Консерватизъм

[Ани]

Консерватизъм

В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства.

 

Това, което става между българите, говори за безидеен живот. В тях няма никаква основна идея. Сега вие сте българи, родени сте в България, питам ви: имат ли те някаква литература, или някакви исторически паметници, от които да се види каква е тяхната основна идея? Те и досега са безидейни хора. Не че нямат идеи, много идеи са имали и имат, но основна идея в техния бит не са имали и нямат. Като ви казвам това, аз искам да ви предпазя от атавизъм. Гледам и във вас атавистически се заражда същата характерна черта - да разпръсквате енергията си във всички посоки. Ще се пазите от това! Преди всичко трябва да знаете, че сте мислещи същества и затова трябва да имате една основна идея. Ще пребродите цялата Земя и отдето и да е, ще намерите тази основна идея. Като намерите тази идея, ще я турете на най-свещеното място в себе си, а всички други ваши идеи ще поставите в съответно съотношение към нея. И като работите по тоя начин, знанието, което придобивате, ще има полза за вас. И тогава, като растете и се развивате, няма да остарявате, във вас ще става едно вътрешно разширение.

 

Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва ще трябва да се учи на прилежание. Той по своето естество не е прилежен. Всички лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека прилежно да учи. А обикновено при неблагоприятни условия вие роптаете. Излишно е. Ти получаваш известен материал, който трябва да проучиш. Ще си дадеш малко труд да го разбереш.

 

Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да изпълни нещата както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо от себе си.

 

Скулите у вас са много силно развити. Това е от атлантската раса. Бялата раса не е така. Силно развитите скули означават следното: хора, които са много консервативни, мъчно възприемат знанието и като го възприемат, мъчно го прилагат. Като научат нещо, не искат да се мърдат. Консервативният човек докато го накараш да седне, ще казва, че има работа, а като седне, не иска да стане вече.

 

Ще ви разкажа за двама наши приятели: единият българин, другият арменец. Братът българин беше много ревностен и много религиозен. Той искаше да изпълни волята Божия, но си казваше: „Нещо ми не достига”. Какво му не достига? Той казваше: „Не съм проучил Светото Писание. Още има неща, които не съм разбрал.” Обаче, един ден той отива при своя приятел, арменец (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво си седнал да шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия да се занимавам! Сега трябва да станем да проповядваме Словото Божие на тия хора и да им покажем пътя.” Арменецът казва: „Аз съм готов! Затварям дюкяна си.” На втория ден българинът казва на себе си: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата”. Арменецът го разрешил въпроса в един ден. Българинът проповядва, а арменецът прилага. Българинът и арменецът се отличават с това, че единият започва с „А”, а другият - с „Б”. Единият излиза от земята, но и гледа да има коренчета в земята - българинът, а арменецът е човек с „А”-то, туй „А”, то е минало вече през тази епоха.