Jump to content

Методология


Ани

Recommended Posts

Методология

Аз съм изучавал характера на българите цели 11 години. Правил съм най-щателни измервания на главите им с пергели. Всеки ден съм измервал по 10 души. Това продължаваше цели 11 години. А за това нещо търпение се изисква. Цифри, цифри, изчисления, цели таблици.

 

Има една философия в живота. Трябва дълго време да се учим да разбираме. Аз, когато правех своите изследвания, 12 години измервах българите, правих научни изследвания, дойдох до известни заключения. Хората не са еднакво построени, нямат еднаква височина, ширина, не е еднаква дължината на ръцете, не са еднакви пръстите, ушите не са еднакво направени, очите не са еднакво направени, устата не са еднакви, краката не са еднакво направени. Но имах 150 хиляди наблюдения. Забелязах, че честните хора са по един начин построени, справедливите по друг начин, музикалните по друг, художниците по друг, всеки човек е особено построен, толкоз разнообразие има в хората! Хитрите хора, онези, които не са справедливи, по особен начин са построени. Какъвто е човекът, такова е и ухото му. Преобладаващите черти на характера дават и форма на ухото, преобладаващите черти на характера дават и форма на очите, преобладаващите черти на човека дават форма на веждите, преобладаващите черти на човека дават качеството на косата да бъде тънка или дебела. За да бъдат пръстите дълги или къси, зависи от чертите на човека.

 

Намерих, че крадците имат дълги ръце всякога. Намерих, че убийците имат много къси ръце. Сега няма да се спирам. Понеже крадецът, като мисли да бръкне в някой джоб, праща постоянно кръв в ръката си, мисълта му като работи, ръцете му стават дълги. Сега туй показва ред поколения, които са живели по този начин. Понякой път онези, които не разбират закона, по един начин постъпват. Хората с тия дълги ръце, хората в по- новите времена, са станали много сръчни, досетливи. Те искат да имат всичко в изобилие, те искат да имат изобилно да ядат, да се обличат, всичко искат да имат, изобилно да имат. Забелязва се, че техните слепоочни части са широко развити. Вие ще кажете: „Така Господ го създал”. Че как го създал така? Защо Господ едного създаде да обича повече, другиго - да обича по-малко? Обаче забелязах, че онези хора, които Бог ги създаде, съвсем други форми имат.

 

Дойдох да различавам три вида хора. Едни във физическото поле в животинско състояние. Още като го видя, формите са чисто животински, в тях съзнанието не е развито. Колкото в едно животно има съзнание, толкоз и в тях. Онези, духовните хора, справедливите, имат съзнание. Първите хора живеят само за себе си, то е физическият човек. Вторите живеят за другите, и третите живеят за Бога. Ето аз как ги различавам: първите събират само за себе си, вторите събират и за ближните си, и третите, каквото им дава Господ, всичко раздават, нищо не оставят за себе си. Тия наричам идеалните хора. Каквото Господ му дал, той нищо не задържа за себе си. Казват: „Човек за себе си трябва да задържи нещо”. Питам: ако Господ ти е подарил едно езеро, колко вода ще задържиш за себе си? Цяла река се влива в езерото и цяла река се излива. Колкото вода се влива, толкова се и излива. Има ли нужда да се осигуряваш с бутилки с вода, та да не би един ден да се изпари езерото, че ти да останеш на сухо?

 

Аз толкова години съм изучавал хората така: аз влизам вътре в хората и ги изучавам какви са. Виждам първо, че са крайно нетърпеливи. Виждам къде са техните слабости. Като изляза от тях, те казват: „Мяза на нас”. Аз като изляза, те виждат моите слабости. А аз като вляза в тях, понякога в мен се заражда желание да лъжа. Каквито са те, и аз ставам такъв. Веднага си отбелязвам всичко. Имам тефтерче, в което отбелязвам промените в състоянията и казвам: обичат да лъжат, обичат да крадат, добро не правят. За всяко направено добро вземат стократно. Някъде другаде като вляза, виждам, че в мен се заражда желание да направя добро. Това значи, че и те са добри. Като в едно огледало - каквито са те, такъв ставам и аз. Всичко се отразява. Където и да вляза, дълго време не седя. Пет минути, докато направя тази проверка, са достатъчни. А после правя баня с вода, която нагорещявам до 4 хиляди градуса и през този огън минавам. Скъпо ми коства, но само веднъж го правя. Не го правя всеки ден.

 

Като правех изследванията, имаше хора - след като ги измервах, цяла седмица ме безпокояха тези хора. Трябваше по десет пъти да си мия ръцете и пак не можех да се освободя. Нещо от тях излиза, не зная на какво да го уподобя. Цяла седмица ми вземаше да се освободя. Някои хора като измервах, нещо хубаво излизаше от тях, като някой цвят. Цвета не можех да определя какъв е. Безцветни са и едните, и другите, само че ухание имат. В едните хора уханието показва, че са добри хора, в другите, че са лоши хора, скрита лошевина има в тях. Още като ги пипаш, има нещо твърдо в него като кремък.

 

Във всички миролюбиви хора напречният диаметър на главата е по-тесен. У енергичните хора, малко лошите по характер, главата им е широка. Но то е общо казано, има изключения. Нормално е, което съм намерил в моите изследвания, главата да е широка петнайсет сантиметра. Някъде е четиринайсет, тринайсет, дванайсет сантиметра - много миролюбиви хора са те. Някъде е шестнайсет-седемнайсет сантиметра. В моите изследвания само на няколко души македонци съм намерил седемнайсет сантиметра широчина на главата. Главата е сплесната отзад, а отстрани - широка. На един кукушанин главата беше седемнайсет сантиметра широка. Казвам му: „Ти претрепваш човека, без да ти мигне окото!” „И оттатък минавам.” Казвам: „Главата ти показва, че може да претрепеш човека.” „Хич, казва, няма да ми мигне окото.” Някому главата е четиринайсет сантиметра, много миролюбив е, отстъпчив. Казва ми: „Откъде го знаеш?” Казва: „Аз по натура съм такъв”. Аз виждам, че има четиринайсет сантиметра. Вземам човека в зряла възраст. На един човек на двайсет и една години, като се измери главата, има четиринайсет сантиметра. Ако е на двайсет години или деветнайсет, или осемнайсет, или шестнайсет, мярката има друго съотношение.

 

Някой дойде и пита: „Вярваш ли в мене?” Казвам; „Покажи си ръката”. Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано това, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката. Най-мъчно се изличават белезите на ръката.

 

Изследвах един български поборник, един от старите герои - не зная как са го наричали. Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: „Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил.” Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: „Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная.” Ние искаме да се освободим чрез убийство.

 

Аз забелязвах, когато правих своите научни изследвания, че българинът е много критичен. Щом научи нещо, той търси вече недостатъците. Така е в Лаброзовата теория за престъпните типове, но туй е едно патологическо, болезнено състояние, туй не е никаква наука. За да се опознае човек, трябва да се изучават естествените дарби и дарования, които има, не патологическите причини, че той обича да лъже, да краде, да убива. Това ни най-малко не е човекът.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...