Стоянка Илиева (1899-1981)

[Ани]

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

_____________________________________________________________________________________

В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

_____________________________________________________________________________________

СТОЯНКА ИЛИЕВА

1899-1981

       Родена е в Нови Пазар. На 17 г. загубва майка си, което я изправя пред задължението да се грижи за своите по-малки сестра и брат.

       Отрано проявява интерес към по- дълбокото разбиране на живота, към философската стойност на явленията, които я заобикалят. В нейното съзнание се раждат поетични образи, редуват се философски размишления за живота. И тя започва да записва тези вътрешни духовни послания. Това става навик за цял живот.

       През 1921 година завършва Института за прогимназиални учители в Шумен. Ред години учителства по градове и села. Като честен и принципен човек, тя се бори навсякъде, където съдбата я изпраща, с несгодите, с трудностите, с несъвършенството на хората.

       През 1922 г. Стоянка Илиева присъства на събора в Търново. Тук тя за първи път среща Учителя и от този момент усеща своята вътрешна връзка с Новото учение. То й помага в живота и дава обяснение на страданията, които я съпътстват, за да станат осъзнати и разбрани. През летните ваканции е всякога в София, за да слуша беседите, за да участва в общия живот на Братството, и за да усеща присъствието на Учителя.

       От 1929 година редовно летува на Рила, където Учителя извежда голяма група свои ученици. Красотата на планината я вдъхновява за творчество. Нейното поетично перо създава голям брой стихотворения посветени на слънцето, на планината, на всичко в природата. През нейния поглед то се одухотворява и възражда с чудна светлина. Cт. Илиева не отразява само формата на нещата, в поезията си тя включва и съдържанието и смисъла им. Затова нейните стихотворения са носители на една нова философия за живота, за един по-дълбок поглед, проникващ и вътре в нещата.

       И музиката е вечен спътник в живота на Стоянка Илиева. Тя работи с песните на Учителя в часове на самота, като истински ученик. Често пее, и сама си акомпанира с китара, преживявайки дълбоко всяка дума от текста. Мелодиите на тази музика оживяват в нея и се раждат словата. Нейния текст на “Малкият планински избор” - една мелодия от Учителя, дадена на 27 март 1937 година, е толкова жив и образен, че прави съвършено съчетанието му с музиката. Тази песен се изпълнява от няколко поколения в Бялото Братство с любов и възторг, защото в нея невидимо грее с присъствието си Духа на Учителя, впрочем както той е огрявал всеки миг от живота на Стоянка Илиева.

                                       МАЛКИЯТ ПЛАНИНСКИ И3BOP

                        Блика и пее извора чист

                        с поглед невинен, ведър, лъчист

                        в скута планински родил се в зори.

                        Трепетна радост бодро звучи

                        Бистри струи леят, капчици блестят.

                        Разлива свежест, красота

                        мълви за любовта.

                        в сърцето на човека отеква песента.

                        Нежни цветя край него цъфтят,

                        приказки чудни тихо редят,

                        нимфи игриви тук танци плетат

                        в губера росни стъпки трептят.

                        Нощем се оглеждат в извора звезди.

                        И блика дава той безспир,

                        тъй дава Любовта.

                        в сърцето на човека

                        изгрява радостта

                                                              Cт. Илиева

       През 1935 година Стоянка Илиева с помощта на Илия Узунов, също ученик на Учителя, с когото я свързва дълбоко духовно приятелство, си построява на Изгреба малка дървена къща. Тя е по архитектурен план, даден от Учителя, но в изпълнението й са внесени и някои подобрения, които Илия Узунов обсъжда лично с Учителя. Учителят е дал съвет да има повече дъги, които създават едно ново усещане за светлината. Той лично ръководи строежа и дава полезни напътствия. Този дом впоследствие става клуб, където през дългите мрачни години след 1944 идват творците, поетите, музикантите за да се срещнат със своята сестра по съдба, и да разменят думи на надежда, и за да споделят размисли за бъдещето. За този светъл дом Мария Старирадева пише в спомените си:

       “Почти всеки ден в нейния дом има посетители. Сестра Стоянка и брат Илия Узунов посрещат гостите с усмивка, готови да наситят духовния им глад. Колко съдържателни разговори, колко беседи, колко поезия и песни! В този дом никога не се приказват празни приказки и клюки. Никога не се изтъкват слабостите на този или онзи. Всеки, който идва с измъчено сърце, с някакъв тежък кръст, бива утешен, получава светлина от бодрите слова на домакините, от Словото на Учителя.”

       Повече от 700 стихотворения е създала Стоянка Илиева. Този творчески импулс е породен от невидимата, но силна връзка с Новата светлина, струяща от Учителя и от неговото Живо Слово. Тя създава пет цикъла стихотворения, посветени на Учителя и атмосферата край него. В циклите “Песни за Мъдреца”, “Слънце за душата” и “ Светлият гост” тя излива в стих своите най-съкровени спомени от преживяни срещи с него. Впоследствие тя вижда присъствието му във всичко, което той е докоснал с вниманието си. От този “допир” се ражда отново поезия.

       В творчеството на Стоянка Илиева присъства като жанр и есето. То по особен начин отразява нейните размисли в самота върху великите загадки на живота.

       Множеството малки поеми в немерена реч очакват своя ред да се явят на белия свят... В тях поетесата споделя своите разсъждения за страданието, за скръбта и радостта, за възпитанието и самовъзпитанието, за истинските стойности в човешките отношения, и много други. Творчеството й е обширно. То “свидетелства за будна, интензивна мисъл, богата душевност, висока нравственост и тънък усет за красотата.”/Мария Старирадева/. То свидетелства и за нейния особен път, път на човек, пробуден за Реалността, път на ученик, съзнателно боравещ с тетрадка и молив, след прекараните часове над учебника. А от този Учебник на Живота, Стоянка Илиева между другото е научила и нещо много важно. Споделя го с близките си:

       “Аз гледам в човека доброто, Божественото в него. Отделните прояви са нещо преходно, на тях не се спирам!”

       Това са думи на истински ученик. Той е научил своя урок и го е приложил в живота си. Такъв ученик е достоен за Учителя си, и няма да бъде забравен от братята си, защото мъдростта на Учителя му, е просветнала в него.

       Стоянка Илиева си замина от този свят през 1981 година, оставяйки голямо, неизследвано творчество - едно богатство за бъдещите поколения, които единствено ще са способни да оценят подвига на учениците, живяли и творили край Учителя...

Стоянка Илиева