Jump to content
Ани

Сава Калименов (1901-1990)

Recommended Posts

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

_____________________________________________________________________________

В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

_____________________________________________________________________________

САВА КАЛИМЕНОВ

1901-1990

Sila_i_Jivot_1995_3_4_09.jpg?fbclid=IwAR

Роден в Севлиево на 29 октомври 1901, като девето дете в семейството, Сава Калименов извървява нелек път воден от стремеж към познание и себеотдаване в името на високия Идеал, той си създава име на пламенен трибун и прокламатор на идеята за братството.

Стефка Калименова, споделя за отрано проявената любознателност на баща си :

“Детството му преминава във време, когато книгите били рядкост /за разлика от войните, които България води през този период/. Намерил захвърлена обща история на света, още 7-8 годишен с голямо увлечение се запознал с дребните култури на Египет, Гърция, Рим и имал силно усещане, че и той някога е живял в древността. Учил в гимназията в родния си град, с особен интерес към литературата и езиците. От ранна възраст изучава и ползва руски език, от западните езици - френски, а по-късно в курсовете на сестра Дафинка Доганова учи английски език. Отличното владеене на есперанто му позволява след време да издава на този език в-к “Frateco”.”

По пътя на своето духовно развитие Сава Калименов среща много светли личности, чиито мисли събуждат в него жаждата за себеусъвършенстване, за издигане над обикновеното материално разбиране на живота. Една от тях е Толстой. В душата му завинаги ще остане неговият образ. Ето как Стефка Калименова описва този процес:

“Привлечен от свои другари към революционните идеи на социализма и анархизма, той им се отдава силно и с присъщата му безкористност. Но истинската светлина не остава скрита за дълго и от него. Чрез сестра Денка Хубанова получава “Дребната мъдрост” на Ани Безант, с което в него започва оформянето на нов духовен светоглед. Запознал се със Словото на Учителя, посетил братските събори в Търново, в самото начало на 20- те години е вече в София - при Избора. Слуша редовно лекциите и беседите...”

За времето прекарано в близост с Учителя Сава Калименов запазва светъл спомен. След време той описва духовния му образ в книгата си “Човек и Бог“:

“Той дойде да донесе много, много светлина на света! И не само светлина - Знание и Мъдрост, но и топлина - Любов! Божествената Мъдрост и Божествената Любов дойде да ни донесе той тук, на земята.

Какво дължим ний, неговите ученици, нему?

Ний бяхме в тъмнина... и всичко около нас и в нас бе хаос. Ний бяхме в безпътица - бяхме съвършено загубили пътя в лабиринта на човешките умувания и философствания и бяхме, може би, само на крачка от бездната!...

И той ни спаси!... Той пръсна светлина в тъмнината на нощта, която ни бе обгърнала и хаосът в нас и вън от нас се превърна в нечувана хармония... Той ни изведе из бездната, в която бяхме затънали и ни показа правия и светъл път към Истината!... Той стопли сърцата ни и ни даде да познаем трепета на великата Божествена Любов...

Ний бяхме мъртви - и той ни възкреси! Ние умирахме - и той ни съживи! От тоя ден - и завинаги - ние сме с него! От тоя ден ние предадохме сърцата си нему и посветихме живота си в служене на Бога! - в служене на нашите братя!

Минават оттогава дните, месеците, годините - и нашият път е все тъй прав и светъл. Изпитанията и препятствията са радост за нас. Трудностите са условия за каляване на нашата воля. Даже неуспехите ни се явяват в наша полза - те са стимул за удвояване на нашите усилия, за възобновяване на нашата борба със злото. Защото този, който е станал ученик на Учителя, не знае що е отчаяние. - Отчаянието няма власт над него. И едни по-бързо, други по-бавно, в зависимост от своите сили, всички ние вървим напред. И няма да спрем! Ако даже се случи да паднем, ние отново ще станем и ще продължим! Ние няма да спрем! Защото нашият път минава през вечността и завършва в Бога!

На Учителя ний дължим всичко! Той ни отвори очите! Той ни приобщи към великата хармония на битието! Той ни изпълни с радост и надежда, с вяра и любов!

Кой е той? - ний не можем да разгадаем. Ний не можем по-тънкостно да разглеждаме нещо, което далеч надминава нашите сили и способности! Нам, обаче, е известно едно: Той е Божи пратеник, дошъл на земята да донесе на измъчените й жители Божествената Мъдрост и Божествената Любов, които ще ги освободят от робството на греха и смъртта!

