Jump to content

Слово за Учителя


Recommended Posts

СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

от сестра Паша Тодорова

27 декември 1955 г.

Драги братя и сестри, драги гости,

 

Изминаха се цели единадесет години от деня 27 декември 1944 г.

 

Ние и до днес продължаваме да говорим за Учителя все така възторжено и с ентусиазъм, както сме говорили в миналото; ще продължаваме да говорим с още по-голямо въодушевление и ентусиазъм, защото само бъдещето може да говори за Учителя. Бъдещето е неговото време.

 

Образът на Учителя не потъна в дълбочината, нито се скри някъде в далечината, но изгря като мощно, ярко слънце на неговия собствен хоризонт, както и на хоризонта на всички ония човешки съзнания, които търсят истината и свободата.

 

Ние се радваме, като виждаме как всеки ден и час делото на Учителя зрее и узрява, а образът му става все по-светъл, по-мощен, по-велик. Неговият образ свети като фар в мрачната нощ на човешкото съзнание и като слънце в деня на пробуждащата се човешка душа.

 

Ние виждаме Учителя облечен отвътре и отвън в одеждата на живото Слово, познаваме го като въплътено Слово Божие и такъв го приемаме.

 

Той постави Словото Божие на висок пиедестал, оттам да свети и ориентира всички ония, които са объркали своя път, както и ония, които търсят истината и свободата, мъдростта и знанието* любовта и истинския живот. Той предаде Словото с езика на любовта, и то на висока, чиста и съвършена гама.

 

Ония, които познават Учителя и го разбират, свободно и справедливо могат да кажат: Ето човека! Ето космическия човек!

 

Какво донесе на човечеството Учителя? - Най-голямото богатство в света, най-великия дар на човешката душа - живия хляб, слязъл от небето, Словото Божие.

 

Какво представя Словото Божие? - всичко, каквото човешката душа желае, всичко каквото човешката душа търси. Ако търси наука, знание, светлина, ще ги намери там; ако търси сила и живот, и това ще намери. Ако търси истина, свобода и простор, и това ще намери; ако търси методи, правила и закони за добър живот и за правил- но развитие, и това ще намери там. След като Словото Божие даде всичко на човека, най-после ще го изпита. То е пробният камък, който днес изпитва цялото човечество. То изпитва всички мъже, жени, деца, учители и ученици, управляващи и управлявани - всички са на изпит. Всички са пред последната голяма матура - казва Учителя. Отгде иде това? - От хилядите беседи, които имаме печатани, и още от хилядите, които предстои да се печатат.

 

Ние виждаме Учителя в различни форми, в различни положения, слушаме го като голям, велик оратор от неговата скромна катедра да развива Словото Божие в многобройни беседи цели петдесет години. Те представят една дълга реч, толкова дълга, колкото е дълъг животът и безкрайна като вечността. Къде е говорено Словото? В този салон, в онзи салон, на поляната, в гората, в долината, при езерата, по върховете - навсякъде е говорено все това дълго, необятно, безкрайно слово.

 

Ние виждаме Учителя на катедрата да развива своите научни максими, теории, закони и стройни системи, които могат да се приложат и да дадат добри резултати в практическия живот на човека. Виждаме го как с голямото изкуство на велик маг, слязъл от висините на живота, да разредява сгъстените формули, научните истини. Така той продължава делото на Христа с голямо майсторство. Когато дойде до някой стих, труден за разбиране, той го разредява с изкуството на голям алхимик: не във вода, спирт или етер, нито в киселина и основа, но го разтваря в елексира на живота - течност, която нито се изпарява, нито се разлага, нито гние, и го предлага на човечеството като материал и условие за развитие и работа.

 

Ние го виждаме като голям трансформатор в заводите на живата разумна природа да трансформира човешките състояния, да трансформира енергиите на целокупния живот. Виждаме го като лекар-хирург да оперира без нож: всички операции са успешни, без да засяга живо месо. Виждаме го като велик учен да изнася големи знания, истини, опитани от векове. Няма изключение в истините, които Учителя изнася.

 

Седи Учителя на своята катедра, отваря Евангелието, прелиства го, а ние си мислим: на кой ли стих ще попадне, какво ли ново ще каже. Чуваме го да говори притчата за фарисея и митаря. Чете притчата, която всички знаят. Какво ли особено ще каже? фарисеят си е фарисей, митарят си е митар. От тези десетина реда на притчата се развива цяла величествена беседа. Тук Учителя майсторски рисува два образа, два колоса. Единият, застанал на върха на своето съзнание, проникнат от гордост и тщеславие, отправя своята молитва към Бога. Другият, застанал в низината на живота - митарят, със смирение и разкаяние, и той отправя своята молитва. Виждаме и двамата не само къде са застанали в храма, но слушаме как Учителя с майсторството на голям кабалист представя тези два образа в числа; изнася ги от френологично и физиогномично гледище. От тази притча за нас остават два живи, безсмъртни образа - граници, между които се движи човешката личност като фарисей и митар.

 

Едва свършил това, иде друга беседа, в която се развива идеята за ближния, в лицето на добрия самарянин. Докато слушаме с човешко разбиране кой е наш ближен според родовата, кръвната връзка, ние чуваме прекрасната мисъл на истинския ближен. Ближен е всеки, в който бие пулс. Откъде е той, кой е, какъв е, не е важно. Щом пулсира, щом в него бие космическият пулс на вселената, който дирижира цялата природа, той е наш ближен. Така разбираме истината.

 

В друга беседа се говори за блаженствата. Например казано е: „Блажени кротките, смирените, защото те ще наследят земята“. Казваме: Да съм кротък, значи да съм овца. Да съм смирен, значи да съм мост, всеки да минава по моя гръб. Нито едното, нито другото искам да бъда. Но слушаме Учителя, като говори, и се превръщаме в слух и мисъл. Чуваме: „Кротък е онзи, който е организирал всички сили в себе си, който е впрегнал енергии и е станал господар на своето нисилие естество, на своето нисше начало.“ А за смирения Учителя казва: „Смирен е онзи, който е изработил такъв морален устой, такъв здрав гръбнак, че никаква земна сила не може да го огъне, нито да го пречупи.“ Пътуваме заедно с Учителевата мисъл и пред нас се нижат безброй въпроси от различен характер: притчи, разни стихове от Евангелието, развиват се разни формули, с които най-вещият математик работи.

 

Виждаме Учителя като голям алхимик на най-новата химия, в математиката, в психологията, в живата химия - да прави различни опити, да превръща елементите един в друг, да съединява прости елементи в сложни съединения, като например от живите елементи вяра и любов образува едно съединение; от любов, мъдрост и истина образува друго съединение; от правда и добродетел - трето съединение.

 

Той съчетава тези елементи в стройни системи, в живи съединения, които предлага на човечеството като методи за съзнателна и разумна работа за правилно и хармонично развитие, каквото човешката душа търси.

 

Така разбираме какво значи Словото Божие. В проявите на Учителя, в неговия живот, който беше изложен пред нас като на длан, ние разбирахме всичко, що се отнася до Словото Божие. Като имахме Словото, този велик дар на човешката душа, това голямо богатство, запитваме се: Защо и до днес има толкова много страдания, толкова мъчнотии, противоречия, болести в живота? Като отговор ще си послужа с един пример от беседата на Учителя.

 

Един беден човек, голям несретник, живял някъде накрая на града в своята малка, полусрутена колиба. Денем излизал да си търси прехраната и вечер късно се връщал у дома си. Пътят, през който минавал, водел през един голям мост. Тук той се спирал да си отдъхне от мъчнотиите и неуспехите. Окаян, обезсърчен, отчаян, той оплаквал своята съдба, проклинал часа, в който се е родил, и търсел вината във всичко окръжаващо: в богатите хора, в условията на живота, но никога не търсел причината в себе си. Така продължавало ред години. Често добрата съдба го придружавала и му нашепвала как да намери път за подобрение на живота си. Веднъж тя решила да му помогне и оставила на моста, отдето постоянно минавал, една торба със злато - да се възползува от него. Тази вечер, като минавал моста разочарован, си казал: „Ред години минавах по този мост с отворени очи и никога нищо не намерих, нищо не разбрах. Сега ще затворя очите си, дано поне така науча нещо.“ Затворил очите си, но се отклонил от пътя и торбата останала настрана от него, неизползувана. Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче. Почувствувал, че загубил нещо, че пропуснал някакъв благоприятен случай. Но добрата съдба и сега не го оставила. Постоянно му нашепвала: „Върни се по пътя на отклонението си и оттам тръгни по правия път. Там ще намериш торбата със златото, което те очаква. В нея ще намериш твоето благо.“

 

Добрата съдба и до днес му нашепва, както нашепва на всички ни: „Върнете се от пътя на отклонението си и оттам започнете добрия живот. “

 

Добрата съдба казва на всички: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе. “

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...