Методи за самовъзпитание

[Ани]

МЕТОДИ ЗА САМОВЪЗПИТАНИЕ

Изгрев, 28 май 1956 г.

Любезни брат,

 

Тук ще ви изложа един разговор с Учителя.

 

Ние сме на общ обед на външните маси пред салона. След свършването на обеда изпяхме няколко песни. Някои братя и сестри разправяха опитности или изтъкваха кои идеи в днешната лекция на Учителя са им направили най-силно впечатление. След това стана въпрос за работата на ученика върху себе си.

 

Учителя каза:

 

Човек трябва да знае кое нещо в него е недовършено, в кое е останал назад. Всички ученици трябва да знаят върху кое в себе си да работят.

 

В човека има нещо животинско. Гледай да мислиш, защото от нисшите желания произтичат всички нещастия.

 

Сега ние се стремим да се освободим от всички животински навици. Ако човек започне да живее чисто животински живот, то челото отива назад, брадата отива напред, челюстите отиват напред и ако човек продължава така няколко поколения, формата се изменя и наподобява животинска.

 

Един инвалид се оплакал, че хората не му дават милостиня. Един цигулар тръгнал с него. Той свирел, инвалидът поставял паничката и пущали много в нея. Превод: Цигуларят, това е отличният ум или отличното сърце.

 

Нещастие е, когато инвалидът е сам, а щастие е, когато цигуларят е в него.

 

В едно мигновение можеш да станеш това, което може да станеш за хиляди години.

 

Всеки ден си избирайте по един стих, върху който да размишлявате. Всеки ден си избирайте по нещо ново. Вие все повтаряте едно и също.

 

Вътрешните състояния са по-силни от външните условия. Човек трябва да започне с вътрешното състояние. Оттам трябва да започне възпитанието си. Измени вътрешното състояние и тогава ще се изменят външните условия. Човек, докато стане господар на себе си, има още много да работи. Работа, работа, работа трябва. Помнете, че много работи има да се вършат. Помнете, че много работи има недовършени. Всички противоречия в живота са важна работа.

 

Всеки ден ние имаме да решаваме въпросите, които цялото човечество решава. Някой има болест, едно докачено честолюбие. Да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Аз ще му дам да разбере!“

 

Всеки човек за тебе е предметно учение. Внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него.

 

Сега в това Божествено учение трябва да обърнете внимание на опитната страна. Много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят. Всеки ден трябва да поправяме по малко картините си.

 

Искам всички вас да ви направя художници, музиканти, поети, да можете да преживявате живота на цветето, на минерала, на извора. Една погрешка отначало е много малка. Тя е толкова микроскопична, че трябва да я гледаш с увеличително стъкло, едва я виждаш, и после като се разгори, ще бъде голяма. Да не се самосъжаляваш, защото така ти обиждаш Бога у себе си. Като се изправят всички погрешки, ще дойде вътрешният мир. Всеки, който си е Поправил погрешката, се радва. Щом човек изправи една погрешка, то в бъдеще иде вече доброто. Животното не може да изправи една своя погрешка и затова не може да прогресира.

 

Не трябва да допущате никакви погрешки. Един ученик, който учи, не трябва да греши дори с една запетая.

 

Когато работиш върху една своя добродетел или за изкореняване на един свой недостатък и не виждаш резултат, то Горе вече има резултат и после ще се проектира тук, на Земята.

 

Една сестра каза: „Ние сега работим върху себе си, но нямаме резултат.“

 

Учителя каза:

 

Резултат имате, но той е горе, в душата, после ще се яви и тук.

 

Ще дойде време, когато ще ви посрещнат с финикови вейки. Ние трябва да облагородим нашите погрешки. Киселицата може да я облагородиш. Трънката можеш да я облагородиш. Всички погрешки можеш да облагородиш.

 

Грехът е проказа, духовна проказа. Всички трябва да се освободите от известни присадки, които имате. Предали са ви ги деди и прадеди. Когато виждаш една лоша постъпка, изваждай и си кажи: „Няма да постъпвам като него. “

 

Една сестра запита: „Как ще позная дали обидата, която ми е нанесъл някой, действително визира някоя моя погрешка, или не я визира, дали действително съм виновна или не?“

 

Учителя каза:

 

Когато те обиди някой, ако ти не загубиш мира си, своето хармонично състояние и си напълно спокоен, това показва, че не си виновен в това, за което те обиждат. А ако кипнеш, ако изгубиш мира си, това показва, че си виновен. Това показва, че тази обида засяга действително някои твои погрешки.

 

Човек се учи от чуждите погрешки. Например някой направи една погрешка. Това е все едно, че е паднал в трап. Друг вижда и не пада в трапа. По-добре е човек да се учи от хорските погрешки, отколкото да прави погрешки и да се учи. Така се съкращават погрешките, които ще правите. Не е нужно да правиш всички погрешки. Виждаш, че някой човек прави погрешки. Ти благодари, че си го видял, и ще му кажеш: „Ти ми направи голяма услуга, та поне аз да не хлътна и да извлека поука. “ Гпупавият се учи от своите погрешки, а умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на околните.

 

Когато искаш да станеш ангел, ти вече образуваш връзка с тези висши същества и те почват да работят върху тебе. Ти вече привличаш вниманието и помощта им. Човек може в един живот да стане ангел, може в този живот да стане ангел. Затова е необходимо следното: когато човек направи погрешка, да я поправи моментално.

 

Има три начина за еволюция:

 

1. Обикновен, бавен път.

 

2. Под ръководството на учител.

 

3. Най-после пак под ръководството на учител, но бърза, ускорена еволюция.

 

Този, последният начин се придружава с по-големи страдания и става, когато човек поправя всяка своя погрешка моментално.

 

Ти се радвай, че имаш мъчнотии, понеже така ще поправиш погрешките си. Но ти искаш без мъчнотии. Може, но не прави погрешки. А ти правиш погрешки и искаш без мъчнотии. Така не може.

 

Свят човек е онзи, който не прави погрешки. И на най- малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи.

 

Много навици има, от които трябва да се освободим.

 

Човек, който греши и не се поправя, не 'може да има Божието благословение.

 

Един ден часовникът ми спря. Навих му пружината и тръгна за малко време, но вървеше лениво и пак спря. Щом го бутнах, повървя 15 минути и спря. Сутринта, гледам, че един малък косъм се показва. Като го извадих и навих, почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някой косъм и тогава не върви. Работата е някой път за един косъм. Косъмът означава една малка погрешка.

 

Всички ваши погрешки ще ги турят на мене, затова правете по-малко погрешки.

 

Един брат запита: „Кой е най-хубавият начин за поправяне на погрешките?

 

Учителя каза:

 

Физически човек не можеш да го поправиш. Така нищо не се постига. В основата на поправянето на погрешките трябва да се турят следните неща:

 

1. Човек трябва да се обърне към Бога, това е единственото средство. Щом си сгрешил, ще идеш при Бога, нищо повече.

 

2. Щом приемаш лоша храна, вземаш рициново масло. Също така, щом влезе някоя лоша мисъл в тебе, трябва покаяние. Това е като рициново масло.

Със сърдечен братски поздрав:

 

Ваш верен Б. Боев