Не случайно Сава Калименов се подписва с псевдонима Пламен. В душата му след срещата с Учителя се разгаря истинския пламък на Новото. В цитираната по-горе негова книга той изнася следните мисли за беседите на Учителя:

“Всичко, което Учителя говори в своите беседи пред по-широк или по-тесен кръг слушатели... представлява един неизчерпаем източник на Мъдрост и Любов, един неизчерпаем източник на работа и градеж, който е достатъчен да нахрани глада на човешката душа. Духовната храна, която се съдържа в беседите не може да бъде усвоена в един земен живот. За нейното усвояване е нужна дълга редица животи. Ето защо тя се струва така твърда и несмилаема за някои. Всички не са еднакво подготвени за нейното възприемане. Поради това, едни ще усвоят повече, други - по-малко, едни ще възприемат едно, други - друго. А има неща, които могат да бъдат възприети и да станат достояние само на бъдещите, по-щастливи от нас поколения. Изобщо, засега беседите са достояние само на малцина - тяхното време още не е дошло - времето, когато колективното съзнание ще бъде подготвено за тяхното възприемане. И все пак, това време не е далеч.

Каквото и да кажем за беседите, то е недостатъчно, непълно. Ще се задоволим да кажем само това: в тях е дадена основата, в тях са дадени идеите, с които ще се изгради Царството Божие на земята.”

От общуването си със средата около Учителя, Сава Калименов си създава впечатления за истинския образ на ученика. Той вижда идеите на Учителя, приложени на дело от мнозина, запалени от светлината на Новото учение. Редове и за образа на ученика, четем в същата негова книга:

Писано е: "Искайте, и ще ви се даде, хлопайте и ще ви се отвори..."

Тази душа, която е познала суетата на обикновения, егоистичен живот, която е недоволна и отвратена от нисшите прояви на живота, издига своето съзнание към по-висши състояния и се устремява към висините на Духа да търси смисъла и ценността на живота. По такъв начин тя намира пътя към Бялото Братство, както в невидимия мир, така и във видимия, при неговите представители тук, на земята. От този момент за нея започва нов живот, който е изпълнен с един основен стремеж: изпълнение на волята Божия. Има различни степени на ученичество. Едни се намират в подготвителните стадии, други са вече близко до прага на истинското ученичество. Истинските окултни ученици, обаче, са твърде малко. Те са напреднали в своята еволюция души, преживели и издържали много изпитания, победили своята нисша природа и отдали се под ръководството на Божествения дух. Ученикът посвещава своя живот в служене на Бога. В него умира неговото нисше "аз", което го е карало да живее само за себе си и той гледа на своя живот, на своите сили и способности, като на средства, които са му дадени за да служи с тях за издигането и освобождаването на своите братя. Не ще съмнение, за да може да прави това, той трябва да се грижи преди всичко за своето собствено усъвършенстване и подготовка, защото колкото по-съвършен и по-подготвен е той, толкова по-плодотворна ще бъде неговата дейност.”

През 20-те години Сава Калименов се установява в София, близо до Учителя. Издържа се като печатарски работник. Познанията му 8 тази област идват от семейната традиция - баща му има малка печатница в Севлиево. Към книгоиздаването той ще остане привързан цял живот.

След кратковременния опит да издава заедно с Влад Пашов сп.“Ново човечество”, в края на 1928 година Сава Калименов е отново в Севлиево. Там той се заема да разшири и обогати дейността на бащината си печатница и още същата година основава издателство “Братство”.

Излиза и първият брой на вестник “Братство” - малък пламък, растящ бързо, за да стане в скоро време търсен и обичан вестник не само в България, но и в повече от 50 страни. На страниците му Сава Калименов отразява своите мисли за едно оптимистично бъдеще, в което славянството ще разгърне своите най-добри възможности и ще промени света. Вдъхновеното му перо е оставило шедьоври на страниците на този вестник. Те не са погребани от времето. В тях има сила и огнен плам, каквато е била и истинската духовна същност на Сава Калименов.

ДА РАБОТИМ!

Защо сте унили синове на Светлината, и защо с равнодушие и инертност посрещате всеки зоб за творческа дейност?

Защо се ограничавате в своя личен живот, в лично "усъвършенстване", в постигане и разрешение на свои лични цели и задачи? Защо забравяте, че сте клетки от обществения, от всечовешкия организъм, че вие живеете само чрез него и че смисъла на вашия живот е в службата на Цялото?

