Jump to content

Елена Андреева (1899-1990)


Recommended Posts

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

______________________________________________________________________________________

На сцената излизат нови личности. Те се присъединяват към онези, които вече са започнали изпълнението на своите роли. Създават се връзки на любов и взаимопомощ, на духовно сътрудничество, на взаимно обогатяване. Постепенно се оформя един състав от истински творци на Духа. Те правят своя сцена животът край Учителя, приемайки всички негови съвети и упътвания за единствен път към съвършено изпълнение на Ролята. В движенията им, в словата им, в излъчването им има искреност и младежки плам. Те мислят, живеят и всеотдайно служат на Новото. Изпълняват ролите си с чистота и святост.

______________________________________________________________________________________

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

1899-1990

Sila_i_Jivot_1995_1_2_22.jpg?fbclid=IwAR

Елена Андреева, Савка Керемедчиева стенографират лекция на Учителя

Срещнала е Учителя за първи път през 1920 г. в Дома на журналистите. За известен период от време той е държал беседите си в тази сграда на втория етаж.. По времето на тази среща Савка Керемидчиева и Паша Теодорова вече са поели своя дял от служението. Спомените на Елена Андреева оттогава звучат така:

“От първата беседа, която чух аз изпаднах в такова повишено настроение, обхвана ме неописуема радост, че човек може да бъде добър и може да живее един възвишен живот. Никога дотогава не бях изпитвала такава вътрешна радост, че имам възможност да помагам, да съм в услуга на хората, да живея по-добре и в по-добро настроение.“

Елена Андреева завършила университета през 1927 г. Като студентка е живяла с оскъдни средства, затова след дипломирането си тя решила да си изкарва прехраната с учителстване. Отишла при Учителя с въпроса, дали да приеме помощта на свой близък, който може да я назначи на добро място в някой по-голям град. Учителят й казал: “Като отидеш там ще ти дадат пари за един хляб.

Е, и ние можем да ти дадем това.” От думите му тя разбрала, че нейното място е близо до него, за да работи над беседите. Приела с радост това разрешение на въпроса и през 1928 г. се преместила да живее на Изгреба. Но пак решила да потърси и друга работа, държавна. През същата 1928 година се явила на изпит за стенографка в Народното събрание. Издържала конкурса успешно, но след първия работен ден я освободили по причина на писмо, получено от специалния отдел в полицията. Пътят й бил определен - работа над Словото без никакво отклонение.

Работата в близост с Учителя създава условия за духовен растеж и обнова в живота. Елена Андреева е записвала често своите разсъждения. Техен обект в повечето случаи е Учителят с неговият пример, с неговите безгласно преподавани уроци:

“Той ни показа пътят към духовните истини. Не ни остава нищо друго освен да положим усилия да оправим своя вътрешен свят, да го организираме, да преустроим и външния, физическия си живот. Будност и работа са потребни. Със Словото си той ни показа пътя, даде ни знания и методи за приложение, но понякога виделината не ни достига, друг път възможности нямаме или пък вярата ни е слаба.

Учителят ни учи, че всяко страдание, което преживяваме ни дава знание, необходимо за живота, че чрез страданията ние се учим и растем, той ни повдига в пътя на нашето развитие. Страданията са само задача, която човек трябва да разрешава непрестанно в живота си.

В Школата на Учителя нищо не се запаметява, а се опитва, защото човек знае по-добре това, което е опитано. “Моето учение започва с приложението” - неведнъж е казвал Учителят. Ученикът учи като прилага знанието, което Учителят е дал. Който не прилага не е ученик.”

След 1931 г. Елена Андреева отишла в провинцията по поръка на Учителя като учителка. Прекарала там близо четири години, но я уволнили заради противорелигиозни идеи. Това са години на опитности и вътрешни преживявания за нея.

Връщайки се в София, Елена Андреева отново поела своя дял в работата по стенографиране и дешифриране на беседите. Ето какво е записала тя в спомените си за процеса на тази работа:

“Ние трите едновременно записвахме всичко, каквото Учителя говореше. Работата по дешифриране на Словото разпределяхме помежду си с пълно разбирателство и съгласие. Ако някоя от нас изкажеше предпочитание да изработи една лекция или беседа, винаги другите с готовност се съгласяваха. За да има ред в работата, ние разпределихме Словото на Учителя на отдели: неделни беседи, школни лекции, съборни беседи, планински беседи, утринни слова, извънредни беседи - беседи говорени от Учителя на братските празници - 22 март, Петровден, беседи пред сестрите, и държани в някои други случаи. Всяка от нас имаше тетрадка за всеки отдел. И например, когато Паша дешифрираше неделна беседа, тя ползваше своята тетрадка заедно с тетрадката на Савка и моята, и от трите тетрадки дешифрираше Словото. За извършената работа всяка отговаряше пред своето собствено съзнание. Никакъв контрол нямаше, имаше пълно доверие в работата на всяка. Ние бяхме приели да дешифрираме Словото и го вършехме с чувство за отговорност.”

От 1940 г. Елена Андреева се заела с дешифрирането на всички текущи беседи. Животът на “Изгрева” през тези години бил богат с опитности и нагледни уроци, които Учителят е давал на своите ученици. За два подобни случая тя разказва:

“Учителят притежаваше умението да възпитава само с поглед, с една дума или с някаква постъпка. Един ден той говореше нещо оживено на една група. Аз отивам при тях да слушам, но той ми обърна гръб. Аз отидох от другата страна откъм лицето на Учителя, той пак застана с гръб. Помислих си: защо ли Учителят ми обръща гръб? След няколко дни пак отивам при друга група. Пак Учителят нещо разясняваше. Застанах очи в очи с него. Той се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му мислено се обърнах към него с думите: Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание. Той веднага се обърна към мене. Това нещо той така естествено го направи, сякаш нищо не е станало. Така Учителят държеше будно съзнанието ни и ни караше да мислим, да търсим в себе си погрешката, която трябва да изправим.

Веднъж тръгнах за нещо в града по работа. Учителят говореше с Паша и Савка пред приемната стая. Аз се спрях при тях. Учителят ме погледна засмяно и каза: Ти, Еленке, вече си уредила работите си, накривила си шапката. На главата си носех барета и бях я дръпнала малко надясно. Не беше на средата на главата ми. Така сложена шапката показваше, че аз съм под влиянието на не много сериозни същества. В накривената ми шапка имаше светско влияние, мода, някакъв каприз, нещо несериозно. Аз тогава тези думи взех на шега, но както по-късно разбрах и в тези шеги имаше истина. Всяко нещо, което правим е израз на някакви сили - положителни или отрицателни. Ученикът не трябва да се поддава на отрицателните влияния, пък и кокетството не е за ученика.

След 1944 г., Елена Андреева продължи неуморно да работи със Словото и близо десет години дешифрира стенограмите останали необработени дотогава. До 1954 г. тя комплектова неиздаденото Слово на Учителя и го предаде за съхранение.

На 7 април 1961 г. Елена Андреева напусна “Изгрева”, по нареждане на органите на властта. Последва период на местене от един приятелски дом в друг. Но тя не бе от хората, които търсят външните удобства. През следващите години малката стая на Елена Андреева бе място за срещи и разговори за много хора.

Елена Андреева си замина през 1990 г. Нейната роля в Мировата драма бе изпълнена безупречно. Тя участва близо 70 години в един от най-важните процеси по опазване на Словото и с това внесе един много важен личен елемент в ролята си - всеотдайност в служене на висшето.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...