Jump to content
Ани

Мария Тодорова (1898-1976)

Recommended Posts

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

______________________________________________________________________________

В Мировата пиеса са вплетени много и различни роли. Участници в третото действие са онези ученици, които са били способни да разширят своите роли и да ги обогатят творчески. У тях се е появил личен импулс да приложат принципите на Новото учение, като ги внесат в творческата си дейност. Участници в това действие са творците на Новото, те са пионери на онази епоха, която Учителят съгражда чрез силата на своето Слово.

В Третото действие Авторът работи вече с колектив не от човеци, не от актьори, а от души.

______________________________________________________________________________

МАРИЯ ТОДОРОВА

1898-1976

Sila_i_Jivot_1995_3_4_25.jpg?fbclid=IwAR

Родена е в Панагюрище в буден и богатски род. Отрано съзнанието й се стреми да опознае великите истини в живота и тя дълго търси Източник на Знания, който да я задоволи. Когато била във втори прогимназиален клас тя вметнала в разговор със свои близки: “Защо Христос не е сега на земята, щях да му стана ученичка.” Тогава някой от присъстващите й споменал името на Учителя. Казали й, че доста хора приемат чрез него Христовите думи за двадесети век. В този разговор тя за първи път чула, че Петър Дънов е наречен от последователите си Учителя, поради светлината, която неговото учение внася 6 съзнанието на търсещите. У Мария Тодорова тутакси се появило едно силно желание да срещне Учителя. Тя дълго го търсила. Но желанието й да стане отново ученик на Светлината се сбъднало. За това време М. Тодорова пише в спомените си:

“Пръв път, когато отидох при Учителя и видях неговото лице, казах си: “Ето образ на мъдрец, както аз съм си го представяла и търсила вътрешно!” Едновременно с това ме облада спомен, че съм го срещала в миналото, учила съм при него и смътно чувство за преживян живот. Той ни покани с приятелката ми да седнем и повече не се обърна към нея нито с една дума да проговори.

Разговорът води изключително само с мене, и централната мисъл на този разговор беше, че трябва да работя върху себе си и да се заема със своето самовъзпитание.

След този разговор Мария Тодорова често отива при Учителя за разговор в дома на “Опълченска” 66. Разказва му своя живот, разказва за всички трудности, които нейните родители и близки й създават, възпрепятствайки я в пътя на Новото.

Учителят изслушва всичко с търпение и любов. Той знае, че и тя е един от героите в Мировата драма. При срещата си с него тя получава своята роля и през целия си живот ще я играе с преданост и постоянство.

Ученичеството на Мария Тодорова започва с малки духовни задачи, които Учителят й задава - първо работа с Библията, а после из областта на психологията. Тя усеща неговото присъствие, чувства как той следи всяка нейна мисъл, чувство и действие, и я направлява в нейната вътрешна работа. М. Тодорова си е отбелязала в своя дневник от това време:

“Аз, която не бях видяла майчина любов, веднъж в двора на 66*, като гледах как Учителят работеше, като една грижлива майка, почувствах към Него любовта на детето към майката и така ми беше на устата да му кажа “мамо”, едвам се задържах. ... Ние за Учителя бяхме като малки деца. Той отделяше от времето си за да ни пренесе в съществения живот, в един голям, обширен живот, който ние не знаехме и не познавахме.”

Учителят е познавал способностите на своите ученици и ги е поощрявал да разработват талантите си. Музикалността на Мария Тодорова е била качество, което е търпяло развитие през годините, прекарани край Учителя. Това качество е било обект на много разговори с Учителя, за изясняване на истинския смисъл на таланта.

Преди да постъпи в Музикалната академия М.Тодорова поискала мнението на Учителя. Между другото той я посъветвал да помага на своите състуденти, да се радва на успехите им, и да не очаква да бъде оценена според възможностите й от всички. Защото, който е тръгнал в пътя на ученичеството, той не може да бъде пръв и в света, и в духовното. Не може едновременно да служиш и на човешкото и на Божественото. Слабата е за човеците, а в духовния път ученикът развива своите вътрешни качества и работи върху своето усъвършенстване.

В годините около началото на Школата, група братя и сестри направили опит за комунален начин на живот в Русе. Учителят ги посетил. Мария Тодорова си спомня за една среща с Учителя там. В записките й е останало важно правило, дадено от него: “Каквото е отношението на ученика към Учителя, такова е отношението и на Учителя към ученика.” Това правило тя ще проверява през целия си живот и всякога ще се съобразява с него.

Мария Тодорова присъства и на по-късните събори в Търново. Нейното постоянство в приложението на дадените задачи и упражнения е пословично. Щастието й да се чувства ученик, да учи, да разбива духовното си тяло, е постоянен извор на сили. Тя прекарва с часове над своята тетрадка в двора, пред сградата, където Учителят държи своите лекции. Ние разбираме състоянието й от записките, които е оставила:

“По някой път аз седях до сточната тръба, четях си бележките от беседата. Размишлявах. Учителят слизаше и се качваше по стълбичката навън от горницата. Понякога той се обръщаше към мен и ме поканваше да отида горе, като ми кимваше с глава. Разговаряхме върху беседата, а някой път ми казваше и по-специални неща. Един път ми каза: “Ние ви приготовляваме за ангели!” Значи в новата, в бъдещата култура хората ще ходят по пътя на ангелите.”

Sila_i_Jivot_1995_3_4_26.jpg?fbclid=IwAR

Факсимиле от лични записки на М. Тодорова

Друг път Учителят й казва:

“Те ще те гонят, ти ще им правиш добро, докато злото се умори и кажат: тя наистина е добра!”

Възможно е в очите на своите братя и сестри там М. Тодорова да е изглеждала странна, или прекалено затворена и горда, така обзета от своята самоподготовка. Животът й е бил ограничен в спазване на съветите на Учителя. И действително тя не е обръщала внимание на посторонните неща. А обикновените хора не обичат онези, които се затварят в себе си, които не са лесни за разгадаване, които са различни и имат свой собствен цвят. Мария Тодорова е имала прям и открит характер, тя не всякога е минавала по лесните пътеки. В обноските й е прозирало всякога достойнството на човек, намерил своя Път и решен на всяка цена да го следва! Но честността й е била предизвикателство за мнозина, които са минавали по лесния път. Конфликтите са били неизбежни. В такива моменти срещите с Учителя са били като въздуха за нея. Тя пише:

“Един път бях сгрешила и си казах: Сега Учителят сигурно ще ме изпъди. Обаче аз съм длъжна всичко да му разкажа. Отидох при него и направих една безпощадна изповед. След това останах да чакам присъдата си. Учителят се обърна към мене и каза: Ти сега си 100 пъти по-близо до Истината. Ученик, който е направил една погрешка и я е осъзнал и изправил, е пo-ценен за Разумния свят от онзи, който никога не е грешил.”

По всяко време, когато условията са позволявали М.Тодорова е имала стремежа да научи нещо ново. Задавала е много въпроси. И всичко ново, чуто от Учителя е записвала в своите тетрадки. Животът й е бил пълен с този възвишен стремеж към скритото Знание за живота. Тя е записала:

“След разговор с Учителя като се прибирах у дома, и сядах да си запиша което говорехме. Пишех в началото: Бях при Господа, разговаряхме за това и това...

Когато отивах на разговор считах за светотатство да скрия и най-малкото нещо от Него /Учителя - бел.ред./ И зная, че заради тази моя откровеност и искреност, Той отговаряше на молбата ми и винаги ми помагаше.”

- “На кого да уповавам, Учителю?

- На Бога в себе си!”

- “Какви трябва да бъдат отношенията между ученика и Учителя?

- Ученикът всичко ще остави на Учителя си и ще си замине. После Учителят ще остави всичко на ученикът си и ще си замине. Това са отношенията на Божествената Любов.”

- “Какви трябва да бъдат отношенията ни за да бъдат разрешени правилно?

- Приятелски!”

Учителят е работил с учениците си с много и различни методи. Веднъж той казал на Мария Тодорова: “Има двама братя, които два пъти в седмицата ходят на Витоша. И ти ще ходиш с тях.”

- “Ама аз не се чувствам толкова силна, Учителю. Ще ми обещаете ли, че ако се намеря в опасност ще ми помогнете?”

- “Хубаво!”

Единият от братята е Борис Николов. В своя малък дневник за този случай, М. Тодорова лаконично е записала: “Изпращането ми при Б.” Тя приела съвета на Учителя, който знае пътя на душите. Връзката на М. Тодорова с Борис Николов е връзка между свободни души. Тя е едно свещено приятелство, което е основано на един общ Път към възвишеното, път на служение. А любовта на Учителя е акт на свободна воля. До нея не може да се домогва никой, който е нечист и непроменен отвътре. Учителят може да е обичан от всеки, но любовта на Учителя е непознаваема за обикновените човешки сърца. Той казва на Мария Тодорова: “Никой не знае кого аз обичам. Каквото правя отвън, то са все методи на възпитание.” И “изпращането г.ри Б.” е един от тези методи. Мария Тодорова знаела това и връзката й с Борис Николов станала сцена на постоянно ученичество - тя се възхищава от съвършенството, с което той извършва всичко**, а той - от нейното достойнство, прямота и честност! Животът им действително е бил пример за ученичество на дело. Всеки е решавал своите задачи според вътрешното ръководство, на Автора, в чиято Мирова драма и двамата са участвали.

Често, заедно с група братя и сестри Учителят е излизал на екскурзии до Ел Шадай на Витоша. Отношенията, които той е имал с всеки един от своите ученици е като нагледен урок по правилни обноски. За един такъв случай Мария Тодорова е писала в своя дневник.

Sila_i_Jivot_1995_3_4_27.jpg?fbclid=IwAR

Ел Шадай

“Веднъж на Витоша, на Бивака, Учителя ме покани да пия чай с него. Аз се стесних от приятелите. Учителят каза: “Когато един ученик се стеснява от едно положение в което Бог го поставя, то не е за него.” Аз се смущавах, когато Учителят ме поставяше на лице с вниманието си и приятелите гледаха... Някои си мислят, че да е близо до Учителя си ученикът, това значи да е обсипан с всевъзможни блага и непрестанно да изживява радости. Ученикът, когато Учителят го прати на училище, той страда дълбоко, мисли и учи! Учителят искаше когато Той дава своето благословение на някой от учениците си ние да не ревнуваме, но да се радваме. Той казваше: “Щом давам на него това показва, че и на тебе мога да дам.” Аз постигнах до известна степен това. Радвах се когато дава на други. Казвах си: Сега Господ му дава, не бива да огорчаваме неговата радост, нека я изживее цялата.”

Годините минават. Наближава краят на Мировата драма. Мария Тодорова лови всяка дума на Учителя, анализира всяка сякаш изпусната негова мисъл за неизбежния край. Записала си е:

“Един ден Учителят ми каза: - “Аз ще ви оставя!” Смутих се, изтръпнах. - “Но аз ще вървя бавно, за да можете да ме настигнете!”

Друг път Учителят споменал между другото:

“Аз ще дърпам вас, вие ще дърпате други, те - трети, и така на верига ще ви изтеглим горе”

Идват месеците прекарани от Учителя в Мърчаево. Той е затворен в себе си. Преживява тежко войната в която са въвлечени християнските народи, настроени с дива омраза едни срещу други. Мария Тодорав и Борис Николов често ходят там за да го посетят. Веднъж и те участват в групата изкачила се на връх Острец. Мария Тодорова си спомня думите изказани от Учителя след държаната там беседа: “Да останем още малко, защото вече няма да дойдем...” Сърцата на всички се свиват от тъга пред неизбежното.

Sila_i_Jivot_1995_3_4_28.jpg?fbclid=IwAR

На Рила

В последните дни на Учителя М. Тодорова е неотклонно до него. Следи с болка всеки жест, записва всяка негова дума. Чува го да казва: “втори път не искам да минавам по този път... Сега всичко... Хубаво! Сега всичко хубаво се разреши... Благодаря ви за нежността която проявихте към мен!” На нея казва: “Сега ще бъдеш храбра!"

На 24.12.1944, в неделя сутринта Учителят седнал на малкото столче и държал последното кратко Слово. После казал: “Рекох, кажете на Бояна да се оформят нещата!” Картината от края на Мировата драма се допълва и със следните думи от дневника на М. Тодорова:

“Последният поглед на тези очи изпълнени с Духа Божия падна върху мен. Никога няма да забравя този свиден, последен Слънчев лъч, с който Учителят ме озари.

Дойде последния момент. Учителят ни напущаше. Внезапно ми дойде мисълта да извикам брат Боян. Бързо излязох от вратата навън, но там Учителят излязъл вече от тялото си ме спря. “Ти трябваше да седиш при мен, когато заминавам.”

Веднага се върнах обратно. Учителят беше напуснал вече тялото си.”

Мария Тодорова преживява тежко раздялата с Учителя. Тя държи вътрешна връзка с него и продължава своя подвиг на избран герой на действието и в Епилога на Мировата пиеса, неотклонно до Борис Николов и всякога в негова защита. Защото тя знае, Духът на Учителя се проявява чрез най-чистите, най- безстрашните, най-готовите и най-смирените. Следват години на отстояване принципи и идеи, на постоянна Работа за да не се разруши съграденото от Учителя. В този процес М. Тодорова участва и със сърце и с ум. Всякога с открит поглед за Истината, за Справедливостта.

Когато идва нейния час да си замине, тя го приема с достойнството на ученик. На ученик, който вярва в думата, дадена му от Учителя. В миналото той веднъж й казал: “Марийке, поискай нещо от мене!” - “Учителю, когато си замина вие да ме посрещнете Горе!” - “Хубаво!” - й отговорил той. И когато неизбежният миг на раздяла с физическото е настъпил, това наистина се случило. “Един лъч дойде в последния й миг и я отнесе!” - каза брат Борис за най-тъжният момент през неговата 1976 г. Заминала си бе онази, на която той посвети най-светли мисли и копнежи, написани в най-тъмния възможен мрак, и която всякога наричаше: “Обична моя Мария!”

---------------------

* "Опълченска"66

** “всичко, каквото правеше Борис ми се виждаше върха на съвършенството." Из дневника на М. Тодорова /ръкопис/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×