Да работим днес, докато живота ни разтваря своите пазви. Да работиме сега, докато все още имаме условия за работа. Да работим усилено и непрестанно, докато е още ден, докато не се е спуснала нощ над земята.

Да не изпускаме нито един момент да направим това, което може и трябва да се направи. Защото пропуснатия момент няма да се върне, и колелото на съдбата дълго ще се обръща, докато ни представи друг подобен сгоден случай.

А изгубеното е изгубено, и за всеки пропуснат благоприятен случай, за всяка отблъсната покана на съдбата да действаме ние ще си платим скъпо и прескъпо. Събудете се синове на Светлината, и вижте, че животът иска от вас живо дело, той ви чака и зове, иска да се намесите, да влезете като творци в него, за да изграждате формите на новото, което идва.

Събудете се хора-братя, от сънят на личния егоизъм, освободете се от веригите на разделението, излезте вън от тъмницата - тясна клетка - на отделността, на ограниченото лично съзнание, и влезте в широкия безграничен простор на колективния живот, в светлината на мировото съзнание, в свободата и силата на всеобгръщащото Цяло! ...

в-к Братство, бр.92

Като книгоиздател С. Калименов разбива широка дейност. Той издава голям спектър българска художествена и чужда преводна литература. Предимство в тази дейност има духовната литература, която пробужда душите за Новото. Наред с книгоиздаването Сава Калименов написва и няколко книги. За личното творчество на баща си, Стефка Калименова споделя:

“В сравнително къс срок, преди втората световна война /имало е защо да бърза/, баща ми написва и издава книгите “Човек и Бог“, “Що е окултизъм”, “Живот за всички”, две пиеси със социална тематика, многобройни статии, един практически френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски.”

Книгоиздателството на Сава Калименов е национализирано през 1947 г. Готовите книги са иззети като вредни за държавата. Вестникът е забранен. От него излизат 322 броя като последният е от 1 декември 1944 г. Въпреки удара, дейността на С. Калименов не спира. Духът му не се примирява. Творческата му същност ражда нови и нови идеи за работа. Събира, сортира, превежда. Продължава да поддържа връзка с всички, които работят за Делото на Учителя през трудните години. В резултат на тази дейност се появяват сборници с мисли от Учителя, подредени по теми. Той твърдо вярва, че ще дойде ден, те да се издадат. И наистина дочаква това свободно време. Неговият вестник “Братство" се възражда. В първия брой, след повече от 40 години мълчание, неговото вдъхновено перо отново призовава: “На работа!” Той отново зове:

“Няма друг път за човечеството, освен да приеме новото. Да се премахнат границите и да дойде федерацията. И тогава всички народи ще бъдат свободни. Иде новата култура! Иде шестата раса! Иде Божественото в света!”

Своята вяра в реалното бъдеще на идеята за братство в света, Сава Калименов не изоставя никога. Възраждането на вестник “Братство" е за него нов етап в отстояването на тази идея. На журналиста Крум Табаков, той казва, малко преди да си замине:

“Сега вестникът е само семенце. Ние нямаме капитали, толкова години ни държаха с вързани ръце. Капитали нямаме и каквото можем ще правим, а то ще расте. Виж какво, има един закон за развитието на нещата. Първото нещо е да мислиш за него, да мислиш... Когато мислиш за него, все едно, че му даваш храна. А то фактически в какво се изразява тази мисъл? Постепенно прибавя към него нещо, нещо се прави и то расте. Говоря ти от лична опитност - както съм живял, както съм разбирал и както съм почвал нещата. Учителят казваше: “Трябва да се почне от малкото.” Както в природата семенцето, жълъдчето, гледаш го нищо и никакво семенце, и постепенно става нещо огромно...”

Ето кое е давало сила на Сава Калименов през годините - вярата му в растежа, във въздигането, в онзи свещен труд, при който посятите идеи прорастват и дават плодове. И нещо дълбоко трайно е изпълвало живота му: следване на една прекрасна мечта - обединение на човечеството в едно всемирно братство!

Сава Калименов си замина на 24 септември 1990 година в Севлиево. Но делата му просветнаха, защото с живота си доказа един велик закон: да се започне с малкото...

Sila_i_Jivot_1995_3_4_10.jpg?fbclid=IwAR

Факсимиле от в-к “Братство”

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×