреност. И Учителят е имал доверие в нея защото за него тя е била ученик, дошъл при него да учи.

Когато Савка Керемидчиева завършила университета, Учителят й казал следното: “Сега твоята педагогика ще я обърнеш към себе си и ще направиш себепедагогика.”

По отношение вътрешния живот на Савка Керемидчиева Учителят е действал като велик психолог. Той й е давал известни задачи и е наблюдавал нейните усилия да се справи с тях. Помагал й е по много начини да създаде в себе си онези качества, които са необходими на всеки ученик в школата. Него не са го интересували слабостите й. Слабостите са присъщи на човека, върху когото той трябва да работи. Разумното и положителното е насърчавал и обработвал.

Савка Керемидчиева е живяла заедно с другите две стенографки - Елена Андреева и Паша Теодорова, в една дървена къща, наречена от Паша “парахода”, поради особената й форма. Там е кипяла постоянна работа.

Изнесените от Учителя беседи са се дешифрирали, проверявали от него и са се давали за печат. Това е била една отговорна работа, изискваща внимание и концентрация. Стойността на тази работа не може да се оцени. Тази дейност е била най-съществената, най-важната, и в нея Савка Керемидчиева е участвала с цялото си сърце.

Същевременно тя е продължавала по пътя на своето лично самоусъвършенстване, следвайки стриктно съветите на Учителя.

Всякога тя си е водила бележки за онези важни събития в живота й, свързани с Учителя. Ето някои от нейните бележки, водени във вид на дневник през годините:

5.VI.1924, четвъртък, 12 ч. об. Една задача предприемам за три дни:

1) За никого нищо няма да говоря, освен добро и то, ако е необходимо.

2) Няма да слушам никого да ми говори за другите, освен добро, и то ако е необходимо.

3) Пълно търпение, широко хубаво обмисляне и правилно трансформиране на запалките /в нищо няма да намеря вина у У. У. ми е добър./

Мълчание.

Никакъв излишен разговор.

Искреност.

Естественост.

И съзнание на ученик.

/Всички са на екскурзия на Витоша, аз съм сама и пиша в София беседи./

Sila_i_Jivot_1995_1_2_21.jpg?fbclid=IwAR

Къщата на стенографките, наречена шеговито “парахода”

10. X. 1925

Две неща трябва да има ученикът: достойнство и смирение. Ти ще учиш, ще търпиш, ще се радваш, ще мислиш и ще благодариш, това е волята Божия. Да познаеш Бога и Учителя, това е живот вечен. (Написано от Учителя в тефтерчето на Савка)

3. II. 1927

При У. Сега трябва да се образува една група да работи само чрез молитва за да се оправят работите. У. ми каза това и каза: вие ще си изберете кои да бъдат в тази група. То аз ще ги избера, аз ще я образувам. Да ставам нощя и да се моля. И У. прави така. Той винаги с готовност става нощя заради Бога. Колко е приятно човек да става заради Господа - хубаво е нощем да става човек, да става и да се моли. След молитвата ще си прочета нещо и пак ще си легна. У. ми каза на отиване: Доброто е винаги малко, а лошото е много дълго. У. ми каза: Иди си сега с мир, само Божията любов носи радост за душата. У. ми каза: Ти си цял барометър, щом си разположена и с Бога, времето е хубаво и обратно.

16. II. 1934

От У. Да не се колебаете в нищо. Аз толкоз пъти ви казах да не говорите за другите, че вие така ме обиждате. Това са души на Бога, аз ги обичам, а вие говорите лошо за тях.

С. казва на себе си: Дълбоко разбрах, не бива да говорим за никого лошо, това обижда У.

10. III. 1934

Опит с вода. С три чаши вода: потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: да мисля положително и с чистота във всички отношения, без никакво съмнение и колебание, и изпих водата. Опит с втората чаша: потопявам ръката в нея и мисля: да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си. Третата чаша: Мисля да работя всичко с любов и радост. Любовта да ме въодушевлява при работа. Подвижност и бързо пипане при работа.

18. XII. 1941

У. ми каза: Твърда ще бъдеш като земята, подвижна като водата, бърза като въздуха и лъчезарна като светлината.

Всеки, който обръща поглед навътре към истинското себе наблиза в един мисловен свят, извор на едно дълбоко знание. Веднъж попаднал в този свят, човек започва да вижда по особен начин света около себе си. Своите мисли за живота, за мястото на човека в природата, и за онези тайнствени неща, които той изживява по необясним начин, Савка Керемидчиева е отразявала в свои кратки есета, някои от които са поместени в сп. “Житно зърно”.

ПЪТЯТ НА ДУШАТА

Останала сама, изгубила всичко, изгнанна от всички, тя не е най-нещастна. Това е Пътят ти, душа, към Бога! Една искрица има у тебе. Ти живееш, защото Тя е вътре, вътре в тебе. Ти съзнаваш себе си като душа, а нея - тази малка Искрица - наричаш Бог - и добиваш всичко.

Сега тя мълчи, защото сърцето й е изпълнено. Ти любиш само Бога - ти живееш.

* * *

Тя слезе от планината, дето първий небесен лъч я огря, дето тя остави своите нещастия и дето тя намери Бога. Сега срещаш Човека, който носи високия идеал; съзнаваш себе си като ученик, а човекът, който носи великата Светлина на живота, наричаш свой Учител и тръгваш подире Му.

Сега ти живееш, ти се учиш, защото имаш Бога в душата си, имаш Учител на пътя си. Вече тя мълчи и благодари, защото умът й се изпълня.

Това е Пътят ти, ученико, към вечното!

* * *

Събуди се от съня си, който и да си. Отвори сърцето си и намери тази малката Искрица, която ти дава живота.

Люби Бога безспир и ти ще намериш Учителя си, Който ще те води в пътя на познанието в себе си, и в пътя на Истината в живота.

Ще намериш Бога - там е домът ти; ще намериш Учителя си - там е Пътят ти. А ти, който носиш винаги това съзнание светло и будно в себе си, това си ти ученикът в живота!

Съзнай себе си като душа; съзнай себе си като ученик! “Това е висшето благо, което може да носи една душа” - говори Духът. Към Бога, към Учителя, о учениче, във вечността!

Аверуни Житно зърно, год. VII

През 1942 година Савка Керемидчиева отива в Латвия, където изнася серия лекции за учението на Учителя. На тръгване Учителят й казал следните думи: “Помни, ти сега си светия, помни, латвийците в твоето лице ще приемат Учителя. Сестрите и братята ще ти целуват ръка и от мое име ти ще им говориш.” Тя е оправдала неговото поръчение.

ЖИВОТ, ДОБРО И ИСТИНА

Има три неща в живота, които се преливат едно в друго, но съществуват още и отделно, независимо едно от друго. Те са: Живот, Добро и Истина.

Казано е в Писанието: “Бог е Живот.” А всеки живот е добър. Тогава няма зло в света - това е Истината. Учителят казва: “вие не сте добри, но добър е само Бог в света.” Понеже Бог прониква навсякъде, значи, и ние сме добри, защото в нас живее Бог: нашият живот е от Бога даден. За да дойде човек до съзнание на тези три неща, предстои му работа - пречистване, освобождаване от всички примесени вещества в него, останали от далечното минало. Това пречистване не е предвидено да стане отвън, други да го направят, но сам човек ще избърши тази работа. И ако успее съвършено да пречисти своята мисъл, той може да избърши чудеса, както със себе си, така и с околните.

Сега, за да започне човек да се пречиства, най-първо той трябва да се научи да слуша. Кого? - Само великият може да се слуша. Към Него ние всякога апелираме, Той да ни слуша, Той да чуе нашата молба, нашата просба. При това, ние знаем, че Бог може да ни послуша, но ние никога не се спираме да чуем, какво Той ни казва, какво Той ни говори всеки миг. Ние имаме едно свещено ухо, чрез което можем да слушаме, да възприемаме това, което великият ни говори. Съвременният човек не обръща внимание на ухото си, на този велик дар, на тази богата форма в него, която съществува от векове. Богатството на човека е скрито в неговия мозък - в онова вътрешно слушане към вечния принцип на живота. Има едно важно положение: човек не може да стане добър, ако той не слуша. И то - да слуша, какво Бог говори. Със слушане човек може да стане добър. Със слушане човек може да пречисти своето съзнание. Какво трябва да мисли човек? - Три неща: Бог е Добър, Бог е Живот, Бог е Истина. Тогава де остава човекът? Човекът не е далеч от Този, Който го е създал - от неговия Творец. Следователно, Бог е вън от създанието си и вътре в създаденото, в творението си. А самият човек е проява на Бога. Взето така, Бог и човек, или човек и Бог се идентифицират. Знаменитият окултист Eleve казва в своята книга “Das geistige Gesetz in der Naturlichen Welt”: “Ако Бог твори, Той трябва да поддържа своето създание, да го пази и закриля. Затова Бог е вечен.” Също така и философите не са далеч от това твърдение, само че те не наричат това начало Бог, Добро и Истина, а Го наричат висша разумност, субстанция. Никъде досега не е казано, че човек създаде човека. Обаче, навсякъде е казано: Бог създаде човека. Тъй щото, за Бога не може да се каже, че има начало, или че има край. Той е безначален, Той е безкраен. В този вечен принцип ние намираме Доброто.

Животът е добър, защото прониква навсякъде. В този случай злото от никого не може да се предпочете, защото то съкратява живота. Това е Истината. Няма и смърт, защото Бог прониква всичко и не може да става прекъсване. Бог, Живот, Истина представят нещо цялостно. Усетът, че сме добили живота, това е истината, това е доброто. Дето се явяват Бог, Живот и Добро, там смърт няма, няма и лекуване, било с разни хапове, цярове, билки или треби, било с ножове и губерки; там няма съжаление, няма отчаяние, няма смущение и тем подобни. Здравето иде в живота като естествена последица, когато човек свърже тези три мощни начала в себе си. За да закрепне материята, човек трябва да приеме силата на духа в себе си. И Eleve казва: “Здравето в човека иде чрез силата на тихия глас.” А това се постига със слушане на Божественото, с даване ухо към Него. Здравето се обуславя от принципа на живот, който е Бог. В това слушане мирът на човека закрепва, а в резултата явява се и доброто.

В света Бог се проявява, и всичко останало е създадено все заради Него.

Човекът пък е зрител и съучастник в това дело. Божието добро е и негово добро. Божията мисъл е и негова мисъл.

Организират ли се трите начала в човека - Бог, Живот и Добро, здравето и мирът идат като резултат. Съвършено здравото тяло е израз на Доброто, на Мира и на Живота.

В заключение на всичко това, следва: Успехът на човека не зависи от неговия мозък, нито от неговото тяло, а зависи главно от живота и здравето. Човек трябва да потърси в себе си ония велики начала, по които той се движи и съществува - Живот, Добро и Истина.

Аверуни

Житно зърно, год. VII

Савка Керемидчиева си е заминала непосредствено след Учителя, през 1945 г. Тя е изпълнила своята роля като истински ученик - с любов и всеотдайност към висшето.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...