Пратеник на Бога

[Ани]

ПРАТЕНИК НА БОГА

Изгрев, 7 септември 1953 г.

Любезни брат,

 

Тук ще изложа частен разговор на един брат е Учителя. Братът попита Учителя: “Можете ли да кажете нещо за беседите и изобщо нещо за вашата дейност?“ Учителя каза между другото:

 

Идването на всички учители става за освобождението на света. Аз ви показвам къде е пътят на светлината, която носи живот. Няма да ви покажа малките светлини.

 

Когато се приближавам при хората, аз съм винаги чист. Трябва да имате чистота. Чистотата е качество, което всички трябва да придобият.

 

Когато говоря за слънцето, няма да очаквате щастие от мене, а от извора. Та когато ви говоря за някои работи, искам да ви заведа при реалността.

 

Дето няма скърби и страдания, там е реалността. Реалността е без скърби и без страдания. Където има скърби и страдания, то е нереалното. Човек, като не разбира Божиите пътища, страда.

 

Има допирна точка с Бога. Мен ме интересува допирната точка. Като направя нещо, тогава мисля, че зная. За мене само реализираните идеи са идеи.

 

Пратен съм от Бога. Трябва да знаят, че не съм дошъл от само себе си, по мое желание, а пратен съм от Бога да работя за въдворяване Царството Божие на земята. Царството Божие няма форма. Бог говори чрез мене.

 

Идеите, които издигам в беседите и лекциите, са взети от Божественото.

 

Дошъл съм, за да изявя Любовта, да я донеса на земята. Това е моята мисия. Всеки Учител се отличава, носи един свещен огън от невидимия свят. Какъвто е огънят му, по това се отличава.

 

Против Учителя не може да се работи. Ние носим едно Божествено учение, но не спорим. Не можем да го сравним с нищо. Времето ще покаже.

 

Всички онези, които ще дойдат, са определени. Всички, които идат в шестата раса, са определени. Ако някои могат да намерят по-голяма светлина другаде, нека отидат там. Няма нищо.

 

Като дойде един Учител, носи ново. Старите адепти не могат да отидат по-напред без един ключ. Учителят сега носи ключа. Иначе не биха чакали Учителя. Учителят дава обяснения за възможностите на настоящето и разкрива бъдещето.

 

Сега дойдох да науча хората да живеят в любовта. Няма друг път. Всички ще дойдат. Това учение може да го подложат на опит.

 

Когато хората вървят по този Божествен път, аз се радвам, а съжалявам, когато не са в този път. Не ме радват всички ония страдания, които ще имат.

 

Искам душите, над които работя, да преуспяват, че един ден да бъде написана книга, че съм постъпил добре.

 

Трябва да дойде Учителят в света, за да даде образа на хората. Като дойде Учителят, той говори нещо, което им е понятно. Учителят носи първата любов в себе си. Той гледа на всички еднакво, защото любовта има еднакво око за всички. Той знае защо страдащият страда и защо радващият се радва. Той може да избави от страданията много лесно, с две думи:“Приеми любовта и ще се освободиш.“

 

Трябва да обичаш един човек, за да го подготвиш за пътя към безсмъртието. Учителят приема от Бога любовта, тя минава през него и идва при ученика.

 

Учителят трябва да има любов към ученика, за да може да му преподава. Любовта, която Учителят има към ученика, е важен фактор за повдигането на ученика.

 

Чувствувам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мене обичаш. Като поливаш едно цвете, аз се радвам, понеже то се радва.

 

Невидимият свят ще даде запалката, а материалът ще се даде от тия, които са в школата.

 

Всичко, което се дава в беседите, не е само в думите. В беседите има запечатани работи, които не могат да се предадат с думи. Много работи остават запечатани. Само който ги е преживял, възприема тези работи. Четенето на Евангелието, беседите и лекциите трябва да става с разбиране и приложение. Върху всяко нещо, което четеш, трябва да мислиш и да го приложиш.

 

Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и самовъзпитание. Толкова методи, начини, форми, образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и пр.

 

Образите, с които си служа в беседите, са извадени от Природата. У нас философията, животът, упражненията и всичко друго вървят хармонично. Тези упражнения, които съм дал, за пръв път се дават сега на външния свят.

 

В беседите са скрити истините. Аз ги скривам за бъдещето на културата. Четете беседите и лекциите от младежкия клас и общия клас. Трябва да четете и Евангелието. Тази работа вършете пред всяка друга работа.

 

Обезателно да четете беседите и лекциите. Да намерите време за това.

 

Държа ви някой път една лекция и през ума ми минава следното: Защо трябва да ви държа тази лекция, която ще разберете след 20 години? Сега давам 20 лв. на малкото дете, което не съзнава. Но като минат 20 години, тези пари ще станат един капитал.

 

Тези идеи, които излагам в беседите и лекциите, вие и сами можете да ги намерите. Но за всяка идея трябва да работите 25 хиляди години, за да я намерите. Да кажем, че в една беседа има десет идеи. Тогава колко години ви трябват, за да намерите идеите, които са само в една беседа? А колко такива беседи има? Затова с тези беседи и лекции се съкращава извънредно много времето за вашето развитие.

 

Един свещеник ми писа от един град:“Бях се отчаял. Нямах какво да говоря. Животът ми беше се обезсмислил. И като почнах да чета твоите беседи, осмисли се животът ми, радостен съм, весел съм. И питам сега: Имам ли право да говоря твоите беседи на моите слушатели?“

 

Тази школа върви по абсолютния път. Щом искате да вървите по относителния път, вие се изключвате от школата. И вън от школата пак е школа. Всичко е в плана на Бога.

 

Веднъж казах на едни външни хора: Ако искате да чуете това, което е писано, то не идвайте при мене; има книги, четете ги. Но ако искате да чуете това, което никъде не е писано, тогава елате при мене.

 

Онова, което говорих 40 години, то вече изпълни света и от него светът не може да се освободи.

 

То не е мое, то е Божествено. Един ден хората отвътре ще го приемат. Животът няма да се измени така, както хората мислят.

 

Има невидими работници, които вземат и разпространяват тези идеи, които аз говоря, разпространяват ги чрез въздуха.

 

Идеите, които аз говоря, се носят навсякъде в света. Всички ги чувствуват.

 

С вас заедно слушат беседите и другите същества. Много същества слушат това, което говоря.

 

Това движение е за цялото човечество, а не само за България. Това движение е организирано. И другите организации ще дойдат да му помагат, понеже то е Божествено. Един французин ме попита:“Това движение има ли противници?“ Казах му:“Във времето, което идва, всички онези, които се противят, ще изгубят своята сила.“

 

Това, което ние носим на света, е необходимо както светлината, въздуха, водата и хляба. Това са най-новите положения, които се разкриват за бъдещото човечество. Хората сега трябва да ги опитат.

 

Нещата, които казваме, трябва да се проверят, за да имат сила. Няма да се налагат. Аз не искам да ви доказвам, а казвам: Опитайте. Трябва да се говори само това, което има приложение. Това, което говоря в общия и в младежкия клас, има приложение.

 

В погрешките на моите ученици не се взирам. Имам много по-важна работа. Всичко зная какво мислят и какво вършат. Бих могъл да ги изправя, обаче не искам. Оставил съм ги свободни. Защото, ако се мъча да ги оправям, обратният резултат ще се получи.

 

Аз уча свободните. Аз съм за свободата. Аз съм посадил сега млади дръвчета, които растат и след известно число години ще дадат плод. Тогава ще видим на кого какъв е плодът. Един, който е дошъл при нас съзнателно, не е изпъден. Ние нито каним, нито пъдим някого от нас.

 

В един провинциален град осъдили няколко души и ец изпъдили от Братството. Това е погрешно.

 

Трябва да се остави всичко да върви по естествения: ред. Никой никого не насилва. И свободен да го оставш Ние изправяме грешниците, а не ги пъдим от нас. Аз сега приготовлявам учениците, и ще дойде време, и ще ви запаля. И като се запалите, вече угасване няма. Само ако се запалите. Най-напред ще има охкане. И като почнете да давате плод, то е вече готово.

 

Аз съм се жертвувал за вас. И вие сега трябва да се отречете от себе си.

 

Само любовта може да отвори за ученика портите на мъдростта, на знанието.

 

Учителят избира учениците си. Учителят със своята любов повиква учениците. И ученикът учи, за да поддържа любовта на Учителя си.

 

Една сестра ми каза:“Искам да бъда при теб, да ти слугувам, да ти стана слуга.“Казах й:“Ти си на крив път. Защо ще слугуваш на мене? Ти си имаш господар Бог. На Него слугувай. И аз съм слуга. Защо ще взема един чужд слуга, когато и аз съм слуга? Мене не ми трябват слуги.“

 

При мене идват все да се оплакват. Никой да не идва при мене да се оплаква от този, от онзи.

 

Някой пита:“Какво да правя?“ Гледайте мен и правете каквото правя аз. Опитайте го.

 

Моля, прочетете настоящото на братята и сестрите и го пратете за прочитане в селата, където има кръжоци. Пожелавам ви всичко хубаво и светло.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев