Jump to content

Когато хората страдат


Recommended Posts

КОГАТО ХОРАТА СТРАДАТ

Изгрев, 20 ноември 1954 г.

Любезни брат,

 

Надвечер Учителя слезе от горе. Няколко братя и сестри отидоха при него. Почна разговор на площадката пред приемната му стая. Отвори се разговор за придобивките от страданията. Учителя каза:

 

Когато хората страдат, стават пo-красиви и гласът им е по-мек и по-приятен. Има нещо красиво в тях. Колкото повече страда човек физически или психически, толкова пo-красив и по-благороден става.

 

Ние, като страдаме, в невидимия свят излиза ухание от нас. И там казват:“Колко хубаво ухае.“ Нашите страдания са малки. Вие не сте изпитвали големите страдания. Аз съм минал през тях и зная как се решават тези въпроси.

 

Всички ще бъдат бити, догдето остане само Божественото. Един брат ме попита:“Докога ще страдаме?“ Казах му: Докато се стопи всичко човешко и остане само Божественото.

 

Една мома, като се оженила и я водели към дома на младоженеца, плакала по пътя. Нейните родители и роднини се чудели какво да правят и се спрели. Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“. Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите. Аз съм готов на всички изпити по пътя към Христа, към Бога.“

 

Страданията са граници, преминаване от временното към вечното, от безпорядъка към порядъка, от плътта към духа.

 

Погледнете сливите, покарали сред боровете в горичката край полянката. Те са на сянка и са израсли тънки и високи до върха на боровете. Понеже са в стеснително положение, бягат нагоре, за да излязат на светлина и свобода. Като излязат над боровете, тези сливи ще се разширят, ще се освободят.

 

Така е и с хората.

 

Един момък върви подир забулена мома и иска да види лицето й. Като вървял известно време подир нея, тя се обърнала и му зашлевила две плесници. Но през това време тя трябвало да направи движение с ръката си, с това булото й се отдръпнало и той видял лицето й. Но той останал така удивен от красотата на нейното лице, че когато един негов приятел му казал:“Такава голяма обида ти е нанесена“, той казал, че е много доволен. Това се тълкува така: Момата символизира Божественото. Двете плесници на момата са страданията, чрез които човек ще вдигне булото и ще види лицето на Бога.

 

Страданията правят човека пo-чувствителен, а чувствителността е необходима за възпитание и разбиране на любовта. Страданието развива корените на любовта, а радостта клоните на любовта.

 

Като дойде любовта, тя чисти човека от нечистотиите. Това го наричаме страдание. Това е обективната страна на любовта, за да се изяви отвътре.

 

Чрез страданията съзнанието се превръща в живот. Страданието е път за любовта.

 

Защо идат страданията? Защо хората трябва да страдат? За да се научат да любят. Който никога не е страдал, той не знае какво нещо е любовта. Любовта се проявява само чрез страдание.

 

Страданието представлява път за познаване на великото, красивото, възвишеното в света.

 

Човек хиляди години страда, за да опита един момент от любовта. Дойде ли любовта в човека, тя заличава всички страдания, мъчнотии и нещастия на вековете. Любовта ще превърне страданията на миналото във велика симфония на душата, във велика хармония.

 

Трябва да правим разлика между мъчение и страдание. Каква е разликата между тях? При мъчението ти се ожесточаваш, роптаеш, а при страданието си благодарен, не се ожесточаваш. Законът е: Страданието повдига човека, а при мъчението той слиза по-долу, отколкото е бил.

 

При страданията имаш съзнание, че то е за добро, а мъчението е безсмислено. При мъчението нямаш никаква надежда.

 

Страданията подготвят човека, те са подготвителен период. А радостта е изложена на картина, на показ, всичко е хубаво. Колкото е по-голяма скръбта, толкова е по-голяма радостта, която иде след това. Когато се намираш в страдание, в голямо изпитание, кажи си:“О, тъмна нощ, която подготвяш светлия ден, който иде!“ Когато почнем да разбираме страданията, те ще се превърнат в радост. Когато след скръбта дойде радостта, ще се компенсира десет пъти.

 

Скръбта и радостта се сменят една друга, но трябва да се издигнем до един живот, който да е над скръбта и радостта. Това ще дойде, когато съзнанието ни почне да работи в по-висше поле. Кое е това, което е над скърбите и радостите? За това Христос споменава в следния стих:“Аз пак ще ви видя и ще имате радост и радостта ви никой не може да отнеме.“ Докато мислиш по физически начин, ще имаш радост, която всеки може да отнеме. И след нея ще дойде пак скръбта. Но когато се повдигнеш до по-високо съзнание, ще имаш радост, която никой не може да отнеме. Именно тази висша категория радост е над обикновените скърби и радости.

 

Тази висша категория радост ще бъде постоянно състояние на твоето съзнание. Тя ще дойде в човека, когато неговото съзнание се докосне до Христовия Дух, до любовта.

 

Една сестра запита:“Кои са причините за страданието?“ Учителя каза:

 

Ще изброя някои от причините:

 

1. Противоречията в живота не са от Бога, а от хората. Всичко е от Бога, но не всичко е такова, каквото е излязло от Бога. Енергията излиза от Бога, но като минава през съществата се изменя, добива примес и поради това идат противоречията и страданията.

 

2. Друга причина за страданието е нарушаването на Божествените закони. Страдаш, когато не изпълняваш волята на Бога. Страдаш поради своите погрешки от миналото. Страданията не са от Бога. Щом хората изпълняват Божиите закони, страданията престават. Неразумният живот води към страдания. Един човек ме попита:“Защо страдам?“ Казах му: Ти в миналото си бил вълк и си разкъсал 10 000 овце.

 

3. Понеже страданията са изпити. Изпитват човека доколко е разбрал това, което е учил.

 

4. Друга причина за страданието е по закона, когато човек минава от една фаза в друга. В преходния период, на границата между две фази, човек минава през страдания.

 

5. Има други страдания, наречени идейни. Ти се бориш за една възвишена идея и страдаш. Това са страдания за идея. Неразумните страдания трябва да се избягват.

 

6. Друга причина за страданията: Някои страдания са за чуждо благо. Например някой троши камъни, страда от тежък труд. Но може да се утешава от мисълта, че тези камъни ще послужат за благото на хората. Ще се построят хубави здания.

 

7. Друга причина за страданията е следната: някой път те са родилни мъки за раждането на нова идея в човека. Има и други причини за страданията.

 

8. Бъди издръжлив и знай, че Господ няма да ти допусне повече изпитания, отколкото ти е силата.

 

9. Един свещеник ми каза:“Като почна да благодаря за страданията, те си отиват.“ Като обикнеш скръбта, тя ще си отиде. Когато дойде страданието, трябва да благодариш за него. Но това не ще каже, че си се примирил с него. Не, ще се стараем да го отстраним, но догдето то ни тъпче, ще бъдем благодарни, че ни възпитава, че ни подбужда, че ни чисти. Значи едновременно като бъдете благодарни на страданието, догдето ви е на гости, ще се стараете да се освободите от него. Защо? Защото предназначението на живота не е в страданието, в мъчението, в скръбта, а в здравето, радостта, хармонията, красотата, свободата. Някой може да каже:“Тогава не е ли по-добре да няма страдание, не може ли без страдание?“ На това може да се отговори така:

 

Може без страдание, щом си чист. Щом си нечист, ще те мачкат. Тогава страданието ще дойде като последствие, за да те пречисти.

 

Може без страдание, ако не грешиш, ако не нарушаваш Божествените закони, природните закони. При най-малкото тяхно нарушение страданието ще дойде като последствие, за да те научи да не грешиш. Нарушението и на най-малката добродетел води към страдание. Тогава страданието иде да те възпита. Може без страданието, ако си с пробудено съзнание, ако организмът ти е възприемчив към новото, към Божествените идеи, които идат от горе. Но ако си заспал, ако организмът ти е груб и невъзприемчив към възвишените идеи, ще има страдание, защото, ако то не дойде, спъва се твоята еволюция, твоят възход.

 

В бъдеще страданието ще изчезне завинаги. Когато човек пази горните условия.

 

Всяка нова идея иде от слънцето, но човешкият организъм не е чувствителен, за да възприеме тези идеи, и затова, когато е определено да приеме такава нова идея, то предварително минава през страдание, за да се пречисти нервната система, организмът, та да стане възприемчив към нея. Ето защо страданието показва, че предстои раждането, проблясването на нова идея в човека. Един закон гласи: Раждането на една нова идея в човека се предшествува от страданието.

 

Един брат попита:“Дали това е закон на цялата вечност, дали винаги човек, у когото ще се ражда една нова идея, трябва да мине предварително през страдания?“ Учителя каза:

 

Не, този закон важи само за сегашната епоха, за сегашната фаза на човешкото развитие. В бъдеще, когато човешкият организъм се промени, човек ще може да възприема новите идеи, без да има нужда да минава предварително през страдание. Така е сега у ангелите. За това именно състояние говори Йоан в Откровението:“Той ще избърше всяка сълза от очите ви“.

 

Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза: Когато желаете, произнасяйте следното мото:“Вярата, в която живея, ще внесе Божествена хармония в страданието на моето сърце.“

 

Моля, прочетете настоящото на всички братя и сестри и го пратете за прочитане в околните села, където има кръжоци.

 

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...