Цената на страданията

[Ани]

ЦЕНАТА НА СТРАДАНИЯТА

Изгрев, 15 ноември 1954 г.

Любезни брат,

 

Тук ще ви изложа един разговор на Учителя е няколко братя и сестри. Те бяха приети от него в приемната му стая. Стана въпрос за страданието. Учителя каза:

 

Сега, за да се възпитат хората, ще дойдат големи страдания и чрез тях ще се пробуди съзнанието им. Тогава ще дойдат в едно състояние, в което ще са способни да влизат в положението на други същества. Например ще си вземат бележка от страданието на цветето. Като настъпиш цветето, ще кажеш: “Това цветенце страда, да му помогнем“.

 

Като дойдеш в страданието, ще се задълбочиш в себе си. Дълбочината е в страданието. Човек трябва да се раздруса много, голямо страдание трябва да дойде, за да се събуди разкаянието, че не постъпва разумно. Тогава казва: “Аз не правя добро.“ Ако ти си счупиш краката и това послужи за твоето събуждане, да не живееш в тъмнина, тогава де е злото. Значи всяко нещо, което се случва с човека и което изглежда наглед нещастие, трябва да се оценява с оглед на това, дали допринася за растежа, разширението и събуждането на съзнанието.

 

Всичко в природата и страданието събужда човека от спането. Защото човек без страдания е жито в житницата. СЦе стои в покой, но не печели нищо. Значи тогава от любов към него небето му праща страдания, за да го събуди.

 

Някоя майка буди сутрин детето си и му казва:“Стани, мами!“ Детето казва:“Ще стана“ и пак заспива. Найсетне майката, като дойде, вземе юргана, хвърли го настрани и детето става.

 

Дойде някоя голяма беля на главата на човека и той се пробужда. Трябва раздрусване. Та големите страдания са раздрусвания. Заспал си под юргана. Ще те раздрусат, за да станеш. Бог е допуснал всички страдания, за да се пробудите. Щом Божественото съзнание на човека се пробуди, той е свободен. Дотогава той живее в един свят на ограничения. В страданието човек трябва да има вътрешна Божествена работа, за да може да използува страданията.

 

Великите души използват страданията. Всеки, който страда, без да знае, е придобил нещо. Само че вие искате изведнъж да бъдете щастливи. Това е невъзможно.

 

Колко е мъчно да повярваш, че всичко ще се превърне в добро!

 

Вие, ако разбирахте, за всичко, което се случва, пари трябваше да давате. Един ден ще го търсите и няма да го намерите. Един човек боледувал и след болестта си не можел повече да говори. Предложил се за слуга на един господар. Господарят му го пратил за дърва. Горският, като започнал да го бие с тоягата, онзи забравил, че е ням, и казал:“Не ме бий!“ Значи това страдание е дошло в случая като средство да се освободи от него. Страданието е път от злото към доброто. Страданието е учение. Страданието е път за големите Божи блага, които по друг начин не могат да ни се дадат.

 

Има големи страдания. Например преяждаш, ядеш мъчносмилаема храна, ядеш вечерно време гъби сърненки. Като дойде някое страдание, да знаеш, че то ще донесе

 

Божие благословение. Защото, ако не дойде страданието, ще се случи друго нещастие. Един човек ми каза:“Изкълчих си крака“. Казах му:“Много добре е станало, ти беше намислил да убиеш един човек и ако не беше си изкълчил крака, щеше да го убиеш.“ Той ми каза:“Това е вярно, отде го знаеш?“ Страданието някой път предотвратява поголеми нещастия. Един човек намислил да се самоубие. Някой обаче го ударил по челото с яйце. То се разляло по дрехите му. Той си казал:“Този съвсем ми оцапа дрехите“ и отишъл да се изчисти. И му минало желанието да се самоубие. Значи, когато човек е неразположен, идва едно страдание, което е съответно на състоянието му и това страдание ще трансформира неговото състояние. Има много пътища за прочистване на човешката душа. Един от пътищата е страданието.

 

Страданията причиняват едно голямо благо, понеже без тях човек много ще пострада. Със страдание човек се изчиства. Тогава душата разцъфтява.

 

За да дойде в човека по-голяма светлина, трябва тялото да мине през едно пречистване, през едно страдание. Така прегарят някои утайки и се каляват нервите. Страданията са огън, който пречиства. А чистотата е закон на живота. Без чистота живот не може да има. СЦом има нещо нечисто в тебе, непременно трябва да дойде страданието. Човек да се радва не на страданието, а на резултатите, които ще дойдат с това.

 

Една майка имала деца, които не я слушали. Тя турила гугла на главата си, дегизирала се, облякла кожух и влязла в стаята. Те се уплашили. После майката дошла със своите дрехи. Децата казали:“Дойде едно страшилище, щеше да ни изяде.“ Тя им казала:“Като ме слушате, то няма да идва.“ Сега нашата майка разумната природа като не я слушаме, прави се на страшилище и идва при нас.

 

Чрез страданията болести и други човек добива мекота, става милостив и състрадателен. Това не ще каже, че ще желаем болести. Това не ще каже, че няма да се лекуваме, но когато дойдат, ще знаем значението им. Страданието е един ангел с работни дрехи. При страданието ти си повдигаш съзнанието. И така се освобождаваш от нисши, тъмни същества, които са около тебе.

 

Всяка мъчнотия е, за да се прояви богатството, което носите в себе си. Има хора, които не могат да се проявят, докато не бъдат грухани. Всяко страдание е една затворена каса, която носите на гърба си. Не я носете, но я отворете и вземете нужното за вас. Страданието е Божествена банка, в която Бог е вложил онези съкровища, които трябва да отворим и използуваме. Един брат музикант, имаше голямо любовно разочарование, понеже неговата приятелка му казала:“Или Учителя, или мен!“ Той я обича и тя го обича. Той изпитва голямо страдание. Казах му:“Ти сега се намираш поради това голямо страдание, което преживяваш, в един интересен момент на живота си. Това голямо страдание означава голям вътрешен възход в тебе. Ти ще станеш способен да твориш възвишени творби, като имаш такова страдание.“

 

Великите хора са минали през големи страдания, за да влязат в Царството Божие.

 

Понеже Бог изправя света, то страданията днес са за изправление, а за други е за изпитание на онова, което те учат.

 

Страданието развива дарбите. Всички дарби, които имаме, са дошли все от зор. Някои птици имат на опашката си скрити пера и като наближи неприятелят, разперват си опашката, уплашват неприятеля и през това време избягват. То е способност. Те са я развили от зор.

 

Страданието раздвижва човека. У човека има нещо, което, ако не се раздвижи, ще има гниене в него. Затова идват страданията. Страданията предизвикват най-голямото раздвижване на силите в човешкия организъм. Страданията са езика на Бога. Господ ти говори да се поправиш. Убил си някого. Окрал си някого. Всички те плачат към Бога. Ти усещаш, нещо тежко. Занасяш парите на вдовицата, чиито пари си взел, си злоупотребил, и ставаш радостен. Пред Бога се реабилитираш.

 

Страданията се дават за човешкото изправление. Ако хората искат да се отстранят страданията, трябва да премахнат погрешките. Иначе ще си носят товара.

 

Който наруши нещо и не може да се изправи по друг начин, турят го в затвора, т. е. В ограничение, в страдание, за да се повдигне. Но има един начин, по който той може да съкрати своето престояване в този затвор, наречен страдание. Ако този материал, който е предвиден за 15 години, го мине за 3 години и го научи, той след 3 години се освобождава. Значи съкращава се срока. Това е за всеки вид страдание.

 

На една сестра, която много страда, казах:“Небето ти даде това страдание в краката., за да се развие твоята мекота.“ Страданията не са произволни. Някой е много апатичен; ще му се създадат много мъчнотии, които да го приведат в дейност, да го извадят от тази апатия, в която се намира.

 

Човек трябва да разгледа тайната на страданието защо страда. Някой път имаш голямо страдание. Много плащаш, но опитността, която добиваш, струва повече. Добиваш знание, което струва много. Тази опитност влиза като нишка в процеса на твоето развитие и извършва голяма работа. Като влезете в духовния свят, ще разберете, че всички неприятности на земята са били все за добро. Ще се коригирате.

 

Някой може да се оплаква тук, на земята, но тези опитности, тези богатства на друго място не може да ги добие. Той в никой друг свят не може да добие тази опитност, която ще добие на земята. В небето, в астралния свят, се добива онова, което е свойствено на тези светове, но онова, което е свойствено на земята, там не може да добие.

 

Страданията градят, те изграждат света. При радостите ние се намираме в един вече изграден свят. А страданията показват, че един свят се гради. Някоя опечена пита е при тебе. Но питай тази пита през какви страдания е минала, за да дойде при тебе.

 

От всяко страдание, през което минава човек, той заяква. Ако ви пекат, ще излезе нещо от вас. Който страда, се калява. Разбира се, тези, които насила искат да стават мъченици, правят погрешка.

 

В невидимия свят горе човек ще даде угощение за тези разтърсвания, които са му правили на земята.

 

Страданията са задачи. В мъчнотиите ти вървиш отгоре на косъм. Ако знаеш как да се справиш с тях, ако знаеш да пазиш равновесие, тогава си майстор. Няма мъчнотия, която да няма разрешение. Бог е дал на човека сили да се справя с всички мъчнотии. Но човек трябва да изучава по кой начин. Винаги характерът на човека се изработва чрез страданията. Колкото повече е страдал, толкова е по-повдигнат.

 

Страданията са неутрализация против отровата на греха.

 

Хубавите камъни каменоделецът дяла, а простите камъни ги оставя. Щом сте прости камъни, ще ви оставят без страдания.

 

Сега Божественият скулптор работи върху вас и извайва статуи. Вие страдате, вдигате шум, а когато статуята се привърши, няма да има вече чукане. Та страданията са такива удари на природата. Те са метод на растеж. Тогава борбата се увеличава и пр., но оттам насетне настава особен хармоничен живот.

 

Